Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. Перник, 16.05.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при
съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров
КАНД № 47 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на И.Б.И., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. К.С. ***, съдебен адрес:***, офис 12 срещу Решение № 56/14.01.2022г., постановено по АНД №
20211720201168/2021 г. по описа на Районен съд – Перник. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 21-1158-002114 от 06.07.2021г., издадено от Началник група
към ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на И.Б.И. ЕГН **********
е наложено наказание „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон
за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Касаторът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност
на постановеното съдебно решение. Счита
, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска от касационния съд да отмени решението на районния съд и да постанови
съдебен акт, с който да отмени НП № 21-1158-002114 от 06.07.2021г., издадено от
Началник група към ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“. Касационната жалба е връчена на ответника – ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна
полиция“. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. По делото е постъпила
молба вх. на Административен съд – Перник рег. № 1283 от 20.04.2022г. на адв. К.С.,
с която поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена. Изразява
становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му
в нарушение на материалния и процесуалния закон, свеждащо се до неизясненост на
фактическата обстановка, отсъствие на задължителни реквизити по чл.
40, ал. 3 от ЗАНН, липса на преценка на АНО
съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
както и нарушение на чл. 116 НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Представя договор за правна защита и
съдействие и списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба, се представлява от гл. юрисконсулт В.. Оспорва касационната жалба. Иска съда да
остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Счита, че решението на Районен съд – Перник е
добре мотивирано относно доказването на нарушението и неговото авторство. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от
надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АА № 446191 от 10.06.2021г. /типов номер/ , съставен от Р.С.Е.– командир
на отделение при с-р ПП при ОД на МВР – Перник, в присъствието на свидетеля С.В.Г.–
служител на МВР е установено, че И.Б.И. на 15.05.2021г. в 11.30 часа в община
Перник, на път втори клас № II-63,
с посока на движение от кв. „Стара чешма“ към магазин „Билла“, управлява
собствен мотоциклет – „Сузуки ГСР 600“, рег. ****, като над жилищните блокове в
кв. „Проучване“ – км 2+400 се движи със скорост 109 км/ч., след приспаднат
толеранс в полза на водача – наказуема скорост от 106 км/ч., при максимално
разрешена за населеното място скорост от 50 км/ч. Нарушението е установено и
заснето със система за трафик-видеоконтрол “TFR1-M” № 632, с фиксирана дата, час и регистрационен
номер на МПС. В
законоустановения срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН пред административнонаказващия
орган не е постъпило възражение по акта. Въз
основа на АУАН е издадено НП № 21-1158-002114 от 06.07.2021г., издадено от
Началник група към ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на И.Б.И.
ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 750 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови
решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото
свидетелски показания и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е извел правни изводи с мотиви за
доказаност на вмененото нарушение, компетентност на административнонаказващия
орган (АНО), процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство, включително и относно размер на наложената санкция .
Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови
доказателства.
При извършената
касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа
на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, от АПК, се установи наличие на основания за
отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато
посока са и доводите в касационната жалба.
Съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа
обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото
доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета
на доказване. Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да
разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в
хода на административното производство. При
субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело. Не е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила при събиране, проверка и анализ на доказателствата по делото. Районният
съд е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и
въз основа на последните е направил правни изводи.
Настоящият касационен състав не споделя направените от районния
съд правни изводи, относно безспорното установяване на процесното МПС и в частност,
чия е скоростта на придвижване на изобразените, в Клип № 11445, две разминаващи
се МПС.
Мотивиран така,
настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство
решение на Районен съд Перник за неправилно.
По доводите в
касационната жалба:
На първо място,
не са налице сочените в
касационната жалба допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН.
Съставянето на
акта в присъствието на един свидетел в случая съдът намира за несъществен
порок. Видно от данните по делото, актът е изготвен от компетентен служител, но
като единствен свидетел при съставянето му е посочена С.В.Г.– служител на МВР. Противно на
въведеното изискване за посочване на двама свидетели при съставяне на акта, в
него е вписан само един. Изготвянето на АУАН в присъствието само на един
свидетел в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН безспорно съставлява
нарушение на цитираната разпоредба от ЗАНН, но същото в случая не е съществено, тъй
като допускането му по никакъв начин не е попречило на нарушителя да разбере, в какво нарушение е обвинен и да организира защитата си. Нарушенията на административнопроизводствените
правила са съществени и се явяват основание за отмяна на правораздавателния акт
само в случаите, когато тяхното допускане е довело до ограничаване правото на
защита на нарушителя, каквото безспорно в случая не е налице.
Съдът не споделя и наведените от
касатора твърдения, че решението на районния съд почива само на
„самопризнание“, изразено от нарушителя под формата на декларация по реда на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно визираното в чл. 188, ал. 1 от ЗдвП, собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Видно от цитираната разпоредба установяването на собственика или ползвателя на
МПС не е самопризнание в смисъла на чл. 166, ал. 1 от НПК, тъй като самият
законодател в случая е обвързал факта на собствеността/управлението на МПС с
презумцията за извършено нарушение. Още повече, че самото нарушение , като
такова не е част от фактическия състав на цитираната разпоредба, а предмет на
отделно доказване.
Въпреки това, съдът счита,
че в конкретния случай решението
на районан съд – Перник е неправилно, тъй като отговорността на касационния
жалбоподател е недоказана, доколкото липсват безспорни доказателства за
това, че заснетата от техническото средство скорост е именно на МПС управлявано от И.Б.И..
От приложените по делото доказателства и конкретно
Клип № 11445 (л. 7 от АНД) е видно, че в момента на заснемане се разминават две
МПС, приближаващ бял лек автомобил и отдалечаващ се мотоциклет. В посочения клип е отбелязано, че заснемането
е извършено със система за
трафик-видеоконтрол “TFR1-M” № 632,
отбелязано е още: датата и часа, измерената скорост, факта че патрула е бил стационарен, ограничението
на скоростта, превишената скорост, посока, трафик и режим, координати,
наказуема скорост и превишаване. От приложения по делото Протокол № 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата),
съдържащ всички необходими реквизити, се
установява, че системата за трафик-видеоконтрол “TFR1-M” № 632 е била настроена в режим
задействане в двете посоки. Отразеното
в Протокол № 10 от Наредбата – заснемане в двете посоки и посочената стрелка
отдалечаване в Клип № 11445, създават двусмислие, как би била отчетена
скоростта, ако и приближаващото се МПС се движи със скорост над разрешената,
съответно може ли въобще техническото средство да отчете едновременно две
нарушения, при наличие на две МПС в кадър. Техническата възможност на
съответното устройството да извършва
засичане на скоростта и в двете посоки, не изисква от съда, да базира вътрешното си
убеждение въз основа на предположения, още повече, че за АНО не е
представлявало затруднение, дори задължение да аргументира в НП решението си,
защо в хипотеза на заснети две МПС в кадър, всяко едно от които движещо се в различна посока на движение, счита, че засечената скорост е
на процесното МПС. Настоящата инстанция приема, че в случая и двете ленти са обект
на заснемане, но наличието на две разминаващи се МПС в кадър, неминуемо изисква
допълнителен анализ и преценка по отношение на това, чия е скоростта отчетена
от системата за заснемане. Наличието на посока „стрелка отдалечаване“ в Клип №
11445, би била достатъчен аргумент да се приеме, че установената скорост е на
мотоциклета управляван от И.Б.И., при положение, че в обсега на заснемане на
контролната система , нямаше и друго МПС. В конкретния случай в зоната на обработка на
данните безспорно са
заснети две МПС, поради което и настоящият състав приема, че липсват безспорни и недвусмислени доказателства, от които
да се установява, че наказуемата
скорост от 106 км/ч., заснета от техническото средство, се отнася именно до мотоциклета на касационния жалбоподател, респективно
че именно той е извършил твърдяното
нарушение.
С
оглед изложеното, касационните основания се явяват основателни, тьй като след
преценка на събраните по делото доказателства, се установява по безспорен
начин, че отговорността на касатора е неправилно ангажирана. Поради недоказаността на
нарушението, съдът счита че решението
на Районен съд – Перник следва да се отмени. Характерът на вмененото нарушение и конкретно доказването
му, не би могло да се осъществи на последващ етап, различен от установяването
му пред административнонаказващия орган, поради което делото не следва да се
връща за ново разглеждане от друг състав на районния съд. Във връзка с изложеното, съдът ще реши делото по
същество, като предвид изводите, следва да се отмени и процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни
разноски в полза на касационния жалбоподател се явява основателна. В тази връзка на основание чл. 63д, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК, ответникът - в лицето на ОД на МВР – гр. Перник, следва да бъде
осъден да заплати на И.Б.И.,
ЕГН **********, адрес: *** съдебни разноски за две инстанции в общ размер на 800 лева. Размерът
на присъдените разноски е съобразен с
разпоредбите на чл. 36, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА и чл. 18, ал. 2 от Наредба
№
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
правната и фактическа сложност на делото и направеното от насрещната страна
оспорване за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 56/14.01.2022г.,
постановено по АНД № 20211720201168/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с
което е потвърдено наказателно
постановление НП № 21-1158-002114 от 06.07.2021г., издадено от Началник група
към ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1158-002114
от 06.07.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Перник, сектор
„Пътна полиция“, с което на И.Б.И. ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“
в размер на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Перник, адрес: гр.
Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на И.Б.И., ЕГН **********, адрес: *** съдебни разноски за две инстанции в общ
размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/