Р Е Ш Е Н И Е
№...............
гр.Плевен,
05,10,2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски районен съд, ІХ-ти граждански състав, в
публично съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка С., като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.дело №7701 по описа на съда за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Пред ПлРС е
депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на
управление ***-р ***, чрез юрк.Б.Р., против В.Л.С., ЕГН **********,***,
в която
се твърди, че между *** като кредитор
и
ответника - като кредитополучател, е сключен
договор за паричен заем №97094 от 24,11,2016 г. за
сумата от 600,00 лева, при договорна лихва 111,75 лева, като страните са
постигнали съгласие общата сума от 711,75 лева да бъде върната на 22 равни
двуседмични вноски в размер на 32,35 лева, последната от които е дължима на
28,09,2017 г. Твърди
се, че поради непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок
съгласно клаузите на договора, е начислена неустойка в размер на 696,25 лева, а
поради настъпила предсрочна изискуемост, на 19,01,2017 г. е начислена неустойка
в размер на 268,81 лева /20% от дължимата до пълното погасяване сума в размер
на 1344,05 лева/. Сочи се, че поради забава в плащането на дължимите вноски е
начислено и обезщетение за забава в размер на 178,13 лева за периода от
20,01,2017 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/
до датата на подаване на зявалението в съда. Твърди се, че заплатената до
момента сума от ответника е 63,95 лева. Сочи се, че между заемодателя и
ищеца в настоящото производство, е сключен договор за цесия от 31,10,2017
г.
и Приложение №1 от същата дата, въз основа на които в полза на ищеца е
прехвърлено вземането по процесния договор за заем. Твърди се,
че въз основа на договора за цесия, ищецът се е задължил да изпраща
уведомления до длъжниците за станалата цесия, като се твърди, че до отв.С.
е
изпратено уведомление от 10,11,2017 г., получено от длъжника на
17,11,2017 г. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК,
по което е образувано ч.гр.д.№5713/2019 г. на ПлРС,
като ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съдът
да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на
ищеца сумата
от 576,87 лева главница за периода 22,12,2016 г. –
28,09,2017 г., 102,53 лева договорна лихва за периода 22,12,2016 г. –
28,09,2017 г., 664,65 лева, представляващи неустойка за неизпълнение на
догоорно задължение за периода 22,12,2016 г. – 28,09,2017 г., 268,81 лева
неустойка за предсрочна изискуемост, начислена на 19,01,2017 г., 178,13 лева
обезщетение за забава за периода от 20,01,2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
30,08,2019 г. до окончателното изплащане на сумите. В молба,
депозирана в деня на с.з., процесуалният представител на ищеца моли съда да
уважи исковете.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му
особен представител – адв.Т.Д. от ПАК, в който сочи, че искът е недопустим, тъй
като ищецът не е бил активно легитимиран да подаде заявление по чл.410 от ГПК.
Алтернативно се сочи, че искът е неоснователен. Твърди се, че в порцесния
договорлипсват условията за прилагане на лихвения процент, което го прави
недействителен. Сочи се, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и
т.20 от ЗПК. Твърди се, че клаузите на договора не са индивидуално уговорени и
са неравноправни – клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение и
клаузата за неустойка при предсрочна изискуемост. Сочи се, че не са спазени
изискванията на ЗПК за минимален размер на шрифта и се оспорва автентичността
на процесния договор за заем. Оспорва се представителната власт на
представляващия дружеството ищец. Оспорена е истинността /авторството/ на 10
броя писмени доказателства и се иска прилагането им в оригинал или официално
заверен препис. Направено е искане за задължаване на ищеца да представи
доказателства, удостоверяващи представителната власт на лицето, посочено като
заемодател ***, подписал договора от 24,11,2016 г. за ***, както и лицето,
посочено в уведомителното писмо, изходящо от цедента. В с.з. особения
представител на ответника моли съда да отхвърли исковете за съобразно
направените възражения за нищожност на клаузи от договора.
Съдът, като
взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
От
приложеното по делото ч.гр.д.№5713/2019 г. по описа на ПлРС е видно, че е
издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №3231/02,09,2019 г.,
с която е разпоредено на ответника да заплати на кредитора – ищец по настоящето
дело, следните суми: 576,87 лева главница за периода
от 22,12,2016 г. до 28,09,2017 г., 102,53 лева договорна
лихва за периода от 22,12,2016 г. до 28,09,2017 г.,
664,85 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 22,12,2016 г. до 28,09,2017 г.,
268,81 лева неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 19,01,2017 г., 178,13 лева обезщетение за забава за периода от 20,01,2017 г. до 30,08,2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 30,08,2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в
размер на 35,82 лева за държавна
такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът
е уведомен по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за издадената заповед за изпълнение, поради
което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд, е депозирал искова
молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Установява
се от приложената по делото молба за сключване на договор за паричен заем
№0135153/24,11,2016 г., че ответникът по делото е отправил искане до ***за
предоставяне на заем в размер на 600,00 лева, които е следвало да върне на 22
вноски.
Видно
е от приложения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, че на ответника е направено от ***предложение
да сключи заем в размер на 600,00 лева, платими на 22 двуседмични вноски.
Видно е от приложения по делото Договор за
паричен заем №97094/24,11,2016 г., сключен между ***и ответника, че на
ответника е предоставена заемна сума в размер на 600,00 лева, която същият се е
задължил да върне, при следните условия: на 22 броя седмични погасителни вноски
в размер на 32,35 лева. В договора страните са уговорили, че ГЛП ще е в размер на 40,08 %, а ГПР ще е в
размер на 48,998 %. Страните са договорили и, че при настъпване на предсрочната
изискуемост заемодателят има право да начисли неустойка за предсрочна
изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която е в размер на 20% от
дължимата до пълното погасяване на договора сума, представляваща непогасени
главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение /чл.7,
ал.4 от Договора/. Уговорено е и в чл.8, че договорът за заем ще бъде обезпечен
с поне две обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от страна на
Заемателя или банкова гаранция лили поръчител, отговарящ на условията по чл.9,
ал.2 от ОУ /физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната, а в случай, че са двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4
пъти минималната работна заплата за страната, не са поръчители по други
договори за заем, сключени от Заемодателя, не са Заематели по сключени и
непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя, нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по
активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ
документ за размера на получавания от тях доход; залог върху движима вещ, чиято
пазарна стойност, оценена от лицензирани оценители, надвишава два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включващо договорената главница и лихва;
първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора
за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва. В
договора за заем заемателят е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай,
че в 3 - дневен срок от подписването на договора не предостави на заемателя
договореното обезпечение или предоставеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя неустойка за
неизпълнение на договорно задължение.
Приобщен
като доказателство по делото е и погасителен план към процесния договор за
заем, от който се установява, че вноската по кредита включва определената в
договора вноска по отпуснатия кредит и неустойка по чл.8 от същия.
Приложени
като доказателства по делото са и ОУ към договора за заем.
Установява
се от приложения по делото препис на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и препис-извлечение от Приложение №1 към него
от 31.10.2017г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца ***вземанията,
произтичащи от процесния договор за заем, включващо и процесното вземане – под
№875.
Видно
е от представените по делото доказателства, че на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД
е налице потвърждение на извършената цесия от заемодателя.
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***чрез управителя, се
установява, че дружеството е упълномощило цесионера ***да уведоми от името на
цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за цесия.
Видно
е от представените по делото доказателства, че ищецът е връчил уведомлението за
цесия лично на ответника.
По
делото е прието и изслушано заключението по допуснатата СИЕ, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно дадено и неоспорено от страните по делото. От
изслушаната по делото СИЕ се установява, че между ответника по делото и ***е
сключен договор, по силата на който на ответника е предоставен заем в размер на
600,00 лева, а единствената внесена сума е в размер на 64,00 лева. ВЛ е
установило, че размерът на договорната лихва, останала неизплатена е 102,53 лева, а дължимата неустойка по
изпълнението на задължението по чл.8 от Договора е в размер на 664,65 лева. ВЛ
сочи , че лихвата за забава за
периода 20,01,2017 г. – 30,08,2019 г., е в размер на 179,68 лева.
От
заключението на ВЛ по изслушаната СГЕ се установява, че подписът, положен за
„заемател“ в договора от 24,11,2016 г., е положен от В.Л.С..
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже
учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника; наличието на
валидно облигационно отношение между ответника и ***предоставяне на дължимите
по договора услуги, валиден договор за прехвърляне на вземането на ищеца,
надлежно уведомяване на ответника за настъпилото прехвърляне, както и че
задължението по договора е станало изискуемо, както и размерът на задължението.
Не
се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по
делото доказателства, че длъжникът е
уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда,
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване
на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа
вземане на праводателя си по сключения
между ответника и него договор за заем.
По делото не е спорно, че е сключен договор за
паричен заем между ***и В.Л.С., че на е
предоставена заемна сума в размер на 600,00 лева, която същият се е задължил да
върне, при следните условия: на 22 броя седмични погасителни вноски в размер на
64,00 лева; че страните са уговорили, че
ГЛП ще е в размер на 40,08 %, а ГПР ще е в размер на 48,998 %; че при
настъпване на предсрочната изискуемост заемодателят има право да начисли
неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която
е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума,
представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение
на договорно задължение /чл.7, ал.4 от Договора/; че договорът за заем ще бъде
обезпечен с поне две обезпечения, а именно: издаването на запис на заповед от
страна на Заемателя или поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната
/а в случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната/, не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя,
не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя, нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях
доход; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани
оценители/ надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включващо договорената главница и лихва; първа по ред ипотека; предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва; че заемателят е декларирал, че се счита
за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от подписването на договора не
предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на Заемодателя
неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в
самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 7 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи
плащания /чл. 7 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Поради изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Видно от представения по делото договор за
прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и приложение № 1 към него вземанията
по процесния договор срещу ответника са
цедирани н. "А.з.с.н.в." ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано
вземането, което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В
договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част
от него. Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава
цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л.19/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо от за прехвърляне на вземането / по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника, което е връчено лично на последния. Поради
което и съдът приема, е ответникът е надлежно уведомен за настъпилата цесия.
По отношение на претендираните вземания по
договора, съдът намира следното:
По
отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в размер
на 576,87 лева, която е останала незаплатена. В тежест на ответника е да докаже
плащане на претендираната сума. От представените по делото доказателства, а и
от изслушаната по делото ССЕ се установява, че
процесната сума е незаплатена от длъжника, поради което съдът приема, че
ищецът има вземане срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 576,87
лева. Падежът и на последната вноска за главница е изтекъл на 28,09,2017 г.,
поради което и цялата сума е изискуема.
Поради установяване на дължимостта на иска за
главница основателна се явява и претенцията за законна лихва върху главницата
за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 30,08,2019 г. до окончателното плащане.
По
отношение на възнаградителната лихва:
Претендира се договорна лихва в размер на 102,53
лева за периода от 22,12,2016 г. до датата на падежа на последната погасителна
вноска 28,09,2017 г. По договора е предвиден фиксиран годишен лихвен процент от
40.08 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям
от законната лихва. В случая съдът намира, че с оглед срока на договора,
размерът на кредита, размера на възнаградителната лихва спрямо размера на
кредита и рискът от сделката, който носи кредитора, както и автономията на
волята, уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави,
поради което и предявената искова претенция следва да се уважи, като се вземе
предвид факта, че както към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,
така и към датата на последното о.с.з. срокът на договора е изтекъл.
По отношение на неустойката:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е
акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да
възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на
валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което
е действително и неизпълнение на главното задължение.
Съдът
намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите
нрави:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с
други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили
неустойка във фиксиран размер от 696,30 лева /претендирани като неизплатени в
производството 664,65 лева/. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи
на чл.21, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143,
т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката
е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй
като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
чл.4 от договора. Поради изложеното съдът намира, че претенцията за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение следа да се
отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на
добрите нрави. Нищожна, като заобикаляща закона, е и предвидената в чл.7, ал.4
от Договора клауза, според която заемателят дължи неустойка в размер на 20 % от
непогасеното задължение при обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Съдът намира, че клаузата противоречи на закона /чл.33 от ЗПК/,чиято
императивна разпоредба предвижда, че при забава на плащанията на потребителя
кредиторът има право само на мораторна лихва.
По
отношение на лихвата за забава:
Страните са уговорили, че при забава на
плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на
кредитодателя лихва за забава в размер на законната лихва. Съдът счита, че
следва да определи претендираната законна лихва върху сумата от 600,00 лева – такава,
каквато се е дължала в крайния срок на договора. Размерът на законната лихва е
нормативно определен на основание чл.86, ал.2 от ЗЗД - основният лихвен процент
на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта /чл.Единствен от
ПМС №72 от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута/. За претендирания период лихвата за забава за
вземанията, върху които ищецът твърди да е начислена, съдът изчисли, на
основани чл.162 ГПК, в размер на 158,84 лева, като за тази сума искът следва да
бъде уважен.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в
общ размер от 40,34 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
При този изход на производството и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е претендирал 214,18 лева за държавна такса, 305,00 лева възнаграждение
за особен представител, 200,00 лева депозит за ВЛ и 350,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение /от които съдът приема че има право само на
100,00 лева с оглед ниската фактическа сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно
заседание, липсата на събиране на допълнителни доказателства и изменението на
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8 от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да
заплати на ищеца разноски в исковото производство в общ размер на 382,66 лева
съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
Следва
на адв.Т.Д. да се изплати възнаграждение за особено представителство в размер
на 300,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79 от ЗЗД в
отношенията между страните, че В.Л.С.,
ЕГН **********,***, дължи н. ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***-р ***, следните суми: сумата от 576,87 лева главница за периода
22,12,2016 г. – 28,09,2017 г., 102,53
лева договорна лихва за периода 22,12,2016 г. – 28,09,2017 г., 158,84 лева обезщетение за забава за
периода от 20,01,2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 30,08,2019 г. до окончателното
изплащане на сумите, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№5713/2019 г. на ПлРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над признатото за дължимо обезщетение за забава
в размер на 158,84 лева до претендираното от 178,13 лева, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, против В.Л.С., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79 и вр.чл.92 от ЗЗД с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
664,65 лева, представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода 22,12,2016 г. – 28,09,2017 г. и 268,81 лева неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена на 19,01,2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на
основани чл.78, ал.1 от ГПК В.Л.С.,
ЕГН **********,***, да заплати н. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-р ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер на 40,34 лева съразмерно с частта от вземането, за което се
установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.Л.С., ЕГН **********,***, да заплати н.
/****, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***-р ***, направените разноски в исковото
производство в общ размер на 382,66 лева съразмерно с частта от вземането, за което се установи, че съществува.
Да се изплати на особения представител адв.Т.Д.
от ПАК възнаграждение за особено представителство в размер на 300,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: