Решение по дело №225/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 32

гр. Видин, 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

I административнонаказателен състав

в публично заседание на

осемнадесети януари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Касационно АНД №

225

по описа за

2020

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от И.З.Б. *** против решение №257/16.10.2020г., постановено по НАХД №797/2020г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №20-0953-000707/19.06.2020г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Видин, с което на касатора за нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.2, т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв , за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 100 лв и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.  

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се от касатора, че отразената фактическа обстановка не кореспондира със събраните по делото доказателства като нарушенията не са доказани по безспорен начин , както и че в административната преписка липсват каквито и да е доказателства за извършеното нарушение от страна на касатора . Сочи се , че в акта и НП е описано ,че водачът е извършил вменените му нарушения , когато автомобилът не е бил в движение , което е видно от разпечатка на електронна тахографска карта , която изобщо не е коментирана от съда. Сочи се също така , че към момента на проверката в 4,00 ч. Б. не е имал качеството на водач.  Сочи се и че АУАНа е съставен в нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН, тъй като не е съставен в присъствие на свидетели-очевидци на нарушението , както и че не съдържа ясно и коректно описание на нарушението , което е квалифицирано по чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП , но не е конкретизирано която от хипотезите се има предвид . Сочи се също така , че не са надлежно описани щетите , нито е представен протокол за ПТП, както и че не е описано точно мястото на нарушението.   

Иска се да се отмени решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по делото не е взел становище. 

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде оставено в сила решението на ВРС.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания, намира следното :

Жалбата е допустима , като подадена от лице , за което е налице правени интерес да обжалва въззивното решение и в установения срок за това.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Установява се по делото от събраните в административното производство и въззивната инстанция доказателства, че на 11.06.2020г. служители на сектор „Пътна полиция“ били изпратени за проверка на постъпил сигнал за ПТП на главен път Е 79 в района на Дунав мост 2 , като на място – в близост до светофарите , разрешаващи преминаването по моста в посока Видин-Калафат, ги чакал представител на Дунав мост 2 Видин. Свидетелят К. А.установява , че същият им показал клипче на товарен автомобил с рег.№ СВ4302 НТ , който при светване на зелен светофар вместо да тръгне напред тръгва назад , като причинява материални щети по еластичната ограда-огъва мантинелата. След движението назад водачът потегля напред и напуска местопроизшествието. Заедно с лицето от видеонаблюдението на съоръженията на моста нарядът установил водача на товарния автомобил , който бил спрял в почивка около километър след местопроизшествието. Свид.А. установява , че лицето било във видимо нетрезво състояние , неадекватен и ги убеждавал , че не е причинил щетата , като бил отведен на мястото , за да му бъде показана. На автомобила също имало видими щети. Водачът бил поканен да бъде тестван за употреба на алкохол с Алкотест дрегер, но същият отказал. След това му бил връчен талон за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта , но отказал да получи и него. Прието било от контролните органи, че от водача е извършено нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП , на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП и чл.174,ал.3 от ЗДвП, поради което на Б. като водач на товарния автомобил , бил съставен АУАН за горните нарушения. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на касатора Б. за нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв, за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 100 лв и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца и за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП .

Пред въззивния съд е представена разпечатка от картата на водача Б. , от която се установява , че е регистрирано управление на автомобила за времето от 00,21ч. по Гринуич до 00,25ч. по Гринуич /3,25ч. местно време/, след което не е регистрирано управление , а почивка –от 00,25ч. по Гринуич /3,25ч. местно време/ до 05,44ч. по Гринуич /8,44ч. местно време/ .  

С обжалваното решение ВРС, като е установил фактическата обстановка, е приел, че от Б. са осъществени от обективна и субективна страна съставите на административни нарушения, за които е ангажирана отговорността му, поради което е потвърдил наказателното постановление. 

Направените от съда правни изводи са законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция единствено по отношение на наложените административни наказания на основание чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП.

Съгласно чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП наказва се с глоба от 20 лв водач, който нарушава правилата за движение назад. В случая от касатора Б. е нарушен чл.40,ал.1 ЗДвП. Нормата въвежда правило, което задължава водача на МПС, преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Изводът, че е осъществен съставът на релевираното нарушение, направен от ВРС , е основан на доказателствата по делото и е резултат от правилно тълкуване на доказателствата по делото и закона. С нарушаването на горната разпоредба е осъществен административно-наказателният състав на чл.183,ал.2,т.11 от  ЗДвП, въз основа на който е ангажирана отговорността на Б..

По отношение на наложените административни наказания на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП административно-наказателната отговорност също е ангажирана законосъобразно. Видно събраните доказателства водачът е напуснал произшествието , не е уведомил органите на МВР или собственика за ПТП , а установен по-късно, след издирването му е отрекъл причиняването на щетите. В случаите , когато при произшествието са причинени само имуществени вреди без друг участник в ПТП-то, какъвто безспорно е процесният случай, за водача съществува , както задължението по чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП , а именно да спре , за да установи какви са щетите от произшествието , така и задължението по чл.123,ал.1,т.3,б.“а“ от ЗДвП-да съдейства за установяване на вредите , във връзка със задължението по чл.204 от ППЗДвП –да уведоми собственика лично или чрез органите на МВР , за да могат да бъдат установени щетите. В случая Б. след като е причинил ПТП е напуснал местопроизшествието, а не е спрял за установяване на щетите, нито е уведомил собственика, вкл. чрез органите на МВР , поради което не е съдействал за установяването им, каквото задължение има съгласно чл.123,ал.1,т.3, б.“а“ от ЗДвП. Съгласно чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП. Видно от данните по делото и описаните обстоятелства водачът не е съдействал за установяване на вредите от произшествието, поради което законсъобразно е ангажирана отговорността му за нарушение на посочената разпоредба. Обстоятелството, че не е конкретизирано  коя от трите хипотези има предвид административният орган , не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и изискването за форма на наказателното постановление , тъй като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказаното лице . Описаните обстоятелство сочат на неоказване на съдействие за установяване на вредите от произшествието, каквото безспорно е напускането на произшествието и неуведомяването на собственика, вкл. чрез органите на МВР , с които след тяхното посещение на местопроизшествието , следва да бъдат установени именно тези вреди. Не следва да бъде възприето и направеното възражение , че водачът не е възприел , че е извършил ПТП. Горното е защитна теза , която не може да бъде възприета от съда. Състоянието на водача изисква да е такова , че същият да може да осъществява контрол върху управляваното МПС и да възприема последиците от управлението си. От субективна страна деянието е извършено виновно –същият е бил е длъжен и е могъл да предвиди настъпването на вредоносния резултат. Предвид горното, законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП . Наложените наказания са в границите , определени в разпоредбата-около средния размер, като липсва основание за намаляването им до минимума с оглед поведението на водача при ПТП- същият изобщо не е спрял за установяване на щетите , а при издирването и установяването от органите на МВР , за да бъдат установени вредите от произшествието, е отричал въобще настъпването на произшествието.  

По отношение на вмененото нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП наказателното постановление е незаконосъобразно. Видно от акта и НП изрично е посочено , че водачът е установен около 04,00ч. От представената разпечатка от тахографска карта на водача е видно последно управление на автомобила в 03,25ч. , след което липсва управление до 08,44ч. В този смисъл са и показанията на актосъставителя , който установява , че когато е установен водачът е бил спрял в почивка. Предвид тези обстоятелства към момента , когато водачът е поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол , същият не е имал качеството на водач по смисъла на §.6,т.25 от ДР на ЗДвП, съобразно която разпоредба водач е лице , което управлява МПС. Предвид горното , същият не може да бъде субект на административно-наказателна отговорност по чл.174,ал.3 от ЗДвП към момента на  вмененото му нарушение, поради което незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната му отговорност за посоченото нарушение.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че решението на ВРС е законосъобразно като постановено в съответствие с материалния закон в частта , в която е потвърдено наказателното постановление относно наложените административни наказания на основание чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП.

Наведените доводи за незаконосъобразност на акта и наказателното постановление относно нарушение на административно-производствените правила и порочност на формата не се възприемат от съда. Не е извършено нарушение на чл.40,ал.1 от ЗАНН , тъй като очевидци на нарушението няма , поради което и актът е съставен в присъствие на свидетел на установяване на нарушението в съответствие с чл.40,ал.1 от ЗАНН. Независимо, че не е посочено качеството на свидетеля в акта , в съдебното производство е установено , че актът е съставен на мястото на нарушението при неговото установяване, където е и предявен и връчен на нарушителя , поради което посоченият свидетел в него е и свидетел на установяване на нарушението , каквато възможност предвижда разпоредбата на чл.40,ал.1 от ЗАНН.

Не се възприемат  и доводите за липса на доказателства относно авторството и въобще извършено ли е нарушението . Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно , така че се ползва с материална доказателствена сила относно установените в него обстоятелства. Доказателствената му сила е следвало да бъде оборена от наказаното лице , което е следвало да ангажира или да поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, вкл. преглед на видеофайла. Такива не са поискани в съдебното производство.

 Предвид горното решението на ВРС в частта, в която е потвърдено наказателното постановление относно извършеното нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП , за което е ангажирана отговорността на касатора на основание чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП и относно извършеното нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП , за което е ангажирана отговорността на касатора на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП, следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

В частта, в която е потвърдено наказателното постановление относно наложените на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП административни наказания, решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон-касационно основание за отмяна на решението в тази част. Вместо него следва да се постанови ново решение в тази част , с което наказателното постановление, в частта , в която на касатора за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 2000 лв и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“, като незаконосъобразно по изложените по-горе съображения , следва да бъде отменено.

От касатора са поискани разноски за производството за двете инстанции , които съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН следва да бъдат присъдени по реда на АПК .

Видно от представените договори за правна помощ за всяка от инстанциите е заплатено в брой възнаграждение в размер на по 400 лв. На основание чл.18 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед изхода по делото/частично уважена жалба/ и осъщественото процесуално представителство следва да бъде осъден ответника да заплати на касатора от направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 400 лв, сумата от 300 лв , а от направените в производството пред касационната инстанция разноски в размер на 400 лв , сумата от 200 лв при условията на чл.18,ал.1 от Наредбата.  

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

                                    Р     Е     Ш     И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №257/16.10.2020г., постановено по НАХД №797/2020г. по описа на ВРС, в частта , в която е потвърдено Наказателно постановление №20-0953-000707/19.06.2020г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Видин, относно наложеното на И.З.Б. на основание чл.183,ал.2,т.11 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв за нарушение на чл.40,ал.1 от ЗДвП и относно наложените на И.З.Б. на основание чл.175,ал.1,т.5 ЗДвП административни наказания „глоба” в размер на 100 лв и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение на чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП .

ОТМЕНЯ решение №257/16.10.2020г., постановено по НАХД №797/2020г. по описа на ВРС, в частта , в която е потвърдено Наказателно постановление №20-0953-000707/19.06.2020г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Видин, относно наложените на И.З.Б. на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0953-000707/19.06.2020г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Видин, в частта относно наложените на И.З.Б. на основание чл.174,ал.3 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП .

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати на И.З.Б. *** направените по делото разноски за процесуално представителство , защита и съдействие в размер на 500 лв за двете инстанции.

Решението е окончателно.                                                                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                 2.