№ 1099
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501346 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца В. Т. В., подадена
срешу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-17 състав,
постановено на 12.03.2021 г. по гр. дело № 4 654/2020 г., с което частично е отхвърлен
искът му, предявен на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществен вреди, претърпени в резултат от обвинение в престъпление, за което
жалбоподателят е бил оправдан.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на градския съд е неправилно в
обжалваната му част. Излагат се съображения, че определеното от СГС обезщетение е
несправедливо занижено и не е съобразено с продължителността на наказателното
производство, с доказаните вреди, които е претърпял ищецът. Твърди се, че по делото
по безспорен начин е установено, че заболяването „неинсулинозависим захарен
диабет“ се е появило в хода на наказателното производство. Като грешка на съда се
сочи също, че СГС е приел, че престъплението, за което е бил обвинен В., не е тежко
по смисъла на чл.93, т.7 от НК, която грешка се е отразила и на преценката му при
определяне на размера на обезщетението.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска в в
пълния му предявен размер от 200 000 лева.
1
В частта, с която частично е отхвърлена и претенцията за обезщетяване на
имуществените вреди, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззиваемият ответник ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ чрез
своя представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, че съдът е
определил обезщетение, което e съобразено със събраните доказателства и е
справедливо.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Първоинстанционният градски съд е изяснил фактическата обстановка по спора.
В решението си подробно е обсъдил събраните доказателства, становищата на
страните и приложимите законови норми. Въззивният съд напълно възприема
мотивите на първоинстанционния и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях.
Установено е по делото, че с постановление на прокурор от Софийска районна
прокуратура от 06.07.2009 г. срещу лицата Й. И. и Д. М. е било образувано
производство за обсебване, вещно укривателство и документно престъпление. Ищецът
В.В. е привлечен като обвиняем по-късно – с постановление от 13.11.2009 г.
Обвинението срещу него е по чл.211, пр.1 във връзка с чл.210, ал.1, т. 2 и във връзка с
чл.209, ал.1 от НК – измама в особено големи размери, представляваща особено тежък
случай. Взетата спрямо В. мярка за неотклонение е била „гаранция“ в размер на 1 000
лева.
Обвинителен акт е бил внесен в съда на 16.02.2010 г. и по него е било
образувано НОХД № 2138/2010 г. по описа на СРС, НО, 116 състав.
С присъда от 04.05.2017 г. както ищецът В., така и останалите двама подсъдими
са били признати за виновни по обвиненията. На В. е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, изпълнението на което е било отложено за
срок от пет години.
Присъдата на районния съд е била отменена от СГС, НО, ХIII въззивен състав с
решение от 05.07.2018 г., постановено по ВНОХД № 4966/2017 г. и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния районен съд.
По образуваното НОХД № 11442/2018 г. районният съд е постановил
оправдателна присъда на 09.10.2019 г., която е влязла в законна сила на 25.10.2019 г.
2
Видно от мотивите към присъдата, съдът е приел, че не е доказана субективната страна
на престъплението измама. Прието е, че е налице неизпълнение на облигационно
задължение от страна на подсъдимите, но не и престъпление.
Наказателното производство е продължило общо почти 10 години.
От ищеца са представени: Епикриза, издадена от Медицинския институт на
МВР, в която е отразено, че през месец октомври 2015 г. на В.В. е била поставена
диагноза „захарен диабет тип 2“; Експертно решение на ТЕЛК от 13.02.2018 г., с което
му е определена 38 % загуба на работоспособност поради това заболяване.
За установяване на неимуществените вреди, за които се претендира
обезщетение, е допусната до разпит свидетелката Р. К. – бивша съпруга на ищеца,
която продължава да живее с него. Същата е заявила пред съда, че процесът му се
отразил много негативно. Бил нервен, тревожен, затворен в себе си, получавал паник-
атаки. Започнал да слабее и след като отишъл на лекар, бил установен диабет.
Напрежението в семейството през 2010 г. довело до развод между свидетелката
и ищеца. Според нея, заболяването е причинено от стреса, който В. е изпитвал от
конкретното обвинение. На нея са й известни и други обвинения срещу В., но счита, че
те не са били „наказателни“. Най-притеснително за него било това обвинение, за което
бил осъден на първа инстанция.
От ответната прокуратура е представена справка от Националната следствена
служба. От нея е видно, че преди обвинението за измама, през месец януари 2009 г.
ищецът В. е бил привлечен като обвиняем за лъжесвидетелстване, но производството е
било прекратено през месец юли 2009 г.; през 2012 г. В. също е бил обвинен в измама,
но няма данни да е бил осъден; през 2014 – обвинен в обсебване в големи размери,
представляващо опасен рецидив, което също е било прекратено.
Представени са и доказателства, че за две от обвиненията, производствата по
които са били прекратени, ищецът е предявил искове по реда на ЗОДОВ за
обезщетяване на вредите, причинени от наказателното преследване и му е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева по едното дело и 1 000
лева по другото.
С оглед на горните доказателства, въззивният съд намира следното:
3
На първо място – относно оплакването, че съдът не се е съобразил с
обстоятелството, че в резултат от конкретното обвинение ищецът се е разболял от
захарен диабет. Същото е неоснователно. От страна на ищеца не е поискано
назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която евентуално да установи
причинната връзка точно между това обвинение и възникване на заболяването. Освен
това, видно от мотивите по гр. дело № 11069/2017 г. на СГС, по което е присъдено
обезщетение за обвинението по чл.206 от НК /обсебване/, в това производство ищецът
е твърдял, че заболяването му от диабет е причинено именно от обвинението за
обсебване. Следователно, обосновано градският съд не е приел за установено, че
заболяването на В.В. от диабет е пряка последица от обвинението за извършена от него
измама в особено големи размери.
На второ място, неоснователно е и оплакването, че неправилно съдът е приел, че
престъплението, за което е бил обвинен ищецът В., не е тежко. Напротив, изрично в
мотивите на СГС е записано: „Престъплението по чл.211 от НК е тежко по смисъла на
чл.93, т.7 от НК, тъй като за него се е предвиждало наказание лишаване от свобода от
три до десет години“.
С оглед на цитираните по-горе доказателства, относно размера на дължимото
обезщетение въззивният съд намира следното: Вярно е, че наказателното производство
е продължило почти 10 години и несъмнено през този период ищецът е изпитвал
тревога и притеснение. Същевременно обаче по отношение на него е била взета лека
мярка за неотклонение – гаранция в размер на 1 000 лева. През същия период срещу В.
са повдигани и други обвинения, от които също е търпял неимуществени вреди и за
част от които му е било присъдено обезщетение. Както беше посочено по-горе, по
настоящото дело не е доказана причинна връзка между заболяването му от захарен
диабет и конкретното обвинение в измама.
При съобразяване на доказаните нематериални вреди, които са в причинна
връзка именно с обвинението по чл.209-211 от НК и при отчитане на всички посочени
по-горе обстоятелства, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 10 000 лева
е справедливо и не следва да бъде завишавано. Жалбата на ищеца е неоснователна и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на жалбоподателя ищец не
се дължат разноски за настоящата инстанция.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-17 състав, постановено на 12.03.2021 г. по гр. дело № 4 654/2020 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5