АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1671
гр. Пловдив, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XII състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети юли
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа
докладваното от съдия Михайлова адм.
дело № 2747 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК във връзка с чл.118 ал.1 и ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба на адв. В.М., като пълномощник
на С.А. Ч., ЕГН **********,***, против решение № 2153-15-331/21.09.2021 г. на
директора на териториално поделение – Пловдив на Национален осигурителен
институт, с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх. №
1012-15-466/07.09.2021 г. на Ч. срещу Разпореждане № 1059-15-4/19.08.2021 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което е
отказана отмяна на влязло в сила Разпореждане № 151-00-8737-5/15.08.2019 г. на
същия орган.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че отказът се основава на издадените от ТП на НОИ –
Пловдив задължителни предписания № ЗД-1-15-00560976/08.05.2019 г., които в
същото време са отменени с Решение № 534/15.01.2021 г. на ВАС, което оставя в
сила Решение № 234/21.08.2020 г. на Административен съд – Пловдив, а това е
неправилно, тъй като органът е игнорирал тези решения. Твърди се също така, че
е несъстоятелен изводът, че процесните съдебни актове се отнасят за дружеството
„Корект транс груп“ ООД, но не и за лицето С. А. Ч.. Сочи се, че пред
административния съд в Пловдив, от страна на дружеството осигурител са били представени
безспорни доказателства, че лицето е извършвало действително трудова дейност.
Иска се отмяна на оспорения акт и зачитане изпълнението на трудовия договор и
неговото прекратяване в едно със законните последици от това. Претендира се
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ -
Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. М., оспорва жалбата по
доводи, подробно изложени в представеното по делото становище и моли съда
оспореният акт да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 ал.1 от АПК, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 511-00-8737/16.11.2018 г. до
директора на ТП на НОИ - Пловдив жалбоподателят е поискал отпускане на парично
обезщетение за безработица, считано от 09.11.2018 г., поради прекратено трудово
правоотношение с „Корект транс груп“ ООД, ЕИК по булстат ***. По повод на
същото е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Пловдив на
осигурителя „Корект транс груп“ ООД и е съставен Констативен протокол №
КП-5-15-00560955/08.05.2019 г.
Проверката е констатирала, че С. Ч. не е упражнявал
трудова дейност за периода от 01.11.2018 г. до 08.11.2018 г. в посоченото
дружество, порди което същият не може да се счита за осигурено лице по смисъла
на чрл.10 от КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на КСО. На осигурителя „Корект транс груп“
ОД са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-00560976/08.05.2019 г. за заличаване в регистрите на НАП на
подадените за Ч. данни.
Във връзка с направените констатации за лиса на
валидно осигурително отношение, което да е прекратено, считано от 09.11.2018 г.
на основание чл.54ж ал.1 от КСО във връзка с чл.10 от с. к., е издадено
Разпореждане № 151-00-8737/15.08.2019 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което на лицето е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица /ПОБ/. Разпореждането не е обжалвано в
законоустановения срок по реда на чл.117 от КСО и е влязло в законна сила, т.е.
налице е стабилен административен акт.
Издадените задължителни предписания на „Корект транс
груп“ ООД са оспорени от осигурителя и същите са отменени с Решение №
534/15.01.2021 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. д. №
4787/2020 г., с което е оставено в сила Решение № 234/28.01.2020 г. по адм. д.
№ 2525/2019 по описа на Административен съд – Пловдив.
Със заявление вх. № 1019-15-143/28.01.2021 г. Ч.
предявява претенции за повторно отпускане на ПОБ, като основание за това
посочва отменените с Решение № 534/15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2020
г. задължителни предписания № ЗД-1-15-00560976/08.05.2019 г., които да послужат
като доказателства. Предвид факта, че административното производство по същото
е приключило с влязло в сила Разпореждане № 151----8737-5/15.08.2019 г. на
ръководителя по осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, заявлението
е разгледано като искане за възобновяване на производството по чл.100 във
връзка с чл.99 т.2–7 от АПК. В отговор на отправеното искане е издаден акт за
възобновяване на административното производство № 1040-15-11/15.02.2021 г. на
директора на ТП на НОИ – Пловдив, с който е постановен отказ.
В срока по чл.103 от АПК, акт № 1040-15-11/15.02.2021
г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е оспорен от Ч.. Д влязло в сила
определение № 449/22.03.2021 г. на Административен съд – Пловдив, постановено
по частно адм. д. № 554 по описа на съда за 2021 г., същият е обявен за
нищожен, с мотива, че в чл.54ж ал.2 от КСО е предвидено, че издателят на акта е
единствено компетентен да се произнесе за отмяна или изменение на влезлия в
сила акт – в случая, разпореждането за отказ за отпускане на ПОБ, и в тази връзка директорът на ТП на НОИ – Пловдив не е
разполага с материална компетентност. По този повод, след обявяване нищожността
на акт по искане за възобновяване на административното производство №
1040-15-11/15.02.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, преписката на С. Ч.
по заявление вх. № 1019-15-143/28.01.2021 г. е върната на ръководителя за
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, респ. съответното друго
длъжностно лице, определено на основание чл.54ж ал.1 от КСО за произнасяне по
реда на чл.54ж ал.2 от с. к.
В тази връзка е преценено, че представените към
направеното от Ч. искане за отпускане на ПОБ от 28.01.2021 г. във връзка с
подадено заявление с вх. № 151-00-8737/16.11.2018 г., по което е влязло в сила
Разпореждане № 151-00-8737/15.08.2019 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив, Решение № 534/15.01.2021 г. на ВАС,
постановено по адм. д. № 4787/2020 г. и Решение № 234/28.01.2020 г., по адм. д.
№ 2525/2019 г. на Административен съд – Пловдив, с които са отменени
задължителни предписания № ЗД-1-15-00560955/08.05.2019 г., не съставляват нови
документи или доказателства, които налагат преразглеждане на вече влязлото в
сила разпореждане за отказ да бъде отпуснато парично обезщетение за
безработица.
От страна на административния орган е прието, че
изложените в Решение № 534/15.01.2021 г., постановено по адм. д. № 47897/2020
по описа на ВАС, и в Решение № 234/28.01.2020 г. постановено по адм. д. № 2525/2019
по описа на Административен съд – Пловдив мотиви, не дават нови факти и
обстоятелства, които да не са известни на административния орган и, които да са
относими към спорния въпрос по отношение на осигурителния статус на С. Ч. по
смисъла на чл.10 от КСО и §1 ал.1 т.3 от ДР на с. к., като е посочено също
така, че никъде в решенията не е налице произнасяне дали лицето действително е
упражнявало трудова дейност.
При тази фактическа обстановка е издадено Разпореждане
№ 1059-15-4/19.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив, с което, на основание чл.54ж ал.1 във връзка с ал.2 т.1 от КСО е постановен отказ за отмяна на влязло в сила Разпореждане №
151-00-8738/15.08.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Пловдив.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - преведени на български език документи относно осигурителния статус
на лицето, както и адм. д. № 2525/2019 г. по описа на Административен съд –
Пловдив и ч. адм. д. № 554/2021 г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
При така установеното от фактическа страна, съдът
формира следните правни изводи:
С решение № 2153-15-331/21.09.2021 г. директорът на ТП
на НОИ - Пловдив е потвърдил разпореждане № 1059-15-4/19.08.2021 г. за отказ за
отмяна на влязло в сила Разпореждане № 151-00-8737-5/15.08.2019 г. на
ръководител на осигуряването за безработица при същата институция, с което е отхвърлена
жалбата на Ч., като неоснователна.
Решението е връчено по пощата лично на С. Ч. на 24.09.2021
г., видно от известие за доставяне, а жалбата до съда е подадена на 08.10.2021
г., чрез адв. М.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117 ал.3 във връзка с ал.1 т.2 б."б" от КСО – директора на ТП на НОИ - Пловдив,
в обема на предоставените му правомощия, и в предвидената в чл.117 ал.3 изр. първо от КСО форма – мотивирано решение. Същото
съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за
неговото издаване.
При постановяването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да
обосноват отмяната му само на това основание, нито особено съществени такива,
които да доведат до прогласяването му за нищожно. Предвид горното, решението на
директора на ТП на НОИ не стада от пороци, водещи до неговата нищожност.
Разпореждането, с което е отказана отмяна на влязло в
сила разпореждане № 151-00-8737-5/15.08.2019 г., с което е отказано отпускане
на ПОБ, е постановено след изясняване на всички относими факти и обстоятелства,
въз основа на които е установено, че С.А. Ч. не е имал качеството на осигурено
лице при "Корект транс груп" ООД, тъй като не е извършвал трудова
дейност при осигурителя. Издадено е от материално и териториално компетентния
орган съгласно чл. 54ж ал. 1 от КСО – ръководител на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив. Същото отговаря на изискването за писмена
форма и съдържание, посочени в чл.59 ал.2 от АПК, поради което жалбоподателят е имал възможността да
направи всичките си възражения и да представи доказателства, както в хода на
административното, така и в хода на настоящото производство. Не са представени
нови доказателства, поради което съдът намира, че не е нарушено правото му на
участие в производството, а в тази връзка и изискването по чл.35 от АПК за пълно изясняване на случая и съобразяване на
всички посочени от страните в административното производство факти,
обстоятелства и доказателства.
Не се установи в хода на административното
производство да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените такива, които да са основание за отмяна
на оспореният акт.
Оспореният акт е законосъобразен като издаден в
съответствие с материалния закон и с целта му поради следните съображения:
В настоящия случай е спорно обстоятелството налице ли
са документи или доказателства по смисъла на чл.54ж ал.2 т.1 от КСО, представляващи основание за отмяна
на влязло в сила разпореждане.
Видно от приложената административна преписка данните
по чл.5 ал.4 от КСО, подавани за жалбоподателя от осигурителя "Корект
транс груп" ООД, за периода от 01.11.2018 г. до 08.11.2018 г. по силата на
задължителни предписания № 3Д-1-15-*********/08.05.2019 г., издадени от контролен
орган на ТП на НОИ - Пловдив, са заличени.
Съгласно чл.54ж ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат,
изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с
разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Разпоредбата на ал.2 предвижда, че влязлото в сила разпореждане по ал.1 може да
се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени
нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото,
размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното
обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано
отпускането му.
В настоящата хипотеза органът се е позовал на
разпоредбата на чл.54ж ал.2 т.1 от КСО. Целта на разпоредбата е да създаде
възможност за въвеждане на съответствие между правата, произтичащи от реалното
фактическо положение, и последиците, разпоредени с акта за отпускане,
изменение, отказване, спиране, възобновяване на обезщетението за безработица,
като единствените изисквания са приложените документи или доказателства да са
нови и обуславящи правото или параметрите на обезщетението за безработица.
Съгласно чл.54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не
получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или
професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която
подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а ал.1 от Кодекса на труда.
Съгласно §1 т.3 от ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10 ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а ал.1 и, за който са
внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Съгласно трайната съдебна практика извършването на
трудова дейност е една от задължителните и кумулативно изискуеми предпоставки
за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично
обезщетение за безработица. Наличието на валидно сключено трудово правоотношение
не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите
от него права на обезщетение. Видно от цитираното легално определение,
изискването на закона е лицето да упражнява трудова дейност. Следователно,
лицето трябва да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това
правоотношение.
По безспорен и категоричен начин по делото е
установено от констативен протокол № КП-5-15-00560955/08.05.2019 г., че за
лицето С.А. Ч., дружеството "Корект транс груп" ООД е представило регистриран
трудов договор № 5/31.10.2018 г. на основание чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70
от КТ на длъжност „технически изпълнител“ на 8 часа, с осигурител „Корект транс
груп“ ООД, считано от 01.11.2018 г., заедно със справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх. № 16388183157013/31.10.2018 г. Трудовото
правоотношение на лицето с осигурителя „Корект транс груп“ ООД е прекратено със
Заповед № 5/08.11.2018 г., считано от същата дата, заедно със справка за приети
и отхвърлени уведомление по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№ 163881831631/10.11.2018 г.
Представена е длъжностна характеристика за позицията „технически изпълнител“;
копия от разчетно-платежни ведомости за изплатено възнаграждение и присъствена
форма за отчитане явяването/неявяването на работа на осигурителя „Корект транс
груп“ ООД за периода 01.11.2018 г. – 08.11.2018 г. на С.А. Ч.. При проверката,
от управителя на дружеството са представени обяснения под формата на саморъчно
подписана декларация, защо е било необходимо назначаването на „технически
изпълнител“. Установено е също така, че след прекратяване на трудовите
правоотношения на С.А. Ч. няма назначени лица на длъжност „технически
изпълнител“. Формиран е извод, че от страна на представляващия „Корект транс
груп“ ООД не са представени убедителни доказателства, доказващи упражняването
на трудова дейност от страна на С. Ч., още повече, че не са представени никакви
документи, разписани от Ч. като „технически изпълнител“ за периода от
назначаването до прекратяването на трудовото правоотношение.
Съдът намира, че доказателствената тежест за
установяване на положения труд е на самото лице. На първо място, следва да се
отбележи фактът, че Разпореждане № 151-00-8737-5/15.08.2019 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на ПОБ, изобщо не
е обжалвано и е влязло в законна сила. На второ място, в хода на
административното производство, както и пред настоящата съдебна инстанция, Ч.
не е посочил какви са новите доказателства (факти или обстоятелства), които да
обуславят възможността за възобновяване на административното производство и
отмяна на влязлото в сила разпореждане.
В тази връзка е необходимо да се отбележи следното: -
при
заличени данни по чл.5 ал.4 от КСО за 2018 г., подадени от „Корект транс груп“
ООД с ЕИК ***, уведомяването на лицето за тези новонастъпили обстоятелства и
представянето от негова страна на информация и документи не биха повлияли на
крайното волеизявление на административния орган относно правото на ПОБ. В
константната съдебна практика е прието, че съществено нарушение е такова,
когато то, само по себе си, опорочава процедурата, т.е. допускането му се
отразява на съдържанието на акта и, ако не е било допуснато, то въпросът би бил
решен по друг начин и крайният резултат би бил различен. В този смисъл
нарушението е съществено, само, ако е ограничило правото на лицето да представи
доказателства, които са от значение за решението на административния орган и,
ако би довело до друго решение. Предвид заличените данни по чл.5 ал.4 от КСО за
С. Ч. за период от време, които касае правото на ПОБ, длъжностното лице по
чл.54ж, ал.1 от КСО е длъжно да преразгледа основанията за отпускане на ПОБ,
като представянето на доказателства от лицето не би довело до промяна на крайното
волеизявление на административния орган. С оглед заличените данни, правилно и
законосъобразно е издадено разпореждане, с което е постановен отказ за
отпускане на ПОБ.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при
издаване на оспорения акт, органът не е съобразил Решение № 534/15.01.2021 г.
на ВАС, постановено по адм. д. № 4787/2020 г. и Решение № 234/28.01.2020 г., по
адм. д. № 2525/2019 г. на Административен съд – Пловдив, тъй като процесните
съдебни актове не представляват нови факти и обстоятелства, които да не са
известни на административния орган и, които да съотносими към спорния въпрос по
отношение на осигурителния статус на С. Ч., съобразно разпоредбите на чл.10 във
връзка с §1 ал.1 т3 от ДР на КСО. В тези съдебни актове, които се ползват със
задължителна сила от страните, липсва произнасяне, че лицето С.А. Ч. е
упражнявал действителна трудова дейност при осигурителя „Корект транс груп“
ООД.
Неоснователни са твърденията в жалбата за
несъстоятелност на извода, че цитираните по-горе съдебни решение се отнасят за
дружество „Корект транс груп“ ООД, но не и за лицето С.А. Ч.. И това е така,
тъй като, контролните органи на НОИ имат правомощията да извършват проверки на
осигурителите във връзка с техните задължения за осигуряване на информация и
заплащане на осигурителните вноски, но това не включва участието на други лица,
тъй като не е налице пряко и непосредствено засягане на права и законни
интереси на други лица извън отношенията осигурител - НОИ. Участието на
жалбоподателя в отношенията между осигурителя и НОИ, още по малко в служебните
контролни проверки, не е предвидено в КСО и подзаконовите му актове.
Констатациите на органа се основават на други производства и актове, в които
жалбоподателят няма възможност да участва. За него е налице възможността да
установи собствените си права в съдебното производство. Участието като страна в
административен процес е свързано и се основава на засягане на права и интереси
- чл.15 от АПК и, като административните актове следва да засягат
непосредствено такива права и интереси чл.21 ал.1 от АПК. В административното и
съдебно производство не се установи, че жалбоподателят е упражнявал трудова
дейност, като не се събраха доказателства за установяване на факта, че е била
извършвана, които са фактическите и правни основания за валидно възникване на
осигурително правоотношение.
В подкрепа на горното е и фактът, че Ч., не е обжалвал
изобщо Разпореждане № 151-00-8737-5/15.08.2019 г.- на ръководителя на
осигуряването за безработица пир ТП на НОИ – Пловдив и същото е влязло в
законна сила. Или иначе казано, жалбоподателят не е проявил процесуална
активност изначало - още с подаване на заявлението си за отпускане на ПОБ вх. №
151-00-8737/16.11.2018 г., тъй като не се е постарал по никакъв начин да
представи доказателства, че действително е упражнявал трудова дейност, а в
настоящото производство претендира право от производствата на трето лице –
осигурителят „Корект транс груп“ ООД.
При тези съображения и след служебна проверка на
оспореното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи
основания за отмяната му, поради което оспореният акт, като правилен и
законосъобразен, следва да бъде оставен в сила, а жалбата, като неоснователна –
отхвърлена.
С оглед изхода на спора и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответната страна и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто)
лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК във връзка чл.118 ал.3 от КСО, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А. Ч., ЕГН **********,***,
против решение № 2153-15-331/21.09.2021 г. на директора на териториално
поделение – Пловдив на Национален осигурителен институт, с което е отхвърлена
като неоснователна жалба вх. № 1012-15-466/07.09.2021 г. на Ч. срещу
Разпореждане № 1059-15-4/19.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ - Пловдив, с което е отказана отмяна на влязло в сила
Разпореждане № 151-00-8737-5/15.08.2019 г. на същия орган.
ОСЪЖДА С.А. Ч., ЕГН **********,***, да
заплати Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив,
сумата от 100.00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: