Р
Е Ш Е
Н И Е
№......
гр.К., ………... год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и втори януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при
секретаря.............................Х. К…….……...........................................като
разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №2587 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, и т.3 от КТ, чл.224, ал.1 и
чл.242 вр. с чл.128, ал.1, т.2 от КТ.
Ищцата твърди, че сключила с ответното
дружество трудов договор №146/21.12.2018 г. за длъжността „п.-к.“ с място на
работа: магазин-парфюмерия, находящ се в К. в гр.К., ул.“Ш. п. п.“ №***, на
основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ - със срок за
изпитване. С изтичането на шестмесечния срок за изпитване, уговорен в полза на
работодателя и при условие, че договорът не бил прекратен, същият автоматично
се смятал за окончателно сключен, т.е. е налице бил трудов договор за
неопределено време (чл.71, ал.2 от КТ). Твърди, че в началото на м.октомври,
отивайки в магазина, разбрала от неин колега, че трудовият й договор е
прекратен и за нея имало оставен плик с документи, които трябвало да подпише и
да върне. Била изненадана, тъй като не била уведомена за желанието на
работодателя за прекратяване на трудовите правоотношения помежду им. В
оставените за нея документи намерила Заповед №515/15.09.2020 г. за прекратяване
на трудово правоотношение по чл.325, ал. 1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие,
справка от НАП за заверени уведомления, попълнена и заверена трудовата й
книжка. По-късно след справка в ТД на НАП установила, че от 15.09.2020 г. към
НАП било подадено уведомление от
ответника за прекратяване на трудовото й правоотношение. Твърди, че не е
изразявала желание за прекратяване на трудовото правоотношение чрез молба до
работодателя, нито е получавала писмено предложение за прекратяване на договора
от работодателя. Счита, че процедурата по чл.325, ал.1, т.1 от КТ не е спазена.
Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от КТ страната, към която е
отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми
другата страна в 7-дневен срок от получаването му и ако тя не направи това, се
смята, че предложението не е прието. В случая не била налице хипотезата на
изразено писмено съгласие от двете страни по трудовото правоотношение за
неговото прекратяване, като желанието на едната страна за прекратяване на
договора не е достигнало до знанието на другата, поради което уволнение,
извършено на това основание било незаконосъобразно. Заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение не и била връчена от работодателя, а документите
били оставени в магазина. Твърди, че не и е изплатено дължимото за м.09.2020 г.
трудово възнаграждение в размер на *** лв.
По време на действието на трудовия договор, добросъвестно изпълнявала
трудовите си задължения и не е имало оплаквания от страна на ответника.
Работодателят бил този, който е в неизпълнение на своите задължения по
договора, тъй като от една страна прекратил неоснователно и не по установения
ред трудовото правоотношение и от друга страна не заплатил дължимото възнаграждение.
Уволнението счита за незаконосъобразно. В заповедта за прекратяване на
правоотношението нямало конкретни мотиви, които да налагат необходимостта от
уволнение. В заповед №515/15.09.2020 г. било разпоредено, с прекратяването на
трудовото правоотношение да й бъде изплатено обезщетение по чл.224, ал. 1 от КТ
за неизползван 12 дни платен годишен отпуск за 2020г. Твърди, че за 2020 г.
следвало да и бъде изплатено обезщетение за 10 дни -остатък от неизползвания
платен отпуск за 2019г. Изчислени по години дължимото обезщетение за неползван
платен годишен отпуск било: за 2019 г. при
месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв., за останалите
неизползвани 10 дни платен отпуск, дължимата сума възлизала на *** лв., а
за 2020 г. при месечното трудово възнаграждение в размер на ***лв., за
неизползваните 12 дни платен отпуск дължимата сума възлизала на ***лв. Според работодателя трудовият договор
бил прекратен на 15.09.2020 г. и от тогава до настоящия момент била безработна.
Поради това и на основание чл.344, ал.1 т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ
ответникът и дължал обезщетение за времето, през което е останала без работа
поради незаконното уволнение за не повече от 6 месеца в размер на ***лв. В хода
на производството на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение досежно
размера на иска по чл.225, ал.1 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което
да признае уволнението на С.И.И., с ЕГН-**********
*** със Заповед №515/15.09.2020 г. за прекратяване на трудово
правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ за незаконно и да го отмени, да бъде възстановена на предишната
работа – „п.-к.“ в магазин „К.“, както и да осъди „С. *-***“ ЕООД да и заплати
обезщетение в размер на *** лв. за времето,
през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане;
Да осъди ответника да и заплати неизплатената част от дължимото й се трудовото
възнаграждение за м.09.2020 г. в размерна *** лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното му изплащане, да и
заплати обезщетение за 10 дни неизползвания платен годишен отпуск за 2019 г. в
размер на *** лв. и за 12 дни неползван
платен годишен отпуск за 2020 г. в
размер на ***лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното му изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК
ответникът счита предявените искове за допустими, но
неоснователни и ги оспорва. Заявява, че действително е съществувало трудово
правоотношение, на основание сключен трудов договор №146/21.12.2018г. със срок
на изпитване, по силата на който на 02.01.2019г. ищцата постъпила на работа на
длъжността „п.-к.“ в щанд за парфюмерия в Х. „К.“ гр.К., бул.“Ш. п. п.“ №***,
стопанисван от дружеството. С получаването на исковата молба се установило, че
процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение била порочна.
Действително при прекратяване на трудовото правоотношение не било налице
постигнато съгласие от страна на ищцата за прекратяване на трудовото й
правоотношение по взаимно съгласие, поради което същата се е запознала със
заповедта, но отказала да я подпише. Макар, че с получаването на исковата молба
да се установило, че процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение
била порочна, оспорва като неоснователен по размер претендираният размер на
обезщетение за оставане без работа на основание чл.225, ал.1 от КТ, тъй като от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение изминали три месеца, а се
претендирало такова в максимален размер за 6 месеца или в размер на ***лева,
още повече, че след подаване на исковата молба не било ясно, дали ищцата
продължавала да е без работа. Претенцията за заплащане на *** лв. трудово
възнаграждение за м.09.2020г., била неоснователна по размер. За периода от
началото на м. септември до датата на прекратяване на трудовия договор -
15.09.2020г. ищцата била в 5 дни отпуск по болест от 31.08.2020г. до
04.09.2020г. включително. След приключване на отпуска по болест до датата на
прекратяване, същата следвало да работи още 5 дни, но не се явила на работа, не
представила друг болничен и не е полагала труд. В претендираната сума в размер
на *** лв. като възнаграждение за м.септември били включени освен петте дни,
които е трябвало да е на работа и полагащото се обезщетение за неизползван
отпуск за 2019 г. в размер на общо 11 дни. Размерът на отпуска за 2019 г. 20 дни, от които били използвани 6 дни и
останали за ползване 14 дни. Размерът на неизползвания отпуск за 2020г. бил
общо 14 дни. През 2020г. били използвани общо 17 дни. 14 дни от текущата година
и 3 дни от 2019г. Обезщетението за неизползван годишен отпуск било дължимо само
за 11-те дни от 2019г. В този случай, неоснователно се явявало и искането за
заплащане на обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2020г. в размер на 12
дни или сумата от ***лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1,т.1 и т.2 от КТ като
неоснователни по размер и да отхвърли като неоснователен искът по чл.344, ал.1,
т.3 КТ, във вр. чл.225, ал.1 от КТ - за присъждане на обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа за период от 6 (шест) месеца, считано
от датата на направената справка в НАП към 07.10.2020г., в размер на ***лева,
както и поради неоснователността на предявения главен иск. Претендира съдебни
разноски.
От събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от представените заверени
копия на Трудов договор №146/21.12.2018г. сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 и
във вр. с чл.70, ал.1 от КТ, Длъжностна
характеристика и Допълнително споразумение от 27.12.2019г. към трудов договор №146/21.12.2018г. се установява,
че ищцата С.И.И. е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на
длъжност “продавач-консуртант“, с място на работа: магазин-парфюмерия в К.- гр.К.,
бул.“23-ти П.Ш.п“ №***. Със Заповед №515/15.09.2020 г. трудовото правоотношение
е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ с посочени причини: по
взаимно съгласие, считано от 15.09.2020 г. и е разпоредено да бъде изплатено
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван 12 дни платен годишен
отпуск.
В отговора на исковата ответникът заявява,
че прилага трудовото досие на ищцата: Трудов договор
№146/21.12.2018г., Длъжностна характеристика за длъжност „продавач-консултант“,
Служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при
работа от 21.12.2018г., Справка за прието уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, Допълнително
споразумение от 27.12.2019г. към трудов договор №146/21.12.2018г., преписи
извлечения от ведомост за заплата за м.май 2020г., м.юли 2020г., м.август
2020г., м.септември 2020г. и м.септември 2019г., Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение №515/15.09.2020г., Болничен лист
№Е20200970461/31.08.2020г.
От представените справка на НАП, ТД- Пловдив от 07.10.2020 г., заверено
копие на трудова книжка, декларация от
22.01.2021 г. и регистрационна карта на АЗ, БТ-К., както и след извършена в
с.з. констатация на оригинала на трудова книжка серия У-158786 се установява, че след прекратяване на трудовото
правоотношение на 15.09.2020 г., ищцата не е работила и не сключвала трудови
договори с друг работодател.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение,
неоспорено от страните, което съдът възприема. От заключението на експертизата
и поясненията на в.л. в с.з. се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца оставане без работа е в брутен размер *** лв. респ. 2899.56
лв. нетна сума, а за оставане без работа
за периода от 15.09.2020 г. до 22.01.2021 г. обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е в брутен размер *** лв. Размерът на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е ***
лв. Във ведомостта за заплата е начислено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в
размер на *** лв. Размерът на трудовото възнаграждение за м.09.2020 г. е в
размер нетен размер *** лв.
От така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Процесното трудово правоотношение е прекратено
на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ със Заповед №№515/15.09.2020г., считано от
15.09.2020 г. С предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ ищецът отрича потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Ако се установи, че
това потестативно право не е съществувало или не е надлежно упражнено,
уволнението е незаконно. Следователно
уважаването на иска на предявеното основание предпоставя липса на проведено от
ответника пълно и главно доказване на обстоятелствата, установяващи
законосъобразно прекратяване на трудовия договор, разпределено в негова доказателствена тежест.
С разпоредбата на чл.325, ал.1,
т.1 от КТ е уредена възможността за прекратяване на трудовия договор без
предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на
страните по договора. Предложението за прекратяване на договора се счита за
прието, когато страната, към която е отправено, е изразила писмено съгласието
си в седемдневен срок от получаването му, за което е уведомила насрещната
страна. Това означава, че всяка от страните трябва да изрази писмено волята си за
прекратяването на трудовия договор ясно, категорично и безусловно. В момента на
съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора,
договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на
трудовия договор има само констативно действие. Ако страната, към която е
направено предложението не изрази писмено волята си, се смята, че предложението
не е прието.
В хода на производството ответникът, въпреки указаната му доказателствена тежест,
не е представил доказателства, за
наличието на фактическите предпоставки, обосноваващи правото му да прекрати
трудовия договор на ищцата на посоченото в процесната заповед основание. Не
бяха представени документи за отправено предложение за прекратяване на договора
по този ред, съответно писмено приемане на предложението. Не се твърди от
ответника и, че страните са постигнали такова съгласие. С оглед изложеното съдът
счита, че не е налице основанието на чл.325, ал.1, т.1 от КТ, поради което
прекратяването на трудовото правоотношение на С.И.И. със Заповед №515/15.09.2020г.
е незаконно и следва да бъде отменено. Предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен.
Признаването на уволнението за
незаконно и отмяната му поражда в полза на ищеца правото на възстановяване на
заеманата преди уволнението работа. Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е
основателен. Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата със Заповед №515/15.09.2020г.
е незаконно поради което работникът следва да бъде възстановена на
предишната работа- „п.-к.“ в
магазин- парфюмерия в Хипермаркет „К.“ в гр.К., бул.“Ш. п. п.“ №***.
Предявеният иск за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 от КТ е основателен поради
обусловеността му от основния иск за отмяна на уволнението, който е уважен.
Установи се, че след прекратяването на трудовото правоотношение на 15.09.2020
г. ищцата С.И. не е работила по трудово правоотношение и е регистрирана в БТ-К..
Следователно за периода от прекратяването на трудовия договор- 15.09.2020 г. до
22.01.2021 г. ответникът дължи на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
оставане без работа поради незаконното
уволнение. Искът е основателен и следва да бъде уважен в претендирания брутен
размер *** лв. Обезщетението се дължи заедно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Съгласно чл.242 от КТ положеният
труд по трудово правоотношение е възмезден.
Разпоредбата на чл.128, ал.1, т.2 от КТ регламентира основното
задължение на работодателя по трудово правоотношение да заплаща на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение, а нормата на чл.*** от КТ
гарантира изплащането му. Съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение
се изплаща авансово или окончателно всеки месец, на два пъти, доколкото друго
не е уговорено. Предвид това, че не се представиха доказателства за договорена
дата на изплащане на възнаграждението за престиран труд, по арг.на чл.270, ал.2
от КТ следва, че трудовото възнаграждение е изискуемо от първо число на месеца,
следващ отработения. В хода на производството работодателят не е представил
писмени доказателства, че е изплатил трудово възнаграждение на ищеца за
престиран труд през м.09.2020 г, чийто нетен размер съгласно ССЕ е *** лв.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.
Съгласно разпоредба на чл.224, ал.1 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за
който не е погасено по давност. Фактическият състав, пораждащ правото на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск предпоставя два елемента:
прекратяване на трудовото правоотношение и наличие на неизползван платен
годишен отпуск към датата на прекратяването на трудовото правоотношение,
правото за който не е погасено по давност. Броя на полагащите се дни, които да
се ползват като платен годишен отпуск се определя от страните в трудовия
договор, като неговия размер не може да бъде по-малък от 20 работни дни - чл.155, ал.4 от КТ.
Платеният годишен отпуск е субективно право на работника или служителя, което
се упражнява чрез волеизявление на последния, обективирано в писмена молба с
посочване основанието и размерът на искания отпуск, както и конкретния
календарен период, през който се желае ползването, съответно на насрещната
страна по трудовото правоотношение- работодателя, обективирано в писмена
заповед /чл.173, ал.1 от КТ/,
която да съдържа разрешение за ползване на отпуска на определено основание, с
определена продължителност и през точно определен календарен период от време.
Това води до извода, че законът предвижда писмена форма
за доказване ползването на полагащия се платен годишен отпуск./ В този
смисъл е Решение №542/23.08.2010 г. по гр.д.№1767/2009 г. на ВКС, IV г. о., съобразно което няма законова възможност за
ползване на платен годишен отпуск без писмено разрешение от работодателя.
Съгласието на работодателя се обективира в писмена заповед, въз основа на която
може да започне ползването на отпуска. Начисляването и получаването на
възнаграждение за платен годишен отпуск, не заместват разрешението на
работодателя за ползването му. По делото няма писмени доказателства /подадени
молби за ползване на платен отпуск и писмено съгласие на ответника/,
удостоверяващи ползване на разрешен от работодателя платен отпуск поради което
съдът приема, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
неползваният от ищцата платен годишен отпуск за 2019 г. е 10 дни и 12 дни за
2020 г., а дължимото се обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, определено на
основание чл.162 от ГПК с оглед заключението на ССЕ е в брутен размер *** лв.
Ответникът дължи и следва да заплати на ищцата *** лв. брутно обезщетение
за неползван 10 дни платен годишен
отпуск за 2019г. и 12 дни за 2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
Ответникът дължи на основание чл.78,
ал.1 от ГПК и следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 610 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът дължи и следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-К. по*** лв. държавна такса
за всеки от исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, *** лв.
за осъдителните искове и*** лв. разноски
за ССЕ.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на С.И.И., с ЕГН-**********
***, със Заповед №515/15.09.2020г. на управителя на „С. *- ***“ ЕООД, с ЕИК:***** със седалище и адрес на управление ***, за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно
съгласие за незаконно и го отменя на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.И.И., с ЕГН-********** *** на заеманата преди
уволнението работа- продавач-консултант
в магазин-парфюмерия в Х. „К.“ - гр.К., бул.“Ш. п. п.“ №***, на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
ОСЪЖДА „С. *- ***“
ЕООД, с ЕИК:***** със седалище и адрес
на управление ***,
да заплати на С.И.И., с ЕГН-********** *** на основание чл.344, ал.1, т.3 във
вр. с чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за оставане без работа от 15.09.2020 г. до
22.01.2021 г. в брутен размер *** лв., ведно със законната лихва, считано от
26.10.2020 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С. *- ***“ ЕООД, с ЕИК:***** със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.И.И., с ЕГН-**********
***, трудово възнаграждение за м.09.2020 г. в нетен размер *** лв., ведно със законната
лихва, считано от 26.10.2020 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С. *- ***“ ЕООД, с ЕИК:***** със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.И.И., с ЕГН-**********
***, обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван 22 дни платен годишен
отпуск за 2019 г.и 2020 г., в брутен размер *** лв., ведно със законната лихва,
считано от 26.10.2020 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С. *- ***“
ЕООД, с ЕИК:***** със седалище и адрес
на управление ***,
да заплати на С.И.И., с ЕГН-********** *** на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на *** лв.
ОСЪЖДА „С. *- ***“ ЕООД, с ЕИК:***** със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК държавна
такса в размер на *** лв. и*** лв.
разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: