РЕШЕНИЕ
№ 2397
гр. Бургас, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20232120101164 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „БАНКА ДСК“ АД против Г.
Д. С. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит на физически лица от 19.02.2019 г., а именно: 941,64 лв. - главница,
501,31 лв. - договорна лихва, дължима за периода 10.10.2019 г. - 20.02.2022 г., 31,65 лв. –
мораторна лихва, дължима за периода 21.02.2022 г. – 21.06.2022 г., 75 лв. – дължими такси,
законната лихва върху главницата, считано от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането,
които суми са предмет на Заповед № 1946/23.06.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4020/2022 г. по
описа на БРС, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски в исковото и в
заповедното производство. Ищецът твърди, че между него и ответника е бил сключен
горепосочения договор, по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер
на 1 000 лв., като същият е бил олихвяван с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е бил в размер на 21,95 % годишно. Твърди се също така, че
ответникът не е погасил в срок 5 вноски, дължими през периода 10.10.2019 г. – 10.02.2020
г., като към момента (на 19.02.2022 г.) е настъпил и крайният падеж на кредита, поради
което банката е пристъпила към принудително събиране на вземането си и се е снабдила със
заповед за незабавно изпълнение за дължимите суми. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 78
и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от особения
1
представител на ответника, в който искът е оспорен по основание и по размер. Оспорена е
истинността на представените от ищеца договор за издаване и обслужване на кредитна карта
и общи условия към него – в частта на подписите, положени от името на ответника.
Оспорено е и съдържанието на представеното извлечение от счетоводните книги на ищеца –
относно дължимите суми по кредита, отразени в него. Заявено е също така, че няма данни и
доказателства за получаване на кредитна карта от ответника. На следващо място се твърди,
че процесният договор за кредит е недействителен, поради противоречие с императивни
законови разпоредби (чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК), като същият е бланков и не е бил
предмет на предварително договаряне между страните. Твърди се също така, че по
отношение на сумата от 75 лв. искът е неоснователен и по аргумент от чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
тъй като от договора не става ясно какво е основанието за дължимост на тези такси. Моли се
искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Особеният представител на ответника не се
явява в съдебно заседание, като с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани
са доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4020/2022 г. на РС-Бургас, с издадената по това дело
Заповед № 1946/23.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК е разпоредено длъжникът Г. Д. С. да заплати на кредитора „Банка ДСК“
АД сумата от 1 549,60 лв., дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит на физически лица от 19.02.2019 г., от които 941,64 лв. - главница,
501,31 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода 10.10.2019 г. -
20.02.2022 г., 31,65 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 21.02.2022 г. – 21.06.2022 г.,
75 лв. – дължими такси по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.06.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 80,99 лв. - разноски
по делото. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което на заявителя е било указано правото да предяви установителен иск за
вземанията си, което е сторено с предявяване на настоящия иск.
По делото е представено копие на Договор за издаване и обслужване на кредитна
карта с револвиращ кредит на физически лица от 19.02.2019 г., сключен между „БАНКА
ДСК” ЕАД (кредитор) и Г. Д. С. (кредитополучател), по силата на който банката е
предоставила револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000 лв.,
достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, като кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21,95 % годишно или 0,06 %
на ден. В договора е предвидена възможност банката да промени размера на кредитния
лимит, като същият може да бъде увеличен до 3 пъти (чл. 2 на договора). Посочено е също
така, че годишният процент на разходите е 24,30 %, общо дължимата сума (при кредитен
лимит от 1000 лв.) е 1 122,84 лв., а общо дължимата сума при максимален размер на
кредитния лимит е 3 368,53 лв. За месечна падежна дата е определено 10-то число на месеца.
По делото е представен и документ, озаглавен „Погасителен план и ГПР“, в който са
посочени дължимите месечни вноски за периода 19.02.2019 г. – 19.02.2020 г., при условие,
че кредитът е усвоен в максималния размер от 3 000 лв., както и че не е налице последваща
промяна на ОЛП или допълнителни разходи. В същия документ е посочен и начинът на
изчисляване на ГПР по кредита и допусканията, при които се изчислява ГПР.
Представени са и Общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за издаване и
обслужване на кредитни карти с револвиращ ефект, които представляват неразделна част от
2
горепосочения договор, съгласно чл. 1, ал. 1 от него, като общите условия носят подписи на
двете страни по договора.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е оспорил истинността на
договора за кредит и общите условия към него, като твърди, че същите не са подписани от
него. В тази връзка е открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване истинността на
тези документи – в частта относно подписите, положени от името на Г. Д. С., и е била
допусната съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която е установило, че
подписите, положени след текста „Клиент“ в договора за издаване и обслужване на
кредитна карта, както и подписите, положени от името на кредитополучателя върху всяка
страница от общите условия на банката, са изпълнени от ответника Г. С.. С оглед на това
съдът намира, че оспорването истинността на тези документи е недоказано.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недействителност на
процесния договор, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, тъй
като от същия е видно, че тези норми не са нарушени – в договора са посочени както
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени по предвидения в ЗПК начин, така и условията за издължаване на кредита,
включително погасителен план. Фактът, че договорът е изготвен на бланков формуляр,
както се твърди в отговора, не опорочава неговата валидност, тъй като индивидуалните
параметри на конкретния договор са вписани допълнително в него с ръкописен текст, като
по делото липсват доказателства, че тези конкретни параметри не са били договорени
индивидуално между ищеца и ответника.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че процесният договор е валидно сключен,
не страда от пороци, водещи до неговата недействителност, поради което е породил
правното си действие, от което страните по него са валидно обвързани.
По делото е представена декларация за предаване/връщане на банкова карта, от която
е видно, че на 05.03.2019 г. ответникът С. е получил кредитната карта – предмет на
договора.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, ответникът е усвоил
предоставения му от ищеца кредит чрез ползване на суми в общ размер от 945,52 лв., като
непогасена е останала сумата от 941,64 лв. В експертизата е посочено също така, че са
налице 5 бр. непогасени месечни вноски по кредита – за периода 10.10.2019 г. – 10.02.2020
г., след което правото на ползване на кредита е било спряно. Според вещото лице към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасените задължения
по договора за кредит са били в общ размер от 1 549,60 лв., от които 941,64 лв. – главница,
501,31 лв. – лихва за периода до 20.02.2022 г., 31,65 лв.- мораторна лихва за периода
21.02.2022 г. – 21.06.2022 г. и 75 лв. – дължими такси, към датата на подаване на исковата
молба задълженията са били в общ размер от 1 617,41 лв., а към датата на изготвяне на
експертизата задълженията са в общ размер от 1 697,39 лв., като е видно, че разликите са
дължат единствено на увеличението размера на мораторната лихва, а останалите
задължения са с непроменени размери. Заключението на вещото лице не е било оспорено от
3
страните, поради което следва да бъде кредитирано като обективно и безпристрастно.
По отношение на направеното от ответника възражение за недължимост на сумата от
75 лв. на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съдът намира същото за неоснователно, тъй като в
представените от ищеца Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти
***, представляващи неразделна част от процесния договор на осн. чл. 1, ал. 1 от него, е
предвидено, че при невнесена минимална сума се дължи такса в размер на 15 лв., а в случая
е установи, че са налице 5 бр. непогасени месечни вноски от ответника, поради което на
горепосоченото основание същият дължи заплащане на сумата от 75 лв. Съдът намира, че
тази сума не попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като не представлява
такса за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а се дължи от
кредитополучателя поради неизпълнение на задълженията му по договора за ежемесечно
плащане на минимална сума за револвиране.
При така събраните доказателства съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
всички суми, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение, поради което
предявеният установителен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен
размер.
Предвид основателността на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производство, които са в общ
размер на 1 024,01 лв. (включително 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение), както и
разноските в заповедното производство, които са в общ размер от 80,99 лв. (включително 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение). Ответникът следва да заплати по сметка на РС-
Бургас платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по поисканата от
особения му представител експертиза – 397,80 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Г. Д. С., ЕГН **********, от гр.
Б**, ж.к. **, дължи на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. С***, р-н ***, следните суми по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит на физически лица от 19.02.2019 г., които са предмет на Заповед №
1946/23.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4020/2022 г. по описа на РС-Бургас, а именно: 941,64 лв.
(деветстотин четиридесет и един лв. и шестдесет и четири ст.) - главница, 501,31 лв.
(петстотин и един лв. и тридесет и една ст.) - договорна (възнаградителна) лихва, дължима
за периода 10.10.2019 г. - 20.02.2022 г., 31,65 лв. (тридесет и един лв. и шестдесет и пет ст.)
– мораторна лихва, дължима за периода 21.02.2022 г. – 21.06.2022 г. и 75,00 лв. (седемдесет
и пет лв.) – дължими такси, както и законната лихва върху главницата, считано от
22.06.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. Д. С., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к. **, да заплати на „БАНКА
ДСК” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С***, р-н ***, сумата от 1
024,01 лв. (хиляда двадесет и четири лв. и една ст.), представляваща направените от него
разноски в исковото производство, както сумата от 80,99 лв. (осемдесет лв. и деветдесет и
девет ст.), представляваща направените разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. Д. С., ЕГН **********, от гр. Б**, ж.к. **, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас сумата от 397,80 лв. (триста
4
деветдесет и седем лв. и осемдесет ст.), представляващи разноски за платено от съда
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5