Р Е Ш Е Н И Е
№ 70/17.2.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
МАРИЯ ХУБЧЕВА 2.
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.
адм. дело № 1174 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) и е образувано по касационната жалба на Д.Г.А. с ЕГН **********, понастоящем
в Затвора гр. Пазарджик, против Решение № 817 от 03.11.2022 г., постановено по адм.
дело № 856/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен, предявеният от Д.Г.А.
иск, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да бъде осъдена да му
заплати сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетените за неимуществени вреди, причинени от бездействието на администрацията
на Затвора Пазарджик, която на 28.08.2022 г. не му е допуснала да получи
хранителна пратка, а именно: 2 броя сурово сушени колбаси (с етикет на чужд
език) и пакет сушени плодове, и по този начин той е преживял негативни емоции и
е гладувал.
В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът се явява лично. Не възразява да бъде даден
ход на делото. Заявява, че поддържа жалбата. Не прави доказателствени искания.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния
представител юрк. Р. е на становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно
и законосъобразно. Сочи, че на лишения от свобода не са допуснати продукти, тъй
като не са могли да бъдат установени съгласно изискванията. Моли съда да
отхвърли, като неоснователна подадената жалба и да потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик,
дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че твърденията в
исковата молба не се доказват. Моли съда да отхвърли жалбата и да остави в сила
решението на първата инстанция.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на установения за това срок и при наличието
на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С решението си Административен съд – Пазарджик – V състав, е отхвърлил като
неоснователен предявения от Д.Г.А. иск, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София да бъде осъдена да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от бездействието на администрацията на Затвора
– Пазарджик, която на 28.08.2022 г. не му е допуснала да получи хранителна пратка,
а именно: 2 броя сурово сушени колбаси (с етикет на чужд език) и пакет сушени плодове,
и по този начин той е преживял негативни емоции и е гладувал.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният
съдебен състав е приел за установено следното:
Лишеният от свобода Д.Г.А. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора – Пазарджик. На 28.08.2022 г., по време на свиждане, свидетелката К.
(майка на касатора), му е донесла храни, част от които са били върнати от
свидетеля Б. (надзирател). Единият върнат хранителен продукт е колбас около 1
кг., с фабрична опаковка, внесен от Германия и съответно без етикет на
български. Вторият върнат хранителен продукт също е тежал около 1 кг. и е
представлявал плик без фабрична опаковка, съдържащ в насипно състояние дребни
сушени плодове.
Мотивите на администрацията за връщането на хранителната пратка е, че не отговаря
на изискванията на чл. 73, ал. 15 и чл. 82, ал. 5 от ППЗИНЗС. Единият
хранителен продукт е върнат, тъй като е представлявал малотраен колбас (недопустим
съгласно заповед от 2017 г. на Министерството на правосъдието), като липсата на
етикет на български език е пречела да се разбере произходът им, датата на производство
и срокът на годност. Дребните сушени плодове са върнати, тъй като според правните
норми сушени плодове не се приемат, ако не са във фабрична опаковка. Смисълът според
администрацията е, че сушените плодове не могат да бъдат проверени в насипно състояние.
По делото в качеството на свидетел е разпитан и свидетелят Б., надзирател в
Затвора – Пазарджик, от показанията на когото се установява, че има случаи,
при които в сушените плодове, доставяни
като хранителна пратка на затворниците, са били откривани наркотици. Посочва,
че освен процесните хранителни продукти е имало и други храни, които са били
допуснати, тъй като са били в срок на годност и без да им е нарушена целостта.
По делото в качеството на свидетел е разпитана и Ф. К., майка на касатора,
от показанията на която се установява, че посочените колбаси нямат етикет на
български език, тъй като са внесени от Германия. Посочва, че другите хранителни
продукти, които били върнати, са сурови сушени плодове, които били купени от
магазин в насипно състояние. Твърди, че синът и не консумира свинско месо, но
не може да каже, че не е доволен от храната, която се осигурява в Затвора –
Пазарджик.
Въз основа на тези факти, първоинстанционният съд е констатирал, че в очертания
от касатора предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от незаконсъобразно
бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в недопускане същият
да получи хранителна пратка, а именно: 2 броя сурово сушени колбаси
(с етикет на чужд език) и пакет сушени плодове.
Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 15
от ППЗИНЗС, не се приемат хранителни продукти, вещи и предмети, които не
могат да бъдат проверени, а според чл. 82, ал. 5 от същия правилник, хранителните
пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и
зеленчуци, които подлежат на проверка и се предават на лишените от свобода преди
започване на свиждането. Пратките, които надвишават установеното количество, по
желание на лишения от свобода му се предават за следващ период или се връщат обратно
на подателя за негова сметка. Получените хранителни пратки се отразяват в личните
картони на лишените от свобода. В случая, при това съдържание на законовите норми
е видно, че правилно двата продукта не са предадени на касатора, а са върнати на
неговата майка.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че липсата на етикет
на български език е пречела да се разбере точният вид на колбаса, дали е бил малотраен,
полуфабрикат и прочие. Надзирателят е бил в невъзможност да установи датата на производство
и срока на годност на колбасите, и оттам да се увери дали консумацията му не е опасна
за здравето на касатора. Следователно донесеният колбас, макар и фабрично опакован,
не е можело да бъде проверен и затова правилно е върнат в съответствие с чл.
73, ал. 15 от ППЗИНЗС. От друга страна – липсата на фабрична опаковка (насипното
състояние) на сушените плодове е представлявало пречка те да бъдат проверени, за
да се установи дали в тях не се съдържат забранени субстанции. При това плодовете
са били сушени, а не сурови, т.е. пресни, каквото е законовото изискване. Затова
правилно са върнати и сушените плодове, тъй като получаването им от касатора би
било нарушение, както на чл. 73, ал. 15, така и на чл. 82, ал. 5 от ППЗИНЗС.
Първоинстанционният съд приема, че касаторът не е доказал настъпването на неимуществени
вреди, тъй като не е доказал, че в резултат на липсата на отказаните му
хранителни продукти той е понесъл неимуществените вреди, които сочи. Той твърди,
че отказът да му бъдат предадени двата вида хранителни продукти е създало чувство
за безпокойство и малоценност, но липсват доказателства, че от това е настъпило
реално увреждане за ищеца. На следващо място, касаторът изобщо не доказа, че се
е почувствал зле, че е страдал от безсъние, нервност или други външни признаци,
от които да се направи категоричен извод, че действително евентуалният незаконосъобразен
отказ да му бъдат предадени двата хранителни продукта е предизвикал у него някакви
по-значителни негативни преживявания, болки или страдания.
Не се твърди, а и не са представени доказателства, че в процесния период, доставената
на касатора храна в Затвора – Пазарджик е била недостатъчна или некачествена, в
резултат на което последният е претърпял неимуществени вреди. Недоказани останаха твърденията му, че е гладувал.
Преди всичко отказаните му храни са били само около 2 килограма, като на процесната
дата, майка му му е предала и други хранителни продукти, които той е имал възможността
да консумира. Нещо повече, храната, която администрацията на затвора предоставя
на касатора е с необходимите качества и калорийност, като му е осигурена специална
диета без свинско месо, в съответствие с неговите религиозни предпочитания.
Крайният извод на първоинстанционния съд е, че от съвкупния анализ на доказателствата
по делото, не са налице релевираните от касатора бездействия, които да нарушават
забраната по чл. 3, ал. 1 от закона за унизително отношение спрямо осъденото лице.
Не е налице претърпяна вреда, както и причинно-следствена връзка между твърдените
бездействия и претърпените неимуществени вреди.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите
за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата
на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата съдебна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия
или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното.
Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава Държавата да им осигури, от една страна, условия за изтърпяване
на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от
друга – начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание
или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането,
и от трета – като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно
и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.
Правилен е изводът на решаващия съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че с оглед събрания доказателствен материал по делото, искът с правно
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се явява неоснователен.
При разглеждане на делото, първоинстанционният съд не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението
на Административен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната
жалба, като неоснователна – без уважение.
По делото не са поискани своевременно разноски от страните, а и такива не са
направени, поради което съдът не следва да се произнася в частта за разноските.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Пазарджик, ХІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 817 от 03.11.2022 г., постановено по адм. дело № 856 по описа на Административен
съд – Пазарджик за 2022 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)