Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 26.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и шести
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Я.а,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 970 по описа
за 2018г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявен от А.И.Т. против В.Д.С. и П.К.С.-В.,
последните в качеството им на наследници на К.Л.Сиск с правно основание чл.439
от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумите от
18500 щатски долара - главница, ведно
със законната лихва върху главницата считано от 22.10.2002г. до окончателното
изплащане, сумата от 13620 щатски долара
- обезщетение за вреди и сумата от 2800 лева – разноски, за които е образувано изпълнително дело № 20078110400265 по описа
на ЧСИ Н. Ж. /преобразувано от изп.дело № 20067390400292 по описа на ЧСИ Сл.С. и от изп.дело № 2222/2005г. на ДСИ при РС-гр.Добрич/ въз основа на издаден
изпълнителен лист в полза на К.Л.Спо в.гр.д. № 92/2005г. по описа на ВАпС,
поради настъпил нов факт след приключване на съдебното
производство, а именно изтекла погасителна давност за вземането в периода от
05.07.2005г. до 05.07.2010г.
В исковата молба ищецът твърди, че
въз основа на издаден в полза на наследодатела на ответниците – К.Л.Сизпълниелен
лист по гр.д.
№ 910/2002г. на ДОС срещу ищеца, на 05.07.2005г. е образувано изпълнително дело
№ 2222/2005г. по описа на СИС при ДРС, което в последствие е възложено на ЧСИ С.С.,
при който е образувано под № 2006739040292. В последствие изпълнителното дело е
възложено на ЧСИ Н.Ж., при когото е образувано под № 2007811040265.
Посочва, че взискателят по делото е подавал молби за опис на МПС, за опис на
движими вещи и на недвижим имот, по които обаче не са извършени изпълнителни
действия. Подадена била и молба за изпълнение върху дружествени дялове на
длъжника в „Наско“ ЕООД, но поради нестанала публична продан по молба на взискателя е насрочена втора. С
постановление от 25.11.2011г. ЧСИ е конституирал наследниците на починалия
взискател – ответниците по делото В.С. и П.С.-В., като на 09.04.2013г. ЧСИ Н.Ж. по тяхно искане е наложил възбрана на
½ ид.част от недвижим имот в гр.Добрич, ул.“Сан Стефано“ № 10, вх.Б,
ет.5, ап.9, който е бил изнесен на публична продан и възложен на взискателите с
Постановление от 10.04.2017г. Ищецът твърди, че в периода от образуването на
изпълнителното дело – 05.07.2005г. до 05.07.2010г. не са били предприети
изпълнителни действия, поради което вземането на взискателя е погасено по
давност, което се явява новонастъпил факт обусалвящ недължимост на вземането.
От друга страна се твърди, че по изпълнителното дело не са били предприети
изпълнителни действия в продължение на повече от 2 години след образуване на
делото, поради което към 05.07.2007г. е настъпила перемпция, а всички извършени
след тази дата изпълнителни действия са невалидни. Моли
съда да приеме за установено спрямо ответниците, че не дължи сумите по
издадения в полза на наследодателя им изпълнителен лист поради погасяване на вземането за тях по давност в периода от 05.07.2005г. до
05.07.2010г.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците В.С. и П.С.-В., чрез
процесуалния им представител. Не оспорват, че като наследници на К.С.участват в
качеството на взискатели в образуваното срещу ищеца изпълнително производство.
Твърдят, че с образуването на изпълнителното дело - № 2222/2005г. по описа на СИС при ДРС е
прекъсната давността за вземането по смисъла на чл.116, б.“в“ от ГПК. Оспорват да
е настъпила перемпция по процесното изпълнително дело /включително с всички
последващи трансформации/, като твърдят, че този факт е установен с влязло в
законна сила решение по гр.д. №
143/2016г. по описа на ДОС. Молят исковата претенция да бъде оставена без
уважение, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищецът
А.И.Т., чрез процесуалния си представител поддържа предявеният иск моли да бъде
уважен. Счита, че последното изпълнително действие е извършено на 15.11.2006г.
с молбата за извършване на публична продан на дяловото участие на длъжника,
перемпцията на изпълнителното дело е настъпила на 15.11.2008г. и съответно
погасителната давност за вземането е изтекла на 15.11.2011г. Претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнагражение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Ответниците В.С. и П.С.-В., чрез процесуалния си представител оспорва,
че за вземането спрямо ищеца е
изтекла погасителна давност. Молят исковата претенция
да бъде отхвърлена като
неоснователна и да бъдат присъдени сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения приема за установено
следното от фактическа страна:
В полза на наследодателя на ответниците К.Л.Сна 28.06.2005г. е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 910/2002г. по описа на ОС-гр.Добрич и в.гр.д. № 92/2005г.
по описа на ВАпС, с който длъжникът А.И.Т. е осъден да заплати на К.Л.Ссумите
от 18500
щатски долара, представляваща невърната сума по договор за заем
сключен между страните, 13620 щатски долара, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата,
определено по размер на законната лихва, ведно със законната
лихва върху главницата считано от
22.10.2002г. до окончателното изплащане, както и сумата
от 2800
лева – разноски по водене на делото.
Изпълнителното
дело № 2222/2005г. по описа на ДСИ С. с район на действие Районен съд - Добрич
е образувано с разпореждане от 18.07.2005г. въз основа на молба на К.С.от
05.07.2005г. с приложен към нея издаден изпълнителен лист за процесните суми.
С покана за
доброволно изпълнение, получена от длъжника А.И.Т. при отказ на 12.08.2005г.
/л.16 от изп.дело/, последният е поканен да заплати на кредитора К.Л.Ссумата от
общо 32120 щатски долара + 2800 лева разноски по издадения по в.гр.д. № 92/2005г.
изпълнителен лист.
С молба от
29.07.2005г. по изпълнителното дело взискателят К.С.е поискал да бъде наложен
запор върху притежаваните от длъжника А. Тонев дялове в „Нас-Ко“ ЕООД.
Съдебният изпълнител е разпоредил налагане на запор върху дяловете на длъжника
в посоченото дружество, като съобщението е достигнало до фирменото отделение на
Окръжен съд-Добрич на 06.10.2005г.
На 06.06.2006г.
взискателят по изп.дело № 2222/2005г. по описа на СИС при Районен съд-гр.Добрич
– К.С.е сезирал съдебния изпълнител с искане за изпращане на делото на ЧСИ С.С.
за продължаване на действията по принудително изпълнение, при когото е
образувано под № 20067390400292.
По молби на
взискателя от 24.08.2006г. по изп.дело № 20067390400292 по описа на ЧСИ-С.С. за
насочване на изпълнението върху дружествения дял на длъжника в „Нас-Ко“ ЕООД и
върху движими вещи на длъжника, с разпореждания от 28.08.2006г. и от
24.08.2006. е насрочена публична продан върху дружествения дял на длъжника в
посоченото ЕООД в периода от 13.09.2006г. до 13.10.2006г., както и опис на движимите
вещи на длъжника, който да се проведе на 11.10.2006г.
Обявлението за
насрочената публична продан на дружествения дял е поставено на таблото в
сградата на ОС-гр.Добрич на 31.08.2006г. С протокол от 14.10.2016г. ЧСИ С.С. е
обявил насрочената публична продан на дружествения дял на „Нас-Ко“ ЕООД на
стойност 5000 лева за нестанала поради неявяване на купувачи.
С молба от
15.11.2006г. взискателят К.С.е сезирал съдебният изпълнител с искане за
провеждане на нова публична продан на дружествения дял на длъжника в „Нас-Ко“
ЕООД.
Видно от писмо от
ОД „Полиция“-Добрич от 22.11.2006г./ л.102/ до ЧСИ Сл.С., последният е уведомен
за наложената на А.Т. принудителна административна мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС.
Същата видно от писмо до ЧСИ Н. Ж. получено на 07.06.2010г. е била свалена със
заповед на Директора на ОД на МВР-Добрич
от 01.06.2010г. /л.278/.
На 18.10.2007г.
взискателят по изп.дело № 292/2006г. по описа на ЧСИ С.С. – К.С.е сезирал
съдебния изпълнител с искане за изпращане на делото на ЧСИ Н. Ж. за
продължаване на действията по принудително изпълнение, при когото е образувано
под № 20078110400265.
С молба от
28.11.2007г. взискателят К.С.е сезирал съдебният изпълнител с искане за извършване
на опис на движимо и недвижимо имущество на длъжника А.Т..
С постановление
от 25.11.2011г. на ЧСИ Н. Ж. по изп.дело № 20078110400265 след констатиране на
настъпилата смърт на взискателя К.С.на 21.05.2010г., на основание чл.429, ал.1
от ГПК са конституирани наследниците му В.Д.С. и П.К.С.-В.. С молба от същата
дата 25.11.2011г. /л.288/ по изпълнителното дело наследниците са поискали
извършване на пълно проучване на имущественото състояние на длъжника А.Т. като
са възложили на съдебния изпълнителн правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.
С постановление
от 09.10.2012г. /л.388,389/ по молба на взискателите е наложена възбрана върху
собствен на длъжника по изпълнителното дело недвижим имот находящ се в с.Радан
войвода, община Вълчи дол, представляващо УПИ II-336 в кв. 73, ведно с построената жилищна и стопански постройки.
Постановлението е вписано в книгите за вписвания към Агенция по вписванията на
19.10.2012г.
С постановление
от 08.04.2013г. /л.439/ по молба на взискателите е наложена възбрана върху
собствен на длъжника по изпълнителното дело недвижим имот находящ се в
гр.Добрич, ул.“Сан Стефано“ № 10, вх.Б, ет.5, представляващ самостоятелен обект
с ид.72624.624.7837.1.27 по КК на гр.Добрич – апартамент № 9 със застроена площ
от 120,05 кв.м., ведно с избено и тавански помещения. Постановлението е вписано
в книгите за вписвания към Агенция по вписванията на 09.04.2013г.
На 18.09.2015г. длъжникът А.Т. е уведомен с
покана за доброволно изпълнение от 27.08.2015г. /л.513/, че за изпълнение на
задължението му по повод издадения изпълнителен лист по гр.д. № 92/2005г. на
ВАпС и за вземането по изпълнителен лист издаден по гр.д. № 685/2012г. по описа
на ОС-гр.Добрич е насрочен опис на Апартамент № 9 в гр.Добрич, ул.“Сан Стефано“
№ 10Б, ет.5 за 06.10.2015г., когато с протокол от същата дата /л.538/ описът е
извършен.
С обявление от
04.02.2016г. по изп.дело № 20078110400265
на ЧСИ Н. Ж. /л.589/ е обявено провеждането на публична продан на апартамент № 9 находящ се в гр.Добрич,
ул.“Сан Стефано“ № 10, вх.Б, ет.5 със застроена площ от 120,05 кв.м., ведно с
избено и тавански помещения като за същата е определен срок за провеждане –
17.02.2016г. до 17.03.2016г. По повод постъпила жалба срещу насрочената от ЧСИ
Н.Ж. публична продан с постановление от 19.02.2016г. същата е спряна на
основание чл.485, ал.2 от ГПК.
С обявление от
05.12.2016г. по изп.дело № 20078110400265
на ЧСИ Н. Ж. /л.714/ е обявено провеждането на публична продан на
½ ид.част от апартамент № 9 находящ се в гр.Добрич, ул.“Сан Стефано“ №
10, вх.Б, ет.5 със застроена площ от 120,05 кв.м., ведно с избено и тавански
помещения като за същата е определен срок за провеждане – 13.01.2017г. до
13.02.2017г. С постановление на ЧСИ Н.Ж. от 19.02.2016г. насрочената публична
продан е спряна, поради допуснато при насрочването й опущение.
С
обявление от 26.01.2017г. по изп.дело № 20078110400265 на ЧСИ Н. Ж. /л.733/ е обявено провеждането
на публична продан на същия имот /½ ид.част от апартамент № 9 находящ се
в гр.Добрич, ул.“Сан Стефано“ № 10, вх.Б, ет.5 със застроена площ от 120,05
кв.м., ведно с избено и тавански помещения/ като за същата е определен срок за
провеждане – 20.02.2017г. до 21.03.2017г. Имотът е възложен в собственост на
взискателите В.С. и П.С.-В. с постановление от 10.04.2017г. /л.775/
Постановлението за възлагане е вписано в Служба по вписвания –гр.Добрич на
18.05.2017г. /л.796/. С протокол за въвод във владение от 12.12.2017г. /л.843/ взискателите В.С. и П.С.-В.
са въведени във владение на недвижимия имот.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява
само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи
права, изключващи изпълняемото право (например погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.). В този случай, в тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по
изпълнителният лист е да установи при условията на пълно и главно доказване
настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства, а в
случай на позоваване на изтекла погасителна давност за вземането – в тежест на
ответника –взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на
чл.116 от ЗЗД за прекъсване на
течащата в полза на длъжника давност.
В настоящия случай ищeцът в качеството си на длъжник по изп.дело № 20078110400265 по описа на ЧСИ Н.
Ж. твърди, че след издаване на
изпълнителния лист по гр.д. № 910/2002г. по описа на ДОС е настъпил нов факт,
който погасява вземането на взискателя Коста Ставрев, представляван в процеса
от своите наследници – В.С. и П.С.-В. срещу него, а именно изтичане на
погасителна давност в периода от 05.07.2005г. до 05.07.2010г. Обосновава
твърденията си с настъпилата перемпция на цитираното изпълнително дело на
основание чл.433, т.8 от ГПК поради бездействие на взискателя да предприеме
изпълнителни действия с цел удовлетворяване на вземането си в продължение на 2
години.
Погасителната давност по същество представлява изтичането
на определен от закона период от време, в следствие на което се погасява
правото на кредитора да реализира вземането си по принудителен ред. За разлика от исковия процес, при който веднъж сезирал съда ищецът може и
да не извършва други процесуални действия и това да не се отрази на развитието
му, изпълнителният процес съществува само и доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи целящи принудителното удовлетворяване на
кредитора. Поддържането на висящността на изпълнителния процес е в тежест на
взискателя, който под страх от погасяване на вземането му по давност следва да сезира
съдебния изпълнител с искания за извършване на изпълнителни действия, изграждащи
посоченият от него изпълнителен способ, респективно да иска повтарянето на
неуспешни изпълнителни действия и прилагането на нови способи. В този смисъл: Решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. №
61273 / 2016 г. на ВКС, 4-то Г.О.
Изпълнителни са само онези действия, които са предвидени и уредени в ГПК и
отговарят на кумулативното изискване или непосредствено да подготвят, или
непосредствено да осъществяват удовлетворяването на кредиторовия интерес, като именно този критерий разграничава изпълнителните от останалите
действия на съдебния изпълнител. С тези действия или пряко
биват засегнати определени права на длъжника или биват индивидуализирани и
подготвени за такова накърняване. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ, като от
прекъсването започва да тече нова давност /чл.117,
ал.1 от ЗЗД/. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК по силата на закона, без значение дали и
кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, като новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
От съвкупният анализ на ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че изпълнителното производство срещу ищеца А.Т. е образувано въз основа
на издаден на 28.06.2005г. изпълнителен лист в полза на кредитора К.С.–
наследодател на ответниците. На основание чл.117, ал.2 от ЗЗД и доколкото
изпълнителното основание е издадено въз основа на влязло в законна сила
решение, срокът на погасителната давност е 5 години.
Изпълнителното дело № 2222/2005г. по описа
на СИС при РС-Добрич е образувано с постановление на съдебния изпълнител от
18.07.2005г. въз основа на редовна молба от взискателя К.С.съдържаща искане за
извършване на изпълнително действие – извършване на опис на движими вещи на
длъжника находящи се в жилището му на ул.»Сан Стефано» № 10 в гр.Варна, поради
което на основание чл.116, б.»в» от ЗЗД и съобразно разрешението дадено в т.10
на ТР № 2/26.06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС
същото е довело до прекъсване на давността за вземането, като от същата дата е
започнала да тече нова. След това действие, в течение на висящността на
изпълнителното производство, взискателят Коста Ставрев, е предприемал множество
изпълнителни действия целящи привеждане в действие чрез съдебния изпълнител на
избрания от него изпълнителен способ. В този смисъл въз основа на молба от взискателя
от 29.07.2005г. е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в
„Нас-Ко“ ЕООД със запорното съобщение от 06.10.2005г., по молба на взискателя и
с разпореждане на съдебния изпълнител от 28.08.2006г. е насрочна публична
продан на посоченият дружествен дял за периода от 13.09.2006г. до 13.10.2006г.;
С молба от 15.11.2006г. взискателят е поискал да се насрочи нова публична продан на
дружествения дял на длъжника в „Нас-Ко“ ЕООД, предвид нестаналата поради
неявяването на купувачи първоначална продан, а с молба от 28.11.2007г. К.С.е
поискал да се извърши опис на движимото и недвижимото имущество на длъжника му
с оглед изпълнение върху него, като такава е насрочена за 10.12.2009г. видно от
поканата за доброволно изпълнение от 02.09.2009г. до длъжника /л.222/. На
27.11.2009г. взискателят Л. е сезирал съдебния изпълнител с искане за насочване
на принудителното изпълнение върху апартамент на длъжника в ЖСК „Средец“ в
гр.Добрич. Междувременно с постановление на ЧСИ Н. Ж. от
25.11.2011г. по повод настъпилата смърт на взискателя К.Л.Сна 21.05.2010г. са
конституирани наследниците му В.С. и П.С.-В., които с писмена молба от същата
дата са възложили на
съдебния
изпълнител правата по чл.18 от ЗЧСИ за извършване по негова инициатива на
изпълнителни действия. Със същата молба са
посочили нов способ за принудително събиране на вземането си чрез провеждане на
изпълнение върху трудовото възнаграждение на длъжника или върху вземания на
последния от трети лица. Следващото сезиране на ЧСИ Н. Ж. е от 23.08.2012г. с
искане за налагане на възбрана и
предприемане на действия за изпълнение върху притежаван от длъжника недвижим
имот, а именно: УПИ II-336 в кв.72 по плана на с.Радан
Войвода, в община Вълчи дол. Възбраната е наложена с постановление на ЧСИ Н.Ж. от 09.10.2012г.
/погрешно в постановлението е посочено 2010г./, вписано в книгите по
вписванията на 19.10.2012г., а последващото – от 25.02.2013г. за насочване на
изпълнението върху друг собствен на длъжника имот – на ул.“Сан Стефано“ № 10, във връзка с което е издаденото постановление за налагане на възбрана
на същия от 08.04.2013г., вписано в Агенция по вписванията на 09.04.2013г.,
както и извършен опис на същия на 06.10.2015г. видно от съставения за целта
протокол на ЧСИ Н. Ж..
С всяка от посочените молби на
взискателя се иска извършването на конкретно изпълнително действие в рамките на
изпълнителния способ, което поражда задължение за съдебния изпълнител да го
приложи, поради което същите са довели до последователно прекъсване на
давността. В този смисъл са и задължителните разяснения в т.10 от ТР
№ 2 от 25.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г.,
ОСГТК на ВКС, определение 188/13.04.2018г. по т.д.2376/2017г. на ВКС,
ТК, I
T.O., Решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр.д.
№ 1812/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М.Г.според които давността се прекъсва както с искането на взискателя за
извършване на изпълнително действие така и с предприемането му от съдебния
изпълнител, като успешното му провеждане не е обуславящо за извода за
прекъсване на давността.
По аргумент на противното от цитираното тълкувателно решение, извършваните
по искане на взискателя и по инициатива на съдебния изпълнител действия по
проучване на имущественото състояние на длъжника, по прехвърляне на изпълнителното
дело за продължаване на изпълнителните действия от един на друг съдебен
изпълнител, както и по налагането на принудителната
административна мярка по чл.76, т.3 от ЗБДС със заповедта на Директора на ОДП-Добрич спрямо длъжника А.Т.
от 21.11.2006г. не са в състояние обективно нито да подготвят нито да
реализират принудително изпълнение по удовлетворяване на кредитора, поради
което не представляват изпълнителни действия и съответно не са довели до
прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД.
С проследяване движението на процесното изпълнително дело се установява, че
от образуването му на 18.07.2005г. до 09.04.2013г., когато е наложена възбрана
върху собствен на длъжника недвижим имот, в периоди по-малки от 2 години, са
извършвани действия от взискателя и от съдебния изпълнител, които по същество
са изпълвали съдържанието на изпълнителни действия и като такива са водили до
прекъсване на погасителната давност за вземането по реда на чл.116, б.“в“ от ЗЗД. Съдът приема, че следващото същинско изпълнително действие, което е било в
състояние да удовлетвори вземането на взискателя е извършеният на 06.10.2015г.
опис на имота на длъжника на ул.“Сан Стефано“ № 10 в гр.Добрич. Същото обаче е реализирано след повече от две години
/почти 2 години и 6 месеца/ от последното валидно извършено изпълнително
действие, което е наложената на 09.04.2013г. възбрана, поради което съдът
приема, че е настъпила перемпция на изпълнителното дело на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК считано от 09.04.2015г.
Съдът намира, че подадената на
09.02.2015г. молба от взискателите за събиране в рамките на висящото
изпълнително дело № 20078110400265 на
ЧСИ Н. Ж. на суми за сторени от последните разноски по други две граждански
дела, за които е издаден изпълнителен лист на 05.02.2015г. /л.442, 444/ не е
действие довело до прекъсване на давността за основното вземане в хипотезата на
присъединяване на нов кредитор по смисъла на чл.456 от ГПК /съгласно т.10 от ТР
2/2015г. на ВКС/, доколкото взискателят е все един и същ – ответниците по
делото, а е присъединяване на ново вземане, на ново изпълнително основание към
вече образуваното изпълнително дело между същите страни. Молбата не съдържа
искания за прилагане на конкретен изпълнителен способ, поради което съдът
приема, че чрез нея взискателят не е поискал извършване на валидно изпълнително
действие, нито пък ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ е предприел такива, поради
което същата не е довела и до прекъване
на давността за процесното вземането.
Същността на перемпцията – настъпването и последиците й са развити подробно
в т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като
прекратяването
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Законовата последица от прекратяването на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е, че всички процесуални действия, извършвани от
взискателя и от съдебния изпълнител в това число несъщински и същински
изпълнителни действия, които принципно биха довели до прекъсване на погасителната
давност, няма да бъдат валидни, те се обезсилват по право и губят с обратна сила
своето процесуално и материално значение. В този смисъл Решение № 42 от
26.02.2016г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС; Решение №
325 от 13.01.2015 г. по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о. на ВКС. Този извод не се променя от предвиденото в чл.433, ал.4 от ГПК
изключение, доколкото целта на нормата е да бъдат запазени правата на
третите лица, придобити въз основа на изпълнителните
действия по прекратеното изпълнително дело и действието на извършеното от третото задължено лице
плащане,
а не да им предаде характер на прекъсващи давността
валидни изпълнителни действия.
Както бе
посочено по-горе съдът приема, че взискателите са бездействали в продължение на
повече от 2 години да поискат извършване на изпълнителни действия считано от
наложената на 09.04.2013г. възбрана, поради което същото се е прекратило по
силата на закона на 09.04.2015г. Последица от настъпилата перемпция е, че
предприетите изпълнителни действия по прекратеното изпълнително производство в
това число извършеният на 06.10.2015г. опис на имота на длъжника, както и
насрочените публични продани не са валидни и следователно не са довели до
прекъсване на погасителната давност за вземането. Съгласно мотивите на т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС, погасителната давност
за вземането тече от последното валидно извършено изпълнително действие, което
в случая е наложената възбрана върху имот на длъжника от 09.04.2013г. От тази
дата до сезиране на съда с исковата молба по чл.439 от ГПК /02.05.2018г./ са
изтекли повече от 5 години, което е довело до погасяване по давност на
вземането на взискателите по изпълнителния лист издаден на 28.06.2005г. Горното
налага извод за основателност на предявения от длъжника А.Т. иск за приемане за
установено, че не дължи на В.Д.С. и П.К.С.-В., последните в
качеството им на наследници на взискателя К.Л.Ссумите от 18500 щатски
долара - главница, ведно със законната
лихва върху главницата считано от
22.10.2002г. до окончателното изплащане, сумата от 13620 щатски долара - обезщетение за вреди и сумата от 2800 лева
– разноски, за които е издаден изпълнителен лист в полза на К.Л.Спо в.гр.д. №
92/2005г. по описа на ВАпС, поради настъпил нов факт след приключване на
цитираното съдебно производство, а именно изтекла погасителна давност за
вземането.
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на
ищеца. Същият обаче не е направил разноски /освободен е от заплащане на
държавна такса, а процесуалното му представителство е по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв./, поради което съдът не присъжда в негова полза такива. Предвид
направеното искане и представеният договор за правна защита и съдействие между
ищеца и пълномощника му удостоверяващ предоставянето й на материално затруднено
лице, в полза на процесуалния му представител – адв. М.Т. при АК-гр.Добрич
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер от
2090,26 лева определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВОС дължимата
за разглеждане на делото държавна такса от 2160,35 лева.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от А.И.Т., ЕГН **********
с адрес: *** срещу В.Д.С., ЕГН **********
и П.К.С.-В., ЕГН ********** и двете
с адрес: *** иск, че А.И.Т., ЕГН **********
НЕ ДЪЛЖИ на В.Д.С., ЕГН ********** и П.К.С.-В.,
ЕГН **********
последните
в качеството им на наследници на К.Л.Ссумите от 18500 /осемнадесет хиляди и петстотин/ щатски долара - главница, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 22.10.2002г. до окончателното изплащане, сумата от 13620 /тринадесет
хиляди шестстотин и двадесет/ щатски долара - обезщетение за вреди и сумата
от 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева – разноски, за които е образувано изпълнително дело № 20078110400265 по описа
на ЧСИ Н. Ж. /преобразувано от изп.дело № 20067390400292 по описа на ЧСИ Сл.С. и от изп.дело № 2222/2005г. на ДСИ при РС-гр.Добрич/ въз основа на издаден
изпълнителен лист в полза на К.Л.Спо в.гр.д. № 92/2005г. по описа на ВАпС, поради погасяване на вземането по него по давност, на основание чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН ********** и П.К.С.-В., ЕГН ********** и двете с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Окръжен
съд-гр.Варна сумата от 2160,35
/две хиляди сто и шестдесет и 0,35/ лева – дължима държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Д.С., ЕГН ********** и П.К.С.-В., ЕГН **********
и двете с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.З.Т., ЕГН ********** – адвокат при Адвокатска колегия-Добрич, сумата от 2090,26 /две хиляди и деветдесет и 0,26/ лева – адвокатско възнагражение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: