Р Е Ш
Е Н И Е № 121
гр.Белоградчик, 26.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: А. КАЙТАЗКА
при участието на секретаря Наташа
Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 98 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.С.Н. ***, с
ЕГН **********, срещу НП № 11-01-640/2018 от 12.02.2019 г. на Директора на АДФИ
- София, с което му е наложена глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.32
ал.1 т.1 ЗДФИ вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ,
за извършено нарушение на чл.94 ал.3 т.1 ЗПФ вр. чл.7 ал.5 вр. Чл.122 ал.1 от
ЗПФ и § 2 от ДР на ЗПФ.
В жалбата се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на НП, като се моли отмяната на НП. Твърди се, че са
налични задължения /необходими плащания/ по стари договори, сключени от
предходен представител на общината, за които има образувани изпълнителни дела и
които стари договори общината не може да си позволи да прекрати, тъй като ще
следва да заплаща неустойки, т.е. ще възникнат допълнителни финансови
ангажименти. Твърди още, че за същото деяние и същият период от време – вече е
имало издадено НП – с № 11-01-607/2017 от 05.06.2018 г. В с.з. упълномощен
представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Твърди, че неправилно е ангажирана отговорността на доверителя му, тъй
като големите парични задължения на общината произтичат от стари договори,
сключени от предишен ръководител на институцията, а общината не би могла да
спре изплащането на някои необходими разходи, тъй като би затруднила или изцяло
прекратила извършването на административно обслужване на населението си. Същото
се поддържа и представената писмена защита по казуса, към която е приложено копие от НП – с № 11-01-607/2017 от 05.06.2018 г.,
което е издадено срещу жалбоподателя по-рано.
Въззиваемата страна в първото с.з.
изпраща свой представител по делото, който оспорва жалбата. Във второто
проведено с.з., представителят не се явява, но в писмено становище – моли за
потвърждаване на НП, като счита, че са доказани вината и авторството на
нарушението, както и неговият състав, а АУАН е съставен и НП издадено – в
рамките на извършената проверка именно за посочения времеви период – определен
със Заповед ФК-10-747/27.07.2018 г. и няма отношение към други инспекции, от
предишни периоди , с друг предмет.
Съдът, след като обсъди изложеното в
жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от
фактическа страна следното:
Със Заповед № ФК-10-747/27.07.2018г. на директора на АДФИ, на държавен финансов инспектор А.П., било възложено извършването на финансова инспекция в Общ. Белоградчик относно законосъобразността на отчетените към 31.12.2017 г. нови задължения за разходи, досежно изискванията на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ.
В хода на своята проверка, П. констатирала, че с т.11 от решение на Общински съвет – Белоградчик № 19 / 26.01.2017 г. е определено, че максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2017 г. е 15 % от средногодишният размер на отчетените разходи за последните четири години – съобразно изискване на чл.94 ал.3 от ЗПФ. Съветът , с решението си не е посочил в абсолютна стойност този размер.
Съобразно представената в хода на проверката на св.П., “Справка относно отчетени към 31.12.2017 г. нови задължения за разходи, по повод изискването на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ”/ изх.№ 4039/20.08.2018 г. на общината и намираща се на стр.3 от админ.нак.преписка/, свидетелката получила информация, за отчетените разходи на общината за четири години /вкл. и за 2017г./ Съответно за 2014 г. – 6 348 033,00 лв., за 2015 г. – 6 204 948,00 лв. , за 2016 г. – 5 069 220,00 лв. и за 2017 г. – 6 048 762,00 лв., В справката било посочено, че средногодишният размер на разходите от посочените четири години, е 5 917 740, 00 лв., а размерът на “натрупаните нови задължения за разходи през 2017 г.” е 5 154 869,00 лв., като максималният размер на новите задължения за разходи , като 15 % от средногодишния - е следвало да бъде 887 661 , 00 лв. Според тази справка, излизало, че съотношението между наличните към края на годината /конкретно за 2017г./ задължения за разходи към средногодишния размер на разходите за последните 4 години / но очевидно вкл. и 2017г./, било 72,11 % / при определеното от закона макс.15 %/, което надвишение като парична равностойност било 4 267 208,00 лв.
Същевременно с § 20 от ПРЗ на ЗПФ Обн., ДВ, чл.15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г. се въвеждало задължение за общините : ,, В срок три години от влизането в сила на този закон общините следва да приведат показателите си за наличните в края на годината поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл.94 ал.3 т.1 и т.2. / А самият чл.94 ал.3 в т.1 и 2 изисквал: С решението по ал. 2 /което е за приемане на общин.бюджет за идната година/ общинският съвет одобрява и: т.1. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) максималния размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината, като наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за задължения за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения;
и т.2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2016 г.) максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през годината, като наличните към края на годината поети ангажименти за разходи не могат да надвишават 50 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години; ограничението не се прилага за ангажименти за разходи, финансирани за сметка на помощи и дарения/.
Според А.П., съобразно събраните от нея писмени материали в хода на проверката й / вкл. и две справки от общината, описани в списъка към АУАН и НП, като ползвани доказателства – едната от 20.08.2018г., другата от 16.02.201г. – описвани и в обстоятелствената част на акта и постановлението/ , било допуснато нарушение на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ вр. чл.7 ал.5 и чл.122 от същия закон във вр. §2 от ДР на ЗПФ вр. чл.7 ал.5 от същия закон. Нарушението било извършено от Б.Н., в качеството му на Кмет на Община Белоградчик, и е изразено в това, че по отчета изпълнението на бюджета на общината за 2017г., е отчел в края на годината / 31.12.2017г. / налични задължения за разходи в размер на 5 154 869,00 лв., които представляват 87,11 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години /5 917 740,00 лв./ или са надвишили допустимите 15 % със 72,11 % – т.е. нарушаване изискванията на чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ. Нарушението било осъществено според Спасова към 31.12.2017 г.
На 23.08.2018 г., в присъствието на Б.Н., П. съставила АУАН № 11-01-640 на Б.С.Н., в качеството му на кмет на Община Белоградчик. Актът бил съставен въз основа на писмени доказателства – изброени подробно в него, събрани в хода на проверката на П. и бил връчен лично на нарушителя – веднага след оформянето му. По образуваната админ.нак.преписка Б.Н. заявил и представил писмени възражения по фактите, отразени в акта. Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП №11-01-640/12.02.2019 г. на Директора на АДФИ – София.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, макар и не поради излаганите в
нея доводи.
На първо място, съдът намира да неоснователен доводът на жалбоподателя, изтъкнат в жалбата – за повторно санкциониране на същото ФЛ за едно и също нарушение. Представено е към писмените бележки копие от НП № 11-01-607/05.06.2018 г. на Директора на АДФИ - София, с което на Б.Н.,***, е наложена глоба в размер на 200,00 лв., на основание чл.32 ал.1 т.1 ЗДФИ вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ вр. чл.77 от ЗДБ на РБ за 2017 г. вр. чл.94 ал.3 т.1 ЗПФ вр. чл.7 ал.5 от ЗПФ и § 2 от ДР на ЗПФ, за извършено нарушение на чл.77 от Закона за Държавния Бюджет на РБ за 2017 г. вр. чл.94 ал.3 т.1 ЗПФ във вр.§ 2 от ДР на ЗПФ, осъществено за времето от 01.01.2017 г. до 30.06.2017 г. Съдът намира, че в случая отговорното ФЛ е наказано за друго провинение – по чл.77 от ЗДБ, изразено в „натрупване на нови задължения за разходи за общината за периода 01.01.2017г. – 30.06.2017г .“, макар и да са изследвани и включени в него факти и обстоятелства, относими и към фактическата обстановка по настоящият казус. На практика обаче, нарушението е съвсем различно, по друг нормативен акт, както и моментът на осъществяването му. /а ноторно известно на съда - след справка в канцеларията на БРС, е и че по повод цитираното НП е било образувано н.а.х.д. № 174/2018 г. по описа на същия съд, жалбата срещу постановлението не е уважена, респ. това НП- е потвърдено, а АС-Видин е оставил в сила първоинстанциония съдебен акт/ .
На следващо място, съдът отбелязва, че кметът на една община , има задължението по чл.140 ал.1 от ЗПФ в срок до 31.08. всяка година, да изготви и представи за приемане от Общинския Съвет, отчета за изпълнение бюджета на общината за предходната година, и то съобразно показателите, по които е приет изпълнявания бюджет, а съобразно § 20 от ПЗР на ЗПФ – бюджета следва след 01.01.2017г., да е приведен в съответствие с указаното в чл.94 ал.3 т.1 и т.2 от закона.
Съдът, запознавайки се с материалите по
делото и законовите изисквания , както на специалните норми на ЗПФ, така и на
общия приложим закон – ЗАНН, намира, че в хода на проведеното админ.нак.производство
пред АНО /респ. и пред съда впоследствие/ не е доказано по един безспорен начин
осъществяването на приписаното с АУАН и НП нарушение, и още по-конкретно – правилното определяне и установяване
съставомерните елементи на нарушението.
Съдът намира
за съществен недостатък на проведеното админ.нак.производство, изразен в
неправилно събиране на доказателства относно отчетени разходи за предходни,
последни години. Нито актосъставителят, нито АНО са изяснили правилно
обстоятелството – «средногодишен размер на отчетените разходи за последните
четири години». При условие, че кметът на една община отчита изпълнение на
бюджета за текуща година – в случая 2017г., то последните предходни четири
такива се явяват 2013-та, 2014-та, 2015-та и 2016-та год. Т.е. разходите,
които ще се отчетат тепърва - за протеклата 2017 г., не би следвало да се
включват в сбора от разходи, изискуем като такъв на последните четири години,
за да се изчисли от тях «средногодишният
размер на разходите». И това е именно
така, защото, съгл. чл.94 ал.3 вр.2 от ЗПФ, Общинският съвет на всяка община,
приемайки бюджета на общината в началото
на годината / в случая през м.01.2017 г., за нея именно – 2017 г./,
следва да е извършил същото съобразяване – да е определил максималните
размери на : било “новите задължения за разходи” – съгл. т.1, било
“ангажиментите за разходи” – съгл. т.2, като те не могат да надвишават
със съответно повече от 15% и 50% средногодишният размер на «отчетените» разходи за последните 4
години. Т.е. тези четири години, още при приемане на бюджета за 2017 г. е
ясно кои са – отминалите вече 2013-та,
2014-та, 2015-та и 2016-та год., именно по тях има формирани вече “отчетени”
разходи. Няма и как Общинският Съвет, през м.01.2017г./ при вземане
решението си от 26.01.17г./, да знае какви / като сума/ ще са разходите ,
отчетени в края на 2017 г., за да ги съобрази при решението си по чл.94 ал.2
вр. ал.3 т.1 от ЗПФ, или очевидно е, че «разходите за последните четири години»
са тези, от приключилите преди 2017 г. календарни /и бюджетни/ периоди - 2013-та, 2014-та, 2015-та и 2016-та
година. Абсурдно е следователно, както общинският съвет приемайки бюджета, така
и в последствие кметът на общината – изготвяйки отчета за изпълнение на
бюджета, да сумира разходи от 4 предходни, последни години – включвайки разходи
от отчитаната в момента 2017 г.! Самият закон – чл.94 ал.3 ЗПФ използва
термина «отчетени» разходи, т.е. от «приключени» финансово години, към времето,
за което тепърва се готви отчета. Видно от материалите по админ.нак.преписка,
приобщени и от съда като доказателства по делото, актосъставителят и АНО не са
извършили правилно тълкуване и прилагане на закона в горния смисъл, или не са
събрали правилно данни за бюджетните разходи на Общ.Белоградчик от «последните
четири години», които да послужат за формиране средногодишният размер разходи
от тези 4 години, и именно към него да се съотнесат «наличните към края на
годината – 2017г. задължения за разходи». Посоченото до тук от съда е
достатъчно основание, за да се приеме недоказаност на нарушението, вменено на
жалбоподателя.
Допълнително, сочената в АУАН и НП сума е 5 154 869, 00 лв. Двете писмени доказателства - двете справки с посочени в тях суми, приложени към преписката, на които справки се е позовал актосъставителят и АНО , като писмени доказателства – в едната / на л. 3 от преписката, от 20.08.18 г./ твърди, че «натрупаните нови задължения за разходи през 2017 г.» са 5 154 869, 00 лв., а другата – /номерирана като л.6 от преписката - “Справка за новите задължения за разходи по бюджета и сметките за средства от ЕС“ от 16.02.2018г./ - че “новите задължения за разходи” към 31.12.2017 г. са 1 720 413 лв. – поне по бюджет / но и по др. показатели – международни програми и договори, както и средства от ЕС – все различни суми/. Т.е. не е ясно защо и как актосъставителят и АНО са избрали да посочат , като елемент от състава на приписваното нарушение цифрата от едната справка - 5 154 869,00 лв., а не от втората, и коя действително отговаря на финансовото положение в общината. С последното разминаване е допуснато съществено нарушение на правилата по провеждане на производството пред АНО – наказаното лице не е известено какво точно нарушение му е приписано, и срещу какво да се защити.
На следващо място, още по-съществено нарушение в дейността на проверяващия инспектор и АНО съдът намира в допуснатото разминаване на термините “задължения за разходи” и “нови задължения за разходи”, единият /първият/ явяващ се и съставомерен признак на деяния по чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ вр. § 20 ПЗР на същия закон вр. чл.7 ал.5 отново от него.
В § 1 т.16 и т.22 от ПЗР към ЗПФ се дава дефиниция на понятията “ задължения за разходи” и “нови задължения за разходи”, като вторите /по т.22/ са – натрупаните от една община, /т.е. възникналите, формираните/ задължения за разходи през текущата година / независимо дали са платени или не, а съгл. второ изречение, предл. второ от т.22 на цитирания § 1, е доуточнено изрично дори, че в “нови задължения за разходи” не се включват задължения от предходни години /. Само “задължения за разходи” /т.16/ пък, са всички налични в края на годината парични задължения за разходи на общината / т.е. това е сборът, в края на годината, от наличните стари, и новите, натрупани през годината задължения за разходи, независимо дали са изплатени или не последните - новите/.
В справката от 20.08.2018 г. обаче /“Справка относно отчетени към 31.12.2017 г. нови задължения за разходи”, изх.№ 4039/20.08.2018 г. /, освен, че е посочен изчислен средногодишен размер на разходите за последните четири години – включващ и 2017 г., което съдът вече описа, като незаконосъобразно изчисление според него, с думи цифрата 5 154 869,00 лв., е окачествена като “натрупани нови задължения за разходи през 2017 г.” , както и че те именно надвишавали и се явявали 72,11 %. от средногодишният размер на разходите от последните 4 години, и така не се спазвало ограничението по чл.94 ал.3 т.1 от ЗПФ, докато АУАН и НП вменяват деяние, свързано със същата парична сума, но окачествена като „налични задължения за разходи“ към края на 2017г . – понятие / съгл. цитирания по-горе § 16/, различно от „новите задължения за разходи“, т.к то включва не само възникналите през 2017г. , а всички останали и от преди задължения за разходи.
Както вече посочи съдът, двете понятия – са различни, като само терминът “задължения за разходи” е съставоопределящ нарушение. Именно размерът на наличните “задълженията за разходи” / т.е. всички налични в края на годината такива, и от преди възникнали , и възникнали през текущата 2017 г./ следва да бъде установен и съотненесен към средногодишният размер на разходи за предните, последни 4 години, като той именно не следва да надвишава последния с повече от 15 на сто, а съвсем други са “новите задължения за разходи” по см. на т.22 от § 1, чиито размер определя общинския съвет при приемане на бюджета с решението си по чл.94 ал.2 ЗПФ, и чиито размер / на новите/ се включва в “задълженията за разходи”. Безспорно в казуса по делото, в АУАН и НП е сочена сума от 5 154 869,00 лв., която според едно от писмените доказателства обаче, представлява “нови задължения за разходи натрупани през 2017г.”, дефинирани в т.22 от § 1 на ПРЗ към ЗПФ, а не “задължения за разходи” по см. на т.16 от същият параграф. Доколкото текстово АНО е направил запис, и свидетелят по делото в с.з. заяви , че са установени “налични задължения за разходи”, то те / АНО и актосъставителят/ явно са допуснали несъвместимо със словесния си израз посочване на цифра от 5 154 869,00 лв., фактически сочена в писмените доказателства не като “задължения за разходи”, а “нови , натрупани, възникнали , формирани през 2017 г. задължения за разходи” . / същото би се отнасяло, ако бе избрана сумата от другата справка – от 16.02.2018 г. – също представяща „нови задължения“ за разходи /.
При така установеното по-горе от съда - недоказаност на състав на приписаното деяние, съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-01-640/2018 от 12.02.2019 г. на Директора на
АДФИ - София, с което е наложена на Б.С.Н. ***, с ЕГН **********, глоба в
размер на 200,00 лв., на основание чл.32 ал.1 т.1 ЗДФИ вр. чл.35 ал.1 от ЗДФИ, за извършено нарушение на чл.94 ал.3
т.1 ЗПФ вр. чл.7 ал.5 вр. Чл.122 ал.1 от ЗПФ и § 2 от ДР на ЗПФ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Районен Съдия :