Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 13.04.2020
година Град С.З
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.02. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар:
ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1006
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение 1312/14.10.2019г.,
постановено по гр.д. №1979/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З, с което „З.“
АД е осъдено да заплати на Г.Т.Д.,*** Загора, сумата 10000 лева - обезщетение
по чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие смъртта на дядо й Г.Т.Д., настъпила на 30.10.2015 г. в резултат ПТП
в гр. С.З, причинено от Г.И.Б., при управление на л.а. „*** 320 И” с per. № ***, застрахован по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, сключен със
застрахователна полица № BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015г. до
21.10.2016г., със застраховател „З.”АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.04.2016г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
за периода от 30.10.2015 г. до 04.04.2016 г., като неоснователен и са присъдени
разноските по делото.
Във въззивната жалба въззивникът
излага съображения за неправилност, незаконосъобразност на постановеното
решение, както и недопустимост на предявеният иск. Посочена е съдебна практика.
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено
е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят изцяло исковете. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен
отговор от страна на въззиваемата, с който се взима
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се
разноските по делото пред настоящата инстанция.
Окръжен
съд – гр. С.З, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд са предявени кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл.226, ал. 1 от КЗ (отм.) и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Г.Т.Д.,
в качеството й на внучка на Г.Т.Д., с ЕГН **********,*** Загора, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „З." АД да й заплати сумата
от 10 000 лв. /след направено изменение на иска/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило на 30.10.2015 г., при което е починал дядо й - Г.Т.Д., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2015 г. - датата на
непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът „З." АД е подал отговор на
исковата молба, в който взема становище, че предявените искове са допустими, но
изцяло неоснователни.
По
делото не е спорно, че по време на процесното ПТП по отношение на управлявания
от Г.И.Б. л.а. „*** 320 И" с рег. № ***, е действал валиден
застрахователен договор по задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, със застраховател „З." АД, сключен със застрахователна
полица № ВС/07/115002616025, валидна от 22.10.2015 г. до 21.10.2016 г. (л. 55
от делото).
С
влязлото в законна сила съдебно решение № 286 от 03.12.2018г. по ВНОХД №
342/2018 г. по описа на АС - Пловдив е изменена само в частта относно
наложеното наказание, а в останалата част е потвърдена присъда № 4/30.01.2018г.
по НОХД №286/2017г. по описа на ОС - С.З, с която подсъдимият Г.И.Б. е признат
за виновен в това, че на 30.10.2015 г., около 15:47 часа, на път 1-5, км.
231+800, в землището на гр. С.З, при управление на МПС - л.а. „*** 320 И"
с рег. № ***, без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил
правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, а именно: чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението" -като след
като видял МПС -л.а. „О." с рег. № ***, който представлява опасност, не
намалил скоростта и не спрял и чл.150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач,,.." - управлявал л.а. „*** 320
И" с рег. № *** без необходимата правоспособност и по непредпазливост
причинил смъртта на Г.Т.Д., с ЕГН **********,***, като водач на л.а. „О."
с рег. № *** - престъпление по чл.343, ал.3, пр. предпоследно, б. „б",
пр.1, вр. с чл.343, ал.1, б. „в", вр. с чл.342, ал.1 от НК и му е наложено наказание
„лишаване от свобода", като съдът е признал за невинен Г.Б. и го оправдал
по обвинението за допуснати нарушения и начл.15,
ал.1, т.1 от ЗДвПи чл.25, ал.1 от ЗДвП.
За
изясняване на обстоятелствата относно механизма на ПТП, с оглед възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, в производството пред РС е
допусната съдебна автотехническа експертиза. Видно от
заключението й, произшествието е настъпило на път 1-5, км 231+800, в землището
на гр. С.З, на праволинеен, равнинен пътен участък, със запазена асфалтова
настилка, с налична надлъжна пътна маркировка, разделяща платното за движение
на две ленти, в условията на дневна светлина, слънчево време и сухо асфалтово
покритие, като водачите и на двата автомобила са имали възможност да се
възприемат взаимно от достатъчно голямо разстояние преди да настъпи удара. Към
момента на удара лекият автомобил „О." бил позициониран косо на оста на
пътя, насочен на югоизток. Същият бил разположен частично в двете пътни ленти -
предната част в източната, а задната му част в западната пътна лента.За лекия
автомобил „***" ударът бил челен кос, обособен в позицията на десен фар с
последващи деформации по целите му предни състави. След удара автомобилът
продължил движението си по предварителната му насоченост косо наляво, като
напуснал платното за движение заедно с автомобил „О.", „увличайки" го
със себе си поради по-голямото му количество на движение. Според експертизата,
в резултат на реализирания удар двата автомобила изпаднали в безконтролно
аварийно движение, изразяващо се в напускане на платното за движение и са
преустановили движението си в затревената площ. Според вещото лице, водачът на
лекия автомобил „О." е имал техническа възможност да предотврати
процесното ПТП, като пропусне приближаващия към отбивката
лек автомобил „***" и се включи в движението след неговото преминаване, а
водачът на лек автомобил „***" е имал техническа възможност да предотврати
ПТП - то, тъй като в момента, когато л.а. „О." се е включил в движението,
е бил извън опасната му зона за спиране, като е било необходимо и достатъчно
само да намали скоростта, освен това е можел да продължи да се движи в
попътната си лента, а той е навлязъл в лентата за насрещно движение, без да е
било необходимо.
Видно
от представеното по делото удостоверение за родствени връзки, ищцата Г.Т.Д. е
внучка на починалия при ПТП Г.Т.Д..
За
претърпените от ищцата болки и страдания, вследствие загубата на дядо й, са
разпитани свидетелите Ж.Н. Д. (майка на ищцата) и Н.М.С. (техен съсед).
От
показанията им се установява, че ищцата и сестра й са отгледани от малки от
дядо си (починалия) и баба си, тъй като родителите им живеели и работили в
чужбина. Свидетелката Д. уточнява, че ищцата е била едва на 6 години, когато е
оставена от нея при баба й и дядо й и че тя (свидетелката) се е върнала през
2015г. в България. И двамата свидетели разказват за изключително топли и близки
отношения между дядото и ищцата, на когото тя била кръстена, като дядо й я
наричал „мой човек". Когато Г. отишла да учи в средно училище в гр. С.З,
основно той бил този, който оставал при нея в апартамента в гр. С.З, за да не
бъде сама, като св. С. казва, че от наблюденията му, като техен съсед в гр. С.З,
си личало, че дядото има афинитет към точно тази си внучка и че тя била
„специална" за него. Това личало от погледа му, от отношението, което
демонстрирал към нея. В свободното време Г., заедно с дядо си, ходили на
разходки на Аязмото, играели на топка на двора и имали много общи занимания.
Свидетелите разказват също така, че дядото обещал на Г. да й купи лек автомобил
по случай навършването на 18 годишна възраст през януари 2016г., но не успял да
стори това поради кончината си през октомври 2015г. И двамата свидетели казват,
че смъртта на Георги била шок за Г., тя изпаднала в депресия, като св. С.
казва, че избягвала да излиза от дома си, станала по - мрачна, затворила се в
себе си, а свидетелката Д. - че детето й дори искало да сложи край на живота си,
толкова тежко преживяла загубата и че и сега често й казвала, че й липсват
съветите на дядо й.
Съдът
кредитира напълно показанията на тези двама свидетели, тъй като са еднопосочни
и взаимодопълващи се и пресъздават техни преки и
непосредствени впечатления. Отделно от това, по делото не се събраха
доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение достоверността на
техните показания. По изложените съображения, съдът намира за неоснователно и
голословно възражението на процесуалния представител на ответното дружество за
некредитиране на показанията.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи :
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 226, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В случая, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 30.10.2015 г., по
силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използуването на застрахования автомобил трети лица, се установява от
представената по делото застрахователна полица № BG/07/115002616025, със срок на валидност за
периода от 22.10.2015 г. до 21.10.2016 г. в „З.“ АД т.е. към момента на настъпване на ПТП, същият
е имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност.
По делото безспорно се установи, че смъртта на Г.Т.Д. - дядо на ищцата,
се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил Г.И.Б., което се установява с влязла в сила Присъда №4 от
30.01.2018г. постановено по НОХД № 286/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.З,
която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно, отговорността на „З.“ АД по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно разрешението, дадено в ТР № 1/21.06.2018 г.
по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. - на
Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени,
като обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на ТР се сочи, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е доказало съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания.
В
настоящия случай от свидетелските показания безспорно се установява, че ищцата
е била отгледана от дядо си и баба си. От 6 годишна възраст ищцата е живяла при баба
си и дядо си и дядо й е бил неотлъчно до нея, докато родителите й дълги години са
работили в чужбина. Основно грижите за нея са били полагани именно
от дядо й, който я е придружавал, докато тя
е била ученичка в средно училище в гр. С.З и заедно с него са живели в апартамента в града. Поради това,
съдът приема, че дядото е бил
човекът, който е заместил родителите на Г. в непосредствените грижи за нея и с
дядо си ищцата е живяла в едно
домакинство. Ищцата е била кръстена на него и са имали много силна емоционална
и близка връзка помежду си. По делото също така е установено, че ищцата е
преживяла тежко загубата на дядо си, тъй като е искала да посегне и на
собствения си живот. Поради това,
въззивният съд счита, че така събраните по делото доказателства дават основание
да се приеме, че между починалия дядо Г.Т.Д. и ищцата е съществувала силна
емоционална връзка, която е довела до преживяването на сериозни морални болки и
страдания за ищцата, което дава основание за се приеме, че отношенията им
изпълняват критерия "изключителност", въведен с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК
на ВКС и че е налице материалноправната легитимация
на ищцата да получи обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
Ответникът
се позовава на разпоредбата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ/ ДВ бр. 101/2018г/, вр. пар. 96, ал. 3, според която до влизането в сила на
наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за
претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в
размер до 5000 лв.
Съгласно
§ 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ във връзка с § 96, ал. 3 – обезщетението за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл. 493, ал.4 се определя в размер до 5000 лв.
В тази насока съдът съобрази следното: Съобразно разпоредбата на чл. 346 от КЗ
– застрахователната сума / лимит на отговорността/ е договорената между
страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния
договор парична сума, представляваща горна граница на отговорността на
застрахователя към застрахования, третото ползващо се лице или към третото
увредено лице. Въвеждането на застрахователната сума като предел на отговорността
на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в Директива 2009/103
ЕО, която е част от правото на ЕС означава, че при настъпване на
застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на
застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на
застрахователната сума, възприет с Директива
2009/103/ЕО. Поради транспонирането на Директива
2009/103/ЕО в действащия КЗ / чл. 492/ следва да се приеме, че е
недопустимо размерът на обезщетението за неимуществени вреди, чийто възможен
долен предел е застрахователната сума, определена в нормативен акт на ЕС да
бъде ограничаван с нормативен акт на вътрешното право, поради което националната
норма не следва да се прилага от съда. В процесния
случай, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователното
покритие за неимуществени вреди за процесния период –
м. януари 2018 г. и обезщетението, дължимо на ищеца следва да се определи по
справедливост по правилата на чл. 52 от ЗЗД,
без да се съобразява с ограниченията на разпоредбата на § 96, ал. 1 от ЗИД
на КЗ по отношение на предвидения максимален размер.
От страна на
ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия Г.Т.Д.,
който е нарушил на чл.37,ал.3 от ЗДвП, където е посочено че “водачът на пътно
превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия, като двор,
предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да
пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този
път."
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
Заключението на авто – техническа експертиза
посочва като техническите причини за възникване на ПТП – то, както действията
на водача на л. а. „О.", който е предприел пресичане на платното за
движение без да се увери, че не го застрашава опасност от преминаващите по него
автомобили, така и действия на водача на л.а. „***", който не се е
съобразил с възникналата опасност за движението му, като намали скоростта на
движение, а при необходимост да спре запазвайки разположението на МПС в своята
пътна лента. При тези данни РС е приел, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия Г.Т.Д. при процесното ПТП от 50 %, тъй като неправомерно
осъщественото от него като водач на пътно превозно средство несъобразено
навлизане на пътното платно е създало условия за настъпване на ПТП, каквито не
биха възникнали, ако не беше извършил навлизането.
Окръжен съд, в настоящия състав, не споделя приетите от РС фактически
констатации и правни изводи относно наличието на съпричиняване от 50 % от
страна на пострадалия Г.Т.Д., както и не приема изводите относно размера на
уважения иск.
Окръжен съд счита,
с оглед данните по делото и заключението
на експертизата, че в случая действително
е налице
съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия
водач на л.а.“О.“
с рег.№***, който според съда е съизмерим
на 20%. Това е така, защото водачът
на л.а.“О.“ не е преценил адекватно скоростта на движение на
лек автомобил *** и е навлязъл в лентата за движение на
***, вместо да изчака и пропусне *** да премине и тогава
да предприема пресичане на пътното
платно. Както експертизата е посочила, видимостта на водачите и на двата
участвали в ПТП автомобила е пбила неограничена и
водачите са имали възможност да се възприемат взаимно от достатъчно голямо
разстояние преди да настъпи ударът.
Съдът приема, че ударът е бил предотвратим от страна на
водача на лек автомобил О., като за целта е трябвало да даде предимство
на движещия се в посока от
север на юг с предимство по път I - 5 лек
автомобил *** и тогава при липса на
други ППС в района на местопроизшествието да предприеме извършване
на маневрата ляв завой. Несвоевременното излизане на пътното
платно от страна на водача
на лек автомобил
О. съставлява нарушение на правилото на
чл. 25, ал.1 от
ЗДвП. Действията на пострадалия
водач на лек автомобил О. също
са допринесли в определена степен за настъпване на
вредоносния резултат.
Основна причина за настъпване на процесното ПТП, обаче, с оглед данните по
делото, са действията на водача на *** - закъсняло задействане на спирачната
система на *** от страна на водача на ***, непосредствено преди настъпването на
удара с О., вместо това да стори значително по-рано, което би му позволило да
намали скоростта си на движение, като пропусне навлезлия вече в неговата лента
за движение О. или спре преди коридора на пресичане на пътното платно от О..
Неправилна от техническа гледна точка е маневрата на водача на ***, да завие на
ляво по посоката на движението си, като по този начин е навлязъл в насрещната
лента за движение и е ударил лек автомобил О. в зоната на предна лява врата,
където от конструктивна гледна точка водачът на О. е най-незащитен. При
продължаване движението на автомобила в лентата си с отклоняване минимално в
дясно, без да я напуска, *** би преминало зад лек автомобил О., без да се удари
в него. Според експерта, водачът на л.а.*** е можел да продължи да се движи в
попътната си лента, да не навлиза в лентата на насрещно движение и да премине
зад л.а. О..
Всичко посочено по-горе по отношение на водача на л.а.*** е в пряка
причинна връзка със слабата му квалификация като водач на МПС, характерна за
водач без придобита минимална правоспособност за водач на МПС кат. В, както е в
този конкретен случай, тъй като водачът на л.а.*** е неправоспособен.
Поради изложеното,
Окръжен съд намира, че
възражението за
съпричиняване по чл. 51, ал.
2 от ЗЗД е доказано по делото, като
съдът счита, че е налице съпричиняване от 20% от страна
на пострадалия Г.Т.Д.. Този размер на
съпричиняването следва да се вземе предвид
при определяне размера на претендираното
от ищцата обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на причиненото
ПТП.
С оглед на изложеното, съдът намира за неправилни изводите на РС досежно наличието на 50% съпричиняване, като размерът на претендираното обезщетение следва да се определи при 20% съпричиняване от страна на пострадалия
Г.Т.Д..
От друга страна Окръжен съд не споделя и изложените от РС изводи в мотивната част на решението относно основателността на
претенцията за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., който размер РС
приема като действителен размер на претърпяното от ищцата обезщетение и от
който размер намаля процента за съпричиняване.
Ищцата е определила размера на претенцията си за неимуществени вреди на
10 000лв., след направено увеличение на иска с молба от 09.07.2019г. Това
означава, че самата ищца счита и оценява преживените от нея неимуществени вреди
–болки, мъка, страдания, вследствие причинената смърт на дядо й в резултат на
процесното ПТП в предявения размер. Недопустимо, според настоящия състав на
Окръжен съд, е първоинстанционният съд да приема за основателен и доказан друг
по-висок размер от този, който самият увреден е посочил, че удовлетворява в
някаква степен причинените му вреди, като по отношение на такъв размер липсват
изложени фактически и правни доводи на ищцата в първоинстанционното производство.
В случая неправилно, според настоящата инстанция, е възприета и тълкувана
посочената от РС съдебна практика на ВКС /решение №63/08.07.2019г., постановено
по т.д.№2013/2018г. на ВКС, I ТО/. В посоченото решение ВКС
се е произнесъл по въпроса: При прилагането на чл.51,ал.2 ЗЗД, редукцията на
дължимото обезщетение към кой размер се прилага - към преценения от съда за
справедлив или към претендирания? В решението си ВКС
е приел, че при прилагането на чл.51,ал.2 ЗЗД, редукцията на обезщетението се
прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намалявенето му, поради допринасянето от пострадалия за
настъпване на вредата, а не към претендирания. В
случая следва да се вземе предвид, че казусът, по който ВКС се е произнесъл се
отнася до предявени два субективно съединени иска от страна на дъщерята и сина
на починал поради претърпяно ПТП пострадал, при който обаче исковете са
предявени като частични – по 80 000лв. за всеки от ищците, частично
предявени, като глобалната сума е по 150 000лв. за всеки от двамата ищци.
Поради това, следвайки критерия за справедливост съдът е приел, че справедливият
размер на обезщетението е по 100 000лв. за всеки от ищците и на тази база
е определил съпричиняването.
В настоящия случай РС неправилно е приел за справедлив размер на
обезщетението сумата 30 000лв., какъвто размер ищцата не е предявявала в
хода на производството и в този смисъл произнасянето на съда е plus petitum.
Настоящата съдебна инстанция счита, че предявеният иск за цялата предявена
сума от 10 000лв. е основателен и
доказан с оглед на събраните по делото доказателства, като размерът е в
съответствие и с принципа на справедливостта при определяне размера на
неимуществените вреди. Този размер следва да се редуцира с приетия от настоящия
съд размер на съпричиняване от страна на пострадалия при процесното ПТП Г.Т.Д. -20%. С оглед на изложеното, съдът приема, че така размерът на
претендираното обезщетение, /след редукцията от 20%,
което е 2000лв./, следва да се уважи за сумата 8 000лв. В този размер
искът на ищцата се явява основателен и доказан и следва да се присъди в
настоящото производство. За сумата над 8 000лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен. Поради изложеното, решението на РС в частта, с
която искът е уважен за сумата над 8 000лв. до предявения размер от
10 000лв. се явява неправилно и следва да бъде отменено, като в тази част
за сумата над 8 000лв. искът следва да се отхвърли.
По отношение на останалите направени във въззивната жалба оплаквания против
първоинстанционното решение, Окръжен съд намира същите за неоснователни.
С оглед на изложените съображения, Окръжен съд намира, че следва да отмени
решението на РС в частта, с която искът
е уважен за сумата над 8 000лв. до предявения размер от 10 000лв.,
като в тази част за сумата над 8 000лв. до 10 000лв. искът следва да се отхвърли.
Съответно, следва да бъде изменено и решението на РС в частта за разноските,
като дължимият размер на адвокатското възнаграждение, което е присъдено на ищцата
следва да бъде намалено от 830лв. на 664лв., съразмерно на отхвърлената част на
иска. Също така ищцата следва да бъде осъдена на заплати на ответника разноски
за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78,
ал.8 ГПК във вр.с чл.37 от Закона за правната помощ,вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ за производството пред РС в размер
на 40лв., съобразно отхвърлената част на иска.
В останалата обжалвана част решението на РС е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отношение на предявения иск за лихва, първоинстанционният съд е изложил
подробни мотиви, поради което на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд
препраща към тях.
Въззивникът „З.“
АД следва да заплати на Г.Т.Д. направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 664 лв., съобразно
отхвърлената част на жалбата. Въззиваемата следва да
заплати на въззивника разноски за юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 ГПК във вр.с
чл.37 от Закона за правната помощ,вр. с чл.25, ал.1
от Наредба за заплащането на правната помощ
в размер на 40лв., съобразно отхвърлената част на иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение 1312/14.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 1979/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З В ЧАСТТА,
с която „З.“АД, ЕИК *** е осъдено да заплати на Г.Т.Д., с ЕГН ********** сумата над 8 000лв. до
уважения размер от 10 000лв.- обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на смъртта на дядо й Г.Т.Д.,
настъпила на 30.10.2015г.в резултат на ПТП в гр.С.З, причинено от Г.И.Б., при
управление на л.а.“*** 320 И“ с рег.№***, застрахован по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен със застрахователна полица №BG/07/115002616025, валидна от
22.10.2015г. до 21.10.2016г. със застраховател „З.“АД, ведно със законната
лихва върху главницата над 8 000лв. до уважения размер от 10 000лв.,
считано от 04.04.2016г. до окончателното изплащане,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
Г.Т.Д., с ЕГН **********, с постоянен
адрес:*** против „З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:гр.С,
район *** иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди-болки и
страдания, вследствие на смъртта на дядо й Г.Т.Д., настъпила на 30.10.2015г.в
резултат на ПТП в гр.С.З, причинено от Г.И.Б., при управление на л.а.“*** 320
И“ с рег.№***, застрахован по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен със застрахователна полица №BG/07/115002616025, валидна от
22.10.2015г. до 21.10.2016г. със застраховател „З.“АД за сумата над 8000лв. до уважения
размер от 10 000лв., както и за законната лихва върху главницата над 8 000лв.
до уважения размер от 10 000лв., считано от 04.04.2016г.
до окончателното изплащане на тази сума.
ОТМЕНЯ решение 1312/14.10.2019г., постановено
по гр.д. № 1979/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З В ЧАСТТА, с която „З.“АД,
ЕИК *** е осъдено да заплати на Г.Т.Д., с
ЕГН ********** сумата над 664 лв. до присъдения размер от 830лв.
разноски за процесуално представителство пред РС.
ОТМЕНЯ решение 1312/14.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 1979/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З В ЧАСТТА,
с която „З.“АД, ЕИК *** е осъдено да заплати в полза на Държавата държавна
такса над 320 лв. до присъдения размер от 400лв.
ОСЪЖДА Г.Т.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да
заплати на „З.“АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:гр.С, район *** сумата 40лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска за производството пред РС.
ПОТВЪРЖДАВА решение 1312/14.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 1979/2019г. по описа на Районен съд – гр. С.З в
останалата част.
ОСЪЖДА “З.“ АД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С, район *** да заплати на Г.Т.Д., ЕГН **********,***, направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 664 лв.,
съобразно отхвърлената част на жалбата.
ОСЪЖДА Г.Т.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да
заплати на „З.“АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:гр.С, район *** сумата 40лв. юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция, съобразно уважената част на жалбата.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач Г.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** 100 страната на ответника.
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: