О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 92
гр. Сливен, 04.09.2017 г.
Сливенският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на четвърти септември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при участието на секретар Мария Тодорова и прокурор ВИОЛЕТА
КАЛАЙДЖИЕВА, като разгледа ЧНД № 501 по описа за 2017 г., докладвано от
Председателя,
На основание чл. 65 ал.4 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Д.К., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 485/17
г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 2105/17 г., пор.№ 110/17 г. на Окръжна прокуратура – Сливен за изменение на взетата по отношение на него мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” в по-лека, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обвиняемия Н.Д.К., ЕГН **********,
с определение № 48/15.05.2017 г. по ЧНД № 273/2017г. по описа на Сливенския
окръжен съд, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 65 ал.6 от НПК, СРОК от ДВА МЕСЕЦА,
в който ново искане на обв. Н.Д.К. за изменение на мярката за неотклонение в
по-лека е недопустимо, освен ако искането се основава на влошаване на
здравословното състояние на обвиняемия.
Определението на съда може да бъде обжалвано и
протестирано с частна жалба и частен протест в 3-дневен срок, считано от днес
пред Апелативен съд – гр. Бургас.
В случай на жалба или протест, насрочва съдебно
заседание пред БАС на 11.09.2017 г. от 14.00 ч., за която дата се съобщи на
страните.
Препис от определението, след влизането му в сила, да
се изпрати на Окръжна прокуратура – Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мотиви
към Определение от 04.09.2017 г. по ЧНД № 501/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр.Сливен
Производството е с правно
основание чл. 65, ал.1 от НПК.
Образувано е по искане на Н.Д.К.
– обвиняем по ДП № 485/17г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 2105/2017г.,
пор. № 110/2017г. на Окръжна прокуратура – Сливен, за изменение на мярката за
неотклонение на обвиняемия от „Задържане под стража” в по-лека – „Домашен
арест“ или „Подписка“. В молбата на обвиняемия се излагат твърдения, че
съпругата му е бременна, има и други деца, за които е необходимо да се грижи.
Иска определяне на по-лека мярка за неотклонение, а именно “Домашен арест” или
“Подписка”.
В с.з. обвиняемият лично и
чрез защитника си поддържа искането за изменение на мярката за неотклонение.
Защитникът акцентира върху семейното положение на обвиняемия, а именно, че
същият следва да се грижи за деца и бременна съпруга, като изтъква и коректното процесуално поведение на обвиняемия от
задържането му до момента. Предлага изменение на мярката за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека.
Представителят на ОП – Сливен намира искането за
неоснователно. Счита, че не е отпаднала опасността обвиняемият да се укрие или
да извърши престъпление. Акцентира, че липсват новонастъпили обстоятелства,
които да обуславят изменението на взетата най-тежка мярка за неотклонение
„Задържане под стража”. Подчертава, че делото е на фаза приключване, като
предстои приобщаване заключение на съдебно-медицинска експертиза и предявяване
на разследването.
В личната си защита и последната си
дума обв. К. поддържа искането за изменение на мярката за неотклонение в
по-лека. Настоява, че съпругата му е бременна и не може да се грижи пълноценно
за децата си.
Съдът след преценка на
доказателствата по делото и като изслуша становищата на страните прие за
установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство №
485/17г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 2105/2017г., пор. № 110/2017г.
на Окръжна прокуратура – Сливен е започнато на 11.05.2017 г. в условията на
неотложност и по реда на чл.212 ал.2 от НПК – със съставянето на протокола за
първото действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие.
Образувано е срещу неизвестен извършител за това, че на 11.05.2017 г. в гр.
Сливен, умишлено е умъртвил С.М.С., живущ *** – престъпление по чл.115 от НК.
С постановление на
разследващия орган от 12.05.2017 г. Н.Д.К. е привлечен като обвиняем за това,
че на 10.05.2017г. в землището на с. Скобелево, общ. Сливен, умишлено умъртвил С.М.С.
на 71 г. от с. Скобелево, общ. Сливен, като убийството е извършено по особено
мъчителен начин за убития – престъпление по чл.116, ал.1 т.6 вр. чл.115 от НК.
Постановлението е предявено на обвиняемия в присъствието на защитник на
12.05.2017 г. в 14:30 ч.
С постановление от
12.05.2017 г. на ОП – Сливен обв. Н.Д.К.
е задържан до 72 часа, считано от 14:30 ч. на 12.05.2017 г. до довеждането му пред Окръжен съд – Сливен
за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
С определение № 48 от 15.05.2017
г. по ЧНД № 273/2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен спрямо
обв. Н.Д.К. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Определението
не е обжалвано и е влязло в сила.
С определение №
80/20.07.2017 г. по ЧНД № 419/2017 г. по описа на Окръжен съд – Сливен съдът е
отхвърлил искане на обв. К. за изменение на мярката за неотклонение в по-лека и
потвърдил взетата по-рано мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
По делото са приобщени
писмени и гласни доказателства, приложени са протоколи за извършени процесуално-следствени
действия, изготвена е съдебно-медицинска експертна справка относно
констатираните увреждания по трупа на пострадалия. Разпитани са свидетели,
някои от които и пред съдия. Налице са показанията на свидетел очевидец, в
които се съдържа информация за съпричастността на обвиняемия към деянието, в
което е обвинен и конкретно извършените от него действия. Кореспондираща с
гласните доказателства е съдебно-медицинската експертна справка.
Разпитан в качеството на
обвиняем по досъдебното производство
обв. К. дава обяснения, в които отрича виновност по предявеното му
обвинение. Признава за нанесени удари с пръчка по главата на пострадалия след
като последният го напсувал и ударил по врата с неговата пръчка.
В приложената справка за
съдимост на обв. К. е отразено едно осъждане, за което обвиняемият се явява
реабилитиран по право.
В изготвената
характеристична справка са налице данни за близките на обвиняемия /родители,
сестра и двама братя/ и за работата му като пастир при различни животновъди в
с. Червенаково общ. Твърдица и с. Скобелево, общ. Сливен. Отразено е, че е
склонен към агресивно поведение, избухливост и създаване на конфликти, че
злоупотребява с алкохол и контактува с криминално проявени лица.
Видно от представената от
обвиняемото лице декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, обв. К. е декларирал, че е неженен, но живее на семейни начала, че
получава доход от 800 лв. и не притежава движимо и недвижимо имущество.
По досъдебното производство
е приложено Постановление от 27.06.2017 г. на Зам.окръжния прокурор в ОП –
Сливен, в което са дадени указания за извършване на действия по приключване на
разследването. Конкретно е разпоредено на разследващия орган да се изготви
препис на протокол за оглед на местопроизшествие от 11.05.2017г. и да се
надпише приложения към протокола фотоалбум, да се изиска назначената
съдебно-медицинска експертиза относно вида и травматичните увреждания на
пострадалия Славов и причините за неговата смърт; да се изиска удостоверение за
наследници на пострадалия от Община Сливен, с цел призоваването им и извършване
на процесуално-следствени действия. Указания за приобщаване на писмени
доказателства и съдебно-медицинската експертиза, както и за приключване на
разследването са дадени от наблюдаващия прокурор до разследващия орган и с
писмо от 31.07.2017г.
Въз основа на така
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Искането на обв. Н.Д.К. за
изменение мярката за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека е
неоснователно.
Нормата на чл.65, ал.1 от НПК осигурява процесуална възможност на обвиняемия по всяко време на
досъдебното производство да иска изменение на взетата по отношение на него
мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека. Произнасянето на съда
по искането е предпоставено от преценка на всички обстоятелства, свързани със
законността на задържането.
Съдът намира, че от
приложените по досъдебното производство, приобщени като доказателства по
настоящото дело, се установява наложителността от потвърждаване на настоящата
мярка за неотклонение, взета по отношение на обв. К., а именно „Задържане под
стража”.
По делото са налице достатъчно
данни, които да обосноват наличието на обосновано предположение относно факта
на извършване на престъплението, в което е обвинен обв. Н.Д.К.. Изцяло в тази
посока са приобщените по делото доказателства – гласни и писмени. Аргументи в
подкрепа на обвинението и неговото авторство в лицето на обвиняемия, могат да
бъдат извлечени от показанията на разпитаните по делото свидетели. За наличие
на обосновано предположение в извършване на престъплението, в което е обвинен
обв. К. може да се съди и от съдебно-медицинската експертна справка относно
уврежданията на пострадалия. Макар по делото все още да не е налице
съдебно-медицинска експертиза, събраните по делото до момента доказателства,
според настоящия състав, са достатъчни за този етап на разследването, за да
установяват обв. К. като автор на деянието, за което е привлечен към
наказателна отговорност.
Съдът намира, че от
събраните доказателства може да се направи извод, че продължава да е налице
реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. От
приобщените писмени доказателства се установява, че обвиняемият е лице с
агресивно поведение, избухлив и конфликтен, злоупотребяващ с алкохол. Видно от
гласните доказателства, подобно е било поведението и състоянието на обвиняемия
и на инкриминираната дата, когато е извършено убийството, за което обв.К. е
обвинен. По тези съображения, съдът не може да приеме, че не е налице опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Същевременно за
престъплението, в което е обвинен обв. К. е предвидено наказание от 15 до 20
години “лишаване от свобода”, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
Съобразявайки тези факти съдът счита, че освен деянието, за което е обвинен, и
самият обвиняем представлява лице със значителна степен на обществена опасност.
В допълнение следва да бъде отчетено, че и към настоящия момент не са събрани
доказателства, които да оборват презумпцията за наличие на реална опасност от
извършване на престъпление или укриване
на обвиняемия, съобразно чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК, приложима с оглед
наказуемостта на престъплението, за което обв. К. е привлечен към наказателна
отговорност.
Съдът намира, че ако по
отношение на обвиняемия бъде определена по-лека мярка за неотклонение, например
предлаганите в молбата “Домашен арест” или “Подписка” е възможно К. да се укрие
или да извърши престъпление. По делото не е налице изменение на
обстоятелствата, което да налага изменение на мярката за неотклонение от
“Задържане под стража” в по-лека. Аргументите на съда при вземане на
първоначалната мярка за неотклонение, касаещи деянието, авторството, личността
на обвиняемия и другите относими обстоятелства, се споделят и към настоящия
момент. Видът и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение и
доказателствата за начина на осъществяването му продължават да сочат на извод за обществена опасност в значителна
степен. Ето защо съдът намира, че към настоящия момент продължава да е налице и
втората предвидена в закона предпоставка, обосноваваща необходимостта от
определяне спрямо обвиняемия на най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража”.
Няма обратен аргумент в
твърденията на защитата за семейното положение на обвиняемото лице. От една
страна по делото липсват писмени доказателства за твърденията на обв. К. – в
декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние по
досъдебното производство обв. К. е декларирал, че е неженен, но живее на
семейни начала, че получава доход от 800 лв. и не притежава движимо и недвижимо
имущество. В същата не е отразено да се грижи за деца. В делото липсват
доказателства и за това, че жената, с която съжителства К. е бременна. Дори и
твърденията на К. да са верни, макар и доказателствено неподкрепени, същите не
са от характер да разколебаят извода за реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление. Последният извод произтича, както от
доказателствата по делото, посочени по-горе, така също и от разпоредбата на чл.
63, ал. 2, т. 3 от НПК, приложима с оглед наказуемостта на престъплението, за
което обв. К. е привлечен към наказателна отговорност. Очевидно е, че дори и
твърдените от обвиняемия в молбата му обстоятелства да са налице, те не са
съставлявали пречка за извършването на противоправно деяние от обв. К. преди
задържането му. Тежестта на повдигнатото обвинение и личната опасност на
обвиняемия налагат с приоритет да бъде отчетен обществения интерес пред личния
такъв на обвиняемия. Коректното процесуално поведение на обвиняемия също не
представлява обстоятелство, което самостоятелно да обоснове извод за изменение
на мярката за неотклонение в по-лека.
Обобщено
в периода от време от образуване на досъдебното производство до настоящия
момент, не са настъпили обстоятелства, които да обосноват различни изводи от
тези, формирани при първоначалното определяне на мярката за неотклонение.
Налице е обосновано предположение, че обвиняемият е автор на деянието, в което
е обвинен, същевременно продължава да съществува реална опасност обв. К. да извърши престъпление или да се укрие, ако мярката за
неотклонение е по-лека от „Задържане под стража“.
Цел на мярката за
неотклонение е да се осигури присъствието на обвиняемото лице за нуждите на
наказателното производство, да му се попречи да се укрие или да извърши друго
престъпление. Евентуалното изменение на мярката за неотклонение в по-лека в
конкретния случай, с оглед обоснованото предположение за извършено от
обвиняемия престъпление и реалната опасност от извършване на престъпление или
укриване, съдът намира, че не би могла да осигури постигането на целта по
смисъла на чл.57 от НПК.
Изложените аргументи
релевират извод, че взетата спрямо обв.К. мярка за неотклонение „задържане под
стража” се явява съответна, както на повдигнатото обвинение и вероятността от
извършването му от обвиняемия, така също и на опасността същият да се укрие или
да извърши престъпление, с оглед конкретните обстоятелства по делото и
личността на обвиняемия. Задържането към настоящия момент е продължило около четири
месеца, поради което не се явява прекомерно. Същевременно от материалите по
делото е видно, че предстои приключване на разследването след извършване на
конкретно възложени от прокурора на разследващия орган действия.
Ето защо съдът намира, че
към настоящия момент не са налице основания за изменение на мярката за
неотклонение от „Задържане под стража” в по-лека, поради което искането за
изменение следва да бъде отхвърлено като неоснователно, а мярката за
неотклонение „задържане под стража”, взета по отношение на обв. К. –
потвърдена. С оглед осигуряване
възможност на органите на досъдебното производство да приключат своевременно
разследването по делото и предвид подадените две молби от обвиняемия с
идентични твърдения /през м.юли и през м.август 2017г./, които не са
доказателствено подкрепени, съдът намира, че следва да упражни правомощията си
по чл.65, ал.6 от НПК и да определи срок от два месеца, в който ново искане на обв. Н.Д.К. за изменение на
мярката за неотклонение в по-лека е недопустимо, освен ако искането се основава
на влошаване на здравословното състояние на обвиняемия. По този начин ще се
осигури възможност на органите на досъдебното производство да извършат в кратки
срокове всички необходими процесуално-следствени действия и да приключат
разследването.
Така мотивиран и на
основание чл.65, ал.4 и ал.6 от НПК, съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: