РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20211880200124 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предви следното :
Производство по реда на чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на М.К., чрез адв. В.К., срещу Заповед за полицейско
задържане на лице рег. № 353зз-83 от 14.06.2021 г. на полицейски орган при РУ Своге
на ОДМВР София, с която е наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок от 24 часа“.
В жалбата, както и в открито съдебно заседание, се излага че обжалваната
заповед е незаконосъобразна и необоснована, издадена при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми, поради което се иска от съда да
я отмени.
Ответникът по жалбата не изрази становище, както и контролиращата страна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
С обжалваната заповед М.К. е задържан за 24 часа. Задържането е станало на
14.06.2021 г. в 14,30 часа, а лицето е освободено на 15.06.2021 г. в 11,30 часа.
В заповедта за задържане е посочено, че лицето е задържано на основание чл. 72
ал. 1 т. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК. Изготвени са декларация на лицето и
протокол за обиск на същото, като от него са иззети лични вещи. К. е дал и сведение.
1
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в срок от лице, което има
правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата се явява и
основателна, поради следните съображения :
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен полицейски орган
по смисъла на чл. 57 ал. 1 ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона
правомощия. При постановяването на заповедта съдът не констатира допуснати
нарушения на административно- производствените правила от гледна точка на
процедурата при издаване на акта, доколкото формално са спазени законово
установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата
му на жалба и на адвокатска защита.
Към момента на задържането чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изрично изисква като
елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните
основания за задържането. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за
законосъобразност върху обжалвания акт и същият подлежи на отмяна като
незаконосъобразен по смисъла на чл. 146 т. 2 от АПК и издаден в нарушение на чл. 74
ал. 2 т. 2 от ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на
въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически
основания за издаване и доколко те могат да се свържат с посочените от издателя
правни норми.
Макар и формално реквизитите на заповедта съгласно разпоредбата на чл. 74,
ал. 2 ЗМВР да са налице, оспорената заповед е постановена в нарушение на
нормативните изисквания за съдържанието на акта, тъй като не са посочени конкретни
данни, обосноваващи прилагането на принудителната административна мярка по чл.
72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, който текст е посочен като правно основание за постановяване на
задържането. Съгласно цитираната разпоредба, полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Липсва каквото и да
е фактическо основание за задържане на лицето, защото не са описани никакви
обстоятелства, които да го налагат. Посочено е единствено, че задържането е във
връзка с ДП № 138/2021 г., без обаче да се опишат конкретни фактически
обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се
постановява задържането, е съпричастно по някакъв начин към въпросното деяние. В
производството по издаване на един административен акт излагането на мотиви в акта
дава възможност на адресата му да узнае какви са фактите, мотивирали
административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават
възможност и на по-горестоящия административен орган и съда да извършат
проверката за законосъобразност на акта. По изложените причини липсата на мотиви
във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт.
От друга страна, дори и да се приеме, че към момента на издаване на заповедта е
имало данни лицето да е било свързано с някакво престъпление, е било необходимо да
се мотивира в акта защо се налага неговото задържане, за да се прецени именно
съразмерността на мярката с ограничаването на правата. Такава обосновка липсва,
поради което съдът намира, че задържането му не е било оправдано с оглед целта на
2
закона. Според принципа на законността, административните актове се издават за
целите, на основанията и по реда, установени от закона - чл. 4 ал. 2 АПК, а съгласно
принципа на съразмерността - чл. 6 ал. 2 АПК, административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-
необходимото за целта, за която актът се издава. В случая оспорената мярка не се явява
приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за
съразмерност, защото задържането не може да е самоцел, а следва да е съобразно с
целта на ограничението и да се явява пропорционално на засягането правото на
свобода в съответствие с чл. 6 ал. 1 АПК. Като не е спазено това изискване,
задържането става акт на неоснователна принуда, който противоречи на
предназначението на съответната принудителна административна мярка и по този
начин заповедта се явява издадена в несъответствие с целта на закона.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта за задържане е
незаконосъобразна и неоснователна, поради което тя следва да бъде отменена и без да е
необходимо да се излагат повече допълнителни съображения в тази насока, доколкото
горното е напълно достатъчно, за да формира категоричния извод на съда в този
смисъл.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, вр. чл. 143 ал. 1 АПК,
ответникът дължи на жалбоподателя направените разноски в процеса – 10 лева за
държавна такса. По отношение на претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, съдът съобрази, че то е уговореното при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за адвокатурата – оказана безплатна
адвокатска помощ, като съдът го определя в минималния размер от 400 лева –
определен по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
Отменя по жалба на М. Л. К. от с. К., общ. Р., Заповед за полицейско задържане
на лице рег. № 353зз-83 от 14.06.2021 г., издадена от Е. М., ..... при ..., с която е
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК
*********, представлявана от директора, да заплати на М. Л. К. от с. К., общ. Р., обл.
В., ул. „...” № , ЕГН **********, направените по делото разноски за заплатена
държавна такса в размер на 10 лева.
Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК
*********, представлявана от директора, да заплати на адвокат В.П. К. от ....., личен
адв. № ......., адрес : гр. С., ул. „...” № , вх. , ап. , сумата от 400 лева – за оказана
безплатна адвокатска помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в
14-дневен срок, който тече от днес за жалбоподателя, и от съобщаването му за
3
ответника. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге. Препис от решението да се
връчи и на РП Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
4