№ 146
гр. Ловеч , 05.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500075 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството по чл.418, ал.4 от ГПК
Подадена е частна жалба № 663/01.02.2021 г. от „Първа инвестиционна
банка“Ад-София, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
..................... срещу разпореждане от №55/20.01.2021 година по ч.гр.д.
№128/2021 г. на Районен съд – Ловеч,с което е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника О. И. А.
за вземания за разноски по връчване на уведомително писмо-покана и
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост в размер на 144 лева,
както и за началната дата на присъдената законна лихва, както и съдебни
разноски.Изтъква се, че съжденията на заповедния съд са неправилни и
незаконосъобразни. Излага се, че съдът е направил неправилен прочит на
член 10а от Закон за потребителския кредит. Посочва се, че Законът говори за
такса за първоначално усвояване на кредита и комисионни за управление на
редовното задължение, но в конкретния случай не е така. Изтъква се, че
длъжникът е бил некоректен, не е извършвал плащания за погасяване на
1
задължението и е просрочил неговата дължимост. Заявява се, че в този
смисъл изпратената покана за погасяване на просрочено задължение не е
действие по управление на кредита, а стъпка за принудително изпълнителни
действия. .Любо подателят се позовава на точка 19 от договора за банков
кредит която е уговорено че всички разходи за евентуално неизпълнение по
договора за дължими от кредитополучателя.. Изтъква се че заповедният съд
неправилно е присъдил законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда 18 януари 2021 година а не от датата на пощенското
клеймо 15 януари 2021 година. В тази връзка жалбоподателят се позовава на
съдебна практика и счита че изводите на съда са в противоречие с член 77,
алинея 3 от Закона за пощенските услуги. Посочва се, че заповедният съд
погрешно е изчислил държавната такса и е посочил същата в намален размер
от 1073 лв и 30 стотинки. Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане
№55/20.01.2021 година по ч.гр.д. №128/2021 г. на Районен съд – Ловеч като
неправилно и незаконосъобразно и бъде уважено искането на жалбоподателя.
Ловешки окръжен съд констатира, че разпореждането от 20 януари
2021 година на Ловешки Районен съд е връчено на заявителя жалбоподател на
28 януари 2021 година, а частната жалба е подадена на първи февруари 2021
година. Следователно е спазен законоустановения срок и настоящото
производство е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и
процесуалните действия на заповедния съд и на жалбоподателя и счита, че
частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Постъпило е заявление № 275/18.01.2021 г. / с пощенско клеймо от
15.01.2021 г. /за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
„Първа Инвестиционна Банка“ Ад – гр. София, против длъжник О. И. А., за
вземане в размер на 50000 лева – просрочена главница, 1981.22 лева –
непогасена възнаградителна лихва за периода от 01.04.2020 г. до 29.09.2020 г.
включително, 2.70 лева – договорна лихва за периода от 01.04.2020 г. до
13.05.2020 г. включително, 76.56 лева – обезщетение за забава на просрочени
плащания за периода от 14.05.2020 г. до 29.09.2020 г. включително, 1486.11
лева – законна лихва за периода от 30.09.2020 г. до 14.01.2021 г. включително,
124.74 лева – дължима премия по застраховка „Живот“, 144.00 лева –
2
разноски за връчване на покана и уведомително писмо, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – датата на
пощенското клеймо /15.01.2021 г./ до изплащане на вземането. В заявлението
е посочено,че вземането произтича от извлечение от счетоводните книги на
„Първа инвестиционна банка“ АД по Договор № 012LD-R-008668/26.02.2020
г. за банков кредит, по силата на който Банката е отпуснала на длъжника –
кредитополучател О. И. А. кредит в размер на 50000 лева, усвоен изцяло
еднократно от нея на 26.02.2020 г. по открита на нейно име банкова сметка в
Банката. Посочва се, че кредита бил просрочен към 01.04.2021 г., като не
били просрочени шест погасителни вноски, съгласно договора за кредит и
погасителен план – Приложение № 1 към него,-дължими на следните дати:
01.04.2020 г., 01.05.2020 г., 01.06.2020 г., 01.07.2020 г., 01.08.2020 г.,
01.09.2020 г. Изтъква се, че на длъжника била изпратена покана за
доброволно изпълнение изх.№ 287- 286/04.08.2020 г., но плащане не
последвало, поради което, на основание т. 10.1.2, б „а“ от Общите условия на
„ПИБ“ АД за кредити на физически лица към Договора за кредит, същият бил
обявен за изцяло предсрочно изискуем на 30.09.2020 г., за което
кредитополучателят бил уведомен с писмо изх.№ 287-347/02.10.2020 г.
Искането към заповедният съд е да бъде издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, както и се присъдят разноски по делото:
1076.31 лева – държавна такса и 150.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Издадено е съдебно разпореждане №55/20.01.2021 година по
ч.гр.д. №128/2021 г. на Районен съд – Ловеч,с което искането за присъждане
на главница и акцесорни вземания за лихви е уважено, като законната лихва
върху главницата е присъдена от 18.01.2021 година до окончателно
изплащане. Искането за заявителя за присъждане на сумата 144 лева -
разноски по връчване на уведомително писмо-покана и уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост е оставено без уважение с цитирания
съдебен акт, а разноските са определени в размер на сумата 1123.30 лева
съразмерно на уважената част.
Настоящата инстанция намира че частната жалба от първи февруари 2021 г.
На Първа инвестиционна банка адрес София е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Присъждането на законна лихва в заповедното
производство и дължимо от датата на подаване на заявлението съобразно
3
новелата на точка 4а от Тълкувателно решение 4/18.06.2014 г.на ОСГТК на
ВКС. В конкретния казус, съдът счита, че не се установява дължимост на
главницата по кредит,а възлизаща на 50000 лв. предвид позоваването на
заявителя на просрочие, считано от първи април 2020 година и просрочване
на погасителни вноски от април, май, юни и юли 2020 година. От
представения договор за банков кредит е видно, че страните са сключили
съглашение за предоставяне на кредита в размер на 50000 лева на 26-ти
февруари 2020 година, а от погасителния план -че крайната дата на
изплащане на първата вноска е била 01.04.2020 година. Заявителят е изпратил
уведомително писмо до О.А. на четвърти август 2020 година, в което което е
посочил, че са просрочени задължения възлизащи на 3021 лв. и 54 стотинки
и при неплащането на тази сума ще обяви кредита за предсрочно изискуем.
Уведомлението е връчено на 23-ти август 2020 година на Руска Йорданова
Тодорова- леля на длъжника. С последващо писмо от втори октомври 2020
година, връчено на 19 октомври 2020 година кредита е бил обявен за
предсрочно изискуем,поради неплащане на сумите посочени в писмото от
04.08.2020 година. Действията на кредитора свързани с обсъждане на
предсрочна изискуемост поради просрочие на кредита към 01.04.2020 година
и неплащане на погасителните вноски за април, май, юни, юли 2020 година са
извършени в противоречие на член 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
на 13 март 2020 година. В цитираната разпоредба е предвидено, че до два
месеца след отмяната на извънредното положение при забава на плащане на
задължения на частноправните субекти длъжници по договори за кредит,
предоставени от финансови институции не се начисляват лихви за забава и
неустойки, задължението не може да бъде през обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален, поради неизпълнение.
Извънредното положение е обявено на 13 март 2020 година а новата вноска е
била дължима на първи април 2020 година, като за периода до 15-ти юли 2020
година задължението не е могло да бъде обявено за предсрочно изискуемо в
какъвто смисъл са посочени обстоятелствата в уведомително писмо за
предсрочна изискуемост от 04.08.2020 година на кредитора. Предвид
забраната за начисляване на лихви за забава и неустойки в периода от 13-ти
март 2020 година до 15-ти юли 2020 година не са били дължими и
претендираните от заявителя лихви от първи април до 15-ти юли 2020 година
4
в производството. В тази част настоящата инстанция не следва да развива
доводи, тъй като актът на Районния съд не е обжалван. При тези съображения
съдът намира че частната жалба от 01.02.2021 година досежно не присъждане
на законна лихва върху главницата от 50000 лв. от 15-ти януари 2021 е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради обявяване на
предсрочна изискуемост за просрочие на главницата в нарушение на чл.6 от
ЗМДВИП.
Ловешки окръжен съд счита, че претендираните суми за
възнаграждение за разноски по връчване на уведомително писмо-покана и
уведомление за настъпила предсрочна изискуемост в размер на 144 лева не се
следва да се присъждат на кредитора. С оглед изложените обстоятелства по в
т.12 по заявлението и доводите по-горе, искането в тази част като акцесорно
не се дължи. От друга страна то противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.
26,ал.1 от ЗЗД. В цитираната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е
определено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с
управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Връчването на
уведомление за предсрочна изискуемост не съставлява действие по
принудително изпълнение, в какъвто смисъл са съжденията на
жалбоподателя,а е част от управлението на кредита,тъй като не е имало
издаден изпълнителен лист срещу длъжника към посочените дати.
Цитираната практика не е съобразена с действащото законодателство-
изменението на разпоредбите на ГПК понастоящем и не следва да се обсъжда.
Настоящата инстанция счита, че на основание чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК
искането е в противоречие със закона и е неоснователно.
Следва да се съобрази,че представените в делото разписки на л.14 и
л.17 от дело № 128/21 на ЛРС не са обвързани с конкретните документи,
които са връчени, тъй като се намират към придружително писмо за внасяне
на 72 лева по банкова сметка на името на ЧСИ В.Петров и приложено
изпращане на връчено уведомително писмо до ПИБ-АД-Русе. В самата
разписка също липсва конкретизиране на връчения документ и не може да се
направи еднозначен извод за съобщаване на предсрочната изскуемост на
длъжника преди датата на подаване на заявлението.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
5
разпореждане №55/20.01.2021 година по ч.гр.д. №128/2021 г. на Районен съд
– Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №55/20.01.2021 година по ч.гр.д.
№128/2021 г. на Районен съд – Ловеч,в атакуваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6