М О Т И В И към Присъда №135/22.06.2020 г.,
постановена по НОХД № 6717/2019 г. по описа на
Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение
срещу Д.А.Д. - роден на
*** ***, б., български гражданин,
без образование, неграмотен, неженен, работещ **, осъждан, с адрес:
**, ЕГН ********** за това,
че на 13.06.2012 г. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, при условията
на опасен рецидив - извършил престъплението, след като е бил осъден
за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не
е отложено по чл. 66 от НК и чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот-
мрежа на комарник на прозорец,
е отнел чужди движими вещи както
следва:
- 1 брой
мобилен телефон марка „Nokia 6500“ на стойност 110 лева;
- 1 брой
СИМ карта на мобилен оператор „М-Тел“ на стойност
9,90 лева;
- сумата
от 1 500 лева, всички вещи на
обща стойност 1 619,90
лева/ хиляда шестстотин и деветнадесет лева и 90 ст./ - собственост на фирма ЕТ „А.- С.С.“ с едноличен собственик С.Г.С., от владението на М.З.С. ***, без нейно съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои
-
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал.
1, т. 3, пр. II вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б. “а“ от НК.
Прокурорът поддържа изцяло
повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, прави анализ на докатазателствата
и предлага той да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода при
условията на чл.54 от НК, като предлага същотo да е при
баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, иска и да бъдат възложени на подсъдимия
направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимият адв. Т.А.
сочи в пледоарията си, че в случай на признаване за виновен на подсъдимия да му
се наложи минимално наказание с оглед изминалия значителен период от време от
деянието, признаване на вината в досъдебното производство и изразяване на
съжаление за стореното.
На подсъдимия Д.А.Д. не се
предостави право на лична защита и последна дума, тъй като производството е
разгледано като задочно такова при условията на чл.269, ал.3, т.2 и т.4 от НПК.
С оглед на събраните в хода на
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Д.А.Д. - роден на *** ***, б., български гражданин, без образование, неграмотен, неженен, работещ **, осъждан, с адрес: **, ЕГН **********.
С Присъда №
248/05.03.2009год по НОХД № 16/2009 год. на Районен съд Ямбол, в сила от
13.11.2009 год обвиняемият Д.А.Д. бил признат за
виновен за извършено от него на 13.11.2008год. престъпление по чл. 198, ал. 3 вр. ал.1 от НК, като му било наложено наказание “Лишаване
от свобода“ за срок от две години и единадесет месеца, при първоначален строг
режим.
Гореописаното
осъждане квалифицира настоящото процесно деяние на
обвиняемия Д.Д. като такова, извършено при условията
на опасен рецидив съгласно чл. 29, ал. 1, б.“а“ от НК.
Подсъдимият Д.А.Д. бил
известен сред своите познати с псевдонимите- прякорите „П.“ и „С.“, като
последният бил въведен и в система АИС „Оперативен анализ“ на МВР. С прякора „С.“
го познавал и свидетелят Х.И.Г., с когото се били запознали по време на
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. На 12.06.2012год, около 09.00
часа сутринта, подс. Д. и свидетелят Г. се видели в
ромската махала на гр.Ямбол. Подсъдимият бил с автомобил марка „Рено Сценик“ с регистрационен № **, с който той и свидетелят Г.
се разходили. Около обяд на посочената дата, тръгнали за с.Завой, обл.Ямбол, за
да оставят автомобила на неговия собственик- свидетеля Д.Д.М.
/ който пък от своя страна знаел подсъдимия по малко име и прякора „П.“/. След
като оставили автомобила в дома на свидетеля М., подс.
Д. и свидетелят Г. се върнали в гр.Ямбол. Отишли при приятелката на подсъдимия
- З., живуща в **. Около 22.00 часа вечерта в присъствието на свидетеля Г.,
обвиняемият се чул по телефона със свидетеля М. и се разбрали последният да го
вземе с автомобила си. На 12.06.2012год, преди полунощ, свидетелят М. ***- с
лекия си автомобил марка „Рено Сценик“ с регистрационен № ** и двамата потеглили. Подсъдимият
казал на свидетеля М. да го закара до гр.Пловдив. Разбрали се обвиняемият да
зареди автомобила с гориво и отделно от това да заплати на свидетеля М. за
услугата / сумата от 50-60 лева/. Заредили автомобила с гориво и тръгнали от
гр.Ямбол за гр.Пловдив, като се движили по магистрала. Водачът завил с
автомобила от с.Цалапица към гр.Пловдив. Около полунощ, към 23.30- 00.00 часа
на 13.06.2012год, стигнали до гр.Стамболийски. Подсъдимият Д. казал на водача
на автомобила да го остави при първите 3-4 къщи в началото на гр.Стамболийски и
свидетелят М. да отиде да пие кафе на близката бензиностанция, което и
последният направил. От своя страна подс.Д. тръгнал
сам и стигнал до къща на адрес гр**, в която живеели
съпрузи- свидетелката М.З.С. и свидетелят С.Г.С., които същата вечер си били
легнали късно- след 00.00 часа на 13.06.2012год. От страната на улицата къщата
била с ниска ограда, състояща се от бетон- около 80см височина и метални
решетки, които се прескачали лесно. Самата къща се намирала навътре в двора,
като имала тераса с прозорец- последният на около два метра от земята. Подсъдимият
Д.Д. проникнал в къщата през отворения прозорец на
терасата / от алуминиева дограма/, чрез повреждане – срязване на мрежата на комарника на прозореца. От там влязъл в закритата тераса, а
след това през незаключената й врата влезнал в хола на къщата. На масата в хола
била дамската чанта на свидетелката С., от която подс.
Д.Д. взел мобилен телефон марка „Nokia 6500“/ „Нокиа
6500“/ с ИМЕЙ № 351942036744930, ведно със сим карта
на мобилен оператор М-Тел с номер **, както и парична сума в размер на 1500
лева- всички вещи собственост на ЕТ „А.- С.С.“*** и
едноличен собственик- свидетелят С.Г.С.. След това напуснал къщата с отнетите
вещи. Около половин- един час след като се разделили, свидетелят М. получил
обаждане от подсъдимия да го вземе с автомобила. Взел го от същото място, на
което го бил оставил. След като си тръгнали, обвиняемият дал на св.М. сумата за
която се разбрали за услугата с колата- сумата от 50-60 лева.
Около 08.15
часа сутринта на 13.06.2012год, съпрузите С.установили извършената кражба и
съобщили в полицията. На мястото пристигнали полицейски служители, като за
времето от 09.00 часа до 10.30 часа, на 13.06.2012год бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който били иззети дактилоскопни
следи /девет броя/. Веднага след това бил разпитан в качеството на свидетел С.С..
В хода на разследването по
досъдебното производство била назначена и изготвена дактилоскопна
експертиза- Протокол № 653/03.09.2019 г. по описа на сектор БНТЛ при ОДМВР
гр.Пловдив. От заключението й се установило, че иззетите при оглед на
местопроизшествие / оглед на кражба от частен дом в **/ дактилоскопни
следи № 1, №2, № 3, № 4, № 5 и № 9 са годни за идентификация и са оставени от
обвиняемия Д.А.Д.. Всички следи били иззети от дограмата на прозореца със
срязана мрежа, като следа № 1 била иззета от вътрешната страна на дограмата на
прозореца със срязана мрежа. Следа № 8 не била оставена от обвиняемия Д.,
проверена в система „AFIS“- без
съвпадения. Дактилоскопни следи № 6 и № 7 не били
годни за идентификация.
В хода на
разследването по досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-
оценъчна експертиза. От заключението и се установило, че към датата на деянието
– 13.06.2012г.,1 брой мобилен телефон марка „Nokia 6500“ е на
стойност 110 лева, 1 брой СИМ карта на мобилен оператор „М-Тел“ е на стойност
9,90 лева, пари в брой- 1 500 лева- или всички вещи са на обща стойност
1 619,90 лева / хиляда шестотин и деветнадесет
лева и деветдесет стотинки/.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от следните събрани в хода на разследването
доказателства – показанията на свидетелите С.С., М.С.,
Х.Г., Д.М., К.К., протокол за оглед на
местопроизшествие с фотоалбум, разпечатки от „Космо България Мобайл“ ЕАД за
телефонен номер +**, активиран в мобилен апарат с ИМЕЙ351942036744930 дактилоскопни следи, заключения на СОЕ и дактилоскопна експертиза, справка съдимост, характеристична справка.
Съдебният състав кредитира в цялост заключението на
изготвената СОЕ, като счита че вещото лице е отговорило на поставените задачи.
Съдебният състав кредитира в цялост заключението на
изготвената дактилоскопна експертиза, като счита че
вещото лице е отговорило на поставените задачи.
По делото следва да бъде направен
кратък анализ на събраните доказателства с оглед извеждането на извод за
осъществяване или неосъществяване на състав на престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. II вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК от подсъдимия Д..
Анализът следва да започне със
събраните по делото гласни доказателства. От същите може да се направи
еднозначния извод, че именно подс.Д. е отнел
движимите вещи от дома на св.С.. Последните ясно сочат какво и кога са
установили като липсващи вещи, какви действия са предприели след като са
установили за това, че в дома им е прониквано. Следва
изрично да се посочи, че само техните показания не могат да доведат до
категоричен извод, че именно подсъдимият е деецът отнел паричната сума и
мобилния телефон от дома им. За този извод обаче спомагат показанията на
свидетелите Д.М. и Х.Г.. Свидетелят Х.Г. подробно описва действията на св.М. и подс.Д. през деня на 12.06.2012 г., както и това че двамата
са тръгнали късно вечерта с микробус в неизвестна посока. Сочи и че на
следващия ден подсъдимият е разполагал с парични средства, с които не е
разполагал преди това. От своя страна св. М. описва какво са правили с
подсъдимия Д. вечерта на 12.06.2012 г. и през нощта на 13.06.2012, каква
уговорка са имали, къде е закарал с автомобила подсъдимия и колко време след
това го е взел отново. Показанията му заедно с показанията на св.Г. сочат на
извършено престъпление от подс.Д., а за това да се
направи извод какво престъпление е било извършено спомагат показанията на
свидетелите М.С. и С.С.. Всички тези гласни
доказателства спомагат за изграждане на извод с висока степен на вероятност, че
именно подсъдимият е проникнал в дома на св.С.на 13.06.2012 г. и е отнел
движимите вещи – паричната сума и мобилния телефон.
За да бъде прието, че в
конкретния случай не се касае само за един вероятностен извод за осъществено от
подсъдимия престъпление значение имат и писмените и веществените доказателства
по делото, които наред със свидетелските показания водят на категоричен и
безспорен извод, че именно Д. е лицето автор на кражбата от дома на св.С.. На
първо място за този извод допринася направения оглед на местопроизшествие,
който е обективиран в надлежен протокол и подкрепен с
фотоалбум. При огледа са фиксирани оставените от дееца следи, установено е
соченото и от св.С.срязване на комарника, през който подс.Д. е проникнал в дома им. Описани и иззети по
надлежния ред са и намерените дактилоскопни следи.
Същите като веществени доказателства са от съществено значение за изграждане на
категоричния извод относно авторството на деянието. За това спомага и
изготвеното и кредитирано от съда с доверие заключение на дактилоскопната
експертиза, която сочи че тези следи са оставени именно от подсъдимия Д.Д..
Косвено за изводът, че именно подс.Д. е автор на инкриминираното деяние спомагат и
показанията на св.К., който сочи че е установил след проверка в системите на
МВР, че именно Д.А.Д. е лицето с прякор „С.“, сочено от св.Хр.Г..
При така установената фактическа обстановка според настоящия съдебен състав
по категоричен начин е доказана престъпната дейност на подсъдимия, който
противозаконно е отнел мобилен телефон брой мобилен
телефон марка „Nokia 6500“ на стойност 110 лева, 1 брой СИМ карта
на мобилен оператор „М-Тел“ на стойност 9,90 лева и сумата от
1 500 лева, всички вещи на обща
стойност 1 619,90 лева/
от владението на М.З.С. ***, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. По този начин съдът счита за безспорно доказано извършването на
престъпното деяние по място, време и начин.
От обективна страна престъплението
по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК е осъществено от подсъдимия
чрез действия, а именно чрез проникване след срязване на комарника
в дома на св.С., с бъркането в чантата на пострадалата и отнемане на горепосочените
движими вещи. От обективна страна, за да се
приеме че е осъществен състав на престъплението кражба при условията на опасен
рецидив се отчитат предходните осъждания на подсъдимия към датата на деянието и
по-конкретно това по НОХД №
16/2009 г. на Районен съд Ямбол, в сила от 13.11.2009 г., за което не са
изминали повече от пет години между датата на изтърпяване на наложеното
наказание и конкретното му престъпно деяние.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко
е целял тяхното настъпване, като е целял да отнеме от владението на
пострадалата С. мобилният телефон с поставената в него сим
карта и паричната сума, които се намират в чантата на пострадалата.
Съдът , като взе в предвид
принципа на законноустановеност на наказанията в
чл.36 от НК, всички доказателства по делото, личността на извършителя –
подсъдимия Д.Д., съдебното му минало, възрастта му,
определи по следния начин наказанието : При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Д.Д. за престъплението по
чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, предл.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК съдът отчете отново всички
необходими белези на извършеното, доказателствата по делото, съответно
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за престъплението по чл. 196, ал. 1, т.
2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. II вр. чл. 194, ал.
1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. Като
отегчаващи вината съдът отчете лошите характеристични данни и осъждания извън
тези характеризиращи деянието като извършено при условията на опасен рецидив.
Съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието на подсъдимия
в досъдебното производство и значителния срок на разследване на делото. Прави
впечатление, че деянието е извършено през 2012 г., като още непосредствено след
деянието е имало достатъчно данни въз основа на които да може да се разследва
осъщественото престъпление, респективно да се достигне до извод кой е неговия
автор. Като такива безспорно следва да се отчитат откритите дактилоскопни
следи, които са били изследвани и е имало положителен резултат /макар да не е
била изготвена експертиза по надлежния ред, а единствено експертна справка от
датата на откриване на следите, която няма доказателствена
сила в наказателния процес/, както и показанията на свидетелите М. и Г. няколко
дни след деянието. Следва изрично да се отбележи, че производството е било
спряно на 13.09.2012 г. и възобновено едва на 26.08.2019 г., след която дата и
са извършени повечето процесуални действия по делото, като по делото липсват
доказателства какви действия са били извършвани, респ. извършвани ли са такива,
по издирването на подсъдимия след обявяването му за ОДИ. Това от своя страна
води на извод за неразумен срок на разследване. Ето защо, при съпоставяне на
всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на извършеното от него и като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, настоящият
съдебен състав счете, че в конкретния казус е хипотезата на чл.55, ал.1 от НК,
доколкото неразумния срок на разследване и липсата на доказателства по делото
за процесуална активност в издирването на подсъдимия в дълъг период от време се
явяват изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, поради което и
прие, че следва да наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК. При индивидуализиране размера на наказанието съдът счете,
че наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в
размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА отговаря на тежестта на престъпното деяние,
както и на обществената опасност на самия деец.
Според преценката на съда именно
това наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и
дееца, поради което е справедливо и съответства на целите по чл.36 от НК. За да
не приложи по-ниско наказание съдът отчита, че в конкретния случай са налице и
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и независимо от
изключителното смекчаващо отговорността обстоятелство наказанието следва да е
близо до минимално предвиденото в закона. С оглед на това и е наложено именно
това наказание.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ от ЗИНЗС е определен първоначален "Строг" режим за изтърпяване
на така наложеното на подсъдимия Д.А.Д. наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" в размер
на 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца.
Причини за извършване на
престъпленията са слаби морално волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правов ред и неприкосновеността
на чуждата собственост, както и желанието за лично облагодетелстване.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Д.А.Д., със снета по делото самоличност
е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив направените в
досъдебното производство разноски в размер на 185,00 /сто осемдесет и пет/ лева за експертизи.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.