РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Самоков, 24.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесетата година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1390 по описа на съда за
Б.Г.П. *** е предявила срещу „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
гр. София (след прекратяване на производството в частта му по иска й срещу
Община Самоков с влязло в сила определение по делото) иск за заплащане на
сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищцата вследствие на фрактура на дисталната част (лакътната кост) на лява
предмишница с дислокация, многобройни леки телесни увреждания по ръцете,
краката и лицето (синини, кръвонасядания и отоци),
получени в резултат на настъпило на 12.08.2018 г. в гр. Самоков, на тротоара на
ъгъла между улиците „Граф Игнатиев“ и „Арда“, спъване на ищцата в издаден болт
от капак на шахта, собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
падането й на терена, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
12.08.2018 г. до окончателното й изплащане. Ищцата претендира и разноските по
делото.
Твърди се в исковата молба, че
ищцата имала уговорка за среща със своя приятелка на горепосочената дата в
09,30 ч., за да отидат на гости на тяхна обща приятелка, живееща на адрес гр.
Самоков, ул. „Искър” № 31. Ищцата тръгнала пеша за срещата и маршрутът й
включвал последователно преминаване по улиците „Граф Игнатиев” и „Арда”. Докато
вървяла по тротоара в района на ъгъла между двете улици ищцата забелязала, че
двете й приятелки се намират на около двадесетина метра пред нея на ул. „Арда”
и я очакват, но тогава тя се спънала в нещо, загубила равновесие и паднала на
земята. При падането ищцата ударила двете си ръце, които инстинктивно била
протегнала напред, за да предпази главата си от удар в земята, но получила удар
и по главата, а и по други части от тялото си. Ищцата не могла да се изправи
сама, изпитвала силни болки в двете ръце, краката, главата и имала множество
наранявания и охлузвания. След като приближилите мястото две приятелки на
ищцата й помогнали да се изправи, тя се огледала да види в какво се е спънала.
Тогава всички те видели, че на тротоара на ъгъла на улиците „Граф Игнатиев” и
„Арда” имало шахта с капак, а на капака имало метален болт, който се издигал
над повърхността на капака с няколко сантиметра. Ищцата твърди, че наоколо
нямало други неравности и че се е спънала в тази изпъкналост на капака на
шахтата като не е имала възможност да я забележи своевременно.
По-късно същия ден ищцата била
транспортирана до Филиала за спешна медицинска помощ в гр. Самоков, където били
обработени нараняванията по лицето, ръцете и краката й. След проведена
рентгенография била установена фрактура на дисталната част на лявата й
предмишница с дислокация, което наложило имобилизация с шина и гипс на лявата й
ръка от пръстите до лакътя. На следващия ден, след извършено наместване на
счупените кости, лявата ръка на ищцата била имобилизирана
отново и вече в цялост – този път за 45 дни. Независимо от проведените впоследствие
физиотерапевтични процедури лявата ръка на ищцата не се възстановила напълно и
останала подута до предявяване на иска. Около месец след инцидента дясната ръка
на ищцата също била превързана, тъй като била охлузена при падането. Вследствие
травмите по двете ръце на ищцата от падането, болките и пълната имобилизация на
лявата й ръка, тя загубила възможността да върши домакинската си работа, да се
преоблича и да се къпе, като всички тези ежедневни битови дейности били
извършвани от приятелките й, които и до предявяване на иска продължавали да й
помагат за някои от тях. Изпитаните от ищцата физически болки от падането и
последвалите го медицински интервенции, както и психическите й страдания от
затрудненията в ежедневния бит представлявали неимуществени вреди, за чието
обезщетяване отговаря собственикът на съоръжението, елемент от което е
необезопасеният капак на шахтата на горепосоченото място. С оглед разпоредбите
на § 7, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона
за местното самоуправление и местната администрация и § 1, т. 13-15 от
Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) в исковата
молба са изведени алтернативни доводи, че субектът, който носи отговорност за
обезщетяване на вредите на основание чл. 50 от ЗЗД е Община Самоков или
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД.
В открито съдебно заседание на
08.07.2019 г. ищцата, чрез пълномощника си, е оттеглила иска срещу Община
Самоков предвид извършено с отговора на исковата молба признание от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, че шахтата на ул. „Граф Игнатиев” в близост
до ъгъла с улица „Арда” в гр. Самоков е собственост на това търговско дружество.
С оглед това процесуално изявление на ищцата чрез нейния пълномощник
производството по делото, в частта му по предявения от нея иск срещу Община
Самоков, е прекратено с постановено в същото съдебно заседание протоколно
определение, влязло в сила на 07.08.2019 г. като необжалвано от страните.
В отговора на исковата молба
ответникът „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е оспорил иска. Твърди,
че не се установява по делото твърдението в исковата молба от капака на шахтата
да е стърчал метален болт. Изтъква, че не се установява причинно-следствена
връзка между спъване на ищцата в именно такъв болт и настъпване на установените
увреждания. Сочи, че размерът на обезщетението е прекомерен. Изтъква се и
твърдение за съпричиняване на увреждането от страна
на ищцата поради проявена от нейна страна непредпазливост. Претендират се
разноски.
Пред съда ищцата се представлява
от пълномощника си адв. Здравко Теофанов, който
заявява, че поддържа иска срещу „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и в
хода на устните състезания изразява становище за неговата доказаност
по основание и размер.
В писмено становище, постъпило
преди първото съдебно заседание, юрк. Ивета Малинова – пълномощник на ответника
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД заявява, че поддържа становището по
иска, изложено в отговора на исковата молба. В съдебното заседание, в което е
даден ход на устните състезания, юрк. Малинова счита, че искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата Б.Г.П.
е предявила срещу „Българска телекомуникационна компания” ЕАД иск с правно
основание чл. 50 от ЗЗД.
Тази правна квалификация на иска
се извежда от твърденията в исковата молба, че травматичните увреждания на
ищцата и причинените й от тях неимуществени вреди се дължат на спъване в
елемент от вещ – а именно в капак на шахта – поради конструктивните му
особености, с оглед което за обезщетяване на вредите следва да отговаря
собственикът на тази вещ. В исковата молба не са изложени твърдения
уврежданията на ищцата да са й причинени от трето лице при използване на тази
вещ при или по повод изпълнението на работа, възложена от ответника. Поради
това искът не се квалифицира по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и в тази връзка
страните не са възразили срещу извършения по делото доклад. Все пак за
прецизност следва да се отбележи, че разграничителният критерий между
хипотезите на безвиновна отговорност по чл. 49, вр.
чл. 45 и по чл. 50 от ЗЗД, изведен в задължителните за съдилищата указания, дадени
в т. 3 от ППВС № 4/1975 г. и неизгубили понастоящем актуалност, а именно – нарушаване
на предписани или общоприети правила (в първата хипотеза) или липса на такива
нарушения (във втората хипотеза), не напуска рамките на законовото изискване
отговорността на възложителя на работа да възниква при или по повод
изпълнението на възложената от него работа в смисъла на двете разновидности на
тази връзка, подробно изяснен в ППВС № 9/1966 г. Именно затова най-вече с оглед
съдържанието на съобразителната част по т. 3 от ППВС № 4/1975 г. този
разграничителен критерий е приложим в случаите на конкретно използване на определена вещ за
изпълнение на възложена работа, при или по повод което са причинени вреди. В не
по-различен смисъл е и трайната съдебна практика, визирана в решение №
94/21.07.2011 г. по гр. д. № 537/2010 г. на ВКС, ІV г. о. Затова при положение,
че очевидно в случая ищцата не твърди претърпените от нея вреди да са й
причинени при или по повод (по смисъла на ППВС № 9/1966 г.) използването на
вещта за изпълнение на конкретна възложена от ответника работа, искът според
настоящия състав не се основава на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Искът е на общо основание
допустим, а разгледан по същество, е частично основателен.
Към 12.08.2018 г. – датата на
настъпване на процесните увреждания, на основание чл.
58, ал. 1 от действащия към тази дата Закон за електронните съобщителни мрежи и
физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ) във връзка § 1, т. 10 от Допълнителните
разпоредби на този закон ответникът е бил собственик на шахта, находяща се в
гр. Самоков на северния тротоар на улица „Граф Игнатиев” в района на ъгъла с
улица „Арда” преди източния й тротоар. Този извод се подкрепя от извършеното от
ответника с отговора на исковата молба признание, че е собственик на шахтата на
ул. „Граф Игнатиев”, съпоставено с представената от Община Самоков скица за
подземни проводи и съоръжения на техническата инфраструктура (л. 26 от делото)
и с т. 1 от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза относно
точното местоположение на шахтата.
От детайлната и съвкупната
преценка на показанията на свидетелите Катерина Йончева, Виолина Нягулова и Виолета Микова и на приобщените по реда на чл.
204 от ГПК веществени доказателства (фотоснимки от 1 до 5) се установява, че
към 12.08.2018 г. капакът на шахтата е бил бетонен, с кръгла форма и в центъра
му е имало метална планка с издадена с няколко сантиметра над хоризонталния й
профил централно разположена полусферична метална част. Не е спорно, че
фотоснимките са направени след датата на увреждането, както и че според
заключението по съдебно-техническата експертиза и показанията на св. Микова,
към датата на изготвяне на заключението и към датата на приключване на устните
състезания този капак вече е подменен с друг, считано от края на месец март
Еднозначно и безпротиворечиво се
установява от показанията на свидетелите Катерина Йончева и Виолина Нягулова, че в деня на инцидента те се намирали на улица
„Арда” и са очаквали ищцата да се появи откъм ул. „Граф Игнатиев”. Именно в
тази връзка съдът изцяло кредитира показанията им, че те са видели как ищцата
се спъва точно на мястото на тротоара на ул. „Граф Игнатиев” в близост до ъгъла
с ул. „Арда”, където е бил разположен капакът на шахтата. Вярно е, че от
гледище на местоположението на двете свидетелки (на ул. „Арда”) никоя от тях не
е възприела визуално моментното съприкосновение на крака на ищцата с металната
издатина на капака, но освен че показанията на св. Нягулова
са чистосърдечно картинни за начина, по който ищцата е паднала от тротоара на
ул. „Граф Игнатиев” към платното на ул. „Арда” („по очи”, „като талпа”),
показанията и на двете свидетелки са еднозначно конкретни за мястото, откъдето
е започнало падането, а именно – от капака на шахтата. Изложеното дотук
откроява една внезапност и неочакваност на съприкосновението на крака на ищцата
с необичайно изпъкнал спрямо повърхността на тротоара предмет, а това изцяло
потвърждава твърденията в исковата молба, че ищцата се е спънала именно в
издадената метална част (болт) в центъра на капака на шахтата, вследствие на
което е паднала от собствен ръст на терена, при липса на други предмети
наоколо, които биха могли да причинят такова спъване и падане.
Вследствие на падането на ищцата
на терена тя е получила установените от приетото заключение по
съдебно-медицинската експертиза травматични увреждания – фрактура на дисталната
част на лявата предмишница с дислокация на костните фрагменти, кръвонасядания в областта на гърба на носа и периорбитален хематом в дясната орбитална област, охлузване
в областта на дясната гривнена става и кръвонасядане в областта на дясната
колянна става. Във връзка с фрактурата на лявата предмишница е извършена
мануална репозиция (т. е. наместване) и гипсова имобилизация (т. е. обездвижване
с гипс) за период от 45 дни, впоследствие са проведени физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури с наличен остатъчен функционален дефицит, ограничен
обем на движения в лявата гривнена става и непълноценен захват на пръстите на
лявата ръка. Това увреждане е причинило на ищцата болки и страдания, чиято
интензивност е най-голяма в първите 6-7 дни. Кръвонасяданията
и охлузванията са с период на възстановяване 3-4 седмици. Според заключението
описаните в него травматични увреждания са получени в резултат на действието на
удари с или върху твърд тъп предмет и могат да бъдат получени при спъване и
падане върху плоска повърхност.
От показанията на свидетелите
Катерина Йончева и Виолина Нягулова се установява, че
месеци наред след инцидента ищцата не можела да върши нищо с ръцете си. Затова в
този период посочените свидетелки, заедно с още една жена, поели домакинската
работа в дома на ищцата, както и пазаруването, а също така й помагали при
обличане и къпане. В продължителен период, включително и до разпита на
свидетелките, ищцата се оплаквала от болки в счупената ръка.
Налице е причинна връзка между
съприкосновението на крака на ищцата с изпъкналата метална част от капака на
шахтата и падането на ищцата на терена, вследствие на което тя е получила установените
травматични увреждания, които заедно с последвалите медицински манипулации, са
й причинили физически болки, а също и психически страдания – от продължителните
неудобства в ежедневния й бит.
Ето защо съдът намира, че тези
неимуществени вреди (болки и страдания) са произлезли от конструктивните и
релефни особености на капака на шахтата, които към датата на увреждането са
представлявали негови присъщи свойства и качества като елемент от собствената
на ответника вещ. Пряката връзка между тези свойства на вещта и неимуществените
вреди е достатъчна да обоснове отговорността на ответника по чл. 50 от ЗЗД за
тяхното парично компенсиране. В тази връзка следва да се отбележи, че въпросът
относно съответствието на позицията и профила на капака на шахтата с нормативни
изисквания (в частност с изискването на чл. 28, изр. първо от действащата по
силата на § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗЕСМФИ към датата на увреждането Наредба № 35/30.11.2012 г. за правила и норми
за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни
съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, обн.
ДВ, бр. 99/2012 г., издадена на основание отменената със ЗЕСМФИ разпоредба на
чл. 286, ал. 5 от ЗЕС) е без правно значение по делото с оглед възприетата
правна квалификация на иска, за която са изложени съображения по-горе.
Ответникът отговаря по чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли за ищцата от
особеностите на собствената му вещ независимо дали при конструирането и
изграждането й нормативните или общоприетите изисквания са спазени, щом като
тези вреди са причинени не при или по повод конкретно използване на вещта за
изпълнение на възложена от него работа, какъвто е конкретният случай предвид
безспорното обстоятелство, че шахтата е завършена много преди процесния инцидент.
Увреждането е причинило на ищцата
неимуществени вреди – физически болки и страдания от настъпването на
травматичните увреждания и от последвалите медицински интервенции, както и
психически страдания от продължителните затруднения в ежедневния й бит, които
следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Критерият
за справедливост на обезщетението не е абстрактен и се изпълва с конкретно
съдържание от установените по делото обстоятелства относно характера и
естеството на претърпените болки и страдания вследствие на увреждането. Според
заключението по съдебно-медицинската експертиза счупването на лявата ръка на
ищцата й е причинило най-интензивни болки в първите 6-7 дни след инцидента,
довело е до гипсова имобилизация на ръката за 45 дни, а въпреки проведените
впоследствие физиотерапевтични и рехабилитационни процедури функционалният
капацитет на този крайник за пълен обем от движения не е напълно възстановен. Останалите
констатирани увреждания са напълно отшумели за период 3-4 седмици. Общо в
периода на имобилизация на засегнатата от фрактурата ръка, а и след неговия
край, ищцата – жена на 82 години, безспорно е изпитвала и сериозни психически
страдания от необходимостта да разчита на хора вън от домакинството й дори за
най-елементарните си ежедневни нужди.
Сред обстоятелствата, които са от
значение за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди е и приносът на поведението на пострадалия в причинния процес, довел до
настъпване на увреждането. В този смисъл съдът не следва да определя един
размер на справедливо обезщетение за неимуществени вреди с оглед интензитета на
болките и страданията, след което да определи степента на съпричиняване
на противоправния резултат от ищеца, да намали съразмерно на тази степен
обезщетението и да го присъди в намаления размер. В тази връзка настоящият
състав намира, че такъв подход би бил приложим с оглед разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД единствено при обезщетяване на имуществени вреди, каквито ищцата
не претендира – само в такъв случай вредите биха имали конкретно стойностно
изражение, което да подлежи на намаляване при тяхното обезщетяване. В
конкретния случай приносът на ищцата за настъпване на увреждането следва да
бъде взет предвид при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Съдът отчита в тази насока обстоятелството, че уврежданията на ищцата са
в причинна връзка не само с присъщите свойства и качества на собствената на
ответника вещ, но и с небрежността на ищцата. Както вече се посочи, към датата
на увреждането ищцата е била на 82 години, но по делото няма данни дотогава тя
да е имала сериозни зрителни увреждания, които да й попречат да възприеме полусферичната
изпъкналост по капака на шахтата, нито сериозни двигателни увреждания, който да
ограничат възможността й своевременно да избегне спъване в тази изпъкналост.
Тези обстоятелства, съпоставени с установената локализация на капака на шахтата
(чийто диаметър заема по-малко от половината от ширината на тротоара на ул.
„Граф Игнатиев“ и е бил видимо очертан от околната асфалтова настилка поради
металния си контур), обосновават у съда извод, че в момента на спъването й в
него, вниманието на ищцата не е било достатъчно ангажирано с възприемането му. Поради
това и собствената небрежност на ищцата е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
Ето защо съдът намира, че сумата 2700
лв. е справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от
ответника на ищцата на основание чл. 50 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на увреждането (12.08.2018 г.) до окончателното й
изплащане. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него
до пълния предявен размер от 5000 лв. искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ищцата е направила разноски в общ
размер 1150 лв., от които – 200 лв. за внесена държавна такса по иска; 150 лв.
– общо за внесени депозити за възнаграждения на вещи лица по съдебно-медицинската
и съдебно-техническата експертизи и 800 лв. – за платено адвокатско
възнаграждение. При съобразяване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това
възнаграждение не е прекомерно спрямо фактическата сложност на делото, тъй като
е по-високо от минималното адвокатско възнаграждение съгласно наредбата с 38 на
сто. Поради това искането на ответника за намаляване на разноските за
заплащането му в случай на уважаване на иска, е неоснователно, без съдът да
дължи изричен диспозитив в тази насока в решението си.
Съразмерно обаче с уважената част
от иска, ответникът дължи на ищцата 108 лв. за част от държавната такса по иска,
81 лв. за част от внесените от ищцата депозити за възнаграждения на вещи лица и
432 лв. за част от платено от нея адвокатско възнаграждение. Така общият размер
на разноските, които ответникът дължи на ищцата е 621 лв.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното с отговора на исковата молба искане за присъждане на
разноски ищцата следва да заплати на ответника сумата 48 лв. за разноски,
представляващи част от внесения от ответника депозит за възнаграждение на вещо
лице по съдебно-техническата експертиза, съразмерна с отхвърлената част от
иска. Ответникът има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, т. е. в размер, ненадвишаващ
предвидения в Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). С оглед
фактическата сложност на делото и при спазване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от НЗПП юрисконсултското възнаграждение на ответника следва да се определи в
размер 150 лв., от които съобразно с отхвърлената част на иска ищцата му дължи
част в размер 69 лв. Така общият размер дължими от ищцата на ответника разноски
е 117 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, на основание чл.
50 от ЗЗД да заплати на Б.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 2700,00 лв. (две хиляди и седемстотин лева), представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания вследствие
фрактура на дисталната част на лявата предмишница с дислокация на костните
фрагменти, кръвонасядания в областта на гърба на
носа, периорбитален хематом в дясната орбитална
област, охлузване в областта на дясната гривнена става и кръвонасядане
в областта на дясната колянна става, които увреждания са получени в резултат на
настъпило на 12.08.2018 г. в гр. Самоков, на тротоара на ъгъла между улиците
„Граф Игнатиев“ и „Арда“, спъване в изпъкнала метална част от капак на шахта,
собственост на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и падане на терена,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта му за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
5000 лв.
ОСЪЖДА
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, да заплати на Б.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата 621,00 лв. за разноски по делото съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б.Г.П., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115и,
сумата 117,00 лв. за разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: