Р Е
Ш Е Н
И Е
№245/гр. Варна, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева като разгледа докладваното
от съдия Георги Йовчев в.т.д.№296/2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл. 258 и следв. ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба на Р.И.Х.
*** дол срещу решение №191/15.03.2018
г. по т.д.875/2017 г. по описа на ВОС, с което са
отхвърлени предявените от въззивника против „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София,
искове за заплащане на сумата от 60 000 лева, предявена като частичен от
общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
вследствие на претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на Р.Ф. Ж –
внучка на ищцата и на сумата от 60 000 лева, предявена като частичен от
общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
вследствие на претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на С Ж –
правнучка на ищцата, вследствие на настъпило на 08.07.2012 год., в с.Оборище,
община Вълчи Дол, ПТП между лек автомобил с рег. № В ХХХХ РС, управляван от С А
Ж и влак, преминаващ през жп прелез, за което водачът на МПС е осъден с влязла
в сила присъда по НОХД № 651/2013 год., с която С А Ж е признат за виновен за
престъпление по чл.343а, ал.1 б.“г“ вр. чл.343, ал.3 б“б“ НК, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от по
18 305.15 лева, съставляваща законна лихва от 07.07.2014 год. до датата на
предявяване на исковата молба, начислена върху всяка една от главниците от по
60 000 лева, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР
на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Във въззивната
жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи
се в допуснати нарушения
на съдопроизводствените правила и необосновани изводи.
Насрещната страна ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е
подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Пред ВОС са предявени искове с правно
основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр.
102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./ и чл.86 ЗЗД от Р.И.Х. срещу ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, за заплащане на сумата от 60 000 лева, предявена като частичен от
общо 200 000 лева и на сумата от 60 000 лева, предявена като частичен
от общо 200 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея вследствие
на претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на Р.Ф. Ж – внучка на
ищцата и С Ж – правнучка на ищцата вследствие на настъпило на 08.07.2012 год.,
в с.Оборище, община Вълчи Дол, ПТП между лек автомобил с рег. № В ХХХХ РС,
управляван от С А Ж и влак, преминаващ през жп прелез, за което водачът на МПС
е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 651/2013 год., с която С А Ж е
признат за виновен за престъпление по чл.343а, ал.1 б.“г“ вр. чл.343, ал.3 б“б“ НК, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от
по 18 305.15 лева, съставляваща законна лихва от 07.07.2014 год. до датата
на предявяване на исковата молба, начислена върху всяка една от главниците от
по 60 000 лева,
В исковата молба, ищцата излага, че в
резултат от смъртта на внучка й и правнучка й е претърпяла и продължава да
търпи неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки, страдания и травма от
внезапната им, при това едновременна загуба, за компенсирането на които счита,
че има право да получи застрахователно обезщетение по застраховка гражданска
отговорност на лек автомобил с рег. № В ХХХХ РС по полица № 22112001268686,
сключена с ответното дружество.
Ответникът „ЛЕВ ИНС“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове като твърди, че ищцата не е сред лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди, а в евентуалност оспорва механизма на ПТП и
наличието на осъществен деликт. Направено е бланкетно възражение за съпричиняване от страна на
пострадалите. Навежда се твърдение за погасяване по давност на претенцията за
лихви, както и претърпените неимуществени вреди, респективно иска по размер.
Варненският
апелативен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От
приложеното по делото НОХД № 651/2013 г. по описа на ОС – Варна се установява,
че на 08. 07. 2012 г., в землището на с. Оборище, Варненска област, по пътя от
с.Оборище към с.Генерал Киселово - с. Ведрина, област Варна, в района на
железопътен прелез на км. 43 + 880 от междугарието на ж.п. Гара Дончево-ж.п.
гара Вълчи дол, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф" с
peг. № В ХХХХ PC, С А Ш /С А Ж/ е
нарушил правилата за движението по пътищата – чл. 51, ал. 1 и ал. 3, чл. 52,
т.2 и чл. 53, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече
от едно лице, а именно на Р.Ф. Ж и С Ж. Извършването на деянието и вината на
дееца са установени с влязла в законна сила присъда № 8/23.03.2016 г. на
Апелативен съд – Варна, постановена в.н.о.х.д. № 331/2015 г., изменена с
решение № 187/07.10.2016 г. на Върховен касационен съд, второ наказателно
отделение по н.д. № 648/2016 г., с които ищецът е бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б."г" вр. чл. 343, ал. 3,
б. „б" от НК.
Съобразно разпоредбата
на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието
осъществяване е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД
651/2013 г., поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства се установява, че към датата на
настъпване на произшествието, водачът на
л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № В ХХХХ PC е бил застрахован във въззиваемото
застрахователно дружество - „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* по риска
„гражданска отговорност", със застрахователна полица №
22112001268686/10.05.2012 г., със срок на действие от 13.05.2012 г. до
12.05.2013 г.
Установява
се, че въззивницата Р.И.Х. е баба на починалата Р.Ф. Ж и и прабаба на
починалата С Ж.
Въззивните възражения са сведени
единствено наличието на активна материалноправна легитимация на ищцата да
претендира обезщетение с оглед качеството й на възходящ от по-горна степен
роднина на починалите лица.
Разрешението
на спорния пред настоящата съдебна инстанция
въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016
г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
В
мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод,
че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост.
Ето защо когато съдът
установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и №
5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
От показанията на свидетелите Е Х. и А
А, които се кредитират от съда като отразяващи непосредствено лично впечатление
от семейната обстановка и социално обкръжение на починалите се установяват
близки отношения на обич и привързаност между починалите Р.Ф. Ж и С Ж и тяхната
баба, съответно прабаба Р.Х..
След
като е научила за смъртта на внучката и правнучката, въззиваемата изпаднала в
шок и се наложило да я приемат в болницата на системи. Получила редица нови
заболявания, увеличила е кръвното си налягане, станала е много страхлива.
Тези
доказателства дават основание на съда да приеме, че между пострадалите и
тяхната баба и прабаба е съществувала здрава и продължителна семейна връзка.
Въззивницата от ранна детска възраст се е грижила и отглеждала внучката си Р.,
която е кръстена на нейно име, по- късно заедно са прекарвали голяма част от
свободното си време, включително след раждането на правнучката Селин,
изграждайки постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. На практика, двете
пострадали са били и единствената жива връзка на въззивницата с нейния син,
починал по-рано през 1997 г., били са опора и смисъл да продължи да живее. Със загубата им, въззивницата се е
лишила от моралната подкрепа и опора на
едни от малкото й останали близките хора в живота й, като завинаги и до края на
живота си ще трябва да живее с болката от нелепата загуба, изгубвайки ги при
трагични обстоятелства и то едновременно.
Ето
защо настоящият състав намира, че въззивницата е претърпяла пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от
загубата на своите внучка и правнучка, които следва да бъдат обезвъзмездени по
реда на чл.52 ЗЗД.
Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до
изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и
след това и съобразявайки се с факта, че загубата на внуците няма паричен
еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото
обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът
счита, че обезщетение в размер на 150 000 лева по отношение на Р. Ж,
предвид по-продължителния контакт между въззивницата и внучката й Р. Желява и
обезщетение в размер на 100 000 лева, по отношение на правнучката С Ж, би
възмездило по справедливост претърпените от въззивницата вреди. Този размер
съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди за процесния период – септември 2014 г. съгл. §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ
са: за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.
Доколкото исковете са частично
предявени, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло
като вместо него се постанови друго, с което исковете за главницата се уважат
до предявените размери от по 60 000 лева.
Макар по арг. на
чл.227, т.2 от КЗ вр. чл.84, ал.3 и чл.86 от ЗЗД, застрахователят да дължи
заплащане на лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното
събитие, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид
основателността на иска по чл.226, ал.1 от КЗ, основателна се явява и претенцията
за заплащане на законна лихва върху главницата за период три години преди
завеждане на исковата молба – 07.07.2014 г.
до датата на
подаване на исковата молба 06.07.2017 г., която изчислена с помощта на
програмен продукт „Calculator.bg”
е в размер на 18305.15
лева.
В този смисъл
неоснователно се явява възражението на застрахователя за погасяване на
претенциите по давност, тъй като искът за главницата се погасява с общия пет
годишен давностен срок, който към датата на подаване на исковата молба – 07.07.2017 г., не е бил изтекъл, а законната лихва върху
обезщетението, се претендира за период
три години преди датата на подаване на исковата молба, поради което тази
претенция също не е погасена по давност.
С оглед на гореизложеното, решението в
частта с която са отхвърлени исковете за заплащане на обезщетение за забава за
за период три години преди датата на подаване на исковата молба също следва да
бъде отменено, като върху всяко от присъдените обезщетения за неимуществени
вреди се присъди и обезщетение за забава за периода 07.07.2014 г. – 06.07.2017
г., в размер на по 18 305 .15 ст.
На осн. чл. 214,
ал.2 от ГПК и направеното искане, върху главницата, следва да се присъди
законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане на
задължението.
С оглед изхода
на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за
правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на
пълномощника на въззивницата, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди
адвотско възнаграждение за двете инстанции в минимален размер, съобразно
обжалваемия интерес, в размер на 9300 лева.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД, следва да
бъде осъдено да заплати в полза на съда, държавна такса върху уважените исковете, в размер на 6264.41 лева и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 3132.21 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение №191/15.03.2018 г. по т.д.875/2017
г. по описа на ВОС, като
вместо него постановява:
ОСЪЖДА
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София 1407, бул.“Черни връх“ №
51 Д ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Х., ЕГН **********
***, сумата от 60 000 (шестдесет
хиляди) лева, представляваща част от обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди от смъртта на внучката й Р.Ф. Ж, ведно с обезщетение за
забава в размер на 18 305.15
(осемнадесет хиляди, триста и пет лева и 15 ст.), за периода 07.07.2014
год. до 06.07.2017 г., сумата от 60 000
(шестдесет хиляди) лева, представляваща част от обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди от смъртта на правнучката й С Ж Р.Ф. Ж, ведно с
обезщетение за забава в размер на 18 305.15
(осемнадесет хиляди, триста и пет лева и 15 ст.), за периода 07.07.2014
год. до 06.07.2017 г., вследствие на настъпило на 08.07.2012 год., в с.Оборище,
община Вълчи Дол, ПТП между лек автомобил с рег. № В ХХХХ РС, управляван от С А
Ж и влак, преминаващ през жп прелез, за което водачът на МПС е осъден с влязла
в сила присъда по НОХД № 651/2013 год., с която С А Ж е признат за виновен за
престъпление по чл.343а, ал.1 б.“г“ вр. чл.343, ал.3 б“б“ НК, ведно със
законната лихва върху главниците от 60 000 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба 07.07.2017 г. до окончателното заплащане на сумата,
на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ,
бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1407, бул.“Черни връх“ № 51 Д ДА ЗАПЛАТИ на адв.Е.Ф.М., с ЕГН **********
***, като пълномощник на Р.И.Х., сумата 9300
(девет хиляди и триста) лева –
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по
настоящото дело, за двете инстанции, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София 1407, бул.“Черни връх“ № 51 Д ДА ЗАПЛАТИ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА,
сумата от 9396.62 (девет хиляди, триста
деветдесет и шест лева и 62 ст.), представляваща държавна такса върху уважените искове,
вкл. за въззивното обжалване, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен
срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280,
ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: