РЕШЕНИЕ
гр. София, 12.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на десети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Д. Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15805 по описа за 2015 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 32 Закона за
отнемане в полза на държавата
на имущество придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/ отм. във връзка с чл. 2а и чл. 7 от ЗОДОВ, и иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
80 000,00 лева, които са му били причинени вследствие на незаконно водено
срещу него производство по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./, по гражданско дело №
242/2008 година по описа на СГС, I ГО, 1 състав, незаконните
действия и бездействия на ответника във връзка с наложените обезпечителни мерки
по реализираната срещу него процедура по ЗОПДИППД /отм./. Претендира се и
заплащане на законната лихва от момента на увреждането
и направените по делото разноски.
В
исковата молба ищецът твърди, че по повод влязла в сила присъда, с която бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК и
Решение № 154/07.12.2006 г., срещу него започнало производство по ЗОПДИППД
(отм.), продължило от 2006 г. до 2007 г., след която с решение №
247/26.09.2007 г. КУИППД, с правоприемник КОНПИ е било внесено искане до
Софийски градски съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск върху
имущественото му, чрез налагане на възбрани върху посочени недвижими имоти, запор
върху банкови сметки и движими вещи, собственост на ищеца. С определение от
27.09.2007 г. по гр. д. № С-58/2007 г. СГС е оставил без
уважение поисканото от КУИППД обезпечение чрез налагане на посочените
обезпечителни мерки, след което КУИППД е обжалвал определението и САС с
определение № С-13 от 30.10.2007 г. е допуснал обезпечение на бъдещ иск с
правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД върху посочени недвижими имоти, запор върху
банкови сметки и движими вещи, собственост на ищеца. На 31.10.2007 г. е била издадена
обезпечителна заповед от председателя на САС в полза на КУИППД.
С решение № 9/23.01.2008 г. на КУИППД и по нейно
мотивирано искане с вх. № 1722 от 24.01.2008г. за отнемане в полза на държавата
на имущество придобито от престъпна дейност било образувано гр. д. № 242/2008
г. на Софийски градски съд срещу ищеца К.К.П. с цена на иска в размер на
112 993 лева, по което отново били допуснати обезпечителни мерки. Твърди се, че
делото пред първа инстанция приключило с решение № 1501 от 06.03.2012 г., с
което било постановено отнемане на имуществото на ищеца в полза на държавата.
Решението било обжалвано и било образувано гр. д № 2166/2012г. по описа на САС,
ГО, 7 състав. Твърди се, че делото пред второинстанционния съд приключило с
решение № 1501 от 06.03.2012 г. по гр. д № 2166/2012 г. с което било отменено
изцяло решение № 1501 от 06.03.2012 г. Твърди се, че КУИППД обжалвала решението
на САС пред ВКС, който образувал касационно дело № 4255/2013 г. по описа на
4-то ГО, като отхвърлил жалбата на КОНПИ, правоприемник на КУИППД, като
неоснователна и не е допуснал касационно обжалване. Твърди се, че решението на
САС е влязло в сила. Твърди се, че след влизане в сила на решението на САС,
въпреки молбите на ищеца КОНПИ не е
предприела действия по вдигане на наложените обезпечително мерки. Твърди се, че
в период от седем години и половина КУИППД и правоприемника й КОНПИ са лишили
ищеца от възможността да се разпорежда с имуществото си.
В исковата си молба ищецът, чрез своя пълномощник,
развива подробни съображения във връзка с твърдяната и поддържана от него
противоправност и незаконосъобразност на действията/бездействията на ответника.
Като последица от тях за него настъпили и той претърпял твърдените от него
неимуществени вреди. Неимуществените вреди били причинени от незаконното
производство на Комисията, което довело до стрес, който се отразил негативно на
здравето и живота му.
Твърди, че в края на месец март 2012 година,
вследствие на тежък психически срив, ищецът е посетил психиатър, който е провел
активно медикаментозно и психотерапевтично лечение, като му е била поставена
диагноза посттравматично смесено разстройство съчетано с разстройство в
адаптацията, семейна тревожност, депресивна реакция. Твърди се, че сочената
диагноза е в следствие на незаконосъобразните и противоправни действия на
Комисията срещу него и имуществото му.
Счита, че размерът на претендираното от него обезщетение
за претърпени болки и страдания, съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, според
неговите критерии за справедливост се равнявал на сумата от 80 000 лева.
В срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК, ответникът
КПКОНПИ (Комисията), ангажира становище по допустимостта и основателността на
предявения иск, като счита същия за процесуално недопустим, а по същество
неоснователен и необоснован, поради което го оспорва както по основание, така и
по размер. Заявява, че предявеният от К.К.П. иск, с правно основание чл.
2а ЗОДОВ, е процесуално недопустим, с подробно изложени съображения в писмения
отговор, в обобщен вид - тъй като до влизане в сила на Закона за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество, за Комисията липсва
пасивна процесуална легитимация.
Поддържа, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан, поради което го оспорва, както по основание, така и по размер, като
излага подробните си съображения в подкрепа на това и моли да бъде отхвърлен,
алтернативно като прекомерно завишен да бъде намален неговият размер. Твърди,
че в случая са налице обстоятелствата по чл. 5 ЗОДОВ и нейните актове и
действия са били изцяло законосъобразни, съответно от тях не са произлезли
твърдените вреди. Поддържа, че в разглеждания случай проверката срещу К.П. е
законосъобразно започната въз основа на уведомление от компетентен орган за
престъпление, попадащо в обхвата на закона. Проверката по закона, като фаза от
цялостното производство се развива в рамките на структурата на Комисията,
резултатите от нея имат вътрешно служебен характер, не се огласяват и не стават
достояние на трети лица или на ищцата. Следователно в тази фаза освен, че
действията на органите на Комисията са законосъобразни, от тях не могат и не са
произтекли вреди за ищеца, като Комисията не следва да носи отговорност. Комисията не
е правила официално изявление за внесения срещу К.П. иск за отнемане.
Заявява, че в настоящия случай следва да се приложи
нормата на чл. 5 ЗОДОВ и това е така защото, ако К.К.П. не бе извършил
престъплението по чл. 195, ал. 2 НК, както и още 4 други престъпления, то същият нямаше да бъде осъден и да попадне
под ударите на ЗОПДИППД /отм./, т.е. в случая е налице изключителна вина на
ищеца по делото или най-малкото съпричиняване, поради което обезщетение не му
се следва.
Оспорва претенцията на ищеца за неимуществени вреди в
размер на 80 000 лв. като неоснователна, а в условията на евентуалност сочи, че
претендирания размер на обезщетение е прекомерно завишен. Оспорва като
несъстоятелно и недоказано твърдението на ищеца, че влошеното му здравословно
състояние било вследствие на действията на Комисията. В обобщение, ответникът
заявява, че твърдените заболявания на ищцата датират отдавна и по никакъв начин
не може да се приеме, че същите са в каквато и да е причинна връзка с воденото
от КОНПИ гражданско дело. Счита, че твърдените здравословни проблеми са в
следствие на осъществената от ищеца П. престъпна дейност.
С оглед всички изложени съображения ответникът моли съда
да прекрати образуваното производство като недопустимо, а в случай, че счете
предявеният иск за допустим, моли да бъдат отхвърлен изцяло като неоснователен
и недоказан, като претендира присъждане на направените по делото разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът и ответникът поддържат
позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от
приложените писмени доказателства, че с определение № 37 от 27.09.2007 г.
по гр.д.№ С-58/ 2007 г. на СГС не е допуснато обезпечение на бъдещо искане по
чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на описаното в
искането имущество по бъдещ иск на Комисията срещу К.К.П.. Комисията е
обжалвала определението на СГС пред САС, който е образувал ч.гр.д. № С-60/2007г.
и е постановил определение от 30.10.2007г., с
което отменил определение № 37 от 27.09.2007 г. на СГС, в частта в която
е оставено без уважение искането да бъде наложена възбрана върху недвижим имот
ателие № 5, намиращо се в гр. София, район Лозенец, за запор върху лек
автомобил „Фолксваген - Голф“ и върху
мотоциклет „Априлия-Леонардо 150“ и за запор върху всички сметки, открити във
всички лицензирани банки в Република България с титуляр К.К.П. и вместо него е
допуснал обезпечение на бъдещите искове на държавата, предявими чрез Комисията
по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИПД срещу К.К.П.
за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито чрез престъпна
дейност. Наложени са следните обезпечителни мерки: ВЪЗБРАНА върху недвижим имот
– Ателие № 5, намиращо се в гр. София, район Лозенец, м. „Витоша-ВЕЦ“, ул. „*******изградено
в груб строеж, разположено на второ ниво в подпокривното пространство на
сградата, със застроена площ от 79.63 кв. м., състоящо се от дневна с
трапезария, една спалня, кухненски бокс, баня-тоалетна, коридори и две тераси,
при граници от северозапад – фасада, от североизток – фасада, от югоизток -
фасада и от югозапад – ателие № 6, заедно с мазе № 5 със застроена площ от 4.29
кв.м.м., при граници: от северозапад – мазе № 4, от североизток – абонатна
станция, от югоизток – гараж № 15 и от югозапад – коридор на мазетата, едно с
4.06 % идеални части от общите части на сграда и от правото на строеж върху
дворното място, в което е построена сградата, цялото с площ от 1 010 кв. м., съставляващо парцел Х-712
от квартал 10 по плана на гр. София, местност „Витоша-ВЕЦ Симеоново“, при
граници по скица: парцел I-1103, парцел II-711, парцел VII-715, парцел IX-1104 и улица „*******“, собственост
на К.К.П., ЕГН **********.; ЗАПОР върху лек автомобил „Фолксваген Голф“ рег. № *******,
рама № WVWZZZ1JZYB065263, двигател № *******дата на първоначална регистрация
22.02.2000 година, датата на промяна 08.01.2004 г., собственост на К.К.П., ЕГН **********.;
ЗАПОР върху мотоциклет „Априлия-леонардо 150“, с рег. № *******, рама №*******,
двигател № *******, дата на
първоначална регистрация : 26.05.1999 г., дата на промяна: 15.04.2004 г.,
собственост на К.К.П., ЕГН **********; ЗАПОР върху сметките на К.К.П., ЕГН **********
във всички лицензирани банки на територията на Република България (л.
10-14 от делото).
С определението от 30.10.2007 г. на САС е определен тримесечен
срок за предявяване на бъдещото искане, след което на 31.10.2007 г. е издадена
обезпечителна заповед (л. 15 от делото).
С решение № 9
от 23.01.2008г. е взето решение да се внесе мотивирано искане до СГС за
отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 112 993,23
лв., което било придобито от престъпна дейност срещу лицето К.К.П. (л.17-25 от делото).
На 24.01.2008г. Софийски градски съд е сезиран
с мотивирано искане вх.№1722/24.01.2008 г. срещу К.К.П. с ЕГН: **********,
за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в
размер на 112 993,23 лв. В мотивираното искане се съдържа и молба за
налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на предявени искове (л. 26-34
от делото). С определение от 24.02.2008 г., постановено по гр.д. № 242/2008 г.
съдът е допуснал ЗАПОР на лек автомобил марка „БМВ 520”, с рег. № *******, рама
№ *******6, двигател № 8304776, лек
автомобил марка „Фолксваген Голф”, с рег. № *******рама № 8091757,
двигател № 2G023081 и лек автомобил марка „Фолксваген Голф ”, с рег. № *******,
рама № *******двигател № JP681958, собственост на К.К.П. (л. 36-37 от
делото).
С Решение № 1501 от 06.03.2012 г. по гр. д №
242/2008г. на I гр.отделение, 1 състав СГС, съдът е решил, че са налице
основанията за отнемане в полза на държавата от К.К.П. недвижими имоти и
движими вещи (л. 38-49 от делото). Така постановеното решение на СГС е
обжалвано от К.К.П. пред САС, който е образувал в.гр.д.№ 2166/2012г. Въззивният
съд е отменил изцяло решението на СГС и вместо това е постановил Решение №
621/01.04.2013г., с което е отхвърлил направеното по реда на чл. 28 във вр. с
чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) от Комисията срещу К.К.П. искане за отнемане в
полза на държавата на имущество придобито от престъпна дейност (л. 50-53 от
делото). По така постановеното решение на САС е била подадена касационна жалба
от Комисията и е образувано гр. д № 4255 по описа за 2013 година на ВКС, който
с определение № 1074/10.09.2014 г. не е допуснал касационно обжалване на
решение № 621/01.04.2013г. постановено по гр. д № 2166/2012 г. на САС по касационна
жалба вх.№ 5324/13.05.2013г. подадена от Комисията (л. 54-58 от делото). С определение
от 18.12.2014г. по молба на К.К.П. са били отменени наложените срещу него обезпечителни мерки по
гр. д № 242/2008г (л. 59-60 от делото).
С молба от 22.06.2015г.
К.К.П. е поискал от Комисията да предприеме
необходимите правни и фактически действия по заличаване на обезпечителните
мерки наложени срещу ищеца в полза на КУИППД съобразно определението на СГС.
Действия от Комисията не са били предприети.
От представеното Медицинско удостоверение за проведено
специализирано лечение от д-р Д.Б.на 26.12.2012 г. се установява, че в периода
от месец март 2012 г, до месец декември 2012 г. е било проведено интензивно
медикаментозно и психотерапевтично лечение на К.К.П.. Установява се, че
докторът е поставил диагноза постравматично стресово разстройство / МКБ 10 F
43.1/ комбиничано съчетано с: разстройство в адаптацията. Установява се, че е
проведено лечение медикаментозно: Велаксин до 300мг. дневно, Деанксит по схема
и Абилифай до 15 мг., коректор при нужда и психотерапевтични сесии.
По делото е приета съдебнопсихиатрична експертиза, която
дава заключение, че през периода 2012-2014 г. ищеца страда от протрахирана
депресивна реакция при разстройство на адаптацията. Това разстройство е
включено в групата на невротичните, свързани със стрес и саматофорни
разстройства по МКБ 10, реакции на тежък стрес и разстройства в
адаптацията. Към настоящия момент са
налице последици от психологичен план – чувство на ощетеност и справедливост.
Вещото лице К. уточнява, че в крайна сметка през периода от 2012-2014 г. се
касае за едни продължителни неблагоприятни фактори върху ищеца и неговото
семейство, които са довели до тези реакции. Вещото лице констатира, че
престъпната дейност няма отношение и не променя нещата.
По делото е приета съдебномедицинска експертиза,
изготвена от специалист вътрешни болести
и кардиология, която дава заключение, че К.К.П. се диагностицира с АХ /степен
от 2007 г. по данни на ЛАК, която през 2010 еволюира до АХ II степен, без
таргетно засягане, с оптимален контрол на АН- ниски дози двукомпонентна
терапия. Установява се, че ищецът е развил посттравматично смесено
разстройство, което е белег за декомпенсация на Смарт Вагуса и развитие на
дистрес. Установява се, че стресът е един от множеството фактори на средата,
който утежнява протичането на Алтериална хипертония, но не съществува метод за
количествено определяне на неговия „принос“ в този процес. Вещото лице,
изготвило експертизата, в съдебно заседание е уточнило, че лишаването от
средства за съществуване представлява стрес за ищеца. Счита, че за първи път
стресът при ищеца се проявява от действията на Комисията.
В подкрепа на твърденията на ищцата за претърпени
от него неимуществени вреди, вследствие на производството по реда на
ЗОПДИППД/отм./, са ангажирани и гласни доказателства- изслушана е като свидетел
А.Г.А..
От разпита на свидетелкатаА.се установява, че от 2000
година двамата с ищеца живеели на семейни начала. Свидетелката установява факти
свързани с водените наказателни дела и воденото дело във връзка с отнемане на
имуществото му. Споделя, че К. изпаднал в психическо разстройство през 2012 г.,
когато е било делото водено от Комисията. Свидетелката установява, че ищеца
потърсил лечение на психиатър, защото получил главоболие, асоциализирал се е,
не е можел да спи през нощта и е получавал изтръпване по ръцете. Ищецът
допускал грешки в работата. Свидетелката сочи, че лечението на ищеца продължава
и до днес, но по-рядко посещава д-р Д. Б..
Смята, че вина за влошеното състояние на ищеца имала Комисията, която се
опитала да отнеме имуществото му.
При така
установените фактически обстоятелства и събрани доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
В
случая се претендира ангажиране отговорността на КОНПИ за обезщетяване на
претърпени от ищеца вреди в резултат на незаконосъобразни действия и актове
на органи и служители при Комисията в производството по ЗОПДИППД /отм./.
Доколкото производството против ищеца за установяване и отнемане на
имущество, придобито от престъпна дейност, е приключило при действието на
изричната законова разпоредба на чл. 2а от ЗОДОВ, уреждаща отговорността на
ответната Комисия, то съдът е квалифицирал предявения иск като такъв
по чл. 2а от ЗОДОВ. Следва да се посочи обаче, че и преди влизането
в сила на тази норма /19.11.2012г./ държавата, чрез КУИППД, като специализиран
държавен орган, отговаря по реда на ЗОДОВ за вредите, причинени от незаконни
действия или бездействия, извършени във връзка със
ЗОПДИППД /отм./, по силата на изричното препращане в чл. 32, при
което неоснователно се явява възражението на ответника за недопустимост на
иска. След влизане в сила на чл. 2а ЗОДОВ, посочената норма е
основанието, на което се реализира отговорността на държавата. Обстоятелството,
че КОНПИ е длъжна да образува производство за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност при наличието на предпоставките по ЗОПДИППД /отм./, не може да я освободи от
отговорност /противното разбиране би обезсмислило нормата на чл. 2а ЗОДОВ/ –в този
см. определение № 305 от 29.04.2014 г. по ч. гр. д. № 2099/2014 г. на
III г. о. и определение № 423 от 9.07.2014 г. по гр. д. № 3914/2014
г. на I г. о., постановени по чл. 274, ал. 3 ГПК/.
Според чл. 2а от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и юридически лица, от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на органите и длъжностните лица по Закона за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод
изпълнение на правомощията или службата им.
Отговорността на държавата има обективен
характер. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното
лице.
За да се ангажира отговорността на държавата, трябва
да бъдат доказани кумулативното наличие на следните
предпоставки - претърпени от ищеца вреди, незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи и служители при ответника в производството
по ЗОПДИППД /отм./, както и причинна връзка между предприетите действия от
служители на КОНПИ и вредните последици.
Установи се, че с определение № 37 от 27.09.2007
г. по гр.д.№ С-58/ 2007 г. на СГС не е допуснато обезпечение на
бъдещо искане по чл. 28 от ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на държавата на
описаното в искането имущество, като искът ще бъде предявен срещу К.К.П. от Комисията. Комисията е
обжалвала определението на СГС пред САС, който е образувал ч.гр.д. № С-60/2007
и е постановил определение от 30.10.2007 г., с
което съдът е отменил определение № 37 на СГС от 27.09.2007 г., в частта
в която е оставено без уважение искането да бъде наложена възбрана върху
недвижим имот ателие № 5, намиращо се в гр. София, район Лозенец, за запор
върху лек автомобил „Фолксваген - Голф“
и върху мотоциклет „Априлия-Леонардо 150“ и за запор върху всички сметки,
открити във всички лицензирани банки в Република България с титуляр К.К.П. и
вместо него е допуснал обезпечение на бъдещите искове на държавата, предявими
чрез Комисията по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИПД
срещу К.К.П. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито
чрез престъпна дейност. Установи се, че са налице актове и действия на
служители на КОНПИ, свързани с образуване на производство за установяване
на имущество, придобито от престъпна дейност и назначаване на проверка по реда
на чл. 15 от ЗОПДИППД /отм./. По делото се установи, че Комисията е
депозирала пред СГС на мотивирано искане вх.№1722/24.01.2008 г. против К.К.П.
за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност в
размер на 112 993,23 лв. В мотивираното искане се съдържа и молба за
налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на предявени искове. Тези
действия на Комисията следва да се определят като незаконосъобразни по смисъла
на чл.2а от ЗОДОВ, с оглед крайния резултат от проведените
административно и съдебно производство по ЗОПДИППД /отм./. След като САС,
по образуваното в.гр.д.№ 2166/2012г., е отменил изцяло Решение № 1501 от
06.03.2012 г. постановено по гр. д № 242/2008г. на I гр.отделение, 1 състав СГС
и вместо това е постановил Решение № 621/01.04.2013г., с което е отхвърлил
направеното по реда на чл. 28 във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) от
Комисията срещу К.К.П. - искане за отнемане в полза на държавата на имущество
придобито от престъпна дейност. ВКС не е допуснал касационно обжалване, поради
което решението на САС е влязло в сила и представлява окончателен акт, който не
подлежи на обжалване.
При това положение незаконосъобразни са били
действията на Комисията по внасяне на мотивирано искане в съда, въпреки липсата
на изискуемите от закона предпоставки, както и поддържането му в
продължение на седем години. Несъстоятелно е твърдението на процесуалните
представители на КОНПИ, че всички действия на служителите на Комисията са
правилни и съобразени със законовите разпоредби и не е налице
основание за ангажиране отговорността на ответника за репариране на
претърпените от ищцата вреди. Отхвърлянето на иска като
неоснователен с влязло в сила съдебно решение означава, че със сила на пресъдено
нещо е установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в
закона, няма придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна
дейност, за която е осъдено. Направеното от Комисията предположение в
обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на
производството по чл. 28 от ЗОДПИППД /отм./, се явява неоснователно и
като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Не може да бъде споделено заявеното на КОНПИ, че към момента на образуване
на делото, Комисията не е знаела, че ще има тълкувателно решение, което ще
изисква пряка или косвена връзка между престъплението, за което лицето е
осъдено и придобитото имущество. От проверките, които са правени Комисията е
следвало да установи, че придобитото имущество не е в резултат на престъпна
дейност.
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че е налице
първата от предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявената
претенция.
От събраните по делото гласни доказателства и
приети съдебно медицински експертизи се установи наличието и на останалите
правнорелевантни факти за хипотезата на чл. 2а от ЗОДОВ - претърпени неимуществени вреди от ищецът и
причинната връзка с действията на ответната Комисия.
С Решение № 166 от 18.10.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 1642/2016 г., III г. о., ГК, се дава отговор на въпроса, касаещ начина
на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от
действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД /отм./ съобразно
релевантните, при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
обстоятелства. Прието е, че доколкото се касае за отговорност по реда на
ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение
общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004
г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат
се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968
г.
При определяне на размера на обезщетението
по чл. 2а ЗОДОВ, следва да се съобразят: продължителността и
интензитета на проведеното производство, конкретен начин на засягане на
честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата
възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху
здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в
семейството и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и
особеностите на производство по ЗОПДИППД /отм./
Показанията на разпитаният свидетел, които съдът
кредитира, като последователни, кореспондиращи помежду си и отразяващи
непосредствените му възприятия, безпротиворечиво потвърждават, че К.П. е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в развитие
на психическо заболяване, стрес и притеснение след образуването на
производството от Комисията, страх, че имуществото му подлежи на
отнемане. Свидетелят установява, че е настъпила промяна в
поведението и в начина на живот на ищеца – не можел да спи
през нощта, асоциализирал се е, получавал изтръпване по ръцете. От приетата
психиатрична експертиза се установява, че през периода 2012-2014 г. ищецът
страдал от протрахирана депресивна реакция при разстройство на адаптацията.
Това разстройство е включено в групата на невротичните, свързани със стрес и
саматофорни разстройства по МКБ 10, реакции на тежък стрес и разстройства в
адаптацията. Към настоящия момент са
налице последици от психологичен план – чувство на ощетеност и справедливост.
Вещото лице К. уточнява, че в крайна сметка през периода от 2012-2014 г. се
касае за едни продължителни неблагоприятни фактори върху ищеца и неговото
семейство, които са довели до тези реакции. Вещото лице констатира, че
престъпната дейност няма отношение и не променя нещата. От медицинската
експертиза се установява, че К.К.П. се диагностицира с АХ /степен от 2007 г. по
данни на ЛАК, която през 2010 еволюира до АХ II степен, без таргетно засягане,
с оптимален контрол на АН- ниски дози двукомпонентна терапия. Установява се, че
ищецът е развил посттравматично смесено разстройство, което е белег за
декомпенсация на Смарт Вагуса и развитие на дистрес. Установява се, че стресът
е един от множеството фактори на средата, който утежнява протичането на Артериална
хипертония, но не съществува метод за количествено определяне на неговия
„принос“ в този процес. Вещото лице изготвило експертизата в съдебно заседание
е уточнило, че лишаването от средства за съществуване представлява стрес за
ищеца. Счита, че за първи път стресът при ищеца се проявява от действията на
Комисията.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че са налице
всички изискуеми от закона предпоставки за присъждане на обезщетение в полза на
ищеца за претърпените от него вреди в резултат на незаконните актове
и действия на служители при ответната Комисията.
В случая се доказа, че вследствие на
незаконосъобразните действия и актове на служители при КОНПИ за ищеца са
настъпили отрицателни последици в личностно, емоционално и психическо
отношение. В един продължителен период от време - от около седем години
същият е имал негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения
от възможността да бъде отнето имуществото му, като интензитетът на
отрицателните емоции е довел и до влошаване на здравословното му
състояние. При определяне размера на обезщетението следва да се съобразят и
обстоятелствата, че имуществото, чието отнемане се е претендирало от КУИППД, е
било на значителна стойност - 112 993,23лв. Освен това, в исковия период на производството, притежаваните от ищеца
недвижими имоти, автомобили и парични влогове са били обект на възбрани и
запори и той не е имала възможност да се разпорежда с тях . При определяне
на дължимото обезщетение съдът отчита и обстоятелството, че срещу ищцата са
водени наказателни производства, приключили с осъдителна присъди. Постановяване
на осъдителна присъда неминуемо се е отразило негативно на психическото
състояние на ищцата. Въпреки, че ищеца е реабилитиран, то тези производства
следва да се вземат в предвид, защото те също са оказали стрес и негативни
емоции на ищеца. Съдът подкрепя мнението на вещите лица, че няма как да бъде
направено точно разграничение на причините, които са довели до отключване на
психичното страдание. Безспорно повдигането на обвинение в извършване на
престъпление влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът
може да направи и без наличие на строго формални доказателства, доколкото
липсват други, установяващи обратното /в този смисъл Решение № 480/23.04.2013
г., постановено по гр.дело № 85/2012г. на ВКС на РБ, четвърто г.о./.
Съобразявайки така установените обстоятелства,
съдът намира, че за справедливото обезщетяване на реално претърпените от ищеца вреди
следва да се присъди сума от 25 000 лв., за която искът се явява
основателен и следва да се уважи. За разликата до пълния предявен размер
от 80 000 лв. заявената претенция следва да сеотхвърли, тъй като не се
установиха в настоящото производство претендирани вреди по вид и
интензитет в такъв размер. Не са налице основания за намаляване на
определения размер на дължимото обезщетение, с оглед направеното от ответника
възражение по чл. 5 от ЗОДОВ .
Съгласно чл. 5, ал.1 от ЗОДОВ, ако увреждането е
причинено по изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а
според ал.2, когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява.
В отговора на исковата молба от страна на ответната
Комисия са изложени твърдения, че извършените пет престъпления от ищеца се
явяват причина за настъпване на вредоносния резултат. Освен това с
хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ се свързва и липсата на направени от
ищеца искания по чл. 24 от ЗОПДИППД (отм.).
Съдът намира, че в процесния случай няма основания за
приложение на хипотезите, предвидени в чл. 5 от ЗОДОВ. При условията на тази
норма претендираното обезщетение за вреди би отпаднало или неговият размер би
бил намален, само когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена
връзка с поведението на увредения. Съпричиняване на вреди от пострадалия е
налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-малко две
лица – делинквентът и увреденият. В Тълкувателно решение 88/1962 г. на ОСГК на
ВС се изтъква, че чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният
резултат е в причинна връзка както с виновните действия на този, който се държи
отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
Пострадалият съпричинява вредата, когато е създал реална възможност за
настъпване на вредата или е превърнал създадената от делинквента реална
опасност в действителност. От съвкупната преценка на доказателствата не се
установи К.П. да е допринесла по някакъв начин за настъпването на вредоносния
резултат. Обстоятелствата, на които се позовава Комисията, че ищецът
не се е възползвал от предвидените в чл.
24 ЗОПДИППД /отм./ възможности - за отмяна на
допуснатото обезпечение, не могат да се свържат с противоправно и укоримо
поведение, довело до настъпването на вредоносния резултат, и не обосновават
наличието на хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетението
обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последици от увреждане -
т. е. както имуществените, вкл. преките вреди и пропуснатите ползи, така и
неимуществените вреди.
Като основателен и доказан следва да бъде уважен
акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху уважената част от
главния иск, началният момент за която, с оглед константната съдебна практика,
следва да се определи, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт, с
който окончателно спорът е разрешен - влязлото в сила на 10.09.2014г. решение №
621 от 01.04.2013 г., постановено по гр.д. № 2166/ 2012 г. по
описа на САС.
При този изход на делото съдът следва да разпредели
разноските между страните.
Съгласно чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ищецът
чрез своя процесуален представител адв. И. изрично в последното съдебно
заседание е изразил волята си, че не прави искане за разноски. Съдът счита, че
следва да уважи желанието му и да не присъжда в негова полза направените
разноски по делото.
Претенцията на процесуалните представители на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Отговорността за разноски по предявен иск по ЗОДОВ се разпределя по специалните
правила на чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ. В случаите на частично уважен иск
отговорността за разноските, направени в производството, е изцяло върху
ответника по иска, поради което и не се дължи юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска.
На основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ Комисията дължи на
съда направените разноски за експертизи в размер на 500лв.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА КПКОНПИ с БУЛСТАТ: ******** с
адрес гр. София, бул. „*** ********, представлявана от председателя П. Г. да
заплати на К.К.П., с ЕГН **********
сумата от 25 000 лв. /двадесет и
пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконни действия на служителите
на КОНПИ във връзка с приложението на ЗОПДИППД /отм./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.09.2014 година до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за обезщетение за разликата над 25 000 лева до пълния
предявен размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА КПКОНПИ да
заплати по сметката на Софийски градски съд на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ
разноски в размер на 500лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: