Решение по дело №260/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 531
Дата: 11 ноември 2021 г.
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20214430200260
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 531
гр. Плевен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200260 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с жалба от П. Г. Г. ЕГН ********** от *** срещу
Наказателно постановление № 21-0257-000015/2021 г. на *** РУ Долни
Дъбнк, към ОД МВР Плевен, с което на основание чл. 174, ал. 1 т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. И
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба ,за
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въззиваемата страна ОД на МВР Плевен - редовно призовани не се
представляват и не вземат становище по жалбата.
Явяват се актосъставителят – Б.И. и свидетелят Г.Д..
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С.М.,
поддържа жалбата и изложените в нея съображения и моли Наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът
счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
1
Видно от акт № 357505 на 08.01.2021 г. В 01.28 часа в село ***,ул *** „,
посока центъра управлява товарен автомобил **** като водача отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средствоза установяване алкохол в
кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер7510 с фабр.№003673 и 8
бр.халограмни стикери ,водача лъха силно на алкохол, заваля се, говори
несвързано. Не представя КТ към СУМПС.
В хода на съдебното следствие е рапотан св.Г.Д., където твърди, че
посетил адреса по сигнал за семеен скандал. Адресът бил ул. *** „.
Излизайки от двора на къщата, чул че се задава автомобили със сигнал на
„Стоп“ палка го спрял.
Свидетелят В.С. твърди, че бил повикан от ***-сестрата на жена му,
която се обадила по телефона разплакана, че „са й счупили прозореца“ Когато
пристигнал пред къщата заварил полицейска кола. Отвън се чула кола и той
излязъл пред къщата. Пред него излязъл полицаят Д. и св. Видял Д. и ***
/жалбоподателя/ да разговарят.Чул Д. да му иска документи. Лично той не бил
видял *** да управлява автомобила. Не може да потвърди,че полицаят е имал
палка в ръцете си. Твърди, че “Отстрани имаше палка“.
Свидетелят Б.И. твърди, че бил извикан от ОДЧ, по сигнал, че при
посещение на семеен скандал в с.***, колегите му спрели Форт Транзит,
управляван от П.Г., който лъхал на алкохол. Той отказал проба. Той бил дал
такава в ЦСМП и бил прегледан от лекар, т.к. бил задържан . Свидетелят не е
присъствал на спирането и не е видял управлението.
Свидетелят Д. П. също твърди,че не бил видял момента ,в който П.Г.
управлявал автомобила.Бил в къщата на ***, излязъл след колегата си Д.,
който вече бил спрял автомобила. Д. поискал документи,но Г. отказал :“Няма
да дам никакви документи,какви сте вие“. Започнал спор и се наложило
„физическа сила“. Имало преписка за това. На уточняващите въпроси
твърди,че автомобила не е бил спрян на ул. *** „, а на пряка на нея. Не
помнел името на улицата.
По искане на жалбоподателя по делото е изискана и представена справка
за това какъв е административният адрес на къщата на *** ***. От отговора е
видно, че това е ***
Установи се също, че за случая имало образувано наказателно дело по
2
чл.325 от НК ,на производство пред 1 нак.състав /л.45 от делото/, което
адв.М. твърди, че приключило с наказание на Г..
Жалбоподателката оспорва фактическите обстоятелства изложени в
Наказателното постановление навежда доводи, че НП е незаконосъобразно и
твърди, че не е извършил визираното в АУАН и НП нарушение.Прилага
снимки от мястото.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства и от свидетелските
показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на
виновно извършено от жалбоподателя нарушение, като ответникът не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа
обстановка.
По делото е приложен протокол за медицинско изследване на
биологична проба за алкохол /л.12 от делото/,според който протокол на П.Г. е
взета проба -кръв за изследване на алкохол, която е отрицателна.
НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и за място на
нарушението е посочена ул. *** „, а пред съда свидетелите твърдят, че това
станало пред входа на къщата, а това е ***. От свидетелските показания се
установи, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по
акта свидетел Д. единствен твърди, че видял управлението на автомобила.
Поради изложеното, съдът намира, че липсват категорични доказателства
за обстоятелствата във връзка с извършенване на твърдяното нарушение,
които да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение,
за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче не
може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на
първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за
спора факти. Било е привлечено към отговорност и наказано за нарушение
лице, без да е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение.
НП по същество се явява необосновано, тъй като събраните по делото
доказателства са противоречиви и от тях не се установява по безспорен
3
начин, че Г. е извършила нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
Допуснато е и съществено процесуално нарушение,което е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Посочено е , че нарушението е
извършено на ул. *** „ , а в хода на съдебното следствие като място на
нарушението се установи ***
По отношение нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, освен че никой от
свидетелите не твърди Г. да е извършил такова нарушение, то за него се
отнася и посоченото до тук за първото нарушение - явява се недоказано и
постановено при допуснато процесуално нарушение по ЗАНН, а именно
неправилно посочено място на извършване.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е основателна, а
издаденото НП е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Наказателно
постановление № 21-0257-000015/2021 г. на *** РУ Долни Дъбнк, към ОД
МВР Плевен, с което на П. Г. Г. ЕГН ********** от *** , на основание чл.
174, ал. 1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за
нарушение на чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от
ЗДвП- глоба ,за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Регионален административен
съд – град Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4

Съдържание на мотивите

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от П. Г. Г. ЕГН ********** от **** срещу
Наказателно постановление № 21-0257-000015/2021 г. на **** РУ Долни
Дъбнк, към ОД МВР Плевен, с което на основание чл. 174, ал. 1 т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. И
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл. 5, ал. 3 т.1 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- глоба ,за
нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Въззиваемата страна ОД на МВР Плевен - редовно призовани не се
представляват и не вземат становище по жалбата.
Явяват се актосъставителят – Б.И. и свидетелят Г.Д..
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.С.М.,
поддържа жалбата и изложените в нея съображения и моли Наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът
счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Видно от акт № 357505 на 08.01.2021 г. В 01.28 часа в село ****,ул *** „,
посока центъра управлява товарен автомобил Ф**** като водача отказва да
му бъде извършена проверка с техническо средствоза установяване алкохол в
кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер7510 с фабр.№003673 и 8
бр.халограмни стикери ,водача лъха силно на алкохол, заваля се, говори
несвързано. Не представя КТ към СУМПС.
В хода на съдебното следствие е рапотан св.Г.Д., където твърди, че
посетил адреса по сигнал за семеен скандал. Адресът бил ул. *** „.
Излизайки от двора на къщата, чул че се задава автомобили със сигнал на
„Стоп“ палка го спрял.
Свидетелят В.С. твърди, че бил повикан от Любка-сестрата на жена му,
която се обадила по телефона разплакана, че „са й счупили прозореца“ Когато
пристигнал пред къщата заварил полицейска кола. Отвън се чула кола и той
излязъл пред къщата. Пред него излязъл полицаят Д. и св. Видял Д. и ****
/жалбоподателя/ да разговарят.Чул Д. да му иска документи. Лично той не бил
видял **** да управлява автомобила. Не може да потвърди,че полицаят е
имал палка в ръцете си. Твърди, че “Отстрани имаше палка“.
Свидетелят Б.И. твърди, че бил извикан от ОДЧ, по сигнал, че при
посещение на семеен скандал в с.****, колегите му спрели Форт Транзит,
управляван от П.Г., който лъхал на алкохол. Той отказал проба. Той бил дал
такава в ЦСМП и бил прегледан от лекар, т.к. бил задържан . Свидетелят не е
присъствал на спирането и не е видял управлението.
Свидетелят Д. П. също твърди,че не бил видял момента ,в който П.Г.
1
управлявал автомобила.Бил в къщата на Любка, излязъл след колегата си Д.,
който вече бил спрял автомобила. Д. поискал документи,но Г. отказал :“Няма
да дам никакви документи,какви сте вие“. Започнал спор и се наложило
„физическа сила“. Имало преписка за това. На уточняващите въпроси
твърди,че автомобила не е бил спрян на ул. *** „, а на пряка на нея. Не
помнел името на улицата.
По искане на жалбоподателя по делото е изискана и представена справка
за това какъв е административният адрес на къщата на ***. От отговора е
видно, че това е ***
Установи се също, че за случая имало образувано наказателно дело по
чл.325 от НК ,на производство пред 1 нак.състав /л.45 от делото/, което
адв.М. твърди, че приключило с наказание на Г..
Жалбоподателката оспорва фактическите обстоятелства изложени в
Наказателното постановление навежда доводи, че НП е незаконосъобразно и
твърди, че не е извършил визираното в АУАН и НП нарушение.Прилага
снимки от мястото.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства и от свидетелските
показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на
виновно извършено от жалбоподателя нарушение, като ответникът не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа
обстановка.
По делото е приложен протокол за медицинско изследване на
биологична проба за алкохол /л.12 от делото/,според който протокол на П.Г. е
взета проба -кръв за изследване на алкохол, която е отрицателна.
НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и за място на
нарушението е посочена ул. *** „, а пред съда свидетелите твърдят, че това
станало пред входа на къщата, а това е **** От свидетелските показания се
установи, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания като свидетел по
акта свидетел Д. единствен твърди, че видял управлението на автомобила.
Поради изложеното, съдът намира, че липсват категорични доказателства
за обстоятелствата във връзка с извършенване на твърдяното нарушение,
които да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение,
за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче не
може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на
първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за
спора факти. Било е привлечено към отговорност и наказано за нарушение
лице, без да е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение.
НП по същество се явява необосновано, тъй като събраните по делото
2
доказателства са противоречиви и от тях не се установява по безспорен
начин, че Г. е извършила нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност по начина, описан в НП.
Допуснато е и съществено процесуално нарушение,което е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Посочено е , че нарушението е
извършено на ул. *** „ , а в хода на съдебното следствие като място на
нарушението се установи ***
По отношение нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, освен че никой от
свидетелите не твърди Г. да е извършил такова нарушение, то за него се
отнася и посоченото до тук за първото нарушение - явява се недоказано и
постановено при допуснато процесуално нарушение по ЗАНН, а именно
неправилно посочено място на извършване.

С оглед изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е основателна, а
издаденото НП е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
3