Р Е Ш Е Н И Е №
…....
гр. Враца, 14.07.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
– гр. Враца, ГО, VII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: КАЛИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Наталия П., като разгледа
докладваното от съдия Христова гр. д. № 5379
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108
ЗС.
Производството е образувано по искова
молба от К.Н.Р., ЕГН **********, и М.Й.А., ЕГН **********, чрез пълномощника им
адв. Л.Я., против Б.Ц.Г., ЕГН **********.
В исковата молба ищците твърдят, че по
силата на договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 188,
том III, рег. № 6362, дело № 325/2013 г, на нотариус Светла Бошнакова, са
собственици на УПИ ХХII-49 в кв. 4 по плана на с. Бели извор, одобрен със
заповед № 540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца, целият с площ от 960 кв.
м, заедно с построените в имота постройки и подобрения. Заявяват, че ответникът
Г. живее в съседния УПИ ХХIII-50 в кв. 4 по плана на с. Бели Извор, одобрен със
заповед № 540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца, и при справка от Община
Враца установили, че същият владее част с площ от около 60 кв. м от собствения
на ищците недвижим имот, която част е разположена в югозападния ъгъл на имота.
Тази площ е онагледена и в Скица № 736 от 21.06.2018 г., издадена от Община
Враца, отдел „Устройство, планиране и контрол по строителството“, на която е
нанесена неприложената регулация на с. Бели извор. Твърдят, че преди години
ответникът преместил леката ограда между двата имота и я разположил по –
навътре в имота на ищците и въпреки проведени разговори, отказвал да предаде
владението върху процесната част от собствения на ищците имот. Иска се
постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че ищците са собственици на 60 кв. м, представляващи част от
собственото им дворно място и разположени в югозападния ъгъл на собствения им
УПИ ХХII-49 в кв. 4 по плана на с. Бели извор, одобрен със заповед №
540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца, както и да бъде осъден ответникът
да предаде на ищците владението върху посочените 60 кв. м, част от собствения
им имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника Б.Ц.Г., чрез пълномощника му адв. Т.П., с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Заявява, че не той, а неговият син Д.Б.Ц. е
собственик на УПИ ХХIII-50 в кв. 4 по плана на с. Бели Извор, одобрен със
заповед № 540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца, по силата на Нотариален
акт за продажба на недвижим имот на внук за гледане и издръжка № 127, том I,
нот. д. № 182/1993 г. на нотариус Росица Цондова. Заявява, че той действително
обитава имота, а от няколко години ищците са негови съседи. Твърди, че при
нанасянето им в имота през 2013 г. между двата имота съществувала ограда, която
след наводнението през 2015 г. била почти разрушена. Ищците и ответникът решили
да построят нова ограда, като замерванията за точното определяне на границата
били извършени от строителен техник, ангажиран от ищеца К.Р.. Сочи, че в присъствието
на ищците и ответника били поставени колчета, по които впоследствие била
поставена и оградата и до 2018 г. между страните не съществували спорове. През
2018 г. ответникът се противопоставил на строеж на постройка в имота на ищците
на около 1 метър от общата ограда, което влошило отношенията им. Иска се
постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
Страните не спорят, а и от Нотариален
акт за покупко – продажба на недвижим имот № 188, том III, рег. № 6362, дело № 325/2013 г. на нотариус Светла
Бошнакова, се установява, че на 12.09.2013 г. ищците М.А. и К.Р. са придобили
правото на собственост върху следния недвижим имот: УПИ
ХХII-49 в кв. 4 по плана на с. Бели извор, община Враца, одобрен със Заповед №
540/10.06.1960 г. на кмета на община Враца, заедно с построените в имота
сгради, при съседи на имот: улица, УПИ XXIII-50, УПИ IV-49 и УПИ VVI-51.
От Нотариален акт № 127, том I, нот. дело № 182/1993 г. на нотариус Росица Цонкова,
е видно, че на 12.02.1993 г. трето за спора лице Д.Б.Ц. /син на ответника Б.Г./
е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: цялото дворище
пл. № 50 в кв. 4 по плана на с. Бели извор, за което дворище са образувани
четири парцела: парцел I, парцел II, парцел III и
парцел
XXIII.
Страните не спорят, а и от
доказателствата се установява, че за поземлен имот пл. № 50 е отреден УПИ
ХХIII-50 в кв. 4 по плана на с. Бели извор, одобрен със заповед №
540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца, който е съседен на собствения на
ищците УПИ ХХII-49 и се намира западно от него.
От заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че между двата имота съществуват
два вида граници – кадастрална и регулационна, като няма изменения на плана
след приемането му през 1960 г. На скица № 1 кадастралната граница между
имотите е по т. 1 – 2 – 3 /оцветена в кафяв цвят и продължава до т. 4/, и това
е имотната граница между двата имота, а регулационната линия – по т. 5 – 2 – 6
/в син цвят и продължава до т. 7/. Съществуващата между имотите ограда от
колове и телена мрежа и обозначена на скица № 2 към заключението в червен цвят
по т. 10 – 11 – 12 – 13 и в южния си край е разположена в близост до
кадастралната граница между имотите. Според вещото лице, собственикът на УПИ
ХХIII-50 е навлязъл след регулационната линия в югозападния ъгъл на УПИ ХХII-49 в защрихования с червени точки терен с площ от
51 кв. м.
В съдебно заседание вещото
лице заявява, че кадастралната граница по
т. 1 – 2 – 3, оцветена в кафяв цвят, е стара имотна граница. Не може да посочи
кога точно е извършено кадастралното заснемане на имотите, но е 2 – 3 годни
преди 1960 г. След това през 1960 г. е изготвен регулационният план, съгласно
който границата е по т. 5 – 2 – 6 /в син цвят/. Целта на новите регулационни
планове е да се образуват парцели с по – правилни форми. И оттук идва разминаването
между кадастъра и регулацията.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Д.А.Е.и Д.Б.Ц..
Свид. Е., която е приятел на ищците,
заявява, че е родена и цял живот е прекарала в с. Бели извор. Заявява, че
оградата между двата имота се е намирала винаги на мястото, на което и сега се
намира, откакто съществува имотът на ищците. Сочи, че знае за спора за „някакво
малко парче“, което ответникът ползва, а е на ищците. В останалата част
показанията на свидетеля са неотносими.
Свид. Ц. – син на ответника сочи, че е
собственик на УПИ ХХIII-50 от 1993 г., а баща му живее в имота. Според
свидетеля, оградата и сега си минава така, както е била преди, като в северния й
край навлиза в имота на свидетеля, но той нямал претенции за тази част.Заявява,
че отношенията по повод процесната спорна част били уредени между старите
собственици на имота на ищците и дядото на свидетеля, който е бил собственик на
неговия имот, но не знае дали ищците са знаели за това. Сочи, че след
наводнението през 2014 г. дошли специалисти, замерили и поставили колове, по
които била построена оградата между двата имота.
Други относими
доказателства в производството не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
От ищците К.Н.Р. и М.Й.А.
против ответника Б.Ц.Г. е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на
реална част с площ от 60 кв. м /а в съдебно заседание посочени като 51 кв. м/,
представляваща част от собственото им дворно място и разположена в югозападния
ъгъл на собствения им УПИ ХХII-49 в кв. 4 по плана на с. Бели извор, одобрен
със заповед № 540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца, както и да бъде
осъден ответникът да предаде на ищците владението върху посочената реална част.
Съгласно чл. 108 ЗС
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основание за това.
За основателността на
предявения иск в тежест на ищците е да докажат елементите на следния фактически
състав: 1. че са собственици на процесната реална част, която е част от
собственото им дворно място и е разположена в югозападния ъгъл на собствения им
УПИ ХХII-49 в кв. 4 по плана на с. Бели извор, одобрен със заповед №
540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца; 2. че ответникът владее тази реална
част, част от собствения на ищците имот.
В тежест на ответника е да
докаже, че има основание за владението си върху процесните 60 кв. м, а именно
че същите са част от имота, в който той живее.
Ответникът не оспорва, че в
качеството си на държател на УПИ ХХIII-50, държи и спорната реална част, която
счита, че е част от УПИ ХХIII-50. Ответникът е баща на собственика на УПИ
ХХIII-50 и живее и ползва същия.
Ищците са собственици на УПИ
ХХII-49, а ответникът – държател на УПИ ХХIII-50, които са два съседни имота с
обща граница като УПИ ХХII-49 се намира на изток от УПИ ХХIII-50. Установява
се, че през 1960 г. е бил приет регулационен план за с. Бели извор, предвиждащ
промяна в регулационната граница между двата имота, изразяваща се в придаване
на част от имот ХХIII-50 по новия план, обозначен с пл. № 50 по стария план към
ХХII-49 по новия план, съответно пл. № 49 по стария план.
Дворищнорегулационният план
за с. Бели извор е утвърден през 1960 г., когато е действал ЗПИНМ /отм./. Съгласно
чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ /отм./,
собствеността на придадените по дворищнорегулационния план части от недвижими
имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. В това се
състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план
относно придаваемото се място. Това отчуждителното действие на регулацията,
макар и настъпващо по силата на самия план, е поставено под отлагателно
условие, изразяващо се в това, че то не се зачита, ако регулацията не е
приложена. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. дело №
2/1993 г. на ОСГК на ВС, дворищнорегулационният план следва да се счита за
приложен тогава, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни
граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗТСУ /отм./. При действието на ЗПИНМ
/отм./ и ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни
парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата
регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./, при което новият план се създава въз
основа на положението на имотите преди регулацията - т. е. отчуждителното
действие на регулацията отпада.
При всички закони до
приемането на ЗУТ – Закон за благоустройството на населените места в Княжество
България от 1898 г., Закон за благоустройство на населените места от 1941 г., Закон
за планово изграждане на населените места от 1949 г. и Закон за териториалното
и селищно устройство от 1973 г. – дворищната регулация има непосредствено
отчуждително действие, т. е. в момента на влизането в сила на
дворищнорегулационния план дворните места или частите от тях, придадени към
съседните парцели, се считат за собственост на лицето, на което е принадлежала
кадастралната основа, за която е отреден парцелът. В това се състои
непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно
придаваемото се място. Заплащането на обезщетение на собственика за отчуждения
му имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на
собствеността, а поражда само облигационни отношения между отчуждения
собственик и лицето, в чиято полза е извършено отчуждаването. Но това пряко и
непосредствено отчуждително действие на дворищнорегулационния план
е поставено под условие, което има прекратителен характер, съгласно ТР №
3/1993 г. Следователно отчуждителното действие на регулационния план
настъпва от момента на влизането му в сила, но окончателното разместване на
собствеността настъпва от момента, в който този план бъде „приложен”, при
наличие на предпоставките по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./.
Неприлагането на регулацията обуславя извода за отпадане на отчуждителното
действие на регулационния план с обратна сила, като се счита, че с него не
са придадени съответните части по регулация от имот, собственост на едно
лице към друг съседен имот, притежание на друго лице и имотните
граници на двата имота се възстановяват по първоначалното им местоположението
преди регулацията, съгласно разпореждането на чл. 33, ал. 1, изр. първо ЗТСУ
/отм./. С отпадане на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен
дворищнорегулационен план правното положение на имотите се възстановява по
предходния регулационен план, който е приложен или до първоначалното положение
на имотите.
Със задължителните
разяснения, дадени с ТР № 3/1993 г., предпоставките за „приложението” на
регулацията са разграничени в зависимост от различните хипотези за изменение на
регулационния план, регламентирани в ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 ЗТСУ /отм./. Прилагането
на плана, може да се осъществи чрез заемане на придаваемите части по
законоустановения ред, но също и когато са изминали десет години от заемане на
придаваемите части, без този ред да е спазен. Въпреки отчуждителното
вещноправно действие на плана и по двата режима на ЗПИНМ /отм./ и на ЗТСУ/отм./,
дворищната регулация се счита приложена тогава, когато са уредени сметките за
придадения имот и в резултат на това той е завзет на база съставен нотариален
акт за придаваемото място /в този смисъл Решение № 780/13.11.2009 г. по гр. д.
№ 3024/2008 г., ВКС, III г. о./. Дворищнорегулационният план има отчуждително
действие по отношение на придадените по регулация към съседни имоти части, но
това действие е условно и прехвърля само голата собственост. Едва със заплащането
и завземането на придадените места по съответния ред приключва процеса по
прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Тогава планът се счита за
приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при
изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал. 3
вр. ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм./. Съответно, ако до изработването на следващ
регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на
плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за
основа при изработване на новия план /в този смисъл Решение № 304/12.07.2010 г.
по гр. д. № 263/2010 г., ВКС, II г.о./.
С § 6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ
е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ
дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им
действие за изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и
за заемане на придаваемите имоти или части от имоти отпада - §8, ал. 2 ПЗР на
ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ
дворищнорегулационен план има образуван по регулация съсобствен парцел или
придаваеми части от един имот към съседен парцел. При действието на §8, ал. 1
ЗУТ, ако в предвидения шестмесечен срок не бъдат уредени регулационните сметки,
то отчуждителното действие на плана отпада. С ТР № 3/ 2011 г. по т. дело №
2010г. на ОСГК на ВКС е прието, че отпадането на отчуждителното действие на
неприложените дворищнорегулационни планове в срока по §6, ал. 2 от
ЗУТ настъпва автоматично.
Макар да е постановено при
действието на ЗТСУ, посоченото по-горе Тълкувателно решение № 3/1993 г. намира
приложение и при придаване по регулация, осъществено при действията на
предходните благоустройствени закони, какъвто е ЗПИНМ /отм./ - в този смисъл е
Решение № 200 от 11.05.2011 г. по гр. д. № 439/2010 г., ВКС, I г. о.
От посоченото дотук следва,
че за да се приеме, че регулацията е била приложена, следва да се установи или
че определеното за придаваемата част от имота обезщетение е било заплатено,
като той е бил завзет по реда, установен в чл. 46 ЗПИНМ /отм./ и §107 и 108
ППЗПИНМ /отм./, респективно по този предвиден чл. 114 ал. 1 ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ
/отм./, или ако бъде доказано, че придаваемата част, макар и завзета не по
установения за това ред, е била владяна от собственика на имота към който се
придава, в период, по-дълъг от десет години.
Ищците не установиха нито да
е платено обезщетение за придаваемото към техния имот място от 51 кв. м, нито
че е бил зает и владян от ищците, респ. техните праводатели, в границите,
определени от регулационния план, повече от 10 години. В разглеждания
случай дворищно-регулационният план за с. Бели извор е утвърден още през 1960
г. при действието на ЗПИНМ /отм./ и по отношение на спорната
площ от 51 кв. м, която е била отредена за УПИ XXII-49, регулацията не е
приложена - липсват доказателства, а и не се твърди да е платено
обезщетение за това придаваемо място, нито то да е било отстъпено
доброволно или чрез въвод във владение. Не може да се приеме също, че е била заета и владяна от ищците,
респ. техните праводатели, в границите, определени от регулационния план,
повече от 10 години, тъй като свидетелските показания са категорични, че имотът
на ищците е владян от техните праводатели, а след това и от самите
ищци в границите, съответстващи на имоти пл. № 49 и пл. № 50 и
оградата между двата имота винаги се е намирала, където се намира и сега – т. е.
в близост до страта имотна граница между парцелите.
С отпадане на
отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен дворищнорегулационен план
правното положение на имотите се възстановява до първоначалното положение на
имотите. С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 108 ЗС е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски за производството възниква
за ответника.
Същите се претендират съгласно списък
по чл. 80 ГПК в размер на 300 лева адвокатски хонорар, платен в брой, видно от
Договор за правна защита и съдействие № 221/22.02.2019 г. Представени са
доказателства, че тези разноски са действително извършени. Ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника сумата от 300 лева – сторени в производството
разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ищците
К.Н.Р., ЕГН **********, и М.Й.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, против
ответника Б.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108
ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са
собственици на реална част с площ от 60 кв. м /уточнена в съдебно заседание
като 51 кв. м/, представляваща част от собственото им дворно място и
разположена в югозападния ъгъл на собствения им УПИ ХХII-49 в кв. 4 по плана на с. Бели извор, одобрен
със заповед № 540/10.06.1960 г. на кмета на Община Враца, и за осъждане на
ответника да предаде на ищците владението върху посочената реална част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците К.Н.Р., ЕГН **********, и М.Й.А., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на
ответника Б.Ц.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300 лева /триста лева/ – сторени в
производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: …………………………….