О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 10.07.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 65 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на гл. 32 ГПК.
Постъпила е искова молба от
Е.С.Д., действащ със съгласие на родителите си, чрез пълномощник адв. Д. (САК)
като увредено лице от ПТП, причинено от застрахован с полица по застраховка
«гражданска отговорност» за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от понесени телесни увреждания и емоционален стрес, ведно с
обезщетение за забава от дата на увреждането.
Между страните са разменени книжата по
делото: Исковата молба вх.
№ 1559/17.01.2019 г., уточнена с молба вх. №
3329/01.02.19г и № 4528/12.02.19г., съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити. В нея са посочени фактите, на които ищецът основава претенциите си.
В допълнителна искова молба вх. № 12030/17.04.19 г. пълномощникът на ищеца е
оспорил възраженията и е изразил становище по доказателствени искания.
Исковата молба и
допълнението й са връчени на ответника. В срок са депозирани отговор вх. №
8212/15.03.19г и допълнение към него вх.№ 18059/13.06.2019 г., чрез адв. А.
(САК), с който се възразява по допустимост и редовност на сезирането на съда,
оспорва се иска по основание и по
размер, въведени са възражения по същество и са направени доказателствени
искания. Възраженията се поддържат в допълнителния отговор.
По допустимостта на претенцията: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие на сключен застрахователен договор по полица „гражданска
отговорност” и настъпили вреди, причинени при управление на застраховано МПС.
За допустимостта на иска има значение само описаното от ищеца неудовлетворено
вземане срещу ответника, което категорично е налице като предпоставка за
упражняване на право на иск. Дали твърденията за пораждането на отговорността
към този ищец се доказват с посочени от него доказателства(между които протокол
за ПТП) е въпрос по основателността на претенцията и се решава с акт по
същество след приключване на съдебното дирене. В този смисъл възражението на
ответника ( основано на погрешно смесване на процесуална с материална
легитимация) по допустимостта на процеса е неоснователно.
Служебната справка
в търговски регистър, воден от АВ, удостоверява, че производството се води
срещу надлежно регистриран застраховател. Към момента на завеждане на делото,
ищецът е непълнолетно дете, поради което процесуалните му права надлежно се
упражняват със съгласие на родители(чл. 4 ал.2 ЗЛС). Родствената връзка от значение за дееспособността на
ищеца съдът проверява служебно, поради което не се е налагало доказването й при
предявяване на иска, а понастоящем е и удостоверена изрично с представен с
допълнителна искова молба документ.
Оплакванията по
нередовност на сезирането на съда с молба с непълна обстоятелствена част съдът
намира за неоснователни, доколкото ищецът изрично е основал иска си на
установено от наказателен съд престъпно деяние. Възпроизвеждането на всеки от
фактите от състава на вредоносно престъпление е ненужно и позоваването на
влезлия в сила акт на съда е напълно достатъчно за да се очертаят елементите на
деликта. Твърденията на факти извън предмета на спора дори да са излишни, сами по себе си не могат
да обосноват нередовност, доколкото са налице надлежни твърдения за вреди с
неимуществен характер, за които ищецът е претендирал обезщетението. В случая
обаче посочените от ответника твърдения за някакви вреди с имуществен характер
изобщо не са посочени като факти в исковата молба.
Претендира се
реално изпълнение по застраховка, сключена на 03.01.2014г за обезщетяване на
отговорност възникнала на 18.04.2014г, съответно за това правоотношение не може
да намери приложение нововъведеното с чл. 498 ал.3 КЗ (в сила от 1.01.2016 г.)
изискване за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за
обезщетяване на пострадалото лице. По силата на пар. 22 от ПР на КЗ за
договори, сключени преди въвеждането на новия нормативен режим се прилага
уредба на част ІV от отменения Кодекс за застраховането, която допуска пряко
сезиране на съда от пострадалия с иск по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.).
По предварителните въпроси:
Ищецът по
настоящото производство е освободен от внасянето на държавна такса и разноски
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Доколкото пострадалият като ползващ се от
задължителна застраховка търси защита на
право, възникнало по силата на застрахователното правоотношение основната
претенция следва да се квалифицира като пряк иск по търговска сделка и да се
разгледа по особения ред за търговски спорове.
Възражение срещу
характера на спора не е предявено. Сезираният съд с район съвпадащ с
местонастъпване на събитието е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
Представителната
власт на пълномощниците на страните е надлежно удостоверена (л.8 и л.76).
Предявяването на
иск за обезщетяване на вреди, причинени на ненавършило пълнолетие дете налага
уведомяване на специализираната администрация по реда на чл. 15 ал.6 от ЗЗД.
По доказателствените искания:
В исковата молба са
формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
приложени в копия, заверени за вярност, отчасти представляващи книжа по
процесуални действия в безспорното между страните наказателно производство.
Позоваването на съдебните книжа от наказателното дело е допустимо само
доколкото представляват актове, подлежащи на зачитане в гражданското
производство (какъвто е протоколът от проведеното съдебно заседание, на което е
одобрено постигнатото между страните споразумение, с характер на присъда) или
писмени изявления на страните, които да могат да се ценят като частни
документи, съответно съставени огледни протоколи, които да се ценят като
официални удостоверителни документи. Доказателствата, съставени в наказателното
производство от вещи лица с прилагане на специални знания не могат да се
приемат в гражданския процес, доколкото недопустимо биха подменили надлежни
доказателства, подлежащи на събиране от сезирания съд. И двете страни са се
позовали на книжа по приключило и изискано наказателно производство по НОХД №
158/2017 г. по описа на ПРС. Доколкото в настоящото производство не могат да се
ползват доказателства, събрани в друг процес, освен тези с характер на
официални свидетелстващи документи или противопоставими на насрещните страни
признания представляващи частни документи, съдът следва да укаже на страните
допустимите доказателствени средства.
Приложена към исковата молба медицинска
документация (журнал от прием, листи за преглед, направления,
образни изследвания) съдът приема за допустими писмени доказателства, а
относимостта им към конкретното лечение на
причиненото на ищеца телесно увреждане следва да бъде проверена с
експертното заключение. Изискването на пълна медицинска документация от лечебно
заведение е безпредметно, доколкото значението й за делото може да се установи
само със специални знания. Съответно същата следва да бъде посочена като
предмет на изследване на допусната експертиза.
В настоящия процес
се твърди и допълнителен вредоносен резултат, извън съставомерното средно
телесно увреждане, чието доказване от ищеца като елемент от деликта налага
събиране на поисканите съдебномедицинска и съдебнопсихологическа експертиза и
гласни доказателства за установяване на спорните обстоятелства по понесените
болки и страдания от пострадалия. Тези свидетелски показания са необходими и за
формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди.
С оглед зачитането
на установени в акт с характер на присъда факти от правопораждащ отговорността
на застрахования престъпен състав не е допустимо повторно установяване на
механизма на ПТП, причинено от виновен водач на МПС. Възражението за
съпричиняване на престъпния резултат обаче не е разглеждано в наказателния
процес и изясняването на фактите относно поведението на пострадалия в този
механизъм налага експертно заключение. Съответно и задачите на поисканата от
насрещните страни експертиза следва да бъдат съобразени с вече установения
престъпен състав.
Доколкото
подсъдимият обвиняем не е страна в настоящия процес, обясненията му не
представляват годно доказателствено средство, което налага и събирането на
гласни показания на този свидетел от настоящия съд.
Представената от
ответника застрахователна полица има значение за установяване на договорната
връзка между виновния за ПТП водач и застрахователя-ответник и следва да бъде
допусната като доказателство. За събиране на становище на страните и
допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 374 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК)
предявен иск на пострадал от виновно причинено от водач на автомобил, предмет
на застраховка „гражданска отговорност“, за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки от телесни увреждания и психични
страдания в размер на общо 30 000 лв., ведно със законната лихва от увреждането
на 18.04.2014г до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка *** С.Д.С.(баща
на непълнолетния пострадал) в ЦКБ АД IBAN ***.
ДОПУСКА като
доказателства по делото писмените документи, приложени към искова молба, заверени по реда на
ЗАдв.: констативен протокол с пострадали лица № 1020 от 18.04.2014 г. (лист
12-14); протокол за оглед с фотоалбум (л. 15-20); журнал от прием в спешен
център,направление и резултат от рентгенологично изследване 2 бр., листи за преглед(л.35- 42), протоколно
определение за одобряване на споразумение по НОХД 158/2017 г. на ПРС (лист
47-51).
ДОПУСКА като
доказателства по делото писмените документи, приложени към отговор по искова
молба,
заверени по реда на ЗАдв.: застрахователна полица № 02114000206115 от
03.01.2014г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за допускане като доказателства по делото заверени
копия на съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, проведени в
досъдебното производство по наказателно разследване.
ДОПУСКА позоваване на налични в приложено към настоящото
производство НОХД 158/2017 г. на ПРС: обвинителен акт въз основа на който е
сключено споразумение за
извършено престъпление причиняване на средна телесна повреда на ищеца, като
един от множество пострадали, по непредпазливост при управление на МПС ( чл.
343, ал. 3, пр. 4 б. „а“, пр. 1, вр. ал.1 б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК) и съответно налични в досъдебно производство № 2053/2014 г. по
описа на УП Дългопол протокол за оглед на местопроизшествие и съответни скици и
албуми(л.16-20) и показанията на пострадалия (л. 37).
ДОПУСКА освидетелстване на ищеца Е.С.Д., като го ЗАДЪЛЖАВА да окаже
съдействие като се яви на преглед при вещи лица лекар (ортопед – травматолог) и
психолог, назначени от съда по настоящото дело за установяване на физическо и
психическо здравословно състояние и има ли обективни данни за проведено
лечение, приложени медикаменти и резултата от тях, като при неизпълнение ще
бъде прието, че лицето осуетява събиране на доказателства с прилагане на
последици по чл. 161 ГПК.
НА осн. чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца Е.С.Д., да представи за оглед на вещите лица личния си медицински картон,
както и други медицински документи с които разполага за проведени прегледи,
лечения, оперативни намеси непосредствено преди и след 18.04.2014г.
Възлага по реда на чл. 206, ал. 2 ГПК
освидетелстване на Е.С.Д.
на вещите лица по допуснатите експертизи, след съгласуване с родителите му на посочена от експертите дата за преглед, но
не по- късно от една седмица от уведомяване на вещото лице за поставена задача
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 197 ГПК трето
неучастващо по делото лице МБАЛ „Св. АННА- ВАРНА“АД да предостави съдействие и достъп до
предмет на изследване на назначената съдебно-медицинска експертиза, чрез
предоставяне за оглед на всички налични в архива на СПЕШЕН ЦЕНТЪР документи
относно извършените прегледи и диагностицирани травми или заболявания на
пациент Е.С.Д., приет на 18.04.2014г и регистриран в журнал с № 2851.
Предупреждава
третото неучастващо по делото лице, че при неизпълнение на това задължение за
осигуряване на достъп до предмета на изследване удостоверено с изявление на
вещото лице съдът може да му наложи глоба по реда на чл.87 ГПК в размер между
100.00 и 1200.00 лева, както и ще носи материална отговорност за вредите
причинени на страната чието доказателствено искане бъде осуетено.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК
съдебномедицинска експертиза
с вещо лице съдебен лекар травматолог Д А Д( № 30 от списъка на вещите лица на
ВОС), който след запознаване с посочените по-горе като допустими за позоваване
налични в приложено към настоящото производство преписка по НОХД и съответно
досъдебно производство, медицинската документация, налична по делото, както и
допълнително предоставена при поискване от СПЕШЕН ЦЕНТЪР На МБАЛ „Св. АННА-
ВАРНА“АД и личен преглед на пострадалия
да даде заключение за това:
·
какъв е характера на понесените телесни увреждания от
детето, какъв е интензитетът им и какви
са обичайните срокове за възстановяване, изисквало ли е лечение и съответно ли
е то на данните по представената медицинска документация
·
имало ли е детето установени заболявания преди ПТП,
евентуално допринесли ли са те за причиняването на травмата или последиците й
или за възстановителния процес или състоянието към настоящия момент
·
свързани ли са така установените увреждания, лечението
им или рехабилитацията с проявление на краткотрайни или продължителни болки и
дискомфорт, по какъв начин травмите са повлияли върху ежедневните дейности на
ищеца, социалните му контакти; необходимо ли е било гипсиране/шиниране на
крайника, за какъв период от време се е
налагало да ползва чужда помощ при осъществяване на ежедневните си дейности
·
какво е физическото състояние на пострадалия
понастоящем, има ли трайни остатъчни неблагоприятни последици(ограничение на
движенията, болки при промяна на метеорологичните условия), необходимо ли е
продължаване на лечението до пълно възстановяване и какъв би бил необходимия
период на възстановяване на здравето в цялост.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300лв, вносими от бюджета
на съда.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от явяването на
ищеца за личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за представяне на заключението най-малко една седмица преди
насрочено открито съдебно заседание.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.2 ГПК съдебно-психологична експертиза с вещо
лице клиничен психолог Калоян Павлов Куков( № 51 от списъка на вещите лица),
който след запознаване с посочените по-горе като допустими за позоваване
налични в приложено към настоящото производство преписка по НОХД и съответно
досъдебно производство, медицинската документация, налична по делото, както и
допълнително предоставена при поискване от СПЕШЕН ЦЕНТЪР На МБАЛ „Св. АННА-
ВАРНА“АД и личен преглед на пострадалия
да даде заключение за това:
·
има ли промяна в състоянието на психиката на
пострадалия преди ПТП и към настоящия момент, по какъв начин е изживял и
продължава ли да изживява травматично
случилото, по какъв начин се е отразило събитието върху личността му
·
промяната резултат ли е преживяното ПТП като психическа травма или от
понесените телесни увреждания
·
ако промяната представлява психическа травма или
определено психическо разстройство на здравето (остра стресова реакция,
разстройство на адаптацията) проявява ли се то чрез нарушение на съня,
тревожност или друга симптоматика, какъв е характера му, необходимо ли е
лечение с медикаменти и психотерапия или други лечебни процедури, има ли данни
за приложено лечение и свързано ли е то с понасяне на допълнителен дискомфорт
·
какви са перспективите за възстановяване на
психологично/психично състояние на личността
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300лв, вносими от бюджета на съда.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от явяването на
ищците за личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за
представяне на заключението най-малко
една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.2 ГПК
КОМПЛЕКСНА съдебно-медицинска и автотехническа експертиза в състав: съдебен медик Д А Д и автоексперт А Х В., които въз основа на изводите на изготвените
заключения да дадат допълнително заключение по въпроса:
1.задачи за автоексперта, след запознаване с протоколите от огледите на
местопроизшествие и и веществените доказателства по изисканото наказателно
производство:
·
колко места за пътници са предвидени на задна седалка
на автомобила и позволявало ли е техническото му състояние пътуване в средата
на тази седалка
·
оборудван ли е автомобила в който се е намирал
пострадалия със система за обезопасяване на задна седалка; каква е съответната
система за обезопасяване на дете на годините и с килограмите на пострадалия
ищец, съществувала ли е такава система в този автомобил
·
какви инерционни сили са действали върху тялото на
пострадалия(според установения по НОХД механизъм на ПТП) по време на настъпване
на ПТП от момента на удара до установяване в покой
·
какво е възпиращото действие на съответното система за
обезопасяване, ако тя е била приложена
при настъпването на произшествието и как е следвало да настъпи
съприкосновението на тялото на пострадалия с купето на автомобила ако е бил
обезопасен с налична система на следно или друго място на задна седалка,
съответно ако не е бил обезопасен, но е заемал друго място на задна седалка.
2. задачи за съдебен медик, след
запознаване с медицинската документация, налична по делото и евенуално
предоставена амбулаторна карта на детето да даде заключение за това:
·
какъв е бил ръста и теглото на детето към момента на
ПТП
·
има ли обективни данни за поставянето на
обезопасителен колан (следи, белези, увреждания от типа“ коланна травма“) или
друга система за обезопасяване на дете
·
установените увреждания по тялото (по заключението на
медицинската експертиза) в началния период на проведеното лечение след ПТП обичаен
резултат ли са от действието на инерционните сили при сблъсъка на тяло на обезопасен или необезопасен пътник на
задна седалка
·
при установен вариант съответен на следи от липса на
употреба на колан или друга система и
установено налично обезопасяване на задна седалка в автомобила, какъв би бил обективно резултата от
действието на инерционните сили, ако пострадалия е бил обезопасен или ако е
заемал друго място на задна седалка, щяха ли уврежданията да са с установения
интензитет, обем и тежест и срок за възстановяване; можеха ли някои от
вредоносните последици да не настъпят.
ОПРЕДЕЛЯ депозит само за тази задача в размер на 500лв( съответно в
размер на 200лв за медика и 300лв за автоексперта), вносими от ответната
страна, в 3 дневен срок от връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от явяването на
ищците за личен преглед и краен срок на основание чл.199 ГПК за
представяне на заключението най-малко
една седмица преди насрочено открито съдебно заседание.
ДА СЕ ПРЕДОСТАВИ на вещите лица за работа до крайния срок за изготвяне на заключението делото ведно с
приложеното НОХД 158/2017 г. на ПРС
На осн. чл. 101 ГПК
указва на ищеца, че при искане за допускане на гласни доказателства, страната
следва да обяви лицата, които ще бъдат доведени за разпит като свидетели, като ЗАДЪЛЖАВА страната в седмичен срок от
връчване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната
страна да посочи кое лице ще води за разпит.
ДОПУСКА до разпит при условия на довеждане
от ищцовата страна един свидетел за установяване на фактите по проявата на понесените болки и страдания
от пострадалия ищец, в случай, че горното указание бъде изпълнено, като при пропускане на тази възможност съдът
няма да разпита допуснатия свидетел, дори и присъствието му да бъде осигурено в
деня на заседанието.
ДОПУСКА до разпит при условия на призоваване Д Х Н като свидетел за
установяване обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП от 15.10.2015 г. и
поведението на пострадалия.
.На осн. чл. 101 ГПК указва на ответника, че при искане за допускане на гласни доказателства,
страната следва да посочи адрес за призоваване, като ЗАДЪЛЖАВА страната в едноседмичен срок от връчване на настоящото
определение с писмена молба с препис за насрещната страна да посочи адрес,
евенутално да поиска справка за актуален постоянен и настоящ адрес на
свидетеля(за който последните данни в наказателно производство сочат, че
пребивава в чужбина), както и да внесе депозит от 30 лв за разходи за явяване
на призовано пред съд лице.
При пропускане на тази възможност съдът ще
заличи това доказателство.
ОСТАВЯ без
уважение искането за допускане на експертизи със задачи относно механизма на
ПТП и поведението на осъдения водач.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително
указва на страните да представят справка и доказателства за направени разноски
по чл. 80 от ГПК.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 3.10.2018 г.
от 10.30 часа.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че на осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е
пречка за разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в
протокол дата за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото
други участници се считат призовани. Да се призоват страните, и назначените ВЕЩИТЕ ЛИЦА съдебен медик и психолог с
обявяване на задачите им, а автоексперта - след внасяне на депозит.
Проектът за устен доклад, представляващ,
приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
ДА СЕ УВЕДОМИ за
дата на насроченото заседание и дирекция "Социално подпомагане" гр.
Каварна, на осн. чл. 16 ал. 6 ЗЗД.
Препис от
определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците адв. Д. (на служебен
адрес по искова молба) и адв. А. ( на адреса в отговора) и на ДСП ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към
Наредба № 7 на МП.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
ПРОЕКТ за устен
ДОКЛАД
по търговско дело
номер № 65 по описа за 2019 год,
Производството е образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР по реда на чл. 365 и
сл. от ГПК.
Приет е за
разглеждане иск на Е.С.Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на
родителите си М.И.С. и С.Д.С., и тримата
от ****, представляван от адв. Н. Д. (САК), със служ. адрес: *** *, офис
№* предявен срещу
ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр.
София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С С П и
К. Д. К., чрез адв. А. (САК) със служ. адрес ***. * за заплащане на обезщетение
по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., представляващи болки и
страдания от понесено телесно увреждане(разкъсно-контузна
рана на ляво стъпало и счупване на
лъчева кост на лява ръка), наложилото се лечение и психическа травма,
резултат от нараняването, причинено от водач – застрахован собственик на МПС,
признат за виновен извършител на престъпление по НОХД 158/17г на ПРС, ведно със
законната лихва от увреждането на 18.04.2014г до окончателно изплащане на
обезщетението по банкова сметка *** С.Д.С.(баща на непълнолетния пострадал) в
ЦКБ АД IBAN ***.
Насрещните страни
претендират и определяне и присъждане на разноски по делото.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК)
и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):
Безспорни са
фактите относно застрахователното правоотношение, признати въз основа на удостоверена
по общодостъпен начин регистрирана полицa за застраховка гражданска отговорност
на автомобилистa - собственик на л.а. „***“ с рег. № ** **** **, сключена със
ЗД "БУЛ ИНС"АД с полица № 02114000206115 от 03.01.2014г. валидна до
03.01.2015 г.
Установени по
задължителен за гражданския съд начин с постановения влязъл в сила акт на
наказателния съд са обстоятелства от
фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 4 б. „а“, пр. 1,
вр. ал.1 б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК
причиняване на средна телесна повреда на ищеца, като един от множество
пострадали, по непредпазливост при управление на МПС) и по чл. чл. 343а, ал. 1,
б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК
(противоправност на поведението на водача на лекия автомобил и механизъм на
причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на мотоциклетист,
вкл. непредпазливост като вина на водача на МПС): на 18.04.2014 год. при
управление на на л.а. „***“ с рег. № ** **** ** по път Айтос-Тервел в участък
между вход за моста „Дарбоаз“ и отбивка за с. Камен дял, община Дългопол,
водачът И С нарушил чл. 21 ал.2 вр. ал.
1 ЗДвП като се движил със скорост 95-100 кмч въпреки сигнализирана забрана за
движение с повече от 30 кмч, и за да намали скоростта си преди навлизане в
завой рязко натиснал спирачки, след което загубил контрол върху поднеслия върху
плъзгавото платно автомобил, който излязъл от пътя и се преобърнал по баир
надолу докато спрял на таван; при съприкосновението на тялото на пътуващ в
средата на задна седалка пътник Е.С. с детайли от купето, била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост в долна трета,
което обусловило затруднения на крайника за период около 2 месеца.
За тези
обстоятелства не се налага доказване.
Съответно и предприетото оспорване от страна на ответника на механизма на ПТП и
противоправното поведение на водача, както и причиняването на средната телесна
повреда на пътника, включително и изключителен принос на другиго не може да се приеме за допустима процесуална
защита, тъй като противоречи на задължителната сила на присъдата.
Спорни са твърденията относно характера на
всички травматични увреждания, претърпени вследствие процесното ПТП, причинната
връзка между описаните физически и психически болки и страдания и инцидента и
съпричиняването на крайния резултат с поведението на пострадалия.
Ищецът твърди, че
освен съставомерното увреждане на ръката е понесъл и по- лека контузия на
стъпалото, като и двете увреждания са били диагностицирани непосредствено след
ПТП и лечението им е проведено общо. Твърди, че след приема в спешен кабинет
на МБАЛ „Света Анна – Варна“ му е
поставена гипсова имобилизация. Освен
ограничението в движението на ръката и
болките продължили до 2 месеца, ищецът
описва и настъпилите в резултат на преживяната катастрофа промени в
психическото си състояние. Сочи, че не можел да заспива и все още сънува
кошмари, изпитва силно безпокойство за живота си и и за живота на своите
близки, също пострадали от тази катастрофа. Счита, че изживяния шок променил
живота му и го направил нестабилен, а съжителството му с инвалидизираните от
същото ПТП родители породило у него убеждението
за безнадеждност и уязвимост.
Ответникът оспорва наличието описаните леки
телесни повреди вследствие на инкриминираното деяние, както и степента,
интензитета и продължителността на страданията, понасяни поради обездвижване
имобилизация. Сочи, че в протокол на самото местопроизшествие и при приема в
спешния център счупване и гипсиране не са били установени. Ответникът оспорва
и размера на претендираното обезщетение
като завишен, като оспорва съответствието му със справедливото овъзмездяване,
според приети в практиката на съдилищата критерии.
На следващо място
ответникът възразява за несамостоятелно причиняване на престъпния резултат.
Доводите за комплексен характер на събития, довели като елементи от
причинно-следствената верига до крайните
вредоносни последици(телесното увреждане и изживяния психически стрес)
принципно не могат да се противопоставят на ищеца, тъй като причиняването на
деликт от неколцина отговорни лица поражда солидарна отговорност помежду им и
има значение само за вътрешните им отношения, но не и за претенцията на кредитора
им спрямо всеки от тях по отделно. Единствено поведението на самия пострадал и
то независимо дали е само лично негово или е резултат и от неположена грижа на
родителите му, представлява абсолютно възражение, което може да се
противопоставя на кредитора. Твърди, че
ищецът е
пътувал на задна седалка без да ползва система за обезопасяване и това
нарушение на правилата на ЗДвП е допринесло за понасяне на нараняванията,
обусловили процесните болки и страдания. Твърди, че при употреба на колан или
друга система на автомобила телесните травми е можело да бъдат избегнати изцяло
или поне понесени с по-малка интензивност.
Оспорването на претенцията за законна лихва
може да бъде възприето само като възражение за кредиторова забава поради позоваване
на ответника на липса на уведомяване за събитието преди предявяване на иска, но
това възражение предполага признание, а не отричане на претенцията на ищеца по
основание.
Евентуално
ответникът възразява за изтекла давност по отношение на претенцията за лихви,
като се позовава и изтичането на три
години от увреждащото събитие.
Твърденията на
ответника са оспорени бланкетно от ищеца.
По
правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията
на съединените искове за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди като
преки претенции на пострадал – ползващо се лице по задължителна застраховка на
автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от водач на застрахован автомобил,
в изпълнение на задължение на застраховател за покритие на риска „гражданска
отговорност”. Съответно приложимия материален закон, уреждащ правопораждащото
правоотношение представлява нормата на чл. 226 КЗ (отм) вр. пар. 22 от ПЗР на
КЗ (ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.), и диспозитивните норми, определящи
съдържанието на застрахователното правоотношение към момента на твърдяното
сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност" и
ползващите се по нея лица (чл. 257 КЗ отм.).
Застрахователното
събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на л.а. „***“
с рег. № ** **** **, покриващо фактическия състав на престъпление или деликт
(чл. 45 ЗЗД), поради което приложимост за преюдициално отношение намират и
правилата за зачитане на присъда от граждански съд, разглеждащ последици от
конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Споразумението с което дееца се признава за виновен за инкриминирано
деяние има значение на присъда( чл. 383 ал.1 НПК). Тези преюдициални отношения
съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на
застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. Ето защо са
недопустими възраженията основани на твърдения за механизъм на ПТП, който
изключва вината на водач, нямал възможност да избегне удара и изключителен
принос на другиго, изключващ причиняване на престъпния резултат от поведението
на осъдения извършител. Въведеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат се уреждат от
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящото производство е допустимо с оглед
самостоятелно формиране на извода за размера на вредите да се изследва и
степента на причиняване на резултата от поведението не само на водача на л. а,
но и на самия пострадал, което само по себе си не е част от наказателния състав
и не е преклудирано с акта на наказателния съд доколкото не изключва вината на
осъдения и приносът му за престъпния резултат. В този смисъл съдът е
компетентен да установи евентуално съпричиняване между пострадалия ищец и
водача на л. а.
Размерът на
обезщетението за вредите е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Акцесорните претенции за
присъждане на мораторни лихви намират основание в нормата, уреждаща забава при
непозволено увреждане( чл. 84 ал.3 ЗЗД). Като съобрази установената
практика(Решение № 193 от 26.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 611/2011 г., I г.
о., ГК) по приложението на нормата, въвеждаща по императивен начин началния период на забавата при непозволени
увреждания (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД) съдът възприема тезата за липса на самостоятелност на претенцията за
мораторна лихва върху обезщетение за вреди от деликт. Като обусловено от
уважаване на основния иск за компенсационно обезщетение, искането за
присъждането му ведно със законната лихва от момента на увреждането не
представлява отделен иск и ищецът няма задължение да определи размера при
предявяването на иск. Тези лихви, не се определят по размер от съда, а се
изчисляват в изпълнителния процес за целия период от момента на
увреждането до момента на плащането.
Вземанията на
застрахованите и третите ползващи се лица се погасяват по давност, която
започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие. По
отношение на лихвите нормативно установения давностният срок във всички случаи
е тригодишен (решение № 67/24.06.2011г. по т. д. № 323/2010г. на ВКС, ТК, І т.
о. и решение № 96/18.07.2011г. по т. д. № 610/2010г. на ВКС, ТК, І т. о.).
По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1,
т. 5 ГПК) и попълването на делото с доказателства ( чл. 146, ал. 2 ГПК):
Доколкото
настъпването на всички последици от увреждането като фактически понесени болки
и страдания и накърняване на съществуващата преди деликта емоционална среда
чрез конкретни негативни изживявания (психическо страдание) представляват
елемент от правопораждащ фактически състав на претендирано вземане, ищецът носи
пълна доказателствена тежест за установяване на оспорените твърдения за тези
обстоятелства. Страната се е позовала на писмени доказателства за медицински
изследвания гласни доказателства за търпените страдания и проявлението им в
поведението на ищеца и заключения на медицински специалисти.
Ищецът носи
доказателствена тежест за установяване на възприемани в практиката критерии
(ППВС № 4/68 г. и решения по чл. 290 и сл. ГПК: № 83/6.07.2009 г., по т. д. №
795/2008 г. на II т. о., № 749 от 5.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на II т.
о. и № 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 25 от
17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о.; № 206 от 12.03.2010 г., по т.
д. № 35/2009 г. на II т. о), като обективно съществуващи конкретни
обстоятелства имащи значение само за формиране на извода да съда за
справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди. Ангажирани са гласни
доказателства и заключения на медицински специалисти.
Ответникът носи
тежестта за установяване на възражението за съпричиняване на телесното
увреждане с противоправно поведение на пострадалия ищец,с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на самото увреждане или само
на неговия по-значителен интензитет (т. 7 на ППВС № 17/63 г.). Ангажирани са
гласни доказателства, както и комплексно заключение на медик и авто-експерт.
Всяка от страните
носи доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея
плащания за разноски по производството, като доказателства за тях могат да се
сочат и събират до приключване на съдебното дирене.
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
146, ал. 3 ГПК):
С оглед характера
на спора и наличието на безспорни обстоятелства по наличие на вреди от деликт,
съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на
постигната спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще
бъде опростена.
Доколкото
наказателното производство е приключило със подлежащ на зачитане акт, съдът
намира спора за особено подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на
медиатор, съдът указва и тази възможност на страните. Медиацията е доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои
от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси. Списък на медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Център за медиация за района на
ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12
(http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно възможност
на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством медиация
и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч.