Р Е Ш
Е Н И Е
№…….....................
гр. София, 22.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ЛОРА
ДИМОВА
при секретаря К. Лозева, като
разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 11513 по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 24815/28.01.2019
г. постановено по гр.д. № 45321 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 165
с-в са отхвърлени предявените от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК ******против М.А.Г. с
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 във
вр. чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 664, 87 лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски
заем от 30.04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, 3, 80 лв. – такса
„обработка“ по чл. 1 от договора, 74, 31 лв. – договорна лихва за периода от
05.11.2014 г. до 05.05.2015 г. и 69, 97 лв. – мораторна лихва за периода от
5.12.2014 г. до 11.01.2015 г. и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. К.И.Б.на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 300 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
С Определение №
161006/08.07.2019 г., постановено по гр.д. № 45321 по описа за 2016 г.
на Софийски районен съд, 165 с-в е оставена без уважение молбата на адв. В.Т.
за изменение на решението в частта за разноските.
Срещу първоинстанционното
решение е подадена въззивна жалба с вх.
№ 5028669/19.02.2019 г. /подадена
по пощата на 15.02.2019 г./ на “Б.П.П.Ф.“
С.А., клон България с ЕИК ******–
универсален правоприемник на ищеца
в първоинстанционното производство „Б.П.П.Ф.“
ЕАД с ЕИК ******, подадена чрез юрисконсулт П.П.. В жалбата се
съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. Изложени са
съображения, че за да постанови атакуваното решение първоинстанционният съд
незаконосъобразно е придал ретроактивно действие на разпоредбата на чл. 10 от
Закона за потребителския кредит /ЗПКр/, която е в сила от 23.07.2014 г., т.е.
не следва да се прилага за процесния договор, сключен на 24.02.2014 г. Освен
това поддържа, че съдът е достигнал до извод за размера на шрифта на процесния
договор без да разполага със специални знания по смисъла на чл. 195 ГПК. Въз
основа на изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение и
уважаване на предявените искове в пълен размер, както и присъждане на съдебни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил писмен отговор на ответника в първоинстанционното
производство – М.А.Г., представляван от адв. С.К.. Поддържа, че подадена
въззивна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно. Въззивамият излага подробни съображения, че
процесният договор за потребителски кредит е нищожен, защото не е спазено
законовото изискване за шрифт на съставянето му не по-малък от 12 съгласно чл.
10 ЗПКр, включването на „надбавка“ печалба и „добавка“ в месечната вноска
противоречи на закона, не е посочен срок на договора съгласно чл. 11, ал. 1, т.
6 ЗПКр, не е посочена методика за изчисляване на лихвния процент съгласно чл.
11, ал. 1, т. 9а ЗПКр, не е посочено каква част от месечната вноска погасява
уговорените лихва, главница и такса съгласно чл.11, ал. 1, т. 11 ЗПКр,
договорът не съдържа клаузи, уреждащи правото на отказ на потребителя, както и
размер на лихвения процент на ден, наличието на извънсъдебни способи за
прекратяване на делото съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗПКр. Твърди, че погасителният
план не носи подпис на потребителя. Оспорва начисленият лихвен процент от 29,
69 % като противоречащ на добрите нрави. Оспорва дължимостта на „Надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготвка и обслужване на заема“ и
„определена добавка, съставляваща печалба на кредитора“. Оспорва и изчисленият
годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 33,08% като противоречащ на
закона.
Постъпила е и частна
жалба с вх. № 5127324/26.07.2019 г., подадена от адв. В.Т., представляван
от адв. Н.И. срещу Определение № 161006/08.07.2019 г., постановено по гр.д. №
45321/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в. В нея се поддържа, че
постановеното определение по реда на чл. 248 ГПК е неправилно и в случая се
дължат разноски за указана безплатна адвокатска помощ в заповедното
производство в размер на 300 лв. Иска се отмяна на атакуваното определение и
присъждане на възнаграждение в полза на адв. В.Т. съгласно сключения договор за
правна помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба, подаден от насрещната страна “Б.П.П.Ф.“ С.А., клон
България чрез процесуалния представител юрисконсулт П.. Иска се същата да бъде оставена
без уважение поради злоупотреба с процесуалния права от страна на процесуалните
представители на частния жалбоподател, а отделно твърди, че те не са
легитимирани да правят искания за допълване или изменение на постановените
съдебни актове в частта за разноските в тяхна полза.
В
откритото съдебно заседание на 16.11.2020 г. въззивникът “Б.П.П.Ф.“ С.А., клон
България не изпраща представител, въззиваемата страна М.А.Г. се представлява от
особения представител адв. И. с приложено в съдебно заседание пълномощно, който
поддържа отговора на въззивната жалба и частна жалба /в качеството си и на
процесуален представител на адв. Т./, претендира разноски по списък представен
от адв. К..
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба на “Б.П.П.Ф.“ ЕАД, подадена чрез юрисконсулт Д.В., против М.А.Г., с
която ищецът е поискал да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
сума в общ размер от 812, 95 лв., представляваща сбора от следните суми 664,
87 лв. – главница по договор за потребителски
заем CREX-10704356 от 30.04.2014 г., сумата от 74, 30 лв. – възнаградителна
лихва по договора; 3, 80 лв. – такса обработка по кредита; 69, 97 лв.-
обезщетение за забава за периода от 05.12.2014 г. до 11.12.2015 г. Наведени са
твърдения, че с Договор за потребителски заем CREX-10704356 от 30.04.2014 г. “Б.П.П.Ф.“ ЕАД отпуснало на М.А.Г. паричен
кредит в размер на 1084, 92 лв., като сумата е предоставена на заемателя съгласно
чл. 1 от сключения договор и той е удостоверил това с подписа си. Заетата сума
следвало да бъде върната на 12 месечни вноски по 106, 14 лв. заемателят погасил
пет погасителни вноски и след 05.11.2014 г. преустановил изпълнението по
договора. Ищецът сочи, че били налице условията за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита и към 05.12.2014 г. заемателят му дължал общо сумата от
742, 98 лв., представляваща сбора от 7 погасителни вноски. Била изпратена
покана за доброволно изпълнение до М.А.Г., но изпълнение не постъпило. Освен
това към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК падежът на всички вноски бил
настъпил.
Ответникът М.А.Г. е подал
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК чрез упълномощения си
представител адв. К.Б.. Оспорил е твърденията на ищеца за настъпила изискуемост
на вземането поради липсва на връчено съобщение за обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита. Счита процесния договор за протребителски
кредит за нищожен, тъй като съдържа незаконосъобразни клаузи за дължима
„надбавка“ и „добавка“, шрифтът, на който е изписан е по-малък от 12, не е
посочен срок на договора, липсва посочена методика за изчисляване на
референтния лихвен процент, не става ясно какво се включва в погасителната
вноска. Оспорва приложения като доказателство към исковата молба погасителен
план като твърди, че същият не носи подпис на страната. Сочи, че между страните
съществували правоотношения по договор за заем, но не и тези, твърдени от
ищеца, като се позовава на противоречия относно посочената в приложения като
писмено доказателство договор за заем дата /24.04.2014 г./ и твърденията в
исковата молба, че договорът е сключен на 30.04.2014 г. Твърди, че в договора
липсва законоизискуемо съдържание относно правото на заемателя да се откаже от
договора. Поддържа още, че уговорката за договорна лихва в посочения размер от
26, 69 % е нищжна, както и начисленият ГПР, поради което същите са недължими.
Намира за недължими и претендираните от ищеца „добваки“ и „надбавки“. Иска се
отхвърляне на иска като неоснователен и присъждане на разноски за исковто и
заповедното производство.
Към делото е приложено заповедно
дело № 80673/2015 г. на СРС, 37 с-в от което се установява, че по заявление вх.
№ 3093097/23.12.2015 г. е издадена заповед за изпълнение от 11.01.2016 г. по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено М.А.Г. да заплати на “Б.П.П.Ф.“ ЕАД следните суми, произтичащи от задължения по договор
за потребителски заем: 664, 87 лв. – задължение по договор за
потребителски заем № CREX-10704356 от 30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 23.12.2015 г. до изплащане
на вземането; 3, 80 лв. – такса; 74, 31 лв. –лихва за
периода от 05.11.2014 г. до 05.05.2015 г.; 69, 97 лв.- мораторна лихва от
05.12.2014 г. до 11.12.2015 г. и 325 лв. – разноски по делото,
представляващи 25лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт. В заповедното производство липсват данни за уведомяване на
длъжника за заповедта, но е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, подадено чрез
адв. В.Т. с приложено по делото пълномощно, поради което с разпореждане от
24.06.2016 г. съдът е дал указания на заявителя да предяви искове за
установяване на вземането си. Съобщение е връчено на “Б.П.П.Ф.“ ЕАД на 11.07.2016
г. и в указания срок е предявен установителен иск с вх. № 8017334/11.08.2016 г.
По делото е приет като
доказателство договор за паричен заем CREX-10704356 от 24.04.2014 г., сключен
между “Б.П.П.Ф.“ ЕАД в
качеството му на кредитор и М.А.Г. – в
качеството му на кредитополучател. Отразени са следните параметри на договора:
обща цена на стоките 999 лв., размер на кредита: 1084, 92 лв., месечна
погасителна вноска 106, 14 лв., брой погасителни вноски: 12; обща стойност на
плащанията: 1273, 68 лв.; годишен процент на разходите 33,08 %; лихвен процент:
29, 69 %, такса за обработка на кредита 6,50 лв. Посочено е, че финансираните
стоки са конзола за видео игри Sony Play station 4 с цена 769, 72 лв., аксесоари за TV и видеотехника – контролер Sony Dual shock 4 с цена 114, 64 лв., аксесоари за TV и видеотехника – игра Fifa 14 ps 4 с цена 114, 64 лв. В договора се съдържа погасителен план, според който
задължението следва да погасено на 12 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 106, 14 лв., дължими на следните дати: 05.06.2014 г., 04.07.2014 г.,
05.08.2014 г., 05.09.2014 г., 03.10.2014 г., 05.11.2014 г., 05.12.2014 г., 05.01.2015
г., 05.02.2015 г., 05.03.2015 г., 03.04.2015 г., 05.05.2015 г. В чл. 1 на
сключения договор страните се съгласили, че с подписването на този документ от
лицата, посочени като кредитор и кредитополучтел се сключва договор за
потребителски кредит, като кредитополучателят се съгласява предоставеният му
кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски партньор. Извършването
на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на
кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на този договор,
съставляващ плащане от името на кредитора за сметка на кредитополучателя по
дължимо и платимо вземане на горепосочения търговец от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни
вноски, указани по размер в договора, както и еднократно начислена такса за
отпускане на кредита. Таксата е начислена и дължима при отпускането на кредита
и ще бъде заплащана разсрочено с всяка погасителна вноска за срока на кредита,
като е дължима в остатъчния си размер при предсрочно прекратяване на договора и
не се олихвява. Месечните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, покриване на разноските и изплащане на надбавка, съставляваща
печалбата на кредитора, като плащането се извършва по банкова сметка, ***.
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора – ал. 2. Съгласно
чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
направените разноски по събиране на вземането, като според чл. 9 погасителните
вноски, отразени в договора, трябва да бъдат платени не по-късно от
определените дати – падеж, като кредитополучателят може по всяко време да
поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора под формата
на погасителен план с отбелязване на извършените и предстоящите плащания. В чл.
11 е предвидено правото на кредитополучателя да изпълни задълженията си по
договора предсрочно като отправи предизвестие в писмена форма в 7-дневен срок
преди плащането. С подписването на договора кредитополучателят удостоверява, че
е информиран за условията и покритията на застраховка „Защита на плащанията“,
че е получил, разбрал и прочел Общите условия на тази застраховка.
Като доказателства са приети още
три Сертификата № CREX-10704356, Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите
на „Джет Кредит“, както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити и декларация за предоставяне на лични данни
от кредитополучателя.
Към договора за кредит са
приложени „Общи условия за застраховане имуществото на физически лица“,
съдържащи се на три страници, чиито шрифт е толкова дребен, че е нечетлив. С
определение № 24368/21.10.2019 г., постановено по настоящото възз.гр.д. № 11513
по описа за 2019 г. на Софийски градски съд е указано на въззивника “Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България да
представи четливо копие от общите условия, находящи се л. 14-16 от
първоинстанционното дело. В изпълнение на дадените указания въззивникът е
представил оригинал на кредитното досие договора за паричен заем CREX-10704356г., в което се съдържат приложените
към исковата молба документи в оригинал, но външният им вид и шрифт съответства
напълно на представените заверени копия, поради и което съдът изключва от
събраните доказателства представените общи условия.
На всички посочени писмени
документи е придадено значението да носят подписа на М.А.Г., като това
обстоятелство не е оспорено по делото.
Като доказателство по делото е
приета фактура № **********/24.04.2014 г., издадена от „О.Е.“ ООД с получател М.А.Г.
за сумата 999 лв. с ДДС за закупуването на посочените в договора за потребителски
кредит стоки.
По делото е приет като
доказателство Погасителен план CREX-10704356 г., подписан от юрисконсулт Д.В.,
съдържащ отразяване, че е актуален към 09.08.2016 г., който с оглед съдържанието
си, датата на съставяне и въпреки наименованието си, представлява справка за
дължимите по договора плащания според кредитора. В справката се съдържат данни за
12 погасителни вноски всяка в размер на 106, 14 лв., като е посочено, че първите
пет вноски са изплатени, а останалите седем, дължими съответно на 05.11.2014
г., 05.12.2014 г., 05.01.2015 г., 05.02.2015 г., 05.03.2015 г., 03.04.2015 г. и
05.05.2015 г., не са погасени.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима –
същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното решение е валидно и
допустимо, първоинстанционният съд се е произнесъл по исковете така, както са
предявени. По правилността на решението в обжалваната част, настоящият състав
намира следното:
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 ГПК вр. с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския
кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. ЗПКр
„договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни реквизити, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане,
лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора
за потребителски кредит са „потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е
всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не
действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е
всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в
рамките на своята професионална или търговска дейност.
Настоящият състав намира, че от приложеният
по делото препис от договор за потребителски кредит CREX-10704356 се установява, че на 24.04.2014 г. между “Б.П.П.Ф.“ ЕАД в качеството му на кредитор и М.А.Г. в
качеството му на кредитополучател – потребител е възникнало валидно
облигационно правоотношение. Действително в исковата молба като дата на
сключване на договора е посочена 30.04.2014 г., но въззивната инстанция споделя
извода на първоинстанционния съд, че се касае за техническа грешка при
изписването на датата, а не на правнорелевантно твърдение относно датата на
договора, въз основа на който ищецът е заявил претенциите си. Изводът, че
договорът, чиято цел е да финансира закупуването на стоки от търговски партньор
на кредитополучателя, е сключен на 24.04.2014 г. се подкрепя и от приетата по делото
фактура за закупуването на описаните стоки, издадена на същата дата. Поради
изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
представеният като доказателство договор не обективира правоотношение между
страните.
Условие за валидността на сключения договор е
писмената форма на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра - по
един за всяка от страните по договора – арг. от чл. 10, ал. 1 ЗПК /в ред. ДВ, бр. 18
от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ и от представеното копие и оригинал на
договора се установява, че е спазено.
Първоинстанционният съд е приел, че към
процесния договор, сключен на 24.04.2014 г. е неприложима разпоредбата на чл.
10 ЗПКр – в сила от 23.07.2014 г., съгласно която договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Въпреки това за да отхвърли предявените искове,
СРС е приел, че шрифтът на процесният договор е толкова малък, че договорът не
е изготвен на разбираем език, доколкото без специално техническо средство не би
могъл да бъде възприет, поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 147 от Закона за защита на потребителите и чл. 11 ЗПКр
същият е недействителен и не е породил права и задължения между страните.
Настоящият състав счита този извод за неправилен. Действително шрифтът на
процесния договор е дребен, но не прави невъзможно прочитането му, същият е
достъпен и може да бъде възприет при необходимото внимание от средния
потребител. В интерес на кредитополучателят е било да се запознае с договора,
който той не отрича да е подписал, освен това договорът фактически е произвел
действието си и кредитополучателят дори е изпълнявал задълженията си по него до
определен момент, така че той е бил запознат с него. За сравнение следва да се
посочи, че изложените от първоинстанционния съд съображения се споделят изцяло
по отношение на приложените „Общи условия към застраховка за имущество на
физически лица“, които са напечатани в толкова занижен размер на шрифта, че
прочитането им е практически е невъзможно в обикновена среда, без техническо
средство. Но те касаят допълнително застрахователно правоотношение, съпътстващо
сключването на потребителския договор и не могат да повлияят на неговата
валидност. При липсва на нормативна уредба, създаваща изискване за размера на
шрифта на текстов документ към момента на сключването на договора 24.04.2014
г., съдът не би могъл да изключи правното действие на валидно съглашение между
страните въз основа на субективна преценка за невъзможността документът да бъде
прочетен. Затруднението в прочитането на документа трябва да е до такава степен
очевидно и фрапиращо, както при общите условия, че да не съществува съмнение,
че документът не би могъл да бъде възприет и би бил недостъпен за всеки потребител.
Настоящият състав счита доводите за
нищожност на договора, въведени от ответника по смисъла на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПКр, за
несъстоятелни. Както вече беше изяснено приложими към процесния договор са
разпоредбите на ЗПКр, в сила от 12.05.2010 г., преди измененията, обнародвани с
Държавен вестник бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила
от 23.07.2014 г. и не може да се приеме, че са налице обстоятелства опорочаващи
правното му действие, свързани с неизясняването на методиката на изчисляване на
референтния лихвен процент и недължимостта на таксата за обработка. В случая
лихвеният процент е посочен в договора и представлява една и съща величина за
целия му срок, таксата за разглеждане на документите също е посочена в
абсолютен размер.
Не е налице и твърдяната нищожност на
договора поради противоречието му със закона, тъй като клаузите в процесния
договор са съставени по ясен и недвусмислен начин, в последният се съдържат
данни за общия размер на кредита и условията на усвояването му, годишния лихвен
процент, годишния процент на разходите, размера на таксата за усвояване на
кредита, условия за издължаването му, вкл. падежните дати на месечните
погасителни вноски, възможност кредитополучателя да се откаже от договора и
условията за това - чл. 11 от договора, възможност за кредитополучателя по
всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на
договора, под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и
предстоящите плащания - чл. 9 от договора, поради което не са налице
хипотезите, визирани в чл. 22 ЗПКр в редакцията към
датата на сключване на договора. Доколкото самият договор сочи броя вноски и
техни размер и падеж, не е необходимо отделно прилагане на погасителен план.
Лихвата е във фиксиран размер и не е необходимо да се посочва
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми. Изискването по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПКр е поставено само при различни
лихвени проценти за целите на погасяването.
Доколкото сключеният между страните договор
за паричен кредит представлява двустранна възмездна сделка, в момента на
сключването му е уговорен годишният процент на разходите (ГПР) по кредита -
арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр, включващ
в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с
предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва - арг. чл. 19, ал. 1 ЗПКр.
Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение,
което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на
кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. По делото не е
установено годишната лихва и годишния процент на разходите да са различни от
тези, посочени в договора. Размер на уговорената възнаградителна лихва и на
годишния процент на разходите не противоречи на добрите нрави, клаузите не представляват
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, а направените възражения в обратен
смисъл от потребителя са несъстоятелни. Този извод се обосновава при
съобразяване на обстоятелството, че кредитът е необезпечен, както и със
спецификата на дейността на небанковите институции и различията при набирането
на средства, които да се предоставят като кредит, в сравнение с банките. В
договора не са уговорени заплащане на надбавки и допълнителни суми,
представляващи печалба на кредитора и поставяши кредитополучателя в
неравноправно положение, нито ищецът е претендирал такива.
Що се отнася до възражението, че предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита от 24.04.2014 г. не е настъпила, същото е
ирелевантно по делото и е безпредметно обсъждането му, включително и във връзка
с представените от ищеца писмени доказателства, доколкото към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпъленение на парично
задължение по чл. 410 ГПК – 23.12.2015 г., падежът на всички погасителни вноски
по сключения договор за кредит е настъпил., съобразно уговореното в него. При
вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира
валидната облигационна връзка между кредитора и кредитополучателя. Липсата на
точно изпълнение на задължението за плащане на погасителните вноски съобразно
договореното между страните следва да бъде съобразено в рамките на исковото
производство по чл. 422 вр. чл. 235, ал. 3 ГПК. Ето
защо дори и без настъпилите последици на надлежно обявената предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, длъжникът - ответник по
иска дължи изпълнение на онази част, по отношение на която е настъпил падежът.
В този смисъл са дадените задължителни указания за тълкуване на закона,
съдържащи се в Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС.
По делото не се спори, че част от
погасителните вноски, а именно първите пет с падеж 05.06.2014 г., 04.07.2015
г., 05.08.2015 г., 05.09.2015 г. и 03.10.2015 г. са заплатени от ответника
кредитополучател, поради което и във връзка с изложените съображения настоящият
състав намира, че са дължими следващите седем /с падеж 05.11.2014 г., 05.12.2014 г., 05.01.2015 г.,
05.02.2015 г., 05.03.2015 г., 03.04.2015 г. и 05.05.2015 г. / съгласно сключения договор за потребителски кредит и
настъпилия им падеж. Липсват
твърдения и представени доказателства за погасяването на падежиралите вноски в
периода 05.11.2014 г. – 05.05.2015 г., поради което и съдът намира за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 664, 87 лв. – главница по
договор за потребителски кредит CREX-10704356 от
24.04.2014 г., сумата от 74, 31 лв. – договорна /възнаградителна/ лихва и
сумата от 3, 80 лв. – такса обработка.
В чл. 3 от сключения договор за
потребителски кредит CREX-10704356 е уговорена отговорността на
кредитополучателя за дължимост на обезщетение за забава в размер на законната
лихва при неизпълнение на задължение за погасяване на вноска на падежа. В молба
от 30.01.2017 г. ищецът е уточнил, че претендира обезщетение за забава за
периода от датата на втората неплатена вноска 05.12.2014 г. до 11.12.2015 г. С оглед
установеното неизпълнение на задължението за плащане на погасителни вноски по
кредита в периода от 05.11.2014 г. до 05.05.2015 г., съдът приема, че ответникът е изпаднал в забава по отношение
на всяка вноска на падежа й. Предвид диспозитивното начало по отношение на
вноската с падеж 05.11.2014 г. и тази с падеж 05.12.2014 г. е изпаднал в забава
от датата на втората, а по отношение на следващите пет вноски е изпаднал в
забава на съответните дати - 05.01.2015 г., 05.02.2015 г., 05.03.2015 г.,
03.04.2015 г. и 05.05.2015 г. При
това положение искът с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 вр.
86, ал. 1 ЗЗД е доказан по своето основание и М.А.Г.
дължи на “Б.П.П.Ф.“
С.А., клон България обезщетение за забава,
чийто общ размер, изчислен съгласно правилото на чл. 162 ГПК посредством компютърна програма, с която съдът разполага,
е равен на сумата от 69,
97 лв., поради което следва да бъде направен изводът, че претенцията на ищеца
за признаване на установено, че ответникът му дължи мораторна лихва е
основателна и доказана в пълен размер.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
решението на Софийски районен съд с което са отхвърлени исковете за сумата от 664,
87 лв. – главница, 74, 81 лв. – договорна
лихва, 3, 80 лв. - такса и 69, 97 - лихва за забава следва да бъде отменено и
предявените искове да бъдат уважени в пълен размер.
По частната жалба:
При този изход на спора съдът намира, че не
са налице процесуални условия за разглеждане на частната жалба и същата следва
да бъде оставена без разглеждане.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
на разноски. Пред заповедния съд “Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България е направило
разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и е претендирало присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Настоящият състав намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за изплащането на правната
помощ в размер на 50 лв., поради което и с оглед изхода на производството му се
дължат разноски в размер на 75 лв.
Пред първоинстанционния съд “Б.П.П.Ф.“ С.А.,
клон България е претендирало разноски в размер на 475лв./ 175 лв. – държавна
такса, 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение/. Настоящият състав намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по правилата на чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за изплащането на правната помощ в размер на 100 лв., доколкото
делото не се отличава с правна и фактическа сложност, проведено е едно съдебно
заседание, в което предсатвител на ищеца не се е явил и не са събирани други
доказателства освен приложените към исковата молба писмени такива. Поради което
и претенцията за разноски на ищеца следва да бъде редуцирана до сумата от 275
лв. и да бъде уважена в този размер.
Пред въззивния съд съд “Б.П.П.Ф.“ С.А., клон
България е претендирало разноски за държавна такса в размер на 25 лв., съгласно
представен списък и е поискало присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв. и с оглед изхода на производството в полза на въззивника
следва да бъде присъдена сумата от 125 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 24815/28.01.2019 г.
постановено по гр.д. № 45321 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 165
с-в са отхвърлени
предявените от „Б.П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК ******против М.А.Г. с ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 във вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 664, 87 лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски заем от
30.04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, 3, 80 лв. – такса „обработка“ по чл.
1 от договора, 74, 31 лв. – договорна лихва за периода от 05.11.2014 г. до
05.05.2015 г. и 69, 97 лв. – мораторна лихва за периода от 5.12.2014 г. до
11.01.2015 г. и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. К.И.Б.на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 9 ЗПКр чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.А.Г.
с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон България с
ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, сграда 14 / универсален правоприемник
на “Б.П.П.Ф.“ ЕАД с ЕИК ******/ сумата от 664, 87 лв., представляваща
непогасена главница по Договор за потребителски кредит CREX-10704356 от 24.04.2014 г., ведно със законната
лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането, 3, 80 лв. – такса „обработка“ по чл. 1 от договора, 74, 31
лв. – договорна лихва за периода от 05.11.2014 г. до 05.05.2015 г. и 69,
97 лв. – мораторна лихва върху падежиралите незаплатени погасителни вноски
по договора за периода от 5.12.2014 г. до 11.12.2015 г., считано от падежа на
всяка вноска до 11.12.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 410 ГПК по ч.гр.д. № 80673/2015 г. по описа на Софийски
районен съд, 37 с-в.
ОСЪЖДА М.А.Г. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Б.П.П.Ф.“ С.А.,
клон България с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, сграда 14 /
универсален правоприемник на “Б.П.П.Ф.“ ЕИК ******/ сумата 75 лв. – разноски в
заповедното производство, 275 лв. – разноски пред Софийски районен съд и
125 лв. – разноски пред Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 5127324/26.07.2019
г. на адв. В.Т., подадена
чрез адв. Н.И. срещу Определение № 161006/08.07.2019 г., постановено по гр.д. №
45321/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
В частта, с която частната жалба
е оставена без разглеждане, решението има характер на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.