№ 334
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20231110164704 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД за сумата от 1255,64 лева
- обезщетение за вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи, представляващи
стойността на 33 бр. палета, която сума е изплатена поради нарушение на договоните
отношения между страните от страна на ответника.
ВИС ЕООД твърди, че между страните е сключен договор за превоз, съгласно който
ЕТ „Н-М. Х.“ е осъществил превоз, като ответникът е бил длъжен да извърши превоза, без
да взима или задържа палетата без съгласието на ищеца, като същите трябва или бъдат
върнати в същото количество и състояние или да бъде заплатена тяхната равностойност.
Навежда твърдения, че ответникът е нарушил договора и е задържал 33 бр. палета. Посочва,
че въз основа на договорната заявка към ответника, същият приема товара на 13.12.2022 г. в
гр. Павликени. Товарът е приет заедно с палетата, които не са включени в цената на превоза
и стоката и които ищцовото дружество дължи като бройка или равностойност на клиента
Faspandi. Твъди се, че поради задържаните от страна на ответника на 33 бр. палета, същите
са заплатени от ищеца на котрагента Faspandi, като тяхната равностойност в размер на от
1255,64 лв., която сума претендира да бъде възстановена. Моли за уважаване на исковата
претенция.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове. Посочва, че Конвенцията за договор за международен
автомобилен превоз на стоки ЧМР се състои от 7 части и се подписва и подпечатва от
изпращача, превозвача и получателя. Навежда твърдения, че претенцията на ищцовото
дружество произтича от два правоъгълни печата на всяко ЧМР, които са написани на неясен
и непознат език и също такова съдържание и са поставени извън изискванията на
Конвенцията. Твърди, че шофьорът, извършил превоза не е взел палети от получателя на
стоката, като документ, удостоверяващ получаване на палети не е подписван от същия и той
не е товарил такива пакети. Ето защо моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
1
делото доказателства, намира за установено следното:
Между ищеца и ответника е сключен договор за превоз, съгласно който ответникът се
задължава да извърши превоза, без взима или задържа палетата или без съгласието
(разрешението) от Виста Интернешънъл, които трябва или бъдат върнати в същото
количество и състояние, или да заплати стойността им съгласно чл.18.7 от Договора.
Ответникът нарушава договора и задържа палета (33 бр.) Въз основа на договорната
заявка към ответника той приема товара на 13.12.2022г. в Павликени. Товарът е приет ведно
с палетата, които не са включени в цената на превоза и стоката и които ние дължим от своя
страна като бройка или равностойност на собствения ни клиент/контрагент Faspandi, поради
което и ответникът Нунки респективно е задължен според договора-заявка да не ги взима
без разрешение или да ги заплати. Същевременно ищецът е заплатил на своя контрагент
FASPANDI SP.Z.0.0 палетата, чието връщане или себестойност им дължим, като има
приложената фактура.
Издадена е от ищеца към ответника факгура за стойността на непавилно взетите
палети.
По въпроса за доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е
постановена последователна съдебна практика /ТР 39-2 от 05.03.1954 ОСГК на ВС, реш. №
413/16.08.2005 г. по т. д. № 964/2004 г. на ТК, реш. № 423 от 01.06.2006 г. по т. д. № 9/2006 г.
на ТК, реш. № 155 от 13.03.2007 г. на ТК/, разрешенията на която са споделени в
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 2/20.01.2011 г. по гр. д. № 478/2010 г.
на ВКС, III г. о., споделяно и от настоящия състав. Вписванията в счетоводните
/търговските/ книги са частни свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е
равнозначна на материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи,
независимо от разпоредбите на чл. 182 ГПК, респ. чл. 55 ТЗ. Като производна, основана на
доказателствената сила на първични счетоводни документи, тази доказателствена сила не се
презумира и при оспорване подлежи на доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички
обстоятелства по делото - / чл. 182, ал. 1 ГПК/. В този смисъл Решение № 187 от 24.01.2013
г. на ВКС по т. д. № 436/2012 г., II т. о. По делото се установи, че има първични документи
които обосновават вторичните записвания в счетоводните книги на ответника, както и се
установи, че счетоводството на ответника е водено редовно, поради което съдът изгражда
изводите си на база на счетоводните записвания.
С поредица свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК и следователно
представляващи задължителна практика по смисъла на чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, а именно:
решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в него:
решение №96 от 26.11.2009 г. по т.д. №380/2008 на ВКС, І т.о. и решение №46 от 27.03.2009
г. по т.д. №546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин
на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. В Решение №
96/26.11.2009г. по т.д.№ 380/2009г. на ВКС, І т.о., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д.№
593/2009г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 166/26.10.2010г. по т.д.№ 991/2009г. на ВКС, ІІ т.о. и
Решение № 23/07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в
дневника за покупко – продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
2
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
Предвид изложеното се установява неизпълнение на задължение внидс от попълнете
документи и съответно възникналата вреда за ищеца да заплати натоварени палети, поради
което ответника трябва да плати обезщетение за това както е уговорено в договора съгласно
чл.18.7 от Договора.
По изложените съображения съдът приема, че по делото по несменен начин се
установи, че ищецът има вземане срещу ответника по процесния договор в общ размер на
1255,64 лв.
По изложените съображения предявеният иск е изцяло основателен и следва да се
уважи, а ответникът следва да бъде осъден да плати и разноските на ищеца. Възражението
на ответника за прекомоерност на хонорар на ищеца е основателно, тъй като по делото
липсва правна и фактическа сложност, пораи което дължимия хонорар се намалява от 800 на
500 лв.
Воден от гореното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ Н-М. Х. с ЕИК: 1***, , да заплати на ВИС ЕООД с ЕИК- *********,
сумата от 1255,64 лв, обезщетение вреди от неизпълнение на договора - чл.18.7 от
Договора, както и сумата от 550 лв., представляваща разноски по исковото производство на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3