№......................../01.03.2024 г., гр. София
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 27 състав, в публичното заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 4143 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба от М.С.С., подадена чрез пълномощника му – адв. А.П., с която са предявени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.45 ал.1 от ЗЗД срещу „К.“ АД, ЕИК *****и К.Т. П.– Д., за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от публикуването на статия със заглавие „М.С. се прави на онкоболен“, придружено със снимка, на която ищецът е в съдебната зала, в бр. 13/543/ година XI от 25-31.03.2020г. на вестник „Галерия“, въпреки изрично декларираното от него несъгласие да бъде фотографиран и заснеман от представители на медиите в конкретното съдебно заседание, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 25.03.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че в брой 13/543/, година XI от 25-31.03.2020г. на вестник „Галерия“, чийто издател е ответникът „К.“ АД, а главен редактор е ответницата П., на страница девета, е публикувана статия със заглавие „М.С. се прави на онкоболен“, придружено със снимка, на която ищецът е в съдебната зала, въпреки изрично декларираното му несъгласие да бъде фотографиран и заснеман от представители на медиите в конкретното съдебно заседание. Тази снимка е взета и публикувана без съгласието и разрешението на ищеца. В текста на публикуваната статия на репортера М.С. се твърди, че „М.С. опита всякакви хватки, за да излезе от ареста. След като стана ясно, че не му минава номера с рак на простата, алкохолният бос опитва да използва коронавируса, но съдът не го пуска“, статията продължава с твърдението, че „Олигархът е в ареста почти година и половина. Подсъдим е като лидер на престъпна група за злоупотреби с европейски фондове“, както и „Въпреки, че остава задържан под стража за М.С. има и добри новини от акта на второинстанционния съд. Няма данни той да страда от рак на простата, за което има съмнения от няколко месеца насам“. Твърди се, че така описаните в статията твърдения са неверни и че същите са разпространени единствено с цел дискредитирането му пред обществото и уронване на личното му достойнство. Излага се, че тази медийна публикация съдържа неверни твърдения, засягащи личния му живот, здравословното му състояние и накърняващи достойнството му, като публикуването й е било с цел злепоставянето му пред обществото, както и че изнасянето на такава информация, квалифицираща се като лични данни, се е отразила негативно както на ищеца, така и на близките и семейството му. Твърди се, че публикацията е свързана с придобиването и обработването на данни, които попадат в обхвата на легалната дефиниция по чл.4 пар.1 т.25 от Регламент/ЕС/2016/679 /Общ регламент относно защитата на данните/, като чл.9 от същия регламент предоставя засилена закрила при обработване на специални категории лични данни и пар.1 изрично забранява обработването на лични данни, свързани със здравословното състояние, а в случая не е налице някое от посочените в пар.2 от същата разпоредба изключения. Поддържа се, че е налице обработване на лични данни по смисъла на легалната дефиниция, дадена в чл.4 пар.1 т.2 от Регламент/ЕС/2016/679, тъй като е налице обработване на лични данни чрез записване, извличане, употреба, разкриване и разпространяване от страна на издателството на вестник „Галерия“, както и на главния редактор, който е одобрил създадения материал. Твърди се, че с публикуването на статията е нарушено правото на личен живот на ищеца и неговата неприкосновеност, защитени от Европейското законодателство, чл.32 ал.1 от Конституцията на Република България и вътрешното национално законодателство. Поддържа се, че публикуваната статия не отговаря на морално-етичните обществени норми и на истината и че с нея се цели осмиването на ищеца пред обществото чрез стилистиката на изказа, изпълнен с преекспонирани фрагменти и твърдения с подчертано негативна конотация, избирателно посочване на медицински данни по начин, по който да имат негативно отражение в реалността и манипулация на общественото мнение.
Твърди се, че в статията е посочено, че ищецът е подсъдим „…като лидер на престъпна група за злоупотреби с европейски фондове“, като така изнесената информация не отговаря на истината, тъй като ищецът е подсъдим по НОХД № 4015/2019г. по описа на СНС, четвърти състав, по обвинение за участие в престъпен сговор по чл.321 ал.6 от НК.
Излага се, че ищецът е узнал за статията на 25.03.2020г. в присъствието на неговия болногледач в СБАЛЛС, като след публикуването й му били задавани много въпроси от болногледача му, от други лишени от свобода, настанени в болничното заведение, което го накарало да изпита срам, да търси оправдание, макар и да няма вина. След узнаване за статията ищецът изпитвал душевни болки и страдания, почувствал се иронизиран и подиграван, загубил увереност и самочувствие. Публикуването на данните за здравословното му състояние обезпокоили близките му. Излага се, че макар и неверни, тези твърдения са били възприети от неопределен брой лица, тъй като печатното издание е с широк тираж, което прави разгласяването на невярната информация публично. Твърди се, че в резултат на направените неверни твърдения в статията и разгласените интимни данни, класифицирани като „чувствителна информация“, свързани със здравословното му състояние, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му тормоз, унижение, страдание, емоционален стрес и психическа болка поради дискредитирането му и уронването на доброто му име. Опасявал се, че узнавайки за написаното, здравословното състояние на възрастната му майка би могло да се влоши, как написаното ще се отрази на дъщеря му, която била в тийнейджърска възраст.
В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, които оспорват предявените искове по подробно изложени съображения в отговорите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след запознаване с
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото е приложена извадка от вестник „Галерия“, бр. 13/543/ година XI от 25-31.03.2020г., в който е публикувана статия със заглавие „М.С. се прави на онкоболен“, придружено със снимка, на която ищецът е в съдебната зала. Видно от същата е, че като автор на статията е посочена М.С., като липсва спор, че главен редактор на вестник „Галерия“ е ответницата П., а издател на вестника е ответното дружество - „К.“ АД. В статията, както се сочи и в исковата молба, се съдържат следните изявления на журналист от вестник “Галерия“, от които ищецът се е почувствал засегнат, тъй като уронват достойнството му, разкриват лични данни и съдържат неверни твърдения: „М.С. опита всякакви хватки, за да излезе от ареста. След като стана ясно, че не му минава номера с рак на простата, алкохолният бос опитва да използва коронавируса, но съдът не го пуска“, „Олигархът е в ареста почти година и половина. Подсъдим е като лидер на престъпна група за злоупотреби с европейски фондове“, както и „Въпреки, че остава задържан под стража за М.С. има и добри новини от акта на второинстанционния съд. Няма данни той да страда от рак на простата, за което има съмнения от няколко месеца насам“.
Във връзка с издадено съдебно удостоверение на ищеца, по делото е постъпила молба с вх.№ 269473/17.02.2022г. от изпълнителния директор на „К.“ АД, а видно от съдържащата се там информация: тиражът на в-к „Галерия“, бр.13 от 25-31.03.2020г. е бил около 27 000 – 28 000 броя, от които реално продадени са около 75%. Останалите непродадени бройки /около 25% от тиража/ са взети от „Евро импекс“ ЕООД и са предадени за вторични суровини, като е посочено, че това е обичайната практика при всеки тираж; тиражът на в-к „Галерия“, бр.13 от 25-31.03.2020г. е бил отпечатан в печатницата на „София принт инвестмънт“ ЕООД; основен разпространител на в-к „Галерия“, бр.13 от 25-31.03.2020г. е бил „Български пощи“ ЕАД/около 85 - 90% от всички бройки/; останалите бройки са били разпространени от „Доби прес“ ЕООД и „Софийска преса“ ЕООД.
По делото е приложена първа
страница от Постановление от 20.08.2019г. по ДП № 161/2018г. по описа на
СО-СП, но доколкото същото не е представено в цялост, съдът намира, че не
следва да се обсъжда като доказателство по делото.
Видно от Постановление
от 06.09.2018г. по ДП № 130/2018г. по описа
на СО-СП, пр.пр.№ 1140/2018г. по описа на СП, М.С.С. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени
престъпления по чл.321 ал.3 вр.ал.2 от НК, по чл.256 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК,
както и по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 и т.6 вр.чл.26 ал.1 от НК.
От представения по делото протокол
от съдебно заседание от 03.12.2018г. по ЧНД № 4072/2018г. на СНС, 8 състав се установява, че в същото съдебно
заседание е било оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обв. М.С.С. – обвиняем по ДП № 130/2018г. по описа на СО-СП, пр.пр. № 1140/2018г. по описа на СП, като в протокола е
отразено, че е докладвана молба от защитника му, че ищецът не желае да
бъде сниман, фотографиран, както пред първа, така и пред въззивна инстанция, но
липсва отразяване в протокола производството по делото да е проведено при
закрити врати. В същото определение е посочено,
че с определение от 08.09.2018г. на СНС, спрямо обв. С.
е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, потвърдено с
определение от 18.09.2018г. от АСНС, както и че срещу обв.
С. са повдигнати обвинения за извършването на няколко престъпления:
престъпление по чл.321 ал.3 вр.ал.2 от НК, изразяващо се във възведено от страна
на лицата участие в организирана престъпна група, като групата е била създадена
с користна цел, насочена към получаване на противозаконни облаги в резултат на
деяния по чл.254 от НК, по чл.255 от НК, чл.253 от НК и чл.256 от НК, за две
отделни обвинения - по чл.256 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, изразяващо се в
използване на документи с невярно съдържание за получаване на неследваща се
парична сума от държавния бюджет в големи размери, както и за престъпление по
чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 и т.6 вр.чл.26 ал.1 от НК, изразяващо се в
потвърждаване на неистина в справки-декларации, в дневници за продажби, с което
избягнал установяването и плащането на данъчни задължения.
От представения протокол от съдебно заседание, проведено на 18.02.2020г. по НОХД № 4015/2019г. по описа на СНС е видно, че разглеждането на делото е започнало при открити врати, като съгласно отразеното в протокола, след направено изявление от защитника му, че желае делото „да бъде проведено при закрити врата, с оглед чувствителната информация, която ще бъде разисквана в пледоарията“, отнасяща се до „здравословното състояние и факти от интимен характер“, с определение на съда, на основание чл.263 ал.2 от НПК, съдът е закрил частично съдебното заседание, само в частта, в която ще се излагат факти от интимния живот, които са свързани със здравословното състояние, след което е отстранил медиите от съдебната зала и е започнал разглеждането на делото по искането, направено от адв. П. – защитник на подс. С., в съдебно заседание от 12.02.2020г., проведено по същото наказателно дело, за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека по реда на чл.270 от НПК, в отсъствие на подсъдимия, предвид направеното от него и адвоката му искане за това и съгласието на прокурора. След съдебните прения и оттеглянето на съда на тайно съвещание, съдебното заседание, съгласно отразеното в протокола, е продължило при открити врати, като самото определение е обявено публично в съдебното заседание. В определението на съда е обсъдено какви медицински изследвания и заключения са постъпили по делото, вкл. констатациите от прегледите от уролози и поради липсата на яснота за здравословното състояние на подсъдимия, достоверността на приложения ЯМР и на извършените прегледи, делото е отложено за представяне на допълнителни медицински изследвания.
Следващото заседание по НОХД
№ 4015/2019г. по описа на СНС във връзка с разглеждане на искането за изменение
на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека, е проведено
на 10.03.2020г., като съгласно
отразеното в съставения протокол, няма данни да е било при закрити врата. В
същото съдебно заседание е представена медицинска документация, като са вписани
изявленията на защитника на подсъдимия, на последния и на прокурора, който е
изразил становище, че „липсва категорична диагноза индицираща
туморен процес“, като съдът с определението си не е уважил искането на
подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в
по-лека. С определение № 199/19.03.2020г. по ВНЧД № 136/2020г. на АСНС е
потвърдено протоколно определение от 10.03.2020г. по НОХД № 4015/2019г. на СНС,
4 състав, като въззивният съд е счел, че „…липсват
убедителни данни за туморен процес в простатното жлеза/за какъвто твърди
защитата в частната жалба/, както и че състоянието на С. не налага престой и
лечение в здравно заведение“, като въззивният съд е
приел, че „…епидемичната обстановка в РБългария от коронавирус и обявеното в страната в тази връзка извънредно
положение. ..“, на които се позовава защитникът на подсъдимия, нямат пряко
отношение към мярката му за неотклонение.
С определение от 26.05.2020г.
по ВНЧД № 237/2020г. на АСНС е потвърдено определение, постановено на
08.05.2020г. по НОХД № 4015/2019г. по описа на СНС, 4 състав, с което е оставено
без уважение искането на ищеца за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане
под стража“ в по-лека, а видно от отразеното в определението на АСНС, според
медицинските документи, становището на вещите лица е, че липсват убедителни
данни за туморен процес в простатната жлеза, като състоянието на ищеца не
налага престой и лечение в здравно заведение.
От представеното от ответниците съдебно удостоверение от СНС, 4 състав е видно, че НОХД № 4015/2019г. по описа на СНС, 4 състав, не е приключило на първа инстанция, както и че М.С.С. е подсъдим по делото за престъпления по: чл.321 ал.6 от НК, чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.чл.20 ал.3, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.ал.3 от НК, чл.248а ал.2 вр. чл.20 ал.3, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, чл.248а ал.2 от НК и чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.чл.26 ал.1 вр.ал.3 от НК. Към 25.03.2020г. подсъдимият М.С.С. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“.
За установяване на обстоятелствата относно състоянието на ищеца след
прочитане от него на процесната статия по делото е
разпитан свид. Борисов. Видно от показанията му е, че
същият от 2006г. до 2018г. е работил за ищеца, бил е негов шофьор. И до момента
поддържал добри приятелски отношения с ищеца, помагал на семейството му докато
той бил в ареста. Свидетелят разговарял с ищеца по телефона, ходел на свиждане
в ареста, носел му лекарства. За статията във вестник „Галерия“ от месец март
или април, ищецът, който тогава се намирал в болницата на централния софийски
затвор, разбрал от болногледача си и поръчал на свидетеля да купи вестника и да
му го занесе, а свидетелят го информирал за съдържанието на статията. На ищеца
му било тежко заради болестта, а и семейството му приело тежко публикуваната
информация. Притеснявал се, защото дъщеря му била непълнолетна, а майка му се
чувствала зле психически след прочитането на статията, защото не знаела, че
синът й страда от онкологично заболяване, а и се чувствал обиден, че информацията
за заболяването му била изнесена в общественото пространство. Възмущавал се, че
в статията се подлагало на съмнение това, че е болен и че се възползва от
случая, за да излезе от ареста, както и че бил посочен като лидер на престъпна група, което не
отговаряло на истината. Ищецът споделил със свидетеля, че изрично бил декларирал,
че не иска да бъде сниман в съдебната зала, а в статията била публикувана
негова снимка. При следващите им виждания ищецът също говорел за статията,
защото се чувствал обиден от написаното, бил психически зле - изпаднал в дупка.
Близките му го питали дали отразеното във вестника е вярно и въпреки уверенията
му, че то не отговаря на истината, се чувствал зле. Ищецът бил наранен
психически, изпитвал срам, споделил със свидетеля, че е ставал обект на
подигравателно отношение от страна на други лишени от свобода. Свидетелят
придружавал ищеца в онкологията в квартал Дървеница, където се наложило да
плаща за направените му скенери и да му носи лекарства в Пета градска болница.
След излизането от ареста ищецът продължавал да плаща за изследванията със
скенери. Свидетелят знаел, че състоянието на ищеца не било добро, че
продължавал да посещава болници и имал намерения да ходи в Турция и Швейцария
на изследвания. Ищецът бил в затвора над две години, като не ме било известно какво
знаело семейството му за обвиненията срещу него, макар от свидетеля те да
разбрали за статията. Ищецът бил обиден от написаното в нея и за това, че го
представя като лъжец и престъпник пред обществото и семейството му.
Във връзка с изготвянето на процесната статия и установяване на обстоятелствата относно участието на ответницата, в качеството й на главен редактор, по делото са разпитани двама свидетели.
От показанията на свид. Д.се
установява, че същият работи в сайта
GLASOVE.COM. Свидетелят е наблюдател и външен автор във вестник "Галерия“,
като всяка седмица пише статии във вестника. Преди осем години бил заместник
главен редактор, а заедно с ответницата П.и други журналисти основали вестника.
Почти всяка седмица се виждат ответницата, разговарят, обсъждат политическата
ситуация и други теми. Свидетелят е наясно с разпределението на задачите във
вестника, като в съдебно заседание свидетелства, че ответницата е главен
редактор на вестника и се занимава предимно с ръководството, намирането на
реклами, срещата с хора, общата политика на вестника. Тя почти не се занимава с оперативната
работа, с която е ангажиран дежурният редактор. Ответницата следи предимно
първата страница, заглавията на нея, коя е водещата тема и коментарите, но не и
какви са останалите статии в съответния брой на вестника. В редакцията тя отива
след 12,30 часа, тъй като преди това води предаване в Нова телевизия всеки
делничен ден от седмицата и няма време да се занимава с оперативните дела. На
свидетеля не му е известно ответницата да е автор на статия във вестника и да
се подписва с псевдоним. Тя почти всяка седмица пише коментари, които винаги са
подписани от нея и са на културна тематика, много рядко за политика или за мода,
като е категоричен, че никога не е писала статия в рубрика „Крими“. Ответницата
не осъществява пряк контрол върху съдържанието на подготвящите се статии. Като
главен редактор често провежда срещи, упражнява основната политика на вестника,
търси интересни сюжети и теми, но няма отношение към всеки конкретен брой,
вътрешните и по-незначителни статии в него. Отговорните редактори и дежурните
редактори за всеки брой контролират всички вътрешни статии, редактират ги и
т.н. Ако има въпроси, отговорният редактор се допитва до нея. Свидетелят не
знае ответницата да има отношение към статия за М.С., като заявява, че не са го
обсъждали, както и че не му е известно М.С., която е записана като автор на статията,
дали е физическо лице или псевдоним, но заявява, че е по-вероятно да е псевдоним.
Свидетелят не е запознат с националния класификатор на длъжностите в България и
по принцип не е наясно кой носи отговорност за съдържанието на материалите в
едно издание, независимо дали печатно или електронно, но
за вестник „Галерия“ категорично заявява, че ролите са разпределени много
добре. Тежестта е разпределена според съответния материал, според неговата
важност, като понякога авторът носи основната тежест за някакъв материал,.
Според свидетеля никой журналист няма да каже кога използва похвата писане с
псевдоним и как може да се установи кой пише определена статия под даден
псевдоним, тъй като псевдонимът е свещено прано на журналиста и се използва, за
да не се разкрива източника зад него или лицето. Писането под псевдоним е чест
похват във всички медии.
От показанията на свид. Д., който
е съпруг на ответницата и работи по трудов договор в ответното дружество, се
установява, че подписът М.С. е редакционен псевдоним, както и че когато над
един текст работят повече от двама души, той се подписва с редакционен
псевдоним, като свидетелят не си спомня кои са хората, изготвили статията, но в
редакцията, докато се пишел материала, се обсъждало дали е възможно ищецът да
има частични проблеми или частично раково заболяване. Свидетелят разговарял със
свой приятел уролог във ВМА, за да разбере дали може да има такава диагноза,
като отговорът на специалиста бил, че е невъзможно да има частично заболяване,
че всеки можело да има съмнения дали има туморно заболяване, но докато не се
направи сериозно изследване не може никой да каже, че има тумор, а за да се
установи дали има или няма карцином, както и дали е доброкачествен или
злокачествен, е необходимо да се направят щателно изследване, включително със
скенери, което би трябвало да е направено в болницата. Свидетелят си спомня, че
някой от колегите му казал, че част от информацията е или от медицинско лице,
или от санитар от затворническата болница. Във връзка с изготвянето на статията
били проверени и много други източници, а информация, като тази в статията във
вестник „Галерия“, преди това имало в „България днес“ и в още няколко сайта.
Според свидетеля статията е добра, като е вярно, че ищецът не е имал
онкологично заболяване, за каквото той претендирал. Статията била публикувана
при криминалните страници, с каквито ответницата не се занимавала. Тя преглеждала
статиите за политика, култура и първата страница на вестника. Свидетелят обясни
при разпита си, че след като се пуснат в системата на вестника текстовете,
дежурният редактор ги преглежда за грешки, поглежда заглавията. Свидетелят си
спомня, че след това имало отказ от съда ищецът да бъде пуснат под гаранция,
защото той отказвал да му бъде направено туморно изследване, а ако човек е
болен, не би отказал изследване. Свидетелят не бил запознат с наказателното
дело и цялостно с медицинската документация, същият бил редактор на две медии -
сайта „Антени бг“ и вестник „Галерия“, като не е имал търговски взаимоотношения
с ищеца или с фирми, свързани със семейството му, и не знае дали съпругата му е
имала такива взаимоотношения. Свидетелят, който работи в медиите от 1987г., дава
сведения, че когато се възпроизвежда информация, чийто първоизточник е друг,
дали трябва да се цитират източници е по преценка на редакцията. Понякога се
цитират източници, но когато става дума за сборен материал от повече от 5-6
източника, няма как всички да бъдат цитирани в текста, който не е голям по
обем. Понякога текстовете от печатните издания се преиздават във виртуалните
издания, но този текст не е преиздаван, тъй като сайтът е от месец юли, а
статията от месец март. Свидетелят е категоричен, че служител на вестник
„Галерия“ не е правил снимка на ищеца и че същата е от интернет, защото не
разполагат с авторска снимка на ищеца.
Представени са длъжностна характеристика за длъжността „Главен редактор“
НКПД 26427001 и за длъжността „Отговорен редактор-вестник“ НКПД 26427004, в „К.“
АД, трудов договор на ответницата, сключен с „К.“ АД, служебна бележка за
доходи и разпечатка от Уикипедия за предаването „На
кафе“.
По делото са приети като доказателства разпечатки от пресата и интернет-мрежата, от дати, предхождащи процесната статия и съвпадащи с времето на издаване на бр. 13/543/ година XI от 25-31.03.2020г. на вестник „Галерия“, като са представени и доказателства, че снимката на ищеца в статията е била публикувана в още няколко медии: „Делото срещу М.С. отново отложено!..“, публикувана на 14.01.2020г. в сайта trafficnews.bg, „М.С. изпратен в „Надежда“ вместо в Онкологията, началникът на затвора държи съда в неведение, публикувана на 18.02.2020г. в сайта flagman.bg, „М.С. постъпи в болница, гледат мярката му при закрити врати“, публикувана на 16.02.2020г. в сайта flagman.bg, „Гледат мярката за неотклонение на М.С.“, публикувана на 18.02.2020г. в сайта actualno.com, „По делото „М.С.“: Още около 60 свидетели ще дават показания, с подзаглавие „ Разследване: Олигарси източват европейски фондове за земеделие, и България е в списъка“, публикувана на 15.02.2020г. в сайта actualno.com, „Специализираният наказателен съд гледа делото на М.С.“, публикувана на 05.03.2020г. в сайта tvevropa.com, „М.С. в килията го е страх от вируса“, публикувана на 24.03.2020г. в сайта bgdnes.bg, „М.С. пробва да отърве килията с коронавирус, след като номера с рака на простатата не мина“, публикувана на 25.03.2020г. в сайта bgdnes.bg и „М.С. написа завещанието си – убеден, че няма да излезе жив от ареста, публикувана на 12.06.2020г. в сайта bgdnes.bg.
Представени са разпечатки от публикации, в които е използвана същата снимка: Dnes.bg от 18.09.2019г. със заглавие „Съдът реши М.С. остава в ареста за постоянно, NEWS.bg от 25.11.2019г. със заглавие „Държавата иска 3,6 мил.лв. от М.С. и 13-те служители на ДФЗ“, Vesti.bg от 01.07.2020г. със заглавие „КОНПИ с иск за близо 140 мил.лв. срещу М.С. и сина му“, Lex.bg от 03.02.2021г. със заглавие „М.С. се прибира в къщи, за да не изтърпи предварителна присъда“.
Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя на работата за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от
лицата, на които работата е била възложена, следва да се установи наличието на
противоправно поведение – действие или бездействие на извършващите възложената
работа, при или по повод изпълнението й, претърпени вреди, вина и причинна
връзка между това поведение и настъпилите вреди, като вината се предполага до
доказване на противното.
Издателят на печатно произведение, като възложител на друго лице на
работата по съставяне на печатни материали, носи отговорност по чл.49 от ЗЗД за
вредите, причинени при изпълнението на тази работа, като без значение за
отговорността на издателя е кой е авторът на статията, доколкото авторът би
могъл да носи отговорност на основание чл.45 от ЗЗД.
По делото липсва спор, че „К.” АД е издател на вестник „Галерия“ и че
той е възложил работата по изготвяне и публикуване на процесната
статия със заглавие „М.С. се прави на онкоболен“
във вестник „Галерия“, бр.13 от 25-31.03.2020г., поради което и този ответник носи доказателствената тежест за установяване на верността на написаното
в нея, както и че то е резултат на добросъвестно журналистическо разследване.
Безспорно е по делото, че отв. П.е изпълнявала длъжността „главен редактор“ на вестник „Галерия“, но доколкото същата не е работодател на журналистите в изданието, главният редактор на изданието може да отговаря само за собственото си виновно и правоправно поведение, каквото в случая не се доказа да е налице.
От показанията на свид. Д. се установи, че статията е подписана с редакционен псевдоним, като по изготвянето й не е работил само един журналист, както и че снимката към статията не е на журналист от вестник „Галерия“. Установи се по делото, че преди публикуването на процесната статия е извършено предварително и добросъвестно журналистическо разследване, като в същата са изложени факти във връзка с искането на ищеца да бъде изменена мярката му за неотклонение по воденото срещу него наказателно дело, в по-лека.
Мнението на журналистите, изготвили статията, е основано на тяхното разбиране за фактите, което е нещо различно от фактите, а никой не може да бъде ограничаван да изразява мнение. Когато журналистът или изданието преследват легитимна цел – събиране и разпространяване на информация по въпрос от обществен интерес и са положили разумни усилия за проверка на фактите, както е в случая, то те не носят отговорност, дори ако съответните факти се окажат неверни, каквато е съдържащата се в статията информация, че ищецът е подсъдим като лидер на престъпна група за злоупотреби с европейски фондове, доколкото се установи, че срещу него няма такова обвинение, а е налице обвинение за участие в престъпен сговор по чл.321 ал.6 от НК.
Според практиката на ВКС, когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от КРБ и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез медия могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие, освен когато правото на изразяване на мнение е в нарушение на чл.39 ал.2 от КРБ. Негативните оценки за определена личност, открояващи се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност ако не засягат достойнството на личността.
В случая, публикуването на статията е извършено по време, когато ищецът е бил подсъдим на НОХД № 4015/2019г. на СНС за престъпления по чл.321 ал.6 от НК, чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.чл.20 ал.3, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.ал.3 от НК, чл.248а ал.2 вр. чл.20 ал.3, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, чл.248а ал.2 от НК и чл.248а ал.5 вр.ал.2 вр.чл.26 ал.1 вр.ал.3 от НК, като съгласно представеното по делото съдебно удостоверение, към 25.03.2020г. М.С.С. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“.
Публикуването на материала е извършено след като съдът е отказал да измени мярката за неотклонение на ищеца, като по този начин не са надхвърлени границите на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, установено в чл.39 ал.1 от КРБ.
От приложената статия е видно, че снимката на ищеца се съдържа там, но липсват каквито и да е доказателства, че е направена от журналист от ответното дружество или по възлагане от издателя на вестник „Галерия“. Налице са и доказателства – приложените разпечатки от пресата и интернет-мрежата, от дати, предхождащи процесната статия и съвпадащи с времето на издаване на бр. 13/543/ година XI от 25-31.03.2020г. на вестник „Галерия“, че снимката на ищеца в статията е била публикувана в още няколко медии, поради което и доколкото по делото не са ангажирани доказателства за противното, за заснемането на ищеца без негово съгласие издателят не следва да носи отговорност, тъй като не е налице неправомерно поведение на служители на изданието, свързано с нарушаване на правото на ищеца на неприкосновеност на личния живот. Публикуването на снимка, която е разпространена и в други издания е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и на правото да се търси, получава и разпространява информация, поради което не е налице противоправно деяние, а и ищецът е личност, спрямо която е налице засилен обществен интерес, предвид осведомеността на обществото – от множеството медийни публикации преди датата на публикуване на процесната статия за наличието на образувано наказателно производство срещу него, поради което и правото му на личен живот, гарантирано в чл.32 ал.1 от КРБ, е по-силно ограничено за сметка на обществения интерес към ищеца.
Забраната по чл.32 ал.2 от КРБ, съгласно която никой не може да бъде следен, фотографиран,
филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или
въпреки неговото несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, е дерогирана с разпоредби в текстове на Закона за специалните
разузнавателни средства/ЗСРС/ и Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/.
Съгласно чл.25з ал.1 от ЗЗЛД, обработването на лични данни за журналистически
цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е
законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване
и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот, а
според ал.3 от с.р. при обработване на лични данни за целите по ал.1 не се
прилагат чл.6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент/ЕС/ 2016/679. Съгласно
приетото в решение № 13/14.09.2021г. по гр.дело № 4896/2019г. на ВКС, IV г.о., под „зачитане неприкосновеността на личния
живот“ следва да се разбира наличие на баланс на двете равностойни права –
правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от което е правото на
защита на личните данни и свободата на изразяване и правото на информация, като
преценката за това дали е налице журналистическа цел и баланс на посочените две
основни права е конкретна за всеки отделен случай, с оглед установените
обстоятелства.
Право на пресата е да разпространява по начин, съвместим с нейните отговорности и задължения, информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес, каквато е тази в процесната статия, макар свободата на изразяване да търпи известни ограничения, едно от които е зачитането на правата или репутацията на други хора, на правото на личен живот.
Критериите при балансиране на конкуриращи се права, каквито са тези по чл.8 – правото на зачитане на личния и семейния живот, и по чл.10 от ЕСПЧ – свободата на изразяване на мнение, са: приносът към дебат от обществен интерес, степента на известност на засегнатото лице, предмета на новинарския репортаж, предварителното поведение на засегнатото лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията.
Общественият интерес се отнася до въпроси, които засягат обществото до такава степен, че то може законно да се интересува от тях, които привличат вниманието му и го засягат в значителна степен, а въпрос от обществен интерес е правораздаването, включително произнасянето на съда по искания за изменение на мерките за неотклонение на лица, добили популярнаст в публичното пространство.
Правото на обществеността да бъде информирана е основно право, което при определени обстоятелства може да се разпростре дори върху аспекти от личния живот на публични фигури.
Макар информацията относно здравословното състояние на ищеца да има интимен характер, общественият интерес от нейното разпространение е във връзка с изясняване на обстоятелствата, поради които съдът е отказал да измени мярката му за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека, а разпоредбата на чл.8 от ЕКПЧ не предполага правно обвързващо изискване за предварително уведомяване – преди публикуване на информация за личния живот на дадено лице, с оглед постигането на журналистическата цел.
Доколкото журналистът е възприел, без да я изопачава, част от информацията, направена публично достояние – видно от протоколите от съдебно заседание по НОХД № 4015/2019г. по описа на СНС, основание на съда да не уважи направеното искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, е приетото от съда, разглеждащ искането на изменение на мярката за неотклонение на ищеца, че няма категорични доказателства подсъдимият да страда от онкологично заболяване, като заседанието на 18.02.2020г., в частта за мотивите за взетото решение от съда, както и заседанието от 10.03.2020г., са били публични, поради което и съдът счита, че ищецът, предвид изложеното и в предходни медийни публикации, вече не е имал „легитимно очакване“, че личният му живот ще бъде ефективно защитен.
Целта да разпространената със статията информация е да се насочи общественото
внимание към значим за обществото проблем, а установеното по делото, че 75% от тиража на в-к „Галерия“, бр.13 от 25-31.03.2020г. са
продадени – т.е. около 20 250 – 21 000 броя /целият тираж е бил около
27 000 – 28 000 броя/, е в подкрепа на направения извод за засилен
обществен интерес към темата. Няма основание, предвид събраните по делото
доказателства, да се приеме, че разпространената информация в публикацията е
целяла да очерни ищеца, да го злепостави и да го дискредитира пред обществото,
да урони личното му достойнство. В статията не се съдържат мнения и оценки за
личността на ищеца, а изнесената в статията информация за поисканата от ищеца
промяна на мярката му за неотклонение е вярна. Статията почива на факти, чието
съществуване е било предмет на предварително и добросъвестно журналистическо
разследване, което се потвърждава както от събраните по делото писмени
доказателства – представените разпечатки, съдържащи сходна информация на тази в
процесната статия от сайтовете - trafficnews.bg, flagman.bg, actualno.com, tvevropa.com, bgdnes.bg, така и от показанията на свид. Д., който разговарял със свой приятел уролог, за
да разбере как се доказва наличието на тумор и дали същият е доброкачествен или
злокачествен, разбрал от свой колега, че част от получената информация за ищеца
е от медицинско лице или от санитар от затворническата болница, поради което и
съдът счита, че целта на процесната статия не е била
манипулация на общественото мнение, каквито са твърденията на ищеца.
В статията не е изразено мнение с негативна оценка, като използваните фразеологични
изрази: „се прави на“, „опитва всякакви хватки“, „не му минава номера“ са начин
на изразяване на журналистите, който не може да се счита за обиден, а
употребените изрази нямат злепоставящ или позорен характер. В случая от
значение е и обстоятелството, че преди и след публикуване на процесната статия в публичното пространство е съществувала
информация, възприета от неопределен брой хора, която е повлияла негативно на
усещанията на ищеца. Не се доказа по несъмнен начин и че именно от процесната статия ищецът е претърпял описаните в исковата
молба неимуществени вреди, макар свид. Борисов да
дава показания в подкрепа на твърденията в исковата молба, тъй като същият
свидетел не дава показания за това дали на него и на ищеца са му били известни
други публикации във връзка с искането за изменението на мярката за
неотклонения, какви са били реакциите на ищеца при научаване за наличието на
такива, как му се е отразило продължителното задържане във връзка с воденото
срещу ищеца наказателно производство.
Цитираните в исковата молба изрази, употребени в статията, преценени в
тяхната съвкупност: „М.С.
опита всякакви хватки, за да излезе от ареста. След като стана ясно, че не му
минава номера с рак на простата, алкохолният бос опитва да използва коронавируса, но съдът не го пуска…“ и „Въпреки, че остава
задържан под стража за М.С. има и добри новини от акта на второинстанционния
съд. Няма данни той да страда от рак на простата, за което има съмнения от
няколко месеца насам“, не съставляват фактически твърдения, с които ответникът да е разгласил
позорно обстоятелство, унижавайки честта и достойнството на ищеца, а представляват
оценъчни съждения.
Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те
представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от
обективната действителност. Изказаното мнение, дори съдържащо негативна оценка
за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения
живот, не поражда отговорност, не съставлява противоправно
поведение, ако обективно не засягат достойнството на личността, дори субективно
да са възприети като такива от пострадалия.
От показанията на свидетелите и при съобразяване на задълженията на
ответницата, съгласно длъжностната характеристика за длъжността „главен
редактор”, не се установиха каквито и да било противоправни
действия, извършени от отв. П.по повод публикуването
на статията. Същата нито е разпоредила изготвянето и публикуването й, нито е
внасяла промени в съдържанието й, т.е няма каквато и да било намеса в статията,
а и редактирането на съдържанието в статиите и отхвърлянето им е задължение на
отговорния редактор, предвид приложената длъжностна характеристика, каквато
длъжност ответницата не е изпълнявала. Съгласно решение № 147/18.03.2011г.
по гр.дело № 1640/2010г. на ВКС, IV г.о., сам по
себе си фактът, че едно физическо лице е в договорноправни отношения с издател
по повод редактирането на изданието му, не е основание за ангажиране на
отговорността му, ако самото това лице не е извършило деликт,
както е в случая. Предвид изложеното, съдът намира, че както предявения срещу отв. П.иск по чл.45 от ЗЗД, така и предвения
иск по чл.49 от ЗЗД срещу „К.“ АД, се явяват неоснователни и следва да се
отхвърлят като такива, доколкото не се установи по делото да са налице всички
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.
С оглед изхода на спора, като съобрази направеното искане от ответниците за присъждане в тяхна полза на сторените по
делото разноски, съдът намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на всеки
от тях сумите от по 2000лв., представляващи заплатените от ответниците
адвокатски възнаграждения, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.С., ЕГН **********, адрес: ***-85, съдебен адрес:*** – чрез адв. А.Р.П. от САК, срещу„К.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** и К.Т. П.– Д., ЕГН **********, служебен адрес: *** , искове с правно основание чл.49 и чл.45 от ЗЗД искове, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от публикуването на статия със заглавие „М.С. се прави на онкоболен“, придружено със снимка, на която ищецът е в съдебната зала, в бр. 13/543/ година XI от 25-31.03.2020г. на вестник „Галерия“, въпреки изрично декларираното от него несъгласие да бъде фотографиран и заснеман от представители на медиите в конкретното съдебно заседание, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 25.03.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***-85, да заплати на „К.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, сумата от 2000лв., представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М.С.С.,
ЕГН **********, адрес: ***-85, да заплати на К.Т. П.– Д., ЕГН **********,
служебен адрес: ***, сумата от 2000лв., представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: