№ 522
гр. Бургас, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120202016 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Х..... К" ЕООД, ЕИК ......., срещу Наказателно
постановление № 02-2500255/12.05.2025 г., издадено от директорa на Дирекция "Инспекция
по труда" - Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1 от
КТ, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М. К... от БАК, която
поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. С.
Н...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 27.02.2025 г., около 10:00 ч., в гр. Бургас, служители на Инспекцията по труда
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект:
жилищна сграда и ограда – плътна част с височина до 2,20 метра по вътрешна регулационна
граница между УПИ I – 168 и УПИ III - 169, разположена изцяло в УПИ I-168, кв. 20 по
плана на ж.к. И....., гр. Бургас, с идентификатор № 07079.501.168, с изпълнител -
1
жалбоподателя "Х..... К" ЕООД. На строителния обект било установено да полага труд
лицето И.С.М., като същият извършвал декофриращи дейности на втора етажна плоча.
Работникът И.С.М. собственоръчно декларирал, че работи за жалбоподателя "Х..... К" ЕООД
от 26.02.2025 г., на длъжност „общ работник“, с работно време от 08:00 ч. до 16:00 ч., с два
почивни дни в седмицата, с трудово възнаграждение от 50 лв. на ден.
След извършена последваща проверка по документи се установило, че работодателят
"Х..... К" ЕООД не е уредил като трудови правоотношенията с работника И.С.М.. Представен
е граждански договор за извършване на дейност по монтаж на арматура и договор с
подизпълнител „П...“ ЕООД.
На 20.03.2025 г. на жалбоподателя е съставен АУАН, a на 12.05.2025 г. е издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а актът е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а НП е било издадено в 6-месечния срок, като същото е
съобразено с чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща
на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите
факти правилно са подведени под посочените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на производството против него.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай категорично се
установява, че по време на проверката И.С.М. се е намирал на работното си място -
въпросният строителен обект, където работел като общ работник и декофрирал втората
етажна плоча. Самият работник собственоръчно е декларирал (л. 17), че работи при
жалбоподателя "Х..... К“ от 26.02.2025 г., с работно време от 08:00 ч. до 16:00 ч., с два
почивни дни и с трудово възнаграждение от 50 лв. на ден. В потвърждение на това са и
показанията на актосъставителя Г. С. - главен инспектор, дадени в открито съдебно
заседание (л. 39 - гръб - 40), като същата заяви пред съда, че на въпросния ден лицето е било
заварено да работи в обекта и същият е потвърдил, че работи за дружеството-жалбоподател.
Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че именно "Х..... К“ е изпълнител на
строителния обект, на същия този обект е полагал труд работника, имало е информационна
2
табела (л. 16), както и самият технически ръководител и работниците на място са
потвърдили пред проверяващите органи, че самото строителство се извършва от "Х..... К"
ЕООД и че те работят за него. Съдът цени показанията на св. Г. С., тъй като същата се явява
незаинтересована от изхода на делото, показанията и са последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви, дадени въз основа на нейните непосредствени възприятия на фактите и
съответстващи на представените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги
възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя частично и от показанията на св.
С...В... .., относно обстоятелствата, че същият е присъствал по време и място на проверката;
че е технически ръководител на строителния обект; че работниците са извършвали дейности
по декофриране на обекта; че е имало информационна табела с посочен изпълнител - "Х.....
К" ЕООД; както и че последният му е работодател. В тази част те съответстват на
представените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги възприема при
обосноваване на фактическите си изводи по делото.
Относно твърденията на свидетеля С...В... .., че работниците били към друг
работодател, съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани. На първо място, този
свидетел се явява заинтересован от изхода на делото, тъй като същият работи при
жалбоподателя, бил е по време на проверката в обекта и има отношение към случващо се,
което по мнение на съда налична е субективност и пристрастност в показанията му, както и
лесно обясним стремеж да представи фактите в максимално изгодна светлина за своя
работодател, предвид наличието и на служебна зависимост. На следващо място, показанията
на свидетеля С...В... .. са в пълно противоречие със събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Показанията му противоречат на изложеното от св. Г. С., че когато са
започнали проверката именно св. С...В... .. е потвърдил, че жалбоподателят е строител на
обекта и всички работят за него, което съответства на информационна табела (л. 15-16), на
справката-декларация (л. 17) и на заявеното от самите работници на място. Нещо повече,
дори самият управител на „Х..... К“, в своето писмено възражение по АУАН (л. 11), не е
отрекъл факта, че работниците са негови, а е посочил само, че „са наети за определен срок и
работа“.
По отношение на представените от жалбоподателя два писмени документа -
граждански договор от 26.02.2025 г. (л. 5) и договор за подизпълнение от 01.07.2024 г. (л. 6),
съдът намира да отбележи няколко неща. На първо място, с тези два документа (единият от
който дори не е подписан - л. 7) не се оборва възприетата по-горе фактическа обстановка, а
именно, че И.М. е бил работник на жалбоподателя и е изпълнявал физически трудовата си
функция на неговия строителен обект. На следващо място, не може да се сподели тезата на
жалбоподателя, че на въпросната дата работникът е бил ангажиран с граждански договор да
монтира 500 кг арматура на обекта, доколкото дейността му в хода на проверката е била
съвсем различна - де-кофраж, и се различава от предмета на гражданския договор. На трето
място, при проверката нито техническия ръководител, нито самият работник (или някой от
другите работници), изобщо са споменавали за наличие на сключен договор, респ. не е
3
ставало въпрос за представянето на такъв, както и въобще не е ставало дума, че на обекта
има подизпълнител. На четвърто място, представените документи са в явно противоречие с
вече кредитирания от съда доказателствен материал. И на края, тези два документа са
частни, които обаче нямат достоверна дата, поради което и не може да се приеме, че са
съставени на посочената в тях дата. Изложеното мотивира съда да не се доверява на тези два
документа.
Настоящият съдебен състав намира, че посочените по-горе обстоятелства - длъжност,
работно време, почивни дни и трудово възнаграждение, са елементи на възникнало трудово
правоотношение между жалбоподателя и работника, което е следвало да бъде уредено със
сключен писмен трудов договор. Следователно, жалбоподателят, в качеството си на
работодател, след като не е уредил възникналото между него и работника трудово
правоотношение, съгласно изискванията на трудовото законодателство, той не е изпълнил
своето законово задължение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, и правилно е била
ангажирана отговорността му. Нарушението е формално и за съставомерността му не е се
изисква настъпването на вредни последици. То е довършено в момента, в който работникът
започне фактически да изпълнява трудовите си задължения, без да има подписан трудов
договор с работодателя.
Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид.
Съдът намира, че е осъществен състава на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, вр. чл.
414, ал. 3 от КТ, съгласно който за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ наказанието е
имуществена санкция в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. Правилно е наложена имуществена
санкция в минимален размер от 1 500 лв.
С оглед на изложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора разноски се дължат в полза на АНО. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита
в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 лв. до 150
лв. С оглед на извършените действия по делото, съдът достигна до извод, че за
осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в минимален размер от 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2500255/12.05.2025 г., издадено
от директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на жалбоподателя "Х.....
К" ЕООД, ЕИК ......., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА "Х..... К" ЕООД, ЕИК ......., да заплати в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ - гр. София сумата в размер на 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5