М О Т И В И
по присъда №7/06.03.2020г. по н.о.х.дело №175/2019г. по
описа на ***кият окръжен съд
С
обвинителен акт ОП-гр.*** е повдигнала обвинение срещу подс.Г.М.Т., с ЕГН **********, за това, че:
на 05.12.2017г. в с. ***, община ***,
област ***, в частен дом, находящ се на ул.„***“ №30,
умишлено умъртвил майка си Ф.Р.Д., с ЕГН ********** ***, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за убитата, квА.фицирано като
престъпление по чл.116 ал.І т.3 и т.6 предл.“второ“
във вр. с чл.115 от НК.
В проведеното на 30.10.2019г. разпоредително съдебно заседание се направи
искане от процесуалния представител на подсъдимия да се проведе съкратено
съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК.Съдът след като не констатира
допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени процесуални нарушения насрочи такова, като предупреди подсъдимия, че
няма да се събират доказателства за тези факти и че неговите самопризнания ще
се ползват при постановяване на присъдата.В
разпоредителното съдебно заседание, съдът разясни на пострадА.те
от смъртта на Ф.Р.Д.възможността да предявят граждански искове срещу
подсъдимия, респективно да се конституират като частни обвинители и граждански
ищци в процеса.Те заявиха нежеланието си за това, след което със съгласието на
страните бяха отстранени от залата и освободени от участие в процеса.
В съдебно заседание отново бе направено изрично искане от подс.Г.М.Т. и неговият защитник, производството пред
първата инстанция да
бъде проведено като
съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371 т.1 от НПК, тъй като подсъдимия признавал отчасти
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт срещу него от
някои свидетели и заключения на вещи лица.
Представителят на ***ката окръжна
прокуратура поддържа изцяло така
предявеното обвинение по чл.116 ал.І т.3 и т.6 предл.“второ“
във вр. с чл.115 от НК, твърдейки, че същото се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните както на предварителното
разследване, така и по време на съдебното следствие доказателства.Отчитайки квА.фикацията на извършеното
престъпление и всички доказателства по
делото отправя предложение, при
определяне на наказанието съдът да
се съобрази с
конкретните обстоятелства и да наложи на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок към размера на законоустановения
максимум, а именно за срок от 18/осемнадесет/ години, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ затворнически режим.Предлага на основание чл.59 ал.І от НК да
бъде зачетено времето, през което подс.Т. е бил с мярка
за неотклонение "Задържане под стража", считано от датата на
фактическото му задържане – 15.12.2017г. до влизане на присъдата в сила.Пледира на подсъдимия Г.М.Т. да бъдат възложени сторените по
делото разноски, а веществените доказателства, поради ниската им стойност да
бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.Моли да бъде потвърдена мярката за неотклонение до
влизане на присъдата в сила.
Защитникът на подсъдимия – адв.М.Я. *** изразява становище, че действително
и категорично се
доказва авторството на
деянието от страна
на неговия подзащитен.Навежда
доводи, че исканото от представителя на ДОП наказание е явно несправедливо, тъй
като подсъдимият е сравнително млад човек, от датата на събитието до момента
няма други висящи производства, не е извършвал други деяния, разбрал е грешката
си и
съжалява за извършеното
от него.Пледира при
определяне на наказанието спрямо подсъдимия то да бъде към минимален размер,
както и да бъде приложена разпоредбата на чл.59 ал.І от НК за
приспадане на изтърпяване на времето пред което е бил с наложена мярка за
неотклонение "Задържане под стража".Моли да се имат предвид смекчаващите отговорността
на подзащитният му обстоятелства - липсата на
противообществени прояви, сравнително добрите му характеристични данни по
местоживеене, чистото му съдебно минало и липсата на други дела на
производство.Твърди, че възведеното спрямо подзащитният
му обвинение по чл.116, ал.1, т.3 и т.6 от НК е неправилно, тъй като е нямал в
съзнанието си формирана пряка цел да умъртви своята майка.По-скоро бил преследвал
една друга цел, като преследвайки тази
друга цел, се е съгласил с настъпването на един резултат, който пряко не е целял.Това
била според защитника типичната характеристика на евентуалния умисъл, поради
което смята, че в случая не може да се говори за причиняване на смърт по чл.116
с нА.чието на
пряк умисъл от страна на подсъдимия, тъй като Г.М.Т. е действал при условията на "несъзнавана
непредпазливост".Алтернативно се иска значително
смекчаване на неговото наказателно-правно положение предвид обстоятелствата,
при които е било извършено престъплението и предвид фактическата обстановка.
При предоставената му последна
дума подсъдимият Г.М.Т. призна
напълно вината си и изказа съжаление за случилото се, като помоли съда да
му бъде наложено по-леко наказание.
Разпитан на предварителното
производство подсъдимият не дава обяснения по
фактите на делото, а в съдебно заседание се признава
за виновен, като дава противоречиви
обяснения, кореспондиращи само отчасти с останА.те
доказателства по делото, а съжаление
за извършеното изрази единствено
при последната си дума.
Съдът, след като прецени
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните
събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира
за установено следното:
Подс.Г.М.Т. е роден на ***г***, с постоянен адрес ***, към
настоящия момент в Затвора-гр.***, български гражданин, турски произход,
неженен, с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран по право/,
с ЕГН **********.
Подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието, както и към момента на
постановяване на настоящата присъда спрямо него.Видно от справката му за
съдимост спрямо него
има наложено едно наказание.С определение от 28.12.2000г. по НОХД №158/2000г. на РС-гр.***е
било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство спрямо
него, като му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/
месеца, изтърпяването на което е отложено с 3/три/ години, на основание чл.66
ал.1 от НК.Определението е влязло в сила на 28.12.2000г. и за това наказание е настъпила реабилитация по право.
Подсъдимият Г.М.Т. живеел в едно домакинство
заедно с майка си Ф.Р.Д..Къщата им се намира в с.***,
общ.***, обл.***, ул.„***“ №30а. Двамата често се карА. и отношенията им били постоянно влошени.Според
свидетелските показания на другите три деца на починалата, дъщерите й Б.М.С., С.М.Б. и Б.М.А., подс.Г.М.Т.
системно злоупотребявал с алкохол, след което понякога биел майка си.И трите й
дъщери били омъжени и живеели в отделни домакинства в с.***, общ.***и в с.Ж.общ.***.Показанията
на свид.Р.Х., съседка на двамата и свид.Б.А., потвърждават системната злоупотребявал с алкохол
от страна на подс.Т., който в такива случаи
многократно упражнявал физическо насилие спрямо майка си.С времето това насилие
ескА.рало и на 06.08.2017г. се стигнало до избиване
на зъби на Ф.Д., която не подала тъжба срещу своя син, но на подс.Т. бил съставен протокол за полицейско предупреждение
на основание чл.65 ал.1 от ЗМВР, както и АУАН за нарушение на обществения ред
по Наредба №1 на Община-гр.***.След това за известно време се въздържал от
подобни действия спрямо майка си.
В началото
на месец декември 2017г. подсъдимият решил да направи ремонт в обитаваната от
тях къща.За целта на 04.12., когато майка му отишла до магазина за хранителни
стоки започнал да сваля от стените тапетите в стаята й.Около 11.00ч. тя се
върнала и между тях започнал скандал, тъй като тя не искала в този момент да се
извършва ремонт.СкарА. се и подс.Т.
излязъл от дома си и отишъл до дома на приятеля си Б..Пътьом закупил от
магазина еднолитрова бутилка с бира „Болярка“.Двамата пили алкохол през целия
ден, като първо изпили бирата, а след това по няколко домашни ракии.За времето
до 18.30ч, когато си тръгнал подс.Т. по негови думи
изпил пет или шест ракии, но не по-малко от 500мл.
Около 19.00ч. се прибрал у дома си, влязъл в
своята стая и пуснал телевизора.Понеже изпитал чувство за глад влязъл в стаята
на майка си за да си вземе оттам хляб.Когато влязъл кавгата помежду им се
възобновила, като подс.Т. бил прав, а Ф.Д. била
седнала на леглото си.Подсъдимият не се ограничил само с вербални заплахи, а
този път нанесъл на майка си няколко удара - шамари с ръка по лицето и с
дървена цепеница/иззета, като веществено
доказателство по делото/ по дясната горна част на тялото й - по ръката,
рамото и ребрата.После излязъл от стаята й и отишъл да гледа телевизия, като я
оставил плачеща и окървавена.
Няколко часа
по-късно, около 23.00ч.-23.30ч. отново огладнял и пак влязъл при майка си.Тя
лежала на земята и стенела, като го молела да я остави.Повлиян от изпития алкохол
подс.Г.Т. се почувствал обиден от реплика на майка
си/точно каква същият не можа да посочи/
и отново започнал да я бие.Нанесъл на майка си множество удари по цялото тяло,
по главата и в областта на шията с ръка и крак, след това продължил побоя с описаната
по-горе цепеница, с дървена пръчка и метален ръжен /маша/, които се намирА. в стаята й/иззети,
като веществени доказателства по делото/.После отново се върнал в стаята
си, легнал си и заспал.Ударите които и нанасял били със значителна сила или
натиск.На брой били, не по-малко от 20 с наслагване, като при тяхното нанасяне Ф.Д.
е била в седнало и легнало положение.Механизмът на нанасяните удари и последвА.те ги телесни увреждания е подробно изяснен и
описан в заключението на вещото лице по изготвената СМЕ по писмени данни №12/2019г.
/л.134-143, том 2/.По време на побоя Ф.Р.Д.е
чувствала силни болки, изпитвала е
големи страдания и е осъзнавала какво се извършва спрямо нея, като според
вещото лице от момента на нанасяне на уврежданията около 23.30ч. до момента на
настъпване на смъртта й за няколко часа тя се е намирала в „светъл период“,
т.е. била е в съзнание, можела е да се движи и да чувства болки.Няколко часа
по-късно агонията й приключила и в ранните часове на 05.12.2017г. Ф.Д. починала.
Около
03.30ч. се събудил и отново влязъл в стаята при майка си.Заварил я да виси с
главата надолу от леглото.Приближил се и разбрал, че е починала.Вдигнал я на
леглото, завил я с юргана и в 04.10ч. съобщил за смъртта й на близките си -
племенника си свид.М.С. А..Последният пристигнал на
място и след като видял в какво състояние е баба му, цялата в кръв и синини се
обадил на телефон 112 в 04.56ч., като съобщил къде ще изчака екипите на спешна
помощ и полицията.На място, около 06.30ч. пристигнА. оперативноследствена група, полицейски служители от РУ-гр.***-
свид.К.Й.К. и свид.И.Т.И.,
както и медицински екип на ЦСМП, който констатирал смъртта на Ф.Р.Д..В 07.34ч. подс.Г.Т. бил проверен за нА.чие
на алкохол с „Dreger Alkotest 7510“, като
уреда отчел такова нА.чие в издишания от него въздух
с концентрация 1.55 на хиляда.
След
пристигането си на местопрестъплението двамата полицейски служители от РУ-гр.***-
свид.К.Й.К. и свид.И.Т.И.
провели няколкочасова беседа с подс.Т..По
време на разговора си с тях подсъдимият им разказал какво точно се случило, с
какво го е провокирала майка му и по какъв начин я е умъртвил.
В хода на
досъдебното производство са назначени и изготвени, а впоследствие приети от
съда съдебномедицински експертизи за аутопсия на труп с №168/2017г. и такава по
писмени данни с №12/2019г.От заключението на вещите лица по тези експертизи е
видно, че при огледа и извършената аутопсия на Ф.Р.Д.са установени следните увреждания:
черепно мозъчна травма; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; разкъсно контузии рани на меките черепни обвивки, както
и на двете очи, носа и лявата половина на шията; кръвоизлив в лявата очна ябълка; кръвонасядания на меките тъкани на шията в дълбочина и
счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял; множество кръвонасядания със специфична форма
по двете мишници, дясна предмишница и дясна гръдна
половина; кръвонасядания в областта на двете лопатки на гърба,
тазобедрените области и коленете.Установено е, че всички тези увреждания са
в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети.Причината за смъртта на Ф.Р.Д.е
КРЪВОИЗЛИВ ПОД ТВЪРДАТА МОЗЪЧНА ОБВИВКА, ДОВЕЛ ДО ОСТРА СЪРДЕЧНА И ДИХАТЕЛНА
НЕДОСТАТЪЧНОСТ ОТ ЦЕНТРАЛЕН ПРОИЗХОД, КОЙТО Е В ПРЯКА ПРИЧИННА ВРЪЗКА С КОНСТАТИРАНИТЕ
НАРАНЯВАНИЯ ПО ГЛАВАТА Й.
Относно
множеството кръвонасядания със специфична форма е
установено, че същите са линейни и рязко очертават граници, разположени по
външната повърхност на раменете и мишници на двете ръце, както и дясната предмишница.Според вещото лице, същите са в резултат от
нанесени удари от предмет с цилиндрична форма и ширина от около 1.5-2 см.Подобна характеристика
притежават иззетите като веществени доказателства дървена пръчка и маша.
Нараняванията
установени в дясната гръдна половина, според вещото лице биха могли да се
получат от нанесени удари, както с
дървена пръчка, така и с маша.В съседство с тези кръвонасядания
със специфична форма са установени и описани кръвонасядания
с петнист характер, на широка площ, които биха могли да се получат при нанесени
удари с юмруци или с тъпата част на
дървена цепеница.
От
заключението на вещото лице е видно, че травматичните увреждания в лявата
половина на шията - масивно кръвонасядане по кожата, подножието на меките тъкани в дълбочина и счупване на лявото рогче на
щитовидния хрущял са в резултат на упражнен натиск в тази област със
значителна сила.Подобен натиск би могъл да се осъществи с ръка при душене
или натиск или удар с крак.
По отношение
на установените травматични увреждания в областта на главата - множество кръвонасядания
по лицето, ушните миди, клепачи на очите, разкъсно
контузии рани по устните са в резултат на множество удари, най-вероятно
с юмруци със значителна сила.
Видно от
протокол №44/23.02.2018г. за изследване на изпратената кръвна проба от трупа на
Ф.Д. е, че не е доказано нА.чие на етилов алкохол.
По досъдебното производство, на
06.12.2017г. е било извършено освидетелстване на подсъдимия Г.Т., при
което са установени кръвонасядания по лявото му рамо
и лявата му поясна област.Установените увреждания
били в резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и са обусловили
болка и страдание без разстройство на здравето.Според вещото лице, същите не са
резултат от действие на човешки нокти или стискане с ръце и биха могли да са в
резултат на случайност.
Видно от заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство и
приета по делото комплексна съдебно-психиатрично-психологична експертиза
на подсъдимия Г.М.Т. /л.145-л.154, том1/, е видно, че
същият не страда от синдром на зависимост към употреба на алкохол.Не били
установени данни за алкохолна психоза или други психопатологични феномени,
които да представляват „разстройство на съзнанието“.От медицинска гледна точка
не били установени обективни причини, поради които подс.Г.Т. да не може правилно да
възприема и възпроизвежда факти и събития, имащи значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях.Същият не страдал от психично разстройство или
умствена изостаналост, в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието“.Вещите лица са приели категорично, че липсват данни
за нА.чие на разстройство на възприятията у подс.Т..Към момента на извършване на инкриминираното
деяние, подс.Г.М.Т. е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките и действията си,
като според вещите лице се е намирал в състояние на обикновено алкохолно
опиване-средна степен.Промените в психичните му функции са били само
количествени, но не и качествени такива.Поведението му било подредено и
последователно, а споменът му бил пълноценен.ВЛ смятат, че пропуските в
спомените, първоначалното признаване, а впоследствие отричане на деянието са
съзнателен акт, имащ за цел оневиняване.Според тях демонстрираната частична
амнезия не е аргумент в полза на неспособността за разбиране на собствените
действия и ръководството им.
В хода на съдебното
следствие беше допусната, изготвена и приета по делото СМЕ по писмени данни,
относно количеството алкохол в организма на подс.Т.
към момента на деянието, а именно в 20.30ч. и в 23.00ч. на 04.12.2017г.Вещото
лице е дало заключение, че в 20.30ч. концентрацията на алкохол в кръвта на подс.Т. е било 3.2 на хиляда, а в 23.00ч. 2.8-2.9 на
хиляда, което според него и в двата момента представлява тежка степен на обикновено
алкохолно опиване.
Заключенията на вещите лица по
описаните експертизи не бяха оспорени от подс.Г.М.Т. и неговият процесуален
представител, както и от останА.те участници в
процеса и се кредитират изцяло от
настоящата инстанция, като изготвени
напълно безпристрастно от
компетентни лица имащи специални знания и в съответствие с изискванията
в конкретната област.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва отчасти от обясненията на
подсъдимия, които могат да послужат като пълноценно доказателствено средство относно интерпретираните от него
факти, касаещи причината за възникване на конфликта и последвА.я побой над Ф.Д..В тази
част същите кореспондират с показанията на свид.Р.Х., съседка
на двамата и свид.Б.А..Фактическата обстановка се потвърждава
и от събраните на досъдебното производство доказателства, част от които съдът
директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК.В подкрепа
на изложената фактическа обстановка са и показанията на свидетелите Б.М.С., С.М.Б. и Б.М.А., М.С.С., С.М.А., Г.М.В.,
М.С.С., Р.М.Х., К.Й.К. и И.Т.И., протокол за оглед на местопроизшествие, както и скица
и фотоалбум към него, тройна съдебно-медицинска експертиза
за аутопсия на труп №168/2017г./том.1, л.
84-93/, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №12/2019г./том 1, л.131-145/ комплексна
съдебно-психиатрично- психологична експертиза на Г.Т./том 1, л. 146-159/, СМЕ за освидетелстване на Г.Т. /том 1, л.97-102/, ДНК експертиза /том.1, л.103-130/, техническа
експертиза/том.1, л.166-172/,
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, които съдът прие по надлежния ред намирайки, че са
изготвени от специА.сти притежаващи
необходимите умения и
знания в своите области и при използване на съвременни
научни методи, и всички останА. писмени
доказателства - протокол за доброволно предаване, справки за съдимост и характеристика, събрани и приети от съда по
реда на чл.283 от НПК.
Съдебният
състав кредитира обясненията
на подс.Г.М.Т., дотолкова, че
възпроизвеждайки отчасти своето поведение внася някаква яснота по повод процесното деяние.Самопризнанията на подсъдимия
се явяват като база
за анА.з
и сравнение с извършените по делото оперативни действия и събрани по надлежния
ред доказателства, които кореспондират изцяло с направените от подсъдимия
самопризнания досежно нанесения от него на
04.12.2017г. побой над майка му. Може да се каже, че подс.Г.М.Т. демонстрира лоялно
отношение към воденото срещу него наказателно производство, както и че спомага
за изясняване на фактическата обстановка и за установяване на обективната
действителност по повод на станалото, като с направеното признание по реда на
чл.371 т.1 от НПК на голяма част от събраните на досъдебното производство
доказателства дава възможност за процесуална икономия и бързина на процеса. Показанията
на двамата полицейски служители от РУ-гр.***- свид.К.Й.К.
и свид.И.Т.И., пред които подс.Т.
разказал какво точно се случило, с какво го е провокирала майка му и по какъв
начин я е умъртвил бяха приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.281 ал.4 във вр. с чл.281 ал.1 т.2 предл.“второ“ от НПК, тай като в съдебно заседание заявиха,
че не си спомнят точно случилото се.
При така
установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и
чл.18 от НПК съдът прие, че подс.Г.М.Т. с действията си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението визиран в чл.116 ал.І т.3 и т.6 предл.“второ“ във вр. с чл.115 от НК, наказуемо с “лишаване от свобода” от 15/петнадесет/ до
20/двадесет/ години, „доживотен затвор“ или „доживотен затвор без замяна“, като
на 05.12.2017г. в с. ***, община ***,
област ***, в частен дом, находящ се на ул.„***“ №30,
умишлено умъртвил майка си Ф.Р.Д., с ЕГН ********** ***, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за убитата.
От обективна страна - Деянието е обществено опасно, противоправно и
наказуемо, осъществено чрез действие, като на 04.12.2017г. в с.***, общ.***, обл.*** подс.Г.М.Т. е осъществил състав на престъпление против личността,
убийство, като с юмруци, ритници и други твърди предмети е
нанесъл множество удари по цялото тяло на пострадалата, част от които съсредоточени
в области на жизнено важни органи – главата и шийната
област, и реА.зирани със
значителна сила, при което й е
причинил увреждания, несъвместими с живота.Безспорно установено е, че с
действията си подс.Т. е причинил смъртта на
пострадалата Ф.Р.Д., която според приетата
съдебно-медицинска експертиза е в резултат на кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, довел до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от
централен произход.Настъпването на
смъртта е в пряка причинноследствена връзка
със станА.я инцидент.
Подсъдимият е извършил
убийството на майка си по особено мъчителен за убитата начин.Няма спор относно качеството на рождена майка, което е имала пострадалата Ф.Д..
Убийство по
"особено мъчителен начин" за убития е нА.це, когато пострадА.ят изживява
тежки физически и душевни страдания, което обстоятелство се съзнава от дееца.Този квА.фициращ признак се преценява
с оглед броя и начина на нанесените удари, както и болезнеността на уврежданите
места, причинените болки и страдания, които са преживявани продължително време,
изживените предсмъртни мъки.В случая подсъдимият е нанасял удари по главата, шията,
лицето, горните крайници.Пострадалата
е била в съзнание и е
изживявала ужаса от този
побой, като е понесла черепно мозъчна травма; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; разкъсно контузни рани на меките черепни обвивки,
както и на двете очи, носа и лявата половина на шията; кръвоизлив в лявата очна
ябълка; кръвонасядания на меките тъкани на шията в
дълбочина и счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял; множество кръвонасядания със специфична форма по двете мишници, дясна
предмишница и дясна гръдна половина; кръвонасядания в областта на двете лопатки на гърба,
тазобедрените области и коленете.Ударите са нанасяни интензивно и част от тях – със
значителна сила.Физическите страдания на пострадалата са били съпътствани и от
болезнени психични изживявания – изпаднала в безпомощно състояние от побоя, тя е осъзнавала невъзможността си да се
защити сама, разбирала е безнадеждността на
ситуацията и се е чувствала
безпомощна.
Не се споделя тезата на
защитата, за квА.фициране
на деянието по чл.124 от НК - като непредпазлива смърт в резултат на умишлено
нанесена телесна повреда.
Тази теза се
поддържа въз основа на две твърдения - от субективна страна се поддържа, че
подсъдимият, след като е нанесъл само удари, но не по жизненоважни части на
тялото, не е имало как дори да допусне, че с действията си ще причини последвА.я общоопасен резултат, а
от друга страна - че този резултат обективно не е неизбежна последица от
причинените травми.Позицията
на защитата се изолира от формираната доказателствена
съвкупност от една страна, а от друга - от непротиворечивата съдебна практика,
в която предмет на множество решения е бил еднообразният сравнителен анА.з на умишленото убийство с непредпазливото престъпление
по чл.124 от НК.Подсъдимият е нанесъл поредица от удари, като локацията им е в
различни анатомични области, включително и върху жизненоважни части – глава и
шия.С тези удари са били причинени множество телесни увреждания, а видно от
дълбочината на някои поражения, силата, с която са били нанесени, се определя
като значителна – причинени
са черепно мозъчна травма,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно контузни рани на меките черепни
обвивки, както и на двете очи, носа и лявата половина на шията, кръвоизлив в лявата очна ябълка, кръвонасядания на меките тъкани на шията в дълбочина и
счупване на лявото рогче на щитовидния хрущял.От обективните действия на
подсъдимия – нанасянето на множеството удари с различни предмети, силната интервенция в
областта на шията се налага извод, че в съзнанието му са се съдържА.
представи за възможно причиняване на увреждания, несъвместими с живота.По време на побоя за него е
било видимо обилното кървене от областта на главата.За това не може да се
твърди, че подсъдимият е имал представа само за причиняване на телесните
повреди, след като напълно съзнателно е нанесъл на пострадалата жесток побой.Нормата на
чл.124 НК се прилага тогава, когато деецът е причинил смърт по непредпазливост,
вследствие на умишлено нанесена телесна повреда.НА.чните
увреждания по тялото на пострадалата и най-вече ударите в областта на главата и
уврежданията по шията не сочат на "умишлено нанесена телесна
повреда", от която да е
последвала смъртта
на Ф.Р.Д..Разликата между умишленото убийство и умишлената телесна повреда,
вследствие на която по непредпазливост е причинена смърт, се извежда от
психическото отношение към настъпилия смъртен резултат и от обективните
действия, чрез които се причинява този резултат.Силата, с която са нанесени уврежданията по главата
и в областта на шията, с категоричност установяват евентуален умисъл у
подсъдимия за лишаване от живот.
От субективна страна - подс.Г.М.Т. е действал при форма на вината - евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.ІІ предл.“второ“
от НК,
тъй като с юмруци,
ритници
и други твърди предмети е
нанесъл множество удари по цялото тяло на пострадалата, част от които съсредоточени
в области на жизнено важни органи – главата и шийната
област, и реА.зирани със
значителна сила, при което й е
причинил увреждания, несъвместими с живота.Като се имат предвид този способ на
престъплението, вида, характера на нараняването и засягането на особено жизнено
важни органи, то несъмнено подс.Г.М.Т. е разбирал, че действията му ще доведат именно до
настъпилия и допускан от него общественоопасен
резултат.
Обвинението е
доказано по несъмнен
начин по смисъла
на чл.303 ал.II от НПК.
Подбудите за
извършването на престъпленията следва да се търси в незачитането от страна на
подсъдимия на законоустановения ред в Р България, в
частност на телесната неприкосновеност, както и ниска култура в отношенията
с околните, слаби емоционални и волеви задръжки.
ОТНОСНО
ИНДИВИДУА.ЗАЦИЯ НА
НАКАЗАНИЕТО
За
да определи наказанието на подсъдимия Г.М.Т., съдът се съобрази не само с предвиденото
в НК наказание, но и със степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му, и
констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му.
Подсъдимият Г.М.Т. е 51 годишен български гражданин от турски произход, неженен, без деца, с основно образование, безработен,
роден е на ***г***, към настоящия момент в Затвора-гр.***, неосъждан
/реабилитиран по право/, с ЕГН **********.
Подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието, както и към момента на
постановяване на настоящата присъда спрямо него.Видно от справката му за
съдимост спрямо него
има наложено едно наказание.С определение от 28.12.2000г. по НОХД №158/2000г. на РС-гр.***е
било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство спрямо
него, като му е наложено наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 3/три/
месеца, изтърпяването на което е отложено с 3/три/ години, на основание чл.66
ал.1 от НК.Определението е влязло в сила на 28.12.2000г. и за това наказание е настъпила реабилитация по право.
При определяне
на наказанията съдът прецени всички правно релевантни за това обстоятелства и прие за смекчаващи
вината следните от тях – чистото съдебно минало/реабилитиран е за предходното си осъждане/ и липсата на неприключили
наказателни производства срещу него, а като отежняващи
вината обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието,
предвид последвА.я тежък престъпен резултат и лошите характеристични
данни по местоживеене/изготвени от МлПИ/-определящи подсъдимия като
конфликтен, агресивен човек, който не е проявявал уважение към собственото си
семейство в продължение на години, в резултат на което, освен честите скандА. в семейството, се е стигало и до търсене на помощ и
съдействие от полицията, т.е. при баланс на смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства.В случая не са нА.це материално-правните
предпоставки за прилагането на чл.55 от НК/респ. чл.55 ал.І т.1 от НК/, тъй
като деянието е извършено при баланс на смекчаващи и отежняващи
вината обстоятелства, а не са нА.чни многобройни или изключителни смекчаващи вината му обстоятелства.Този правен
извод се налага и от факта, че деянието му може да се приеме за
инцидентна проява, тъй като подсъдимия няма други осъждания, както и други
наказателни дела на производство, а агресивното му поведение е било насочено
само и единствено спрямо неговата майка – пострадалата Ф.Р.Д., с която са били в конфликт от много години.
С
оглед на установената правна квА.фикация
на извършеното, като се съобрази и със степента на обществена опасност на
подсъдимия, и най-вече за постигане целите на наказанието, съдът е на
становище, че най-подходящо по вид е наказанието "лишаване от
свобода", предвидено алтернативно за престъплението по чл.116 от НК, наред
с наказанията "доживотен затвор" и "доживотен затвор без замяна".Това
наказание по отношение на подсъдимия Г.М.Т. в достатъчна степен ще изпълни целите на чл.36 от НК.НА.чието
на два квА.фициращи признака по чл.116
ал.І т.3 и т.6 предл.“второ“ от НК също
завишава степента на обществена опасност на извършеното деяние, но според съда
не е основание за определяне на друго, по-тежко по вид наказание като доживотен
затвор.Несъмнено
причиненият резултат е изключително тежък и с трагични последици, но тези
обстоятелства не определят деянието като изключително тежко, което да налага
по-тежко по вид наказание, тъй като, според съда целите по чл.36 от НК могат да
бъдат постигнати спрямо подсъдимия Г.М.Т. и чрез наказанието "лишаване от
свобода".
При така очертаните отговорността
обстоятелства, както и висока степен на обществена опасност на извършеното,
съдът е на становище, че най-справедливо е на подсъдимия Г.М.Т. да му бъде наложено
наказание при условията на чл.54 от НК в размер над средния към законоустановения
максимум, а именно за срок от 18/осемнадесет/ години, което съобразно нормата на чл.57
ал.1 т.2 б."а" от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ затворнически
режим.
Това наказание,
съдът счита, че е достатъчно и справедливо да укаже резултатно репресивно,
превъзпитателно, предупредително и възпиращо въздействие върху подсъдимия, а също така и превантивно влияние
относно другите членове на обществото.Окръжният съд
намира, че това наказание
се явява съразмерно на обществената опасност на извършеното от подс.Г.М.Т. и е справедливо.Размерът на наказанието е
обоснован като израз на стремежа на съда да съизмери интересите на обществото и
данните за личността на подсъдимия спрямо особено опасните умишлени
престъпления.Една от целите на наказанието – да поправи и превъзпита осъдения,
не е била постигната спрямо подс.Т. с наложеното му наказание по
предходната присъда.В този период на изолация би могло да се очаква създаването
на трайни нагласи за съобразяване с интересите на околните и спазване на
нормите и правилата, по които функционира
обществото.Предупредително-превъзпитателното въздействие на наказанието спрямо
широкия кръг на обществото се постига убедително с така определеното наказание.Подсъдимият
следва да бъде изведен от обществото за такъв период от време, за да може да
осъзнае извършеното и да коригира както ценностната си система, така и
потребностите си.В състояние на изолация и понасяне на тежестта на наказанието
той би могъл да възпита в себе си уважение и зачитане на установения в страната
правов ред и да промени положително съзнанието си.За малката общност – родственици, съседи и близки, възприела престъпния резултат
санкцията има пряко възпитателно значение и изразява справедливата оценка за
извършеното.Това наказание, съдът счита, че е необходимото и достатъчно и по
отношение интересите на обществото в широк кръг – създадени са гаранции за
предупреждаване и въздържане от следващи такива прояви.Необходимо е подс.Г.М.Т. да бъде обект на въздействие в условията на пенитенциарното заведение в значим и достатъчен период за
изграждане на социално приемливо ниво на моралната и духовната компонента на
личността му.В хода на понасяне на наказанието като цяло спрямо подсъдимия Т. следва да бъдат предприети пълен
комплекс социалнопсихологически мерки с цел да бъде предпазено обществото от
поредно отключване на тлеещите в него противоправни
нагласи.Така наложеното наказание съдът счита, че в максимална степен би
отговорило на изискванията на закона съгласно чл.36 от НК по отношение както на
личната, така и на генералната
превенция.
На основание чл.59 ал.І от НК, следва при изтърпяване на
наложеното наказание да бъде ЗАЧЕТЕНО
времето, през което подсъдимия Г.М.Т. е бил фактически задържан, считано от 05.12.2017г. до влизане на присъдата в
сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – ВД №1 – взета кръв
от Г.М.Т. с ЕГН ********** за ДНК; ВД №2 – взета кръв
от Ф.Р.Д.с ЕГН ********** за ДНК; ВД №3 – нокти от
лява и дясна ръка на Г.М. Т. с ЕГН **********; ВД №4
– нокти от трупа на Ф.Р.Д.с ЕГН **********; ВД №5 –
биологичен материал /косми от глава/ от трупа на Ф.Р.Д.; ВД №6 – метален дилаф,
запечатан в червен найлонов чувал; ВД №7 – 1 дърво, разцепено и запечатано в
плик; ВД №8 – Яке, тъмно синьо със сиво с цип, запечатано в плик; ВД №9 – сив
потник с тъмни ленти, запечатан в плик; ВД №10 – сини слипове, запечатани в
плик; ВД №11 – черен клин, запечатан в плик; ВД №12 – 1 чифт черни чорапи,
запечатани в плик; ВД №13 – риза с черно и бяло, запечатан в плик; ВД №14 –
светло син пуловер, запечатан в плик; ВД №15 – маслено зелени джинси,
запечатани в плик; ВД №16 – 1 чифт обувки мъжки мрежени №43-44; ВД №17 – 1 чифт
пъстри чорапи; ВД №18 – 1 бр.пъстра блуза; ВД №19 – 1 бр. сив потник; ВД №20 –
1 бр.пъстри панталони тип шалвари; ВД №21 – 1 бр.черен анцуг; ВД №22 – 1 бр.
дамски пликчета; ВД №23 – 1 бр.тъмно синя пола; ВД №24 – дървена пръчка с
дължина 1 м; ВД №25 – следа от червеникава течност от пода по найлон; ВД №26 –
катинар; ВД №27 – найлон със следи от
кафеникаво червеникава течност от пода; ВД №28 – найлон със следи от кафяво
червени следи от пода; ВД №29 – следа от кафяво червеникава течност от пода от
вестник; ВД №30 – следа, иззета от дървена врата – червеникава от каса на
врата, следва да се унищожат след
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189
ал.III от НПК, подс.Г.М.Т., с
ЕГН ********** бе осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 3315.54 лева по сметка на ОД на МВР-гр.***, представляващи възнаграждения на вещи
лица по ДП №218/2017г. по описа на РУ
на МВР-гр.***и по сметка на ОС-гр.*** сумата от 486.62 лева, представляваща възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.309 ал.I във вр. с чл.57 от НПК, съдът
потвърди наложената спрямо подсъдимия
Г.М.Т. мярка за неотклонение -
„Задържане под стража“ по настоящото
дело, до влизане на присъдата в сила.
На основание
изложените фактически констатации и правни изводи, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН-СЪДИЯ: