Определение по дело №59/2016 на Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№...............................

 

Гр. Ямбол  17.11.2016 г.

 

В закрито съдебно заседание на 17.11. 2016 г. Ямболския окръжен съд, в състав:

 

Председател: Д. Кючуков

 

 

 

 

като разгледа, докладваното от председателя т.д. № 59 /2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

С молба вх. № 6245/4.11. 2016 г. ответниците „Стройтех 2010" ЕООД с. Завой, общ. Тунджа, Е.М.А. *** и В.Д.А. *** са направили искане пред съда,разглеждащ т.д. № 59 /2016 г. за спиране на принудителното изпълнение по издадената по ч.гр.д. № 452/2016 г. на Районен съд Ямбол заповед за незабавно изпълнение, до приключване на производството по т.д. № 59/2016 г. по описа на ЯОС с влязло в сила решение. Според молителите възможността на бъде спряно изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение не е преклудирана и не съществува забрана в исковото производство по чл.422 ГПК да бъде спряно незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 ГПК. Като се позовават на разпредбата на чл.432 ал.1 във вр. с чл.245 ал.1 ГПК, считат,че при съобразяване на европейското законодателство и практиката на съдилищата би следвало да се приеме, че длъжниците могат да поискат спиране на изпълнението не само по реда на чл.420 ГПК, но и по късно и при същите условия, на основание чл. 432 ал.1 във вр. с чл.245 ал.1 ГПК, предвид на това,че заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК се приравнява по последици на предварително изпълняемото съдебно решение.

Направеното в производството по т.д. № 59/2016 г. на ЯОС от ответниците „Стройтех 2010" ЕООД с. Завой, общ. Тунджа, Е.М.А. *** и В.Д.А. *** искане за спиране на принудителното изпълнение по издадената по ч.гр.д. № 452/2016 г. на Районен съд Ямбол заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, съдът намира за недопустимо.

Гражданският процесуален кодекс, предвижда възможност за длъжника срещу когото е издадена заповед на незабавно изпълнение и изпълнителен лист, да осуети допуснатото незабавно изпълнение, като редът по който длъжникът може да реализира това свое право, е предвиден в.разпоредбата на чл.420 ГПК. Длъжниците по издадената по ч.гр.д. № 452/2016 г. на Районен съд Ямбол заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК - „Стройтех 2010" ЕООД с. Завой, общ. Тунджа , Е.М.А. *** и В.Д.А. ***, са реализирали това свое право с молбите си за спиране на изпълнението, подадени пред заповедния съд по ч.гр. д

452/2016 г на ЯРС. С определение № 1994//11.10.2016 г по ч.гр. д 452/2016 г районният съд е оставил без разглеждане искането им за спиране на изпълнението. Определението е обжалвано и делото е висящо пред Ямболския окръжен съд.

С новата си молба за спиране на принудителното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение, подадена по настоящото дело, длъжниците, които са ответници по него, застъпват становището, че няма пречки съдът да бъде сезиран с това искане и извън срока и не по реда на чл.420 ГПК, като считат,че приложение следва да намери разпоредбата на чл.432 т.1 ГПК във вр. с чл.245 ал.1 ГПК. Отделно от това в молбата се посочва,че вземането на Банката е гарантирано от учредена в нейна полза ипотека. В молбата изтъкват аргументи, свързани с приложението на „европейското законодателство", като вероятно се визира решение на СЕС подело С-415/2011 г., в което съдът е обсъждал Директива 93/1 З/ЕО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, макар и изрично да не се сочи на това. В решението на СЕС е прието ,че Директивата не допуска правна уредба на държава -член, в която да не се предвиди възможност в производството по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на клаузите в договора, като същевременно не се позволява на съда в исковото производство, компетентен да се произнесе относно неравнопоставеността на клаузата, да постанови привременни мерки, , които да гарантират пълната ефективост на крайното решение.

Решението на СЕС е неотносимо към настоящия случай. Процесуалният закон изрично предвижда ред по който да се направи искането за спиране на принудителното изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение и заповедният съд вече се е произнесъл по това искане, направено по предвидения с ГПК процесуален ред по чл.420 ГПК. Решението на СЕС би имало значение за съд, който би разгледал иск, предявен от длъжника, насочен срещу кредитора, по който се иска обезпечение чрез спиране на изпълнението. Искането следва да бъде направено по реда на чл.389 ГПК. В настоящото дело молителите не притежават качеството на ищци, поради което не могат за претендират обезпечение на иска чрез спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.389 ГПК . Същевременно молителите, като длъжници са се ползвали и от възможността да сторят това пред заповедния съд по реда на чл.420 ГПК. В този смисъл е и опр. № 122/26.02.2016 г. по т.д.№ 65/2016 г. на ВКС I т.о. и опр. № 224/ 11.07.2016 г. по в.т.д № 119/2016 г. АС- Бургас.

Позоваването на молителите на възможното приложение на реда за спиране на принудителното изпълнение, предвиден в чл.432 т.1 ГПК във вр. с чл.245 ал.1 ГПК също е неоснователно. Това е хипотеза, която се отнася за случаи на допуснато предварително изпълнение на съдебно решение. Приложението по аналогия е недопустимо, защото възможността да се търси спиране на принудителното изпълнение в заповедното производство е изрично предвидена и молителите вече са я реализирали.В този смисъл опр. № 3/4.01.2013 г. по ч.т.д.№ 940 на ВКС II т.о.

Като намира искането, направено в молбата на ответниците „Стройтех 2010" ЕООД с. Завой, общ. Тунджа, Е.М.А. *** и В.Д.А. ***, за спиране на принудителното изпълнение по издадената по ч.гр.д. № 452/2016 г. на

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

»

Районен съд Ямбол заповед за незабавно изпълнение за недопустимо, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „Стройтех 2010" ЕООД с. Завой, общ. Тунджа, Е.М.А. *** и В.Д.А. ***, за спиране на принудителното изпълнение по издадената по ч.гр.д. № 452/2016 г. на Районен съд Ямбол заповед за незабавно изпълнение до приключване на производството по т.д. № 59/2016 г. по описа на ЯОС с влязло в сила решение.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок, който за молителите тече от деня на връчване на определението

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :