Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 19.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА А.
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 2033 по описа
за 2017
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решението, постановено по
гр. д. № 57537/2014 г. на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 89 състав.
А.М.М. е обжалвала първоинстанционното решение в частта относно режима на
лични отношения на бащата В.П.К. с детето М.В.П. и в частта, в която е
отхвърлен искът й за месечна издръжка на детето
М.В.П. за разликата над 200 лева до 300 лева. Във въззивната си жалба подробно
е изложила съображения за неправилност на решението в обжалваните части. Моли
да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което да
се определи режим на лични отношения на бащата с детето, по преценка на съда,
осъществяван в гр. София и без преспивания при бащата, респ. да се определи
поисканият с исковата молба режим, и с което да се уважи изцяло предявеният иск
за месечна издръжка на детето М.. Претендира разноски.
В.П.К. е обжалвал първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да
заплаща на детето си М.В.П. месечна издръжка в размер на 200 лева. В своята
въззивна жалба е изложил съображения за неправилност на решението в обжалваната
част. Моли решението на първостепенния съд в тази част да бъде изменено.
Претендира разноски.
А.М.М. е подала отговор на въззивната жалба на В.П.К., с който се оспорва
изложеното в тази жалба и се моли същата да се остави без уважение.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните
му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено
следното:
С решението, постановено по гр. д. № 57537/2014 г., Софийският районен съд,
ІІІ ГО, 89 състав, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето М.В.П. на майката А.М.М., като е постановил детето
да живее при майката, определил е режим на лични отношения на бащата В.П.К. с детето М.В.П., както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца от 19.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя с
преспиване, всяка четна година на Коледните празници от 10.00 часа на 23
декември до 19.00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година – на Новогодишните
празници от 10.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 01 януари на следващата
година, както и тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения
годишен отпуск на майката, и е осъдил В.П.К. да заплаща на детето си М.В.П., чрез неговата майка и законен представител А.М.М., месечна издръжка в
размер на 200 лева, считано от 23.10.2014 г. до настъпване на основания за
изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
месечна издръжка на детето за разликата от 200 лева до 300 лева.
Първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските, като с
определение от 11.11.2016 г. е изменил решението си в тази част по реда на чл.
248 ГПК.
Пред настоящата инстанция е представен на 08.11.2017 г. социален доклад,
изготвен от ДСП-Мездра, в който са отразени жилищните условия на бащата, състоянието
на детето и емоционалната привързаност между баща и дъщеря. Бащата обитава
двуетажна къща от 80 кв.м. с двор в с. Оселна, общ. Мездра, ул. ******. На
първия етаж има голям хол, спалня, голяма баня с вана-тип джакузи, тоалетна и
складово помещение. На втория етаж има 5 стаи, баня и тоалетна. Жилището е
обзаведено с модерни и функционални мебели и вещи и хигиенно-битовите условия
на живот са много добри. В тази къща живее и семейството на брата на В.К., а в
друга къща, построена в същото дворно място, живеят и бабата и дядото по бащина
линия на детето М.. Бащата има и собствено жилище в с. Игнатица, общ. Мездра, в
което е извършен основен ремонт. За М. има обособено достатъчно лично
пространство в жилищата и в двете населени места. Между бащата и момичето е
налице емоционална привързаност. През месец юли 2017 г. детето с желание е
тръгнало с бащата за определения привременен режим на виждане. Споделило е, че
се чувства добре при бащата и би искало да продължи да се вижда с него, както и
че се разбира със своите баба и дядо по бащина линия. Социалният работник е
констатирал, че детето е в добър външен вид, с добре поддържана лична хигиена,
облечено е с подходящи за сезона дрехи, съобразени с пола и възрастта му,
чувства се спокойно при баща си. Детето не е съобщило за проявено над него
насилие от страна на бащата и е заявило, че е с баща си по свое желание.
За контактите на въззивника В.П.К. с детето М.В.П. за 20 дни през лятото на
2017 г. са събрани от настоящата инстанция и гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелката Ц.М.К.(майка на В.К.). Видно от тези свидетелски
показания, детето М. с желание и ентусиазъм е отишло в с. Игнатица и е било
много щастливо през времето, през което е пребивавало при бащата, като изобщо
не му се е тръгвало. Свидетелката и нейният съпруг също са контактували с М. в
с. Игнатица, а детето е идвало и при тях в с. Оселна. Каквото е искало детето,
това свидетелката му е готвила, и каквото е искало детето, това му се е
купувало.
В съдебното заседание на 21.06.2018 г. въззивният съд е изслушал И.С.–
социален работник от ДСП-Красно село. Тя е заявила, че в отдел „Закрила на
детето“ в ДСП-Красно село е проведена среща с детето М. след осъществения с бащата
режим на лични отношения през лятото на 2017 г., като е констатирала, че детето
много добре се е чувствало след режима на контакти с бащата, разказвало е къде
са ходили, щастливо е и иска да продължи да се среща с баща си.
Настоящият съд не кредитира показанията на свидетелката Р.В.М. (майка на А.М.).
Тя не е присъствала при връщането на детето от бащата след осъществения режим
на лични отношения през лятото на 2017 г., а показанията й, че детето било с
рани на крачетата и на челото, че косата му не била ресана през целия период и
била цялата с паразити, са изолирани и не кореспондират на отразеното в
социалния доклад на ДСП-Мездра от 08.11.2017 г., на свидетелските показания на
св. Ц.К.и на заявеното пред съда от социален работник Стоилова.
В съдебното заседание на 17.12.2018 г. въззивният съд е изслушал детето М.В.П..
То е споделило, че не му харесва много в с. Оселна, където живеят бащата и
бабата и дядото по бащина линия, и няма желание да ходи там. С баща си контактува
в първата и третата събота на месеца от 10.00 часа до 17.00 часа и не преспива
при него. Изявило е предпочитание през Коледно-новогодишните празници да е с
майката. Заявило е също, че баща му го
търси по телефона, и че няма нещо, което да го притеснява в баща му, не се
притеснява от него, бащата и бабата и дядото по бащина линия не са го удряли.
Въззивният съд е допуснал съдебно-психологична експертиза, чието заключение
обаче не е изготвено поради това, че въззивницата А.М.М. не е оказала съдействие
на вещото лице. В съдебното заседание на 21.06.2018 г. съдът е указал на
майката да окаже съдействие на вещото лице за изготвяне на заключението по
допуснатата съдебно-психологическа експертиза, в противен случай въззивният съд
може да приеме за доказани, на основание чл. 161 от ГПК, следните
обстоятелства: 1) че детето М.В.П. е емоционално привързано към бащата В.П.К.,
2) че при детето М.В.П. не съществува конфликт на лоялност по отношение на
бащата В.П.К., 3) че бащата В.П.К. притежава родителски капацитет и е способен
сам, без чужда помощ, да се грижи за детето М.В.П., 4) че върху детето М.В.П.
не е упражнявано психическо или физическо насилие от бащата В.П.К., нито от
роднините на бащата, 5) че при детето М.В.П. няма синдром на родителско
отчуждение спрямо бащата В.П.К., и 6) че режимът на лични отношения на детето М.В.П.
с бащата В.П.К., определен с обжалваното решение, е подходящ за детето М.В.П.. Видно
от отбелязването на л. 137-гръб от настоящото дело, деловодителят е уведомил на
23.10.2018 г. в 11.30 часа на телефонен номер ******адв. М.Й. – пълномощник на А.М.М.,
за указанията от съдебното заседание на 21.06.2018 г. „дума по дума“. В
съдебното заседание на 17.12.2018 г. вещото лице Р.И.М. подробно е обяснила поведението
на майката и на нейния пълномощник във връзка с тяхното несъдействие за изготвяне
на експертното заключение. В това заседание въззивният съд е отменил определението
си от 05.10.2017 г., с което е допуснал изготвянето на съдебно-психологична
експертиза, именно поради несъдействието на майката за изготвяне на експертното
заключение.
Първоинстанционният съд, определяйки режима на лични отношения на бащата В.П.К.
с детето М.В.П., се е ръководел от критериите, визирани в чл. 59, ал. 4 от СК.
Настоящият съд също преценява, че бащата разполага с възпитателски качества, вкл.
съгласно чл. 161 ГПК, че той притежава родителски капацитет и е способен сам,
без чужда помощ, да се грижи за детето, и че няма никакви данни и
доказателства, че с поведението си бащата е заплаха за здравето и живота на
детето. Отношението на В.П.К. към детето М. е изцяло положително, както е
изцяло положително и отношението на детето към бащата. Последният има желание
да общува често с детето, между баща и дъщеря е налице взаимна привързаност, възрастта
на детето (11-годишно) налага по-чести контакти с бащата, който има възможност за
помощ от трети лица (неговите родители и брат), както и материални възможности,
обусловени от работата му като международен шофьор, и добри жилищни условия.
Пътуванията на детето от гр. София до с. Оселна, респ. до с. Игнатица, и
обратно са неизбежни предвид разделеното живеене на родителите на М., но точно
защото е международен шофьор, бащата може безопасно да пътува с детето по този
маршрут и в интерес на детето би било да контактува със своя баща и по време на
тези пътувания. От друга страна, определеният с обжалваното решение режим на
лични отношения включва неучебни дни и при осъществяването му няма да се наруши
учебния процес на детето, а празниците по Коледа и Нова година са подходящо
споделени между родителите и са в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 3
от СК и съдебната практика. За появилото се след лятото на 2017 г. нежелание на
детето да посещава с. Оселна (отразено и в социалния доклад на ДСП-Лозенец от
12.06.2019 г.), при положение че то не е било там през лятото на 2018 г.,
майката трябва да положи всички усилия за преодоляване на това нежелание, още
повече че тя е заявила в настоящото производство, че винаги е възпитавала М. в
обич към баща й. Същевременно, ангажиментите на бащата като международен
шофьор, налагащи по-дълги отсъствия от страната, не са основание за определяне
на друг, по-тесен, режим на лични отношения с детето. При определяне на режима
на лични отношения на дете с родител съдът се ръководи от интересите на детето,
а не от интересите на родителите. В крайна сметка настоящият съд, вкл. и на
основание чл. 161 ГПК, приема, че режимът на лични отношения на детето М.В.П. с
бащата В.П.К., определен с обжалваното решение, е подходящ за момичето и неговото
израстване като пълноценна личност.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Пред районния съд
бащата е заявил, че получава месечно около 700 лева, а пред въззивната
инстанция – 510 лева. Майката е представила удостоверение за своите доходи, от
което е видно, че за периода месец септември 2016 г. – месец август 2017 г. е
получила средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 1651.72 лева. При
това положение общата месечна издръжка на детето следва да бъде около 350 лева,
от които правилно първостепенният съд е възложил в дял на бащата 200 лева,
съобразявайки се както с нуждите на малолетната М., така и с възможностите на
нейния баща. По делото не са представени доказателства, че при вече
11-годишното дете са налице изключителни нужди над тези, които са обичайните за
дете на същата възраст. Предвид липсата на други алиментни задължения на
въззивника В.П.К. и неговата професионална квалификация като международен шофьор,
присъдената с обжалваното решение месечна издръжка не следва да бъде
намалявана.
Първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно. При
постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната
инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в
правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части,
като правилно, следва да бъде потвърдено.
В настоящия случай страните нямат право на разноски, както с оглед изхода
на спора, така и предвид характера на съдебното производство. Производството по
делото е такова на спорна съдебна
администрация. Съдебното решение се постановява за защита по най-добрия начин
на интересите на малолетното дете, затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр. д. № 57537/2014 г. на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 89 състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А.М.М. и В.П.К. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска за издръжка е
окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.