№ 7
гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20224000500316 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозиранa въззивнa жалба от А. Н. Ю. срещу Решение №
269/ 27.06.2022 г. по Гр.д. № 275/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е
отхвърлил като неоснователни предявените от него искове за осъждане на П. Д. Н. и Р.
И. Н. да му върнат сумата 34 400 лв., дадена на отпаднало основание – развален
договор за покупко-продажба, както и да му заплатят сумата 10 482.44 лв. – лихва за
забава върху сумата 34 400 лв. за периода от 06.04.2018 г. до 06.04.2021 г. Счита
решението за неправилно и незаконосъобразно. Съдът формирал неправилен извод, че
договорът от 2008 г. е породил своя вещно-транслативен ефект при сключването му,
защото в сключената през 2016 г. спогодба ответниците признавали, че не са
изпълнили задължението си да прехвърлят на купувача собствеността и владението
върху вещите и са заявили воля и желание да сторят това на основание сключената
спогодба в срок до 22.06.2016 г. Задълженията им по договора от 2008 г. били
новирани, като били поети и нови задължения. Счита, че дори и вещноправният ефект
да е настъпил през 2008 г., то безспорно било установено неизпълнението на
задълженията на ответниците да предадат владението върху вещите. С исковата молба
ищецът развалил договора поради невъзможност той да бъде изпълнен, при което имал
право да получи обратно платената от него продажна цена. Моли решението да бъде
отменено и съдът да уважи предявените искове, като осъди солидарно ответниците да
1
му върнат исковата сума, ведно с лихвата за забава, или алтернативно да осъди за
връщането й само ответника Н., за когото било доказано, че е подписал спогодбата от
2016 г. Процесуалният представител на жалбоподателя претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни са подали отговор на въззивната
жалба със становище за нейната неоснователност. Правилно, при съобразяване на
действащите към момента на сключване на договора материалноправни норми,
събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, и тълкуване на действителната воля на страните съгласно чл.20 ЗЗД, съдът
приел, че не е отпаднало основанието за получаване от ответниците на исковата сума
предвид прехвърлителния ефект на сключения договор от 2008 г. Поддържа, че са
неоснователни твърденията на ищеца за извършена новация на договорните
задължения от 2008 г. и изводът на съда в този смисъл бил правилен. Излагат
съображения, изведени от разпоредбите на чл.24 СК, за неоснователност на
претенцията да бъде ангажирана отговорността само на ответника Н.. Същевременно,
във връзка с претендираната тяхна солидарна отговорност, сочат, че по делото е
останало недоказано получената сума да е послужила за задоволяване нуждите на
семейството. Молят решението да бъде потвърдено. Претендират присъждането на
разноски за производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Не се спори между страните, че на 19.03.2008 г. между съпрузите П. Д. Н. и Р. И.
Н. и А. Н. Ю. е сключен писмен договор за покупко-продажба, по силата на който Н.и
като продавачи продават и прехвърлят на Ю. като купувач правото на собственост
върху следната селскостопанска техника: косачка рег.№ 02069, балирвачка – инв.№
69652, трактор рег.№ ЕН 02***, сеялка редови култури, сеялка слети култури, окачено
ремарке с рег.№ Пл10****, два броя помощни ремаркета, два броя плугове,
култиватор, валяци, 3 бр. вакумпомпи, за сумата 34 400 лв. В договора е посочено, че
2
продажната цена е изплатена изцяло от купувача на продавачите при сключване на
договора, че „сделката е окончателна и предстои изпълнение“ и че разноските по
прехвърлянето ще бъдат за сметка на купувача. В разписката, под договора, също е
посочено, че с изплащане на сумата 34 400 лв. договорът е изпълнен окончателно.
Съгласно представен по делото „договор за спогодба и предварителен договор за
покупко-продажба на кравеферма първа категория“, сключен на 08.06.2016 г., П. Д. Н.
и Р. И. Н., от една страна и А. Н. Ю., от друга, са приели за безспорно, че между тях е
сключен договор за покупко-продажба на селскостопанска техника, по който
продавачите до момента не са изпълнили задължението си да прехвърлят на купувача
собствеността и владението върху същата, но имат волята и желанието да изпълнят
тези свои задължения и са се споразумели да сторят това в срок до 22.06.2016 г., като в
противен случай дължат връщането на получената продажна цена в размер на 34 400
лв. в срок до 29.06.2016 г. Посочено е, че с подписването на договора „страните
новират поетите от тях задължения по сключения на 19.03.2008 г. договор за покупко-
продажба на селскостопанска техника“. В същия документ е инкорпориран
предварителен договор, по силата на който трето за спора лице – Л. Г. Л. – се е
задължило след като П. Д. Н. и Р. И. Н. изпълнят поетите със спогодбата задължения
към Ю. да им прехвърли собствен апартамент в гр. Плевен за сумата 79 200 лв., а те от
своя страна да прехвърлят без тежести и за същата сума на Ю. собствения си недвижим
имот – селскостопански двор от 5.278 дка, находящ се в парцел 18, масив 605 по плана
на с. Крушовене, ведно с ремонтна работилница, функционираща като кравеферма
първа категория, с площ от 377 кв.м., както и 28 бр. млечни крави на стойност 900 лв./
бр., с млечна квота в размер не по-малко от 112.077 кг., 10 телета -250 лв./ бр., бали със
слама 1000 бр. – 250 лв./ бр.; бали с люцерна 700 бр. - 6лв./бр. Приетата по делото
тройна съдебно-почеркова експертиза дава заключение, че сключеният „договор за
спогодба и предварителен договор“ е подписан от П. Н., но подписът за Р. Н. не е
положен от нея.
Същата фактическа обстановка е изяснена от първоинстанционния съд, който
въз основа на нея е формирал извод за неоснователност на предявения от А. Н. Ю. иск
с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД. Този извод не се споделя от
настоящата инстанция.
Безспорно през 2008 г. между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, основано на процесния договор за покупко-продажба на
селскостопанска техника. По този договор А. Н. Ю. е изправна страна, защото не се
спори и се установява от представената разписка, че е изпълнил задължението си на
купувач да заплати договорената продажна цена. Насрещната страна по
правоотношението не е изправна – освен задължение да прехвърли правото на
собственост върху продаваемите движими вещи, върху продавачите лежи
задължението да предадат фактически вещите на купувача. Видно от съдържащото се в
3
договора изявление, че „предстои изпълнение“, обсъдено и с вида на част от вещите,
прехвърлянето на които изисква особена форма за действителност на сделката –
писмен договор с нотариална заверка на подписите и с уговорката, че разноските по
прехвърлянето ще бъдат поети от купувача, към датата на сключването на договора
вещите не са предадени на последния. По делото не само че не са ангажирани никакви
доказателства изпълнението на това задължение да е реализирано в по-късен момент,
като поначало доказателствената тежест е на продавачите, но и подобно изпълнение
категорично се опровергава от подписания на 08.06.2016 г. „договор за спогодба“. В
него изрично и недвусмислено ответникът Н. признава, че е налице неизпълнение на
поетото задължение за предаване на владението върху вещите – предмет на договора
от 2008 г. Този „договор за спогодба“ е действителен. Сключването му е израз на
прокламираната от закона свобода на договаряне и той не противоречи на императивни
правни норми, но доколкото не е подписан от ответницата Н., той не я обвързва, а
ангажира единствено съпруга й, за когото по делото е доказано чрез приетата съдебно-
графологична експертиза, че го е подписал. Съдът кредитира заключението на вещите
лица по тройната експертиза като компетентно и обосновано с подробно изследван
голям обем от сравнителни образци от подписите на страните. Съдът не намира за
необходимо изобщо да обсъжда инкорпорирания в същия документ предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Този договор няма никакво
отношение към предявения иск – по него А. Н. Ю. нито е извършил престация, нито
има някакви претенции и този предварителен договор е обусловен от изпълнението на
задълженията по договора от 2008 г., а не обратното.
Съглашението от 2016 г. не представлява, както неправилно сочи ищецът,
договор за новиране на задълженията по договора от 2008 г., а представлява анекс към
стария договор. В същия има установителна част, която разкрива действителното,
актуално фактическо състояние по повод на възникналото правоотношение от 2008 г. и
договорна част, в която страните определят срок за изпълнение на задължението за
прехвърляне на собствеността и предаване на вещите. По договора от 2008 г. липсва
срок за изпълнение, при което намира приложение разпоредбата на чл.69 ал.1 ЗЗД,
предвиждаща, че кредиторът може да иска изпълнение веднага. Отнесено към казуса,
това означава, че считано от 19.03.2008 г. купувачът Ю. е могъл да иска от продавачите
прехвърляне на собствеността по надлежния ред, ако е бил предвиден такъв за част от
вещите и предаване на фактическата власт върху вещите, част от които са само родово
определени и съгласно чл.24 ал.2 ЗЗД собствеността върху тях се прехвърля едва след
индивидуализирането им. А. Н. Ю. не твърди да е отправял искане до продавачите за
предприемане на действия по предаване на вещите в рамките на 5-годишния давностен
срок, който е изтекъл на 19.03.2013 г., не твърди към 08.06.2016 г. договорът да е бил
развален от него поради неизпълнение, нито се твърди към тази дата той да е бил
прекратен по взаимно съгласие на страните. И двамата ответници са се позовали на
4
изтекла погасителна давност, но това позоваване ползва само ответницата Р. Н..
Исковите претенции спрямо нея се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Решението на ОС – Плевен следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният от А. Н. Ю. против Р. И. Н. иск за връщане на сумата 34 400 лв., получена
на отпаднало основание, е отхвърлен като неоснователен и вместо това тази искова
претенция следва да бъде отхвърлена като погасена по давност. Решението, с което
искът срещу Н. за заплащане на мораторна лихва върху главницата е отхвърлен като
неоснователен, е правилно и следва да бъде потвърдено в тази му част.
Възражението на ответника Н. на изтекла погасителна давност за вземането на
Ю. за връщане на получената продажна цена е неоснователно. Към датата на
сключване на анекса от 08.06.2016 г. погасителната давност безспорно е била изтекла и
продавачът, съобразно личните си интереси и знаейки същността на своето право да
откаже изпълнение поради изтекла давност, е направил волеизявление, което според
съда в настоящия му състав съставлява отказ от субективното право на погасителна
давност. Чл.113 ЗЗД предвижда възможност за отказ от давност след като тя вече е
изтекла и тъй като не е уредена форма за действителност на отказа, той може да е
изричен или с конклудентни действия, но при всяко положение от изявленията, респ.
действията на длъжника трябва да се формира несъмнен извод, че той не желае да се
ползва от последиците на погасителната давност. Със сключения анекс Н. е потвърдил
поетото задължение за предаване на вещите – предмет на договора от 2008 г. и е поел
задължение да го изпълни в уговорен с купувача нов срок, при което се налага
категоричен извод, че той отказва да се ползва от последиците на изтеклата
погасителна давност. Не е спорно, че в договорения срок – до 22.06.2016 г. изпълнение
не е реализирано, което съставлява предвиденото от съдоговорителите условие за
разваляне на договора от 2008 г. по право, считано от 23.06.2016 г. Именно на тази дата
договорът от 2008 г. е развален спрямо ответника Н., а не както неправилно счита
ищецът, че развалянето е направено от него с предявяването на иска му. Развалянето на
договорната връзка поражда едностранно облигационно правоотношение, насочено
към възстановяване на даденото по договора поради отпадане на основанието за
извършване на престацията, при което за Н. възниква задължение за връщане на
продажната цена от 34 400 лв. Страните са договорили връщането да стане в срок до
29.06.2016 г., при което от 27.06.2016 г. започва да тече 5-годишният давностен срок, с
изтичането на който на кредитора се отнема възможността да търси принудително
осъществяване на правото си да получи обратно платеното. Видно е, че към датата на
предявяване на иска – 06.04.2021 г. давностният срок не е изтекъл. Исковата претенция
спрямо П. Н. за връщане на сумата 34 400 лв., получена на отпаднало основание, е
основателна. Решението на ОС – Плевен в частта, с която искът срещу него е
отхвърлен, е неправилно и следва да бъде отменено, като този ответник бъде осъден да
върне исковата сума, със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване
5
на иска 06.04.2021 г. до окончателното изплащане.
Предвид основателността на главния иск, основателен е и акцесорният иск за
присъждане на лихва за забава за периода 06.04.2018 г. - 06.04.2021 г. Използвайки
компютърна програма за изчисляване на законна лихва, ВТАС установи, че размерът й
за исковия период възлиза на сумата 10 360.56 лв. Решението на ОС – Плевен следва
да бъде отменено в частта, с която този иск е отхвърлен до посочения размер и следва
да бъде осъден Н. да заплати сумата. За разликата над 10 360.56 лв. до претендирания
размер 10 482.44 лв. искът е неоснователен, правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд и решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на жалбоподателя – ищец пред ОС –
Плевен следва да бъдат присъдени направените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред ОС – Плевен – сумата 1 600 лв.
Предвид неоснователността на предявения от него против Р. И. Н. иск, той следва да
бъде осъден да й заплати сумата 2 000 лв. – направени от нея разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред ВТАС. Пред първоинстанционния съд не е
доказано тя да е направила разноски. Тъй като А. Н. Ю. е бил освободен от
заплащането на държавна такса и съдебни разноски за производството по делото,
дължимите такива следва да бъдат възложени в тежест на ответника П. Д. Н..
Държавната такса възлиза на 1 774.42 лв. за първоинстанционното производство и на
887.21 лв. – за въззивното, т.е. общо 2 661.63 лв. Съдебните разноски са сторени за
заплащане възнагражденията на вещите лица по тройната съдебно-графологична
експертиза и са в размер на 600 лв. Той следва да бъде осъден да заплати на основание
чл.38 ал.2 ЗАдв. на адв. М. А. А. от САК, който е осъществил безплатна защита и
процесуално представителство на жалбоподателя пред ВТАС, адвокатско
възнаграждение в размер на 2 390.80 лв., дължимо съгласно чл.2 ал.5 от Наредба № 1
поотделно за всеки един от двата предявени иска и в съответствие с размерите по чл.7
ал.2 т.4 – 1550 лв. по иска за главницата и 840.80 лв. по иска за мораторната лихва.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 269/ 27.06.2022 г. по Гр.д. № 275/ 2021 г. по описа на ОС
– Плевен в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Н. Ю.
против П. Д. Н. и Р. И. Н. иск за връщане на сумата 34 400 лв., получена на отпаднало
основание – развален договор за покупко-продажба на селскостопанска техника от
19.03.2008 г. и анекс към него – „договор за спогодба“ от 08.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска 06.04.2021 г. до
окончателното изплащане, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Н. Ю.
против П. Д. Н. иск за заплащане на лихва за забава върху сумата 34 400 лв. за периода
6
06.04.2018 г. - 06.04.2021 г. до размер на сумата 10 360.56 лв., както и в частта за
разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Д. Н. с ЕГН ********** от с. Крушовене, Общ. Долна
Митрополия, да върне на А. Н. Ю. с ЕГН ********** от с. Гиген, Обл. Плевен, сумата
34 400 /тридесет и четири хиляди и четиристотин/ лв., получена на отпаднало
основание – развален договор за покупко-продажба на селскостопанска техника от
19.03.2008 г. и анекс към него – „договор за спогодба“ от 08.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска 06.04.2021 г. до
окончателното изплащане, да заплати на А. Н. Ю. сумата 10 360.56 лв. /десет хиляди
триста и шестдесет лв. и 56 ст./ - лихва за забава върху сумата 34 400 лв. за периода
от 06.04.2018 г. до 06.04.2021 г., както и сумата 1 600 /хиляда и шестстотин/ лв. –
разноски по делото за производството пред ОС - Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Н. Ю. против Р. И. Н. иск за връщане на сумата
34 400 лв., получена на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба
на селскостопанска техника от 19.03.2008 г. и анекс към него – „договор за спогодба“
от 08.06.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска 06.04.2021 г. до окончателното изплащане, като погасен по
давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 269/ 27.06.2022 г. по Гр.д. № 275/ 2021 г. по
описа на ОС – Плевен в останалата му обжалвана част, с която са отхвърлени искът на
А. Н. Ю. против П. Д. Н. за заплащане на лихва за забава върху сумата 34 400 лв. за
периода от 06.04.2018 г. до 06.04.2021 г. за разликата над 10 360.56 лв. до пълния
претендиран размер 10 482.44 лв. и искът на А. Н. Ю. против Р. И. Н. за заплащане на
лихва за забава върху сумата 34 400 лв. за периода от 06.04.2018 г. до 06.04.2021 г. в
размер 10 482.44 лв.
ОСЪЖДА П. Д. Н. с ЕГН ********** от с. Крушовене, Общ. Долна
Митрополия, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС
държавна такса за производството пред двете инстанции в размер на 2 661.63 лв. /две
хиляди шестстотин шестдесет и един лв. и 63 ст./ и съдебни разноски в размер на
600 /шестстотин/ лв.
ОСЪЖДА П. Д. Н. с ЕГН ********** от с. Крушовене, Общ. Долна
Митрополия, да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на адв. М. А. А. от САК за
осъществената от него безплатна защита и процесуално представителство на А. Н. Ю.
пред ВТАС, адвокатско възнаграждение в размер на 2 390.80 лв. /две хиляди триста и
деветдесет лв. и 80 ст./
ОСЪЖДА А. Н. Ю. с ЕГН ********** от с. Гиген, Обл. Плевен, да заплати на
Р. И. Н. с ЕГН ********** от с. Крушовене, Общ. Долна Митрополия, сумата 2 000
/две хиляди/ лв. – направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
7
производството пред ВТАС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8