№ 97
гр. Варна, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Ст. Г. Як.
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600094 по описа за 2022 година
Производството е глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на производството по ЧНД № 4444/2021г. на Районен съд -
Варна, отмяна на постановеното определение № 3080/01.12.2021г. и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд по
реда на чл. 306 НПК.
В искането се обосновава наличие на основанията по чл.422, ал.1, т.5,
вр. чл.348, ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Главният прокурор на Република България
оспорва законосъобразността на постановеното по ЧНД № 4444/2021г. по
описа на Районен съд – Варна определение № 3080/01.12.2021г, с което по
реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, на основание чл. 25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 НК,
ВРС е определил едно общо най-тежко наказание на осъдения К. Й. Й., като
заявява допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния
прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.
Осъденото лице К. Й. Й., редовно уведомен за датата на съдебно заседание
и неговия предмет, се явява лично. Чрез служебния си защитник изразява и
1
становище за неоснователността на искането, като моли същото да бъде
оставено без уважение.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, съобрази устно изразените становища на страните и
провери материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р. България и в
изискуемия от чл.421, ал.3 НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на определението по чл.306, ал.1, т.1 НПК – 17.12.2021 г, и има
за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422,
ал.1, т.5 от НПК - определение по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр.чл.25, ал.1 от
НК, което не е било проверено по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
С определение № 3080/01.12.2021г. по ЧНД № 4444/2021г. Районен съд
- Варна, по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК, на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23
ал.1 НК, определил едно общо най-тежко наказание на осъдения К. Й. Й.
между тези, наложени му по: НОХД № 2199/2020г. на Районен съд - Варна,
НОХД № 909/ 2021г. на Окръжен съд - Варна и НОХД № 4298/2021г. на
Районен съд - Варна, в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване;
На основание чл. 25, ал.2 НК съдът приспаднал изтърпените към този
момент наказания по присъдите, включени в съвкупността. Определението на
PC - Варна не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила и не подлежи на
касационна проверка.
При постановяване на съдебния акт съдът е допуснал съществено
нарушение на процесуалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 НПК.
Видно от справката за съдимост /л.17-21 от ЧНД/, К.Й. е осъждан
многократно на „Лишаване от свобода“, извън коментираните наказания по
обособената съвкупност. Част от осъжданията са групирани, изтърпени са и
са в отношение на рецидив с последващите осъждания.
Независимо, че съдът е бил сезиране с искане от прокурор при РП
Варна за групиране само на три от осъжданията на Й., той е бил длъжен да
извърши преценка дали следва да увеличи размера на общото наказание по
реда на чл.24 от НК. Това задължение за съда е установено по обвързващ
начин със задължителната практика на ВКС, обективирана с Тълкувателно
решение № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСНК,
препотвърдило актуалността на указанията, дадени по т.1 от ППВС №
4/1965г. на Върховния съд.
2
В конкретния казус преценката на съда относно възможността за
приложението на чл.24 НК е следвало да обхване всички осъждания на дееца
за престъпления, вкл. и тези, извън включените в съвкупността, броят на
престъпленията, включени в съвкупността, тяхната последователност, време
на извършване, характер и тежест, степен на обществена опасност на
деянията и дееца, подбуди и мотиви за извършване на престъпленията, както
и еднородност на наложените с тях наказания.
Ето защо, правилното приложение на закона е изисквало ВРС да
изложи аргументи защо не е приложил нормата на чл.24 от НК. Прилагането
на разпоредбата на чл.24 от НК за увеличаване на общото наказание,
определено по отделните осъждания на дееца, е предвидено в закона като
самостоятелно правомощие на решаващия съд, дори да не е направено такова
искане от прокурора. Тази дейност на съда не е обвързана от наличието или
липсата на такова искане от държавното обвинение. Съдът дължи
самостоятелна преценка на обществената опасност на деянията, включени в
съвкупността, техният характер и тежест, последователност във времето и
всички останали обстоятелства, при които са извършени, както и оценка за
личната обществена опасност на дееца, която да обоснове прилагане или
отказ от приложението на чл.24 НК. В този смисъл Решение № 192 от
17.04.2013 г. по н. д. № 592/2013 г., н. к., І н. о. на ВКС: "Прилагането на
разпоредбата на чл.24 от НК и увеличаване на общото наказание, определено
по отделните осъждания на дееца, е предвидено в закона като право на
решаващия съд. За приложението на разпоредбата на чл.24 от НК не се
изисква нарочно искане от прокурора, поради което съдът не е обвързан от
неговата процесуална позиция“.
В конкретния случай е допуснато абсолютно процесуално нарушение по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК - липса на мотиви по отношение
на (не)прилагането на чл.24 от НК, тъй като в ревизираното определение няма
нито една дума по този въпрос. Затова и ВАпС няма как да прецени дали се
дължи на пропуск на съда или се касае за обусловено от някакви неизложени
аргументи решение общото наказание да не бъде увеличено.Тук следва да се
подчертае, че съдът дължи мотиви и когато не намира основанията за
приложението на чл.24 НК. В този смисъл е и практиката на ВС и ВКС -
Постановление № 4 от 8.XI.1978 г. по н. д. № 1/78 г., Пленум на ВС, Решение № 302 от
4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 901/2012 г., II н. о., НК, Решение № 232 от 28.05.2010 г. на
ВКС по н. д. № 150/2010 г., II н. о. Д опуснатото от първата инстанция съществено
нарушение на процесуалните правила прави невъзможна проверката за
твърдяното от Главния прокурор нарушение на материалния закон, поради
което и ВАпС не обсъжда доводите по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
С оглед изложените доводи настоящият състав на ВАпС счита, че
следва да уважи като основателно искането на главния прокурор за
3
възобновяване на ЧНД №4444/2021 г. по описа на ВРС и отмяна на
постановеното по него определение от 01.12.2021 г.
Водим от гореизложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422,
ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО определение №
3080/01.12.2021г., постановено по ЧНД № 4444/2021 г. по описа на Районен
съд - гр. Варна.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС Варна по
реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4