МОТИВИ
към Присъда № 10/04.02.2020 година по НОХД № 34/2020
година по описа на РС – Елхово.
Производството е образувано по внесен
от РП – Ямбол, ТО - Елхово
обвинителен акт по ДП № 305/2016г. по
описа на РУ-Елхово, с който против Т.Ж.Г., роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********, е повдигнато обвинение по
чл.339, ал.1 от НК, за това, че на 12.01.2020 година в***, обл.Ямбол, в частен
дом, находящ се на ул. ***№ 8 държал взривни вещества - черен /димен/ барут с
нето тегло 2 342 грама, без да има за това надлежно разрешение.
В съдебно заседание участващият по
делото прокурор прокуратура поддържа изцяло повдигнатото обвинение против
подсъдимия Т.Ж.Г., като излага доводи за осъществено от обективна и субективна
страна престъпление по чл. по чл.339, ал.1
от НК, поради което предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по
предявеното му обвинение. По отношение на наказанието предлага същото да бъде
определено при смекчаващи вината обстоятелства - чисто съдебно минало на
подсъдимия, съдействието му в хода на разследването за установяване на
обективната истина по делото, като се иска налагане на наказание лишаване от
свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1
от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Г. участва лично в съдебно
заседание. В обясненията, които дава в хода на съдебното следствие подсъдимият
дава подробни обяснения относно начина, времето и държането на взривните
вещества, като в обясненията му се съдържа самопризнание за извършеното деяние,
за което е привлечен към наказателна отговорност. При дадената му право на
последна дума подсъдимият съжалява за извършеното и предоставя на съда да прецени
какво наказание да му наложи.
След преценка на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Т.Ж.Г. ***. Преди около
тридесет години подсъдимият живеел в село***, обл. Ямбол, където намерил черен
/димен/ барут с нето тегло 2342 грама. Барута първоначално съхранявал в село***,
а в последствие и в с.***, обл. Ямбол, където се установил да живее след
развода със съпругата си. Барута съхранявал в дома си в село***, обл. Ямбол, на
ул. ***№8. За държането му не притежавал надлежно разрешение за придобиване на огнестрелни оръжия и
боеприпаси по чл.56, ал.1 във вр. чл.50, ал.3 от ЗОБВВПИ.
На 12.01.2020 година св. П. на длъжност
началник Участък – с. Лесово при РУ – Елхово, получил сигнал от лице, пожелало
анонимност, че подсъдимият Г. *** чанта с барут с тегло около 2-3 килограма. За
получената информация св. П. уведомил св. А. на длъжност началник Група „Криминална
полиция“ в РУ – Елхово. Във връзка с получения сигнал бил изготвен план за СПО,
сформиран екип от полицейски служители, в състава на който участвали и двамата
свидетели. В хода на проведената СПО полицейските служители установили, че в
момента подсъдимият се намира в имот в с.***, обл. Ямбол, адреса на който
посетили и в който установили Г.. В хода на проведената с подсъдимият беседа
същият потвърдил, че държи в имота си в с.***, на ул. ***№8 платнена чанта с
барут, като обяснил, че барута е държал много години в имота си. Пред
полицейските служители Г. посочил начина, по който е придобил взривното
вещество и времето му на придобиване. Полицейските служители заедно с
подсъдимият посетили имота му в с.***, където с Протокол за доброволно
предаване от 12.01.2020 година Г. предал 1 бр. платнена торба с черно кристално
вещество на ситни камъчета с тегло 2.5 кг. По отношение на веществото в
протокола за доброволно предаване подсъдимият посочил, че представлява каменарски
барут, който е взел от с.***.
От заключенията на вещото лице М.Л. по
назначената в хода на ДП физико - химическа експертиза, неоспорена от страните
по делото и възприета от съда като обективна и компетентна, се установява, че представеният
за изследване барут, поставен в жълто-зелена платнена торба представлява черен
/димен/ барут с тегло 2 342 грама. Установеният черен /димен/ барут
представлява взривно вещество по смисъла на ЗОБВВПИ и е предназначен за
метателни цели, използва се и като взривно вещество в боеприпаси за огнестрелно
оръжие и в пиротехниката.
От изготвената по делото справка за
съдимост на подсъдимият Т.Ж.Г. се установява, че същия не е
осъждан.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства – обясненията на подсъдимият Т.Г., показанията
на разпитаните по делото свидетелите Н.П. и А.А., справка за съдимост на
подсъдимия, Протокол за доброволно предаване от 12.01.2020 година, Протокол № 28 за извършена физикохимическа
експертиза, Приемо - предавателен протокол от 20.01.2020 година. Между гласните
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и писмените доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.283 от НПК, съдът не
констатира противоречия, даващи основание за изключването на някои от тях.
Свидетелските показания като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи както
помежду си, така и с обясненията на подсъдимия и писмените доказателства по
делото, се цениха от съда с доверие.
Въз основа на горната фактическа
обстановка съдът намери, че подсъдимият Т.Ж.Г., роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование,
безработен, разведен, неосъждан, ЕГН **********, е осъществил с деянието си от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.339, ал.1 от НК, тъй на
12.01.2020 година в***, обл.Ямбол, в частен дом, находящ се на ул. ***№ 8
държал взривни вещества - черен /димен/ барут с нето тегло 2 342 грама, без да
има за това надлежно разрешение.
От обективна страна на инкриминираната в
обвинението дата - 12.01.2020 година подсъдимия Г. *** е държал взривни вещества - черен /димен/
барут, без да има за това надлежно разрешение.
Държаният от подсъдимия черен /димен/
барут представлява взривно вещество по смисъла
на чл.3, ал.1 от ЗОБВВПИ. В тази връзка съдът изцяло кредитира заключението на физико
- химическа експертиза, от която се установява, че черният барут е предназначен
за метателни цели и се използва като взривно вещество в приготвяне на
боеприпаси за огнестрелно оръжие и в пиротехниката като компонент в различни
пиротехнически състави, като в тази
връзка съдът кредитира заключението на
вещото лице, че със същото може да се приготвят боеприпаси за огнестрелно
оръжие.
Подсъдимият към 12.01.2020 година не е притежавал изискуемото се
съгласно чл.56, вр. чл.50, ал.1 от ЗОБВВПИ разрешение за придобиване на взривни
вещества и пиротехнически изделия.
Авторството на деянието се установява по
безспорен начин от показанията на св.П. и св.А., от обясненията на самия
подсъдимия и от представеното писмено
доказателство – Протокол за доброволно предаване от 12.01.2020 година.
При осъществяване на деянието
подсъдимият в нарушение на изискванията на ЗОБВВПИ е упражнявал фактическа
власт върху взривни вещества, поради което с деянието си покрива състава на
престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е знаел, че упражнява
фактическа власт върху взривни вещества и че няма изискуемото се разрешение за
съхранение на същите.
Причините и условията за извършване на
престъпното деянието съдът намира в неспазване на регламентираните правила за
притежаване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Предвид горното съдът призна подсъдимия
за виновен по повдигнато му обвинение в
престъпление по чл.339, ал.1 от НК.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 339, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години.
Съдът намери, че наказанието на
подсъдимият Г. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива
съдът отчете чистото съдебно минало, направените от него самопризнания в хода
на производството, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по
делото. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени и критичното
отношение на подсъдимият към извършеното от него деяние, както и изразеното
съжаление за стореното.
Ето защо съдът определи наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под предвидения в закона специален
минимум от две години лишаване от свобода, като наложи на подсъдимият наказание
в размер на четири месеца лишаване от свобода. При определяне размера на
наложеното наказание съдът се съобрази и със степента на обществена опасност на
подсъдимият, която следва да бъде определена като ниска, предвид това че няма предходни
осъждания. Наложеното на подс. Г. наказание според съдебният състав се преценя
за подходящо да повлияе на подсъдимия поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави, да му въздейства предупредително и да го
възпре да върши други престъпления, без да му се оказва ненужно по-тежка
наказателна репресия, но и да не създава у него погрешно усещане за
безнаказаност. Определеното наказание е необходимо и достатъчно и за изпълнение
генералната превенция.
Съдът намери, че са налице
материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на подсъдимия. Същият не е
осъждан на лишаване от свобода от свобода за престъпление от общ характер,
наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намира, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото
лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване
от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението
на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски както следва:
160.78 лева в приход на Републиканския бюджет, по сметка на ОД на МВР – Ямбол,
както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в
приход на бюджета на съдебната власт по сметка на РС– Елхово.
По отношение на веществените
доказателства - черен /димен/ барут с нето тегло 2342 грама, намиращ се на
съхранение в Служба „КОС“ при РУ – Елхово,
съдът постанови да бъдат отнети в
полза на държавата на основание чл. 53,
ал.2, б. „а“ от НК.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
присъдата.
Председател:..........................
/Яна Ангелова/