Мотиви към присъда № 303 от 17.12.2019 г. по НОХД № 4397 по описа за 2019 г. на Районен
съд - Варна, НО, ХХII състав
Районна
прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимата С.Й.Д. за това,
че за периода от месец април 2018 г. до месец август 2019 г., включително, в
гр. Варна, след като е била осъдена с решение по гр. д. № 299/2018 г. по описа
на Районен съд – Варна, влязло в законна сила на 06.04.2018 г., да издържа свой
низходящ – сина си Х.К.Й., род. на *** г., чрез неговия баща и законен
представител К.Г. Й., като заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв.,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски – 15 месечни вноски, на обща стойност 2 250,00 лв., като деянието е
извършено повторно – престъпление по чл. 183, ал. 4 НК.
Съдебното
следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК,
в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимата е признала
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата
се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с
определение е обявил, че на основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура - Варна поддържа обвинението срещу
подс. Д., като счита, че направеното от подсъдимата
самопризнание се подкрепя от събраните по делото доказателства. Намира, че
следва да бъде наложено наказание пробация чрез
задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2,
т. 1 и т. 2 НК.
В хода на съдебните
прения защитникът адв. С.Х. моли при определяне на
наказанието на подсъдимата съдът да вземе предвид обстоятелството, че са налице
множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят налагане на
алтернативно предвиденото наказание пробация наред с
кумулативно предвиденото наказание обществено порицание.
В хода на съдебните
прения подсъдимата поддържа казаното от защитника. В последната си дума моли
съда да наложи наказание пробация.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата С.Й.Д. е родена на *** ***.
Същата е български гражданин, неомъжена, основно образование, работи, осъждана,
постоянен адрес ***, адрес за призоваване гр. Разлог, ул. „Рила“ № 9, ЕГН **********.
Подсъдимата Д. и св. К. Й. имат четири деца, родени по време на
съвместното им съжителство – Б. Й. (на 22 г.), Т. Й. (на 19 г.), Х.Й. (на 15
год.) и Г. Й. (на 11 г.). Двамата се
разделили на 20.04.2018 г. След раздялата грижите за децата се полагали от св. К.
Й..
С решение № 1206/22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 299/2018
г. по описа на РС – Варна, влязло в законна сила на 06.04.2018 г., обв. С.Й.Д. била осъдена да заплаща месечна издръжка на
детето Х.К.Й. в размер на 150 лв.
От влизането на съдебното решение в сила – 06.04.2018 г. до м.
август 2019 г., включително, обв. С.Д. не е плащала
издръжка на детето Х.К.Й. в размер на 15 месечни вноски от по 150 лв. или общо
2250 лв.
С присъда по НОХД № 2964/2017 г. по
описа на РС – Варна, влязла в законна сила на 11.10.2017 г., подс. Д. е била осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, като й било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е било отложено с
изпитателен срок от 3 години.
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване, както следва: гласни доказателствени средства: свидетелските
показания на св. К.Г. Й. и писмените доказателства: шест броя разписки за
извършени парични преводи чрез Изипей с посочено
основание „издръжка Х.К.Й.“; удостоверение от фирма „Брашнарови“
ЕООД от 23.08.2019 г.; трудов договор между подсъдимата С.Й.Д. и „Екатерина
2018“ ЕООД; справка за съдимост; бюлетини за съдимост; решение №
1206/22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 299/2018 г. по описа на РС – Варна;
писмо от Служба по вписванията – Варна при Агенция по вписванията;
удостоверение от Служба по вписванията – Варна при Агенция по вписванията;
писмо от НОИ, ТП – Варна; писмо от ТД на
НАП – Варна, запорно съобщение по изпълнително дело №
20193110404015 по описа на СИС при РС – Варна; платежно нареждане от „Брашнарови“ ЕООД по наложен запор върху трудово
възнаграждение по изпълнително дело № 20193110404015 от 05.03.2019 г.; платежно
нареждане от „Брашнарови“ ЕООД по наложен запор върху
трудово възнаграждение по изпълнително дело № 20193110404015 от 05.04.2019 г.;
платежно нареждане от „Брашнарови“ ЕООД по наложен
запор върху трудово възнаграждение по изпълнително дело № 20193110404015 от
05.06.2019 г.; платежно нареждане от „Брашнарови“
ЕООД по наложен запор върху трудово възнаграждение по изпълнително дело №
20193110404015 от 04.07.2019 г.; платежно нареждане от „Брашнарови“
ЕООД по наложен запор върху трудово възнаграждение по изпълнително дело №
20193110404015 от 03.05.2019 г.
Съдът оцени
като изцяло достоверни показанията на разпитания в хода на досъдебното
производство свидетел К.Г. Й., тъй като показанията му са последователни,
логични и вътрешно непротиворечиви.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото не са налице данни за тяхната
неавтентичност.
На основание
чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанието на подсъдимата Д. се подкрепя от
гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на
привлеченото към наказателна отговорност лице.
От
правна страна:
При
тези факти от правна страна съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
подсъдимата С.Й.Д. е осъществила от обективна страна състава на престъплението
по чл. 183, ал. 4 вр. чл. 183, ал. 1 НК, за което й е повдигнато обвинение, тъй
като за периода от месец април 2018 г. до месец август 2019 г., включително, в
гр. Варна, след като е била осъдена с решение по гр. д. № 299/2018 г. по описа
на Районен съд – Варна, влязло в законна сила на 06.04.2018 г., да издържа свой
низходящ – сина си Х.К.Й., род. на *** г.,
като заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 15 месечни
вноски, на обща стойност 2 250,00 лв., като деянието е извършено повторно.
Според
съда от обективна страна е налице и квалифициращият признак на деянието, което
е извършено повторно по смисъла на чл.28 НК, доколкото, съобразявайки и
разпоредбата на чл.30 НК, видно от приложената по делото справка за съдимост,
подсъдимата е извършила престъплението, след като вече е била осъдена с влязла
в сила присъда за друго такова, еднакво по вид, престъпление. В тази връзка
съдът следва да отбележи, че към датата на довършване на процесното
престъпление не е бил изтекъл определеният с присъдата изпитателен срок.
Следователно по арг. от чл. 30, ал. 2 НК срокът по
чл. 30, ал. 1 НК не е започнал да тече.
От субективна страна престъплението е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като С.Д. е съзнавала, че е осъдена
с влязъл в сила съдебен акт да плаща издръжка за детето си Х.К.Й., като въпреки
това целенасочено не е изпълнявала задължението си. Същата е съзнавала, че
извършва деянието след като е била осъждана за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
По
тези съображения съдът призна С.Й.Д. за виновна по повдигнатото й обвинение.
По вида и размера на наказанията:
За престъплението по чл.
183, ал. 4 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, както и обществено порицание.
С оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай
съдът счете, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55, ал.1, т.2,
б. „в“ НК и замяна на най-лекото наказание пробация с
глоба. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства, нито изключителни такива, като според настоящия съдебен състав
определянето на наказанието за подсъдимата в рамките, посочени в закона би отговаряло на целите на генералната и на специална превенция по
чл.36 НК.
При определяне на наказанието в рамките по чл. 183, ал. 1 НК
вр. чл.54 НК и като изходи от обстоятелството, че подс.
Д. не полага усилия за намиране на по-доходоносна работа, за да изпълнява
ежемесечното си задължение за заплащане на издръжка към детето си, а от
друга страна проявената критичност и
готовност да понесе наказателна отговорност, плащането на част от дължимите
вноски, съдът прие, че при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства подходящо се явява наказание пробация
малко над минималния размер, за да се даде един последен шанс на подсъдимата да
поправи своето поведение. При тези обстоятелства съдът наложи на подсъдимата
наказание пробация чрез задължителна регистрация по
настоящ адрес два пъти седмично за срок от седем месеца и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от
седем месеца.
Така определеното наказание ще отговаря в най-пълна степен
на изискванията на наказателната репресия и на хуманизма на българското
наказателно законодателство.
Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание чрез излагане на присъдата в
района по постоянен адрес.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: