№ 42
гр. Габрово, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Търговско дело №
20214200900056 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЕМ. Ф. Ф. ,
чрез пълномощника адв.С. иск срещу ЗАД „Далл Богг :Живот и Здраве” АД
за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди в резултат от получени увреждания при ПТП на 24.01.2020г. , ведно със
законните последици.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 24.01.2020г. ,на ул.
„Н.”* е настъпило ПТП с участието на ищеца като пешеходец. Същият е бил
блъснат от лек автомобил, управляван от Т. Д. И. .След ПТП е бил откаран в
МБАЛ –Габрово. Описани са уврежданията ,които е получил ищецът и
проведеното лечение, както и търпените болки и страдания. Твърди се ,че
същите се намират в пряка причинна връзка с противоправното деяние на
водача Т. Д. И. За автомобила,с който е причинено ПТП има владино
сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното застрахователно
дружество. Към него е била отправена претенция по чл.380 КЗ с вх.
№1205/08.04.2020г. Ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на
3058лв. за поставяне на импланти и болничния престой.
Претендира се да бъде постановено решение ,с което ответното
застрахователно дружество ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве" АД да бъде
осъдено да заплати на ищеца :
- сумата от 50 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие ПТП, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане;
- сумата от 6847,22лв. лихва за забава върху сумата от 50
000лв. ,считано от 08.04.2020г. до подаване на исковата молба – 13.08.2021г.;
- сумата от 3058лв. обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата;
1
- сумата от 418,78лв. лихва за забава върху сумата от 3058лв.
,считано от 08.04.2020г. до подаване на исковата молба – 13.08.2021г.;
както и направените по делото разноски.
Постъпил е писмен отговор от ответника. В него се излагат доводи за
нередовност на исковата молба ,както и за неоснователност на исковите
претенции. Твърди се ,че от представените от ищеца доказателства не се
установява механизмът на ПТП и че е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил. Оспорва се да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и
описаните в исковата молба травматични увреждания, за които се твърди ,че
са причинени на ищеца при процесното ПТП. Оспорва се и възникването на
имуществени вреди, както и че платените суми са във връзка с причинените
увреждания. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца .Твърди се ,че се е появил внезапно на пътното платно, на
място ,намиращо се извън пешеходната пътека или такова , което е
обозначено за пресичане на пешеходци. Сочи се ,че с поведението си ищецът
е нарушил чл.113 и чл.114 от ЗДвП ,което е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат.Ответникът се позовава на наличие на съпричиняване
и поради предприемане от ищеца пресичане на опасно място , въпреки че е
имал заболявания, които са дали сериозно отражение върху възприятията му ,
във връзка със заобикалящата го действителност, както и върху нормалното
му придвижване. Прави се възражение и относно възможността водачът на
лекия автомобил да възприеме пресичащия пешеходец ,поради заслепяване
от слънцето, докато се е движил в рамките на максимално разрешената
скорост за пътния участък и поради това ПТП се явява случайно деяние за
водача на автомобила. Оспорва се и претенцията за присъждане на лихва.
Ответникът е изложил доводи и за началната датата на нейната дължимост
при евентуална основателност на исковата претенция по главните искове.
По възражението за нередовност на исковата молба съдът се е
произнесъл с определение№27 от 11.02.2022г.
Съдът ,като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи ,прие за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява ,че на
24.01.2020г. в гр.Г., при пресичане на ул.“Н.“ срещу * , ищецът ЕМ. Ф. Ф. е
бил блъснат от лек автомобил „ Х. „ с рег.№***, управляван от Т. Д. ИВ..
Воденото спрямо водача на лекия автомобил ДП №47/2020г. по
описа на РУ-Габрово е прекратено с постановление от 25.03.2021г. на РП-
Габрово, на основание чл.343,ал.2 НК , поради упражнено от пострадалия
право да заяви ,че не иска деецът да бъде наказан.
Не се спори по делото относно съществуването към момента на
настъпване на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка “Гражданска отговорност” за лек автомобил“ Х.“ с рег.№***
по застрахователна полица №ВG/30/119001948304 ,сключена с ответното
застрахователно дружество , което се установява и от справката ,приложена
на л.35.
От доказателствата по делото се установява,че на 08.04.2020г.
ищецът е предявил пред ответното застрахователно дружество претенция по
чл.380 КЗ за изплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” за причинените от процесното ПТП имуществени и
неимуществени вреди.
2
Не се твърди и не са представени доказателства застрахователното
дружество да е заплатило обезщетение на ищеца за вреди от процесното ПТП.
От показаията на св.З. се установява,че е посетил ищеца в
болницата след инцидента. Тогава ищецът бил разстроен ,плачел, не знаел
какво ще прави, казвал ,че е по-добре да умре. Претърпял две операции , на
рамото и ключицата. Сега не може да движи ръката си и с крака едва се
движи. По-рано ходел да обръща места, но сега не може. В болницата не
можел да става и да се обслужва. Свидетеля и негов съсед Г., обували ищеца.
Той не можел да се преоблече ,в банят ходел с количка, сам не можел.
Оставили го още един месец в болницата, защото нямало кой да го гледа.
Живеел сам. Като го изписали ,не можел да ходи, и Г. го взел при себе си, за
да го гледа. Едвам успели да го качат по стълбите. Бил на легло ,не можел да
се движи и да се къпе сам. В Г. стоял над месец. Като се преместил вкъщи, не
можел да се обслужва, имал патерици. Три месеца минали от инцидента,
докато започне сам да се обслужва, не можел да клекне, дори в момента
трудно се облича. Не ходел на раздвижване ,защото нямало кой да го кара. Не
може да извършва физически труд ,да цепи дърва. Преди катастрофата карал
колело ,бил як, бил много здрав. Сега не може да кара колело, ползва го за
количка .Когато няма колело, ползва патерица, за да се подпира.
От показанията на св.А. се установява,че е посетил ищеца в
болницата на следващия ден след инцидента. Тогава не можел да става ,да
ходи до тоалетна. Имал счупено рамо и крак. Не можел да се храни, не можел
нищо да прави. Свидетелят му помагал. Над месец след като бил изписан от
болницата, живял при свидетеля .Не можел да се движи с патерица ,защото
рамото му било счупено. От средата на април започнал да стъпва на крака си.
Купил му колело, за да се подпира. Около 40 дни не можел да ходи. През
последните 10 дни започнал леко да стъпва на крака. Колелото, което имал ,го
ползвал ,за да го тика и да се подпира. Преди карал колело. Не може да движи
ръката си. Преди това обръщал местата на хората ,цепел дърва ,събирал
железа. Сега не може да върши тази работа ,не може да вдига изцяло ръката
си , с крака горе-долу е по-добре. Минал ТЕЛК и го пенсионирали.
Двамата свидетели възпроизвеждат свои лични впечатления за
състоянието на ищеца след инцидента и начина на протичане на
оздравителния процес, техните показания не се опровергават от останалите
доказателства по делото и няма основание да не бъдат кредитирани.
Св.И. ,който е управлявал лекия автомобил при настъпване на
процесното ПТП, твърди,че мястото ,от което потеглил , няма и 100м. от
ПТП. Огледал се на всички страни и когато трябвало да погледне напред,
слънцето го заслепило ,не виждал нищо. Пешеходеца видял в последния
момент, когато бил на предната дясна част на колата. Натиснал спирачките.
Видял го паднал пред колата. Сочи като скорст между 20 и 40 км/ч. ,най-
много. Полицаите констатирали на място,че няма спирачен път. Нямало
други автомобили на пътното платно по това време. Не видял нищо, защото
слънцето било ниско, дори полицаите отклонявали движението,защото
слънцето заслепявало и другите коли. Не знае дали е имало очевидци. Там
има заведение .Мисли,че може да е имало хора. Няма пешеходна пътека. След
ПТП пешеходецът бил в съзнание .И двамата били с отрицателна проба за
алкохол. Свидетелят обяснява ,че пострадалият е бил паднал, както е
отразено на скицата - предявената му на л.29 от делото схема. Свидетелят
твърди, че е бил по-вляво , а не както е отразено на скицата. Не може да каже
3
дали преди или след стълбището е бил пострадалият. Ударът е с дясната
страна на колата спрямо шофьорското място. Не може да каже дадали зад или
пред контейнера е излязъл пешеходецът. Видял го в последния момент.
Твърдението на св.И.,че е бил заслепен от слънцето ,поради което
не е възприел ищеца ,не се подкрепя от останалите доказателства по делото.
Св.А. възпроизвежда твърдения на св.И. за случилото се,а не свои лични
възприятия.В протокола за оглед от 24.01.2020г./л.12-15 от делото/, който е
подписан от водача на лекия автомобил Т.И. като участник в ПТП, няма
отразено от него изявление ,че е бил заслепен от слънцето,видно от вписаното
в протокола,че не са направени бележки,възражения или искания от
участващите и присъстващи лица. С оглед на това съдът не кредетира
показанията на св.И. в тази им част.
От приложената медицинска документация и заключението на
съдебно-медицинската експретиза се установява,че при процесното ПТП
ищецът е получил счупване в средната трета на дясната бедрена кост, което
е лекувано оперативно с метална остеосинтеза, и многофрагментно счупване
на главата и шийката на дясната раменна кост, което е лекувано също
оперативно с метална остеосинтеза. Ищецът е приет в отд.Ортопедия и
травматология на МБАЛ-гр. Габрово, в деня на произшествието.
Оперативните интервенции са извършени на 30.01.2020г.
При извършения преглед от вещото лице на 06.06.2022г. е
установено, че се придвижва самостоятелсно с помощта на бастун. Наличие
по предната повърхност на дясното рамо на дъговиден оперативен белег с
дължина около 15см, разположен под нивото на кожата със следи от
наложени напречно единични шевове. По горната външна повърхност на
дясната тазобедрена става има надлъжно разположен оперативен белег с
дължина около 8 см, а над дясното коляно, по външната повърхност на
дясното бедро има друг подобен белег със следи от наложени единични
шевове. По предната средна трета на лявата мишница има оперативен белег с
дължина около 12 см и следи от наложени единични шевове. Ищецът не може
да вдигне дясната ръка напред и встрани до нивото на раменния пояс, поради
болка и пружиниращо съпротивление.Свива дясната подбедрица в колянната
става около 70 градуса, а в дясната тазобедрена става около 75 градуса. При
опит за по-голямо сгъване в ставите усеща болка и пружиниращо
съпротивление. Съобщава за болка в дясната колянна и тазобедрена става при
влошаване на атмосферните условия.
Съгласно заключението на СМЕ причинените на ищеца травматични
увреждания са довели до трайно затруднение на движението на долния и
горния десен крайници за срок от около 3 месеца.След изписването от
лечебното заведение ищецът не е консултиран с ортопед и не е провеждал
рехабилитация .С експертно решение на ТЕЛК №17/26.01.21г. на ищеца е
призната 50% трайно намалена работоспособност за срок от две години във
връзка с причинените травматични увреждания на десния горен и долен
крайник и свързаните с тях двигателни ограничения. Придвижва се с бастун.
Не може да извършва тежък физически труд,с какъвто се е прехранвал по-
рано.Трудно изкачва стъпала. Счупването на средната трета на дясната
бедрена кост с дислокация на фрагментите, лекувано оперативно чрез метална
остеосинтза, е довело до трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за срок от около 3 месеца . Многофрагментното счупване на главата
и шийката на дясната раменна кост, лекувано оперативно чрез метална
4
остеосинтеза е причинило също трайно затруднение на движението на десния
горен крайник за срок от около 3 месеца. Счупването на дясната бедрена кост
може да се получи от директен удар с предния капак на лекият автомобил
/мастото на втрапаване вдясно на предния капак, отстоящо на 75см височина
и описано в огледния протокол/. Счупването на раменна кост в горната й част
може да се получи при последващо падане върху дясното рамо на
подлежащия терен. Описаното второ втрапяване в огледния протокол,
намиращо се в непосредствена близост до първото, е малко вероятно да се
получи от дясното рамо на пострадалия .Възстановителният период за всяко
едно от причинените увреждания /фрактура на дясна бедрена кост и фрактура
на глава и шийка на дясна раменна кост/ е поне 3 месеца - минималният срок
за възстановяване на целостта на увредените костни структури и
придвижване. Възстановителният период досежно възстановяването на
работоспособността на пострадалия е продължителен и същият е посочен с
решението на ТЕЛК № 17/26.01.21г. ,с което се определя 50% трайно
намалена работоспособност за срок от 2 години. Липсват медицински
документи , от които да се направи извод, че ищецът е страдал от заболяване
ограничаващо нормалното му придвижване. Към момента на извършения
личен преглед на ищеца от вещото лице , е установено,че същият е в добро
общо здравословно състояние. Придвижва се самостоятелно, макар и с
помощно средство, и може да се самообслужва .Приложените фактури:
фактура №**********/06.02.20г. за заплатена потребителска такса на
стойност 58 лв за 10 дни болничен престой в МБАЛ-гр. Габрово и фактура
№**********/30.01.20г. за заплатени 3000 лв за медицински изделия,
издадена от МБАЛ-гр. Габрово. - 1700 лв за заключващ интрамедуларен
бедрен пирон и 1300 лв за заключваща плака за проксимален хумерус, са
относими към лечението на причинените на ищеца при процесното ПТП
увреждания.
Становището на вещото лице д-р Р. е ,че към момента ищецът за този
тип увреждания се е възстановил сравнително добре за този период от време
след произшествието. Може да се самообслужва, придвижва. Не може да
извършва по -тежки дейности - да цепи дърва, да обръща градини, не може
да вдига тежко. Вещото лице счита, че състоянието му ще се подобри. Но за
да настъпи такова подобрение, се изисква време. Вече на тази възраст
обикновено не се махат металните елементи, на ищеца не му предстоят нови
интервенции. Трябва да мине време, за да се възстанови функцията. Напълно
няма да може да се възстанови функцията на ръката. Може да остане
ограничение, да не може да вдига ръката над нивото на раменен пояс, кракът
да не може да го свива в тазобедрената става и коляното над 100 градуса, но
ще може да клекне. Ръката в бъдеще ще може да извършва по-тежък
физически труд. Не се очаква влошаване на състоянието му ,минало е доста
време. Има решение на ТЕЛК, 50% трайна неработоспособност, за срок от 2
години. Това решение е на база тези две увреждания от това ПТП. С оглед
тенденциите за възможност за възстановяване в бъдеще, вещото лице счита,
че може да отпадне тази неработоспособност след време . Непосредствено
след операцията ищецът е извършвал ранна рехабилитация. Такава е
желателно, дори е необходимо при извършване на метална остеосинтеза. Тя
позволява ранна рехабилитация, ранно раздвижване на пациента. Такава е
извършена, и в продължение на месец след това той е бил на болнично
лечение именно с тази цел-предотвратяване на тромбоемболични усложнения
и ранна рехабилитация. Желателно е да се провежда и друг тип
5
рехабилитация при този тип увреждания - лечебна физкултура в домашни
условия или амбулаторно. По принцип е безплатно, но той не е осигурен.
Необходимо е да се проведат такива рехабилитационни процедури, които
биха увеличили амплитудата на движение в ставите, укрепват мускулатура и
по този начин съкращават оздравителния процес. При правилна
рехабилитация, би се съкратил двойно оздравителният процес при ищеца. Би
могъл да бъде в по-добро състояние.
Констатациите на вещото лице д-р Р. са направени на база
цялостната преценка на наличната медицинска документация,впечатления от
личен преглед на пострадалия и специалните знания ,с които разполага, за да
определи вида на уврежданията и необходимия възстановителен период
,предвид на което съдът приема заключението на съдебно-медицинската
експертиза за обосновано и обективно.
От заключението на приетата по делото САТЕ,с приложената към
него скица и заявеното от вещото лице Х. в с.з. се установява,че процесното
ПТП на 24.01.2020г. е протекло в гр. Г., на ул. „Н.“, по която се е движил лек
автомобил марка "Х." , с per. № *** ,с водач Т. Д. ИВ.. Автомобилът се е
движил в посока от центъра на града към с. М., със скорост 12,5м/с. = 45км/ч.
Когато е на разстояние 52,Зм. ,пешеходецът ЕМ. Ф. Ф. предприема пресичане
на платното за движение срещу № 89 /от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила/, изминавайки около 7м. със скорост 1,67м/с. =
6,0км/ч., при което траекториите на автомобила и пешеходеца се пресичат
/отразено на скицата към заключението като местоположение/. В следствие на
това възниква ПТП между автомобила и пресичащият . Когато пешеходецът
започва пресичане на пътното платно, л.а. „Х." се е намирал на 52,4м. от
мястото на удара. Няма данни за промяна на скоростта преди удара . Водачът
на л.а. „Х." е могъл да предотврати ПТП чрез спиране ,намаляване на
скоростта на движение или чрез заобикаляне на пешеходеца. В момента на
започване на пресичането ,това е било безопасно за пешеходеца. От своя
страна пешеходецът също е имал видимост към автомобила и е могъл да
изчака преминаването му. Двамата участници в ПТП са имали видимост над
80 м. един спрумо друг. В района на ПТП няма вертикална маркировка
Хоризноталната маркировка е единична прекъсната осева линия, която след
това преминава в непрекъсната. В близост до ПТП не е имало пешеходна
пътека. Пътната настилка към момента на произшествието е била суха.
Вещото лице не може да даде отговор дали водачът на лекия автомобил е бил
заслепен от слънцето, тъй като няма данни, от които да се направи такъв
извод. Получената травма на дястоното бедро съответства на механизма на
пресичане на пешеходеца.
Установеният от САТЕ механизъм на настъпване на процесното ПТП
не е опроверган от останалите доказателства по делото.
Така установената фактическа обстановка дава основание да се
приеме ,че предявеният иск по чл.432,ал.1 КЗ е основателен ,като е
осъществен фактическият състав ,обуславящ ангажирането на отговорността
на ответното застрахователно дружество на посоченото правно основание за
обезщетяване на претендираните от ищеца неимуществени и имуществени
вреди,претърпени от ПТП на 24.01.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
6
изискванията по чл.380.
В случая искът по чл.432,ал.1 КЗ е предявен след като ищецът е
заявил претенцията си за обезщетяване по предвидения в КЗ ред пред
ответника .
По делото е установено,че ищецът е бил участник в ПТП на
24.01.2020г. в гр.Г. ,ул.“Н.“. Съгласно установеният от САТЕ механизъм на
настъпване на ПТП, същото е причинено по вина на водача на лекия
автомобил „Х.“ Т. Д. ИВ., който е имал техническа възможност да
предотврати удара чрез намаляване на скоростта ,спиране или заобикаляне на
пешеходеца, но поради нарушаване правилата на движение по пътищата –
чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.116 от ЗДвП,които изискват от водача на лекия
автомобил непрекъснато да контролира ППС ,да намали скоростта и в случай
на необходимост да да спре, когато възникне опасност за движението, да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците , като не е възприел
своевременно ищеца и предприемането от него на пресичане на платното за
движение и не е реагирал своевременно за намаляване на скоростта ,спиране
или заобикаляне на пешеходеца, в резултат на което е настъпил удара между
лекия автомобил и пешеходеца, от който са причинени увреждания на ищеца
с характер на средни телесни повреди.
Към момента на настъпван на процесното ПТП е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от св.И. лек автомобил по сключена
застрахователна полица с ответното застрахователно дружество.
От прието и неоспорено заключение на СМЕ се установява,че в
резултат на настъпилото на 24.01.2020г. ПТП ищецът е получил счупване в
средната трета на дясната бедрена кост и многофрагментно счупване на
главата и шийката на дясната раменна кост, които травми са причинили
трайно затрудняване на движението на двата крайника за срок около 3
месеца
От констатациите на СМЕ, които не са опровергани от останалите
доказателства по делото, се установява,че е налице причинно-следствена
връзка между получените увреждания и процесното ПТП. Травмата на
дясната бедрена кост се дължи на директен удар с предния капак на лекия
автомобил ,за което има и видима следа по капака, а счупването на раменната
кост в горната й част може да бъде получено при посредващо падане върху
дясното рамо на прилежащия терен.
От данните по делото не се установява процесното ПТП да
представлява „случайно деяние”, каквото възражение е направено от
ответника. По смисъла на чл.15 от НК, случайно деяние е налице, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Съгласно съдебната практика, както и в
правната доктрина, еднозначно се приема, че за да бъде изключено виновното
поведение на водача е необходимо кумулативното наличие на няколко
предпоставки: 1. деецът да е съобразил предписанията на правно
регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2.
да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните
последици. С оглед на общия правен принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не би
7
могъл да се позове успешно на случайно деяние, щом е допуснал нарушения
на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с
настъпилия съставомерен резултат, вследствие на които нарушения сам се е
поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
общественоопасните последици. В случая, като не се е съобразил с пътната
обстановка и с изискването на закона :чл.20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП,
св.И. като водач на лекия автомобил е причинила процесното ПТП
противоправно. Същият не е бил поставен в невъзможност да предотврати
настъпването на вредоносните последици, като от приетата САТЕ се
установява ,че е имала техничска възможност своевременно да възприеме
навлизането на пешеходеца на платното за движение и предприетото от него
пресичане и чрез намаляване на скоростта, чрез спиране или заобикаляне, да
предотврати контакта между лекия автомобил и ищеца.
Недоказано е твърдението на св.И.,че е бил заслепен от слънцето,
поради което не е възприел ищеца . Няма данни ,които да подкрепят това
негово твърдение. От констатациите на САТЕ се установява ,че водачът на
лекия автомобил е имал възможност да възприеме ищеца на разстоянеие
повече от 80м. Също така от момента ,в който ищецът е предприел
пресичането ,разстоянеието до автомобила е близо 52м, като при липсата на
други обекти ,които да пречат на видимостта, не са налице обстоятелства,
които да дават основание да се приеме за достоверно твърдението на св.И. ,че
поради заслепяване от слънцето не е могъл своевременно да възприеме
ищеца до настъпване на удара.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца поради нарушаване на правилата по чл.113 и
чл.114 от ЗДП.
Съгласно установената съдебна практика, за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на
дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият
обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като
неблагоприятен резултат.
От доказателствата по делото не се установява ищецът при
настъпване на процесното ПТП да е навлязъл внезапно на платното за
движение или да е пресичал при ограничена видимост,с което да е нарушил
чл.114,т.1 и т.2 ЗДП. Не се установява и в района на произшествието да е
имало пешеходна пътека ,предвид на което не е нарушил и чл.113,ал.1 ЗДвП .
Разпоредбата на чл.113,ал.2 ЗДвП предвижда по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, че те могат да пресичат платното за движение и извън определените
за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. В случая не
е доказано ищецът да е нарушил някое от тези правила с оглед конкретната
пътна обстановка / при данните от протокола за оглед и САТЕ,че в района на
ПТП платното за движение е двупосочно и няма пешеходна пътека/ - преди
навлизане на платното за движение да не се е съобразил с движещите се
пътни превозни средства ;да е удължил ненужно времето и пътя за пресичане
8
.От заключението на САТЕ се установява,че в момента ,в който е предприел
пресичането, е било безопасно за него. Установеното от САТЕ разстояние ,на
което се е намирал автомобила / около 52 м./ и скоростта на движение 45км/ч
,не установяват ищецът неправилно да е преценил ситуацията и реалната
възможност да пресече. Няма доказателства същият да е навлязъл внезапно
на пътното платно и да е предприел бързо и неочаквано пресичане в момент
,в който автомобилът е бил на такова разстояние и се е движил с такава
скорост,която очевидно да е поставяла водача в невъзможност да пропусне
пешеходеца да пресече .Ищецът е предприел пресичане на пътното платно на
прав участък, при ясна видимост. От момента на започване на пресичането
пешеходецът е бил видим за водача на лекия автомобил и е могъл да бъде
възприет своевременно от него.Пресичането е предприето на място, в близост
до заведение за бързо хранене, което също изисква от водача на МПС да бъде
с повишено внимане относно възможността за появата на пресичащи
пешеходци в този район. Предвид скоростта на движение на автомобила
съгласно САТЕ при удара, при прав участък от пътя, при ясна видимост,
водачът на МПС е имал възможност да забележи от достатъчно разстояние
стъпилият на пътното платно ищец,в момента когато предприема пресичане
,и да реагира , за да намали скоростта , да спре автомобила и пропусне
пешеходеца или да го заобиколи .Съгласно САТЕ водачът на лекия
автомобил обективно е имал възможност да въприеме пешеходеца при
навлизане на платното за движение и да предотврати настъпването на ПТП.
С оглед на това не е налице неправилна преценка на пешеходеца в момента
,когато е предприел пресичането, с оглед обективната обстановка, която
предпоставя,че ще бъде своевременно възприет от водача на лекия автомобил
и ще бъде пропуснат да премине. Ищецът не е бил длъжен да се съобрази с
възможността водачът на лекия автомобил да не изпълнил задълженията си
по ЗДвП - чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП , довели до настъпване на
процесното ПТП, като съгласно заключението на САТЕ в момента ,в който е
предприел пресичането ,за него е било безопасно.
От доказателствата по делото не се установява ищецът да е
предприел пресичане на опасно място и да е имал заболявания, които са дали
сериозно отражение върху възприятията му ,във връзка със заобикалящата го
действителност, както и върху нормалното му придвижване към момента на
настъпване на процесното ПТП. Такива обстоятелства не се установяват както
от свидетелските показания, така и от заключението на СМЕ и САТЕ.
По изложените съображения са недоказани възраженията на
ответника , че по отношение на водача на лекия автомобил св.И. не е доказано
осъществяването на фактическия състав по чл.45 ЗЗД за причиняване на
вредата от процесното ПТП , както и че ищецът с поведението си като
пешеходец е съпричинил вредоносния резултат.
При определяне на дължимото на ищеца обезщетение за
претърпените от процесното ПТП неимуществени верди следва да се
съобрази разпоредбта на чл.52 ЗЗД и указанията , дадени в т.11 от ППВС №
4/1968 г., при отчитане и на конкретните икономически условия в страната, а
като ориентир за последните следва да се съобразят и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането /решение по т.д. №
2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. №
2908/2015 г., І т.о. и др./.
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за
9
неимуществени вреди съдът взе предвид вида и характера на получените при
процесното ПТП увреждания , причинените от тях болки ,стардания и
неудобства, тяхната продължителност ,период на възстановяване и
последици. При настъпване на ПТП ищецът е бил на 59г., в трудоспособна
възраст, в добро здравословно състояние, осигуряващ прехраната си чрез
тежък физически труд. От ПТП е получил две фрактури с характер на средни
телесни повреди – счупване на средната трета на дясната бедрена кост с
дислокация на фрагментите и многофрагментно счупване на главата и
шийката на дясната раменна кост, като и двете са лекувани оперативно с
поставяне на метална остеосинтеза. Двете увреждания са довели до трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник и десния горен крайник
за срок около три месеца, през който период е търпял болки и неудобства в
ежедневието си, ограничения във възможността да се обслужва сам поради
наличието едновременно на счупване на горен и на долен десен крайник.
Непосредствено след инцидента , в продължение на месец е провеждано
болнично лечение ,като са осъществени в един и същи ден двете оперативни
интервенции под обща анестезия. Получените увреждания са довели до
битови неудобства за пострадалия и свързаните с това негативни
изживявания от невъзможността да си служи пълноценно с двата крайника ,
да се обслужва и придвижва сам ,както по време на болничния престой,
когато не е можел да става / в епикризата на л.8 e отразено ходене-0/ , така и
в продължение на повече от месец след изписването от болницата, като е бил
зависим изцяло от грижите на свои съседи ,установено от показанията на св.З.
и А., които описват неговото емоционално състояние и грижите, които са
полагали за него в болницата и след изписването му. От техните показания се
установява,че ищецът е започнал да се обслужва сам от третия месец след
инцидента и от средата на април да стъпва на крака си. Съгласно СМЕ
периодът на възстановяване целостта на увредените костни структури и
възможността за самообслужване и придвижване е бил около три месеца , а за
възстановяване на работоспособността не е приключил .Година след
произшествието с решение на ТЕЛК от 26.01.2021г. на ищеца е призната
трайно намалена работоспособност от 50% със срок до 23.01.2023г.
Оздравителният процес е протекъл без усложнени към момента. Има видими
белези от оперативните интервенции. Към момента /повече от две години
след инцидента/ се наблюдава функционален дифицит и при двата крайника -
ищецът не може да вдигне дясната ръка напред и встрани на нивото на
раменния пояс, поради болка и придружаващо съпротивление, да свива
дясната подбедрица в коляното около 70 градуса и в дясната тазобедрена
става около 75 градуса ,като при опит за по-голямо сгъване в ставите усеща
болка и пружиниращо съпротивление, което е установено от вещото лице при
извършения личен преглед. Има субективни оплаквания за болки в дясната
колянна и тазобедрена става при влошаване на времето. Ищецът не може да
извършва тежък физически труд и трудно изкачва стъпала, самостоятелно се
придвижва с помощта на бастун и се самообслужва, преди инцидента карал
колело,а сега го тика и използва за опора. Прогнозата на вещото лице е ,че
работоспособността при ищеца ще се възстанови, но за това е необходимо
време. Не предстоят нови оперативни интервенции. Напълно няма да може да
се възстанови функцията на ръката относно възможността да я вдига над
раменния пояс, а за крака – да не може да го свива в коляното и ТС над 100
градуса, но ще може в бъдеще да извършва по-тежък физически труд с
ръката и да кляка. От събраните по делото доказателства не се установява
10
ищецът да е имал предхождащи заболявания, които да са довели до забавяне
на оздравителния процес. Съобразявайки посочените обстоятелства ,както и
икономическите условия в страната и лимитите по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на увреждането –
24.01.2020г. / също и съдебна практика по сходни случаи ,но с различен
момент на настъпване на уврежданията:опр.№340 по тд.№2019/2021г. на
ВКС,І т.о, т.д.№3030/2018г.,ВКС, ІІт.о., т.д.№1620/21 г., ВКС, Іт.о.,
т.д.№2054/2021г., ВКС ,ІІ т.о и др. /,съдът прие, че следва да се присъди на
ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното
ПТП от 50 000 лв. , като се уважи в пълния му размер предявеният иск по
чл.423,ал.1 КЗ за неимуществени вреди.
От доказателствата по делото не се установява ищецът да е отказал
предлагано му лечение и рехабилитация. Заявеното от вещото лице в с.з .,че
при правилна рехабилитация би се съкратил двойно оздравителния процес
при ищеца и би могъл да бъде в по-добро състояние, не обосновава ,че
поради липсата на проведена такава от ищеца , е налице съпричиняване на
последиците от деликта. Свидетелят З. сочи като причина за непровеждане на
последваща рехабилитация невъзможността да се осигури транспор на ищеца
/ нямало кой да го кара/. Това обстоятелство, както и фактът, че не е здравно
осигурен, не водят до съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, тъй
като уврежданията са получени от причинения деликт от водача на лекия
автомобил и същият не е оказал подкрепа и съдействие на пострадалия за
преодоляване на последиците от уврежданията, причинени от процесното
ПТП, по време на лечението и възстановителния период. Също така при
установената продължителност на възстановителния период при ищеца,
който не е приключил и е над две години към момента ,то дори и при
съкращаването му наполовина ,отново ще се касае за продължителен период
на възстановяване над една година, което не обосновава определяне на по-
нисък размер обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
от процесното ПТП , от приетия от 50 000 лв.
Следва да се уважи исковата претенция и за присъждане обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 3058лв., заплатени за
болничен престой и импланти. За тези разходи са представени писмени
доказателства по делото. От заключението на СМЕ се установява,че тези
разходи са относими към лечението на причинените на ищеца травми
вследствие процесното ПТП.
Горепосочените суми следва да бъдат присъдени ведно със законната
лихва , като нейната дължимост от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е посочена в чл.493,ал.1,т.5
КЗ. Съгласно тази разпоредба застрахователното покритие обхваща и
лихвите по чл.429,ал.2,т.2 КЗ – лихвите за забава ,когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3.
Съгласно чл.429,ал.3 КЗ застрахователят следва да заплати лихвата за
забава,дължима от застражования,считано от по-ранната от двете дати на
уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия
застрахован по реда на чл.430,ал.1,т.2 КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и
чрез предявяване на застрахователна претенция). Това следва и от чл.494,т.10
КЗ. От данните по делото се установява,че ищeцът е предявил
застрахователната си претенция пред застрахователя на 08.04.2020г. и от тази
дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху
11
присъденото обезщетение, доколкото по делото не се твърди и не се
установява да е имало по–ранно уведомяване от застрахования / р. по
т.д.№2466/2018г. на ВКС,ІІ т.о, р.№167 по т.д.№2273/2018г., опр.№291 от
27.05.2021г. по т.д.№1343/2020г.,ІІт.о. ВКС/.
За исковия период 08.04.2020г.- 13.08.2021г./датата на предявяване на
иска/ дължимата лихва за забава върху сумата от 50 000 лв. е 6847,22 лв., а
върху сумата от 3058лв. дължимата лихва за забава е 418,78лв., изчислено
чрез ел.калкулатор.
Неоснователно е възражението на ответника,че лихва не следва да се
присъжда,тъй като пред застрахователя ищецът не е представил банкова
сметка.
В случая от данните по делото се установява,че застрахователят не е определя
застрахователно обезщетение на ищцата , което да не му е било изплатено
единствено поради непосочена от него банкова сметка. В писмената
претенция до застрахователя по чл.380 КЗ ищецът е посочил банкова сметка.
Такава е посочена и в хода на настоящото производство с молба от
20.01.2022г., препис от която е връчен на ответника. Няма обективирано
изявление от ответника ,както по молбата по чл.380 КЗ, така и след
предявяване на иска за определено обезщетение на ищеца и невъзможност
същото да бъде изплатено единствено поради непосочване на банкова сметка.
Също така от изразеното становище в писмения отговор по делото ,както и в
хода на производството ,ответникът оспорва дължимостта на претендираното
от ищеца обезщетение,както по основание ,така и по размер. С оглед на това е
неоснователно направеното от ответника възражение,че в случая не е
изпаднал в забава да престира поради непредставена от ищеца лична банкова
сметка и че законна лихва ще бъде дължима от редовното депозиране на
съответната банкова сметка.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ако се примат за
основателни исковите претенции за присъждане на обезщетение, то законна
лихва следва да се дължи не от посочената от ищеца дата, а от 08.07.2020г. т.е
. от изтичане на тримесечния срок от предявяване на претенцията по чл.380
КЗ пред застрахователя.
С определение №108/10.03.2022г. по т. д. № 1191/2021 г., ВКС, I т. о.,
ТК е допуснато касационното обжалване по въпроса : Коя е началната дата
на лихвите за забава върху обезщетението, в условията на предявен пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя ? - обоснован в идентична хипотеза,
с приетото в решение по т. д. № 2466/2018 г. на І т. о. на ВКС. В
постановеното Решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. ВКС
приема,че отговорът е даден в решение № 128 по т. д. № 2466/2018 г. и
решение № 60112 по т. д. № 122/2020 г. на І т. о. на ВКС и че следва да се
изостави , като погрешно, възприетото в решение по т. д. № 2013/2019 г.
Кодекса на застраховането в сила от 01.01.2016 г. изрично диференцира
отговорността на застрахователя за собствената му забава - чл. 497 КЗ - от
отговорността му за забава, като функционално обусловена от отговорността
на делинквента – "когато застрахованият отговаря за тяхното / на лихвите /
плащане " – чл. 494, т. 10 КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с
ал. 3 вр. с чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ. От кумулативното приложение на посочените
разпоредби следва, че застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
12
събитие / в срока по чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ / или от датата на уведомяване или
на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от
двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при
липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. Отграничаването по период и размер на двата вида
лихви за забава в диспозитива на решението по прекия иск е излишно, тъй
като би било от значение само при основание за регрес спрямо делинквента.
Предвид тази практика и с оглед данните по делото ,в случая лихвата за
забава върху дължимото обезщетение на ищеца за имуществени и
неимуществени вреди следва да се присъди от 08.04.2020г.- датата на
предявяване от ищеца на застрахователната претенция по 380 КЗ пред
ответното застрахователно дружество, както е претендирано и в исковата
молба.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Габровски окръжен съд държавна такса върху присъденото обезщетение в
размер на 2413лв.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски от 100лв. депозит за вещо лице. За
осъщественото от адв.С. процесуално представителство на ищеца по делото ,
на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл.2,ал.5 и чл.7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се присъди
адвокатско възнагражданеие в размер на 3450 лв., което да се заплати от
ответника.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615 ,
гр.София, р-н Изгрев, жк. Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1, да заплати на
ЕМ. Ф. Ф., ЕГН**********, от гр.Г., ул.“М.“*, обезщетение за претърпени от
ПТП на 24.01.2020г. вреди, както следва:
- сумата от 50 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди , ведно със законната лихва от 13.08.2021г. - подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за
забава върху сумата от 50 000лв. за периода 08.04.2020г. - 13.08.2021г. в
размер на 6847,22 лв.;
- сумата от 3058лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от
ПТП, ведно със законната лихва от 13.08.2021г. - подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и законна лихва за
забава върху сумата от 3058лв. за периода 08.04.2020г.-13.08.2021г. в размер
на 418,78лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615 ,
гр.София, р-н Изгрев, жк. Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1, да заплати на
ЕМ. Ф. Ф., ЕГН**********, от гр.Г.,ул.“М.“*, сумата от 100 лв. - разноски
по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615 ,
13
гр.София, р-н Изгрев, жк. Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1, да заплати по
сметка на Окръжен съд- Габрово държавна такса от 2413лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ :Живот и Здраве”АД, ЕИК200299615 ,
гр.София, р-н Изгрев, жк. Дианабад, бул.”Г.М.Димитров”№1, да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.И.С. от АК-Габрово адвокатско
възнаграждение в размер на 3450лв ., на основание чл.38, ал.2 от ЗА .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
14