Р Е Ш Е Н И Е
№ 260669/10.6.2021г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети
наказателен състав,
на двадесети април, две хиляди двадесет и първа
година,
в публично
заседание в състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 729 по описа на съда за 2021 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/
и е образувано по жалба на М.А.Б. ЕГН ********** чрез адв.М.Д.
и адв.И.И. против Наказателно
постановление № 220/06.10.2020 г., издадено от Т.В.И. – заместник-кмет на
Община Варна, с което на основание чл.3 т.5 във връзка чл.67 ал.3 от Наредбата
за обществения ред на Община Варна/наричана по-нататък Наредбата/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева.
Жалбоподателят моли да
бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага
доводи за това, а в условията на евентуалност да приеме деянието за
малозначително.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично, представлява се от адв.М.Д.
и адв.И.И., редовно
упълномощени. По същество поддържат жалбата. Считат, че нормата, по която е
повдигнато обвинение на Б. – чл.3 т.5 от Наредбата е нищожен поради нарушена
процедура при приемането на Наредбата. Навеждат на допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на акта за установяване на административно
нарушение/АУАН/ и наказателното постановление. Молят съда да отмени
наказателното постановление и да им присъди разноските за адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна
Община Варна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. Преди
заседанието е постъпила молба от юрисконсулт Г.П., редовно упълномощена, която
моли да бъде даден ход в тяхно отсъствие, потвърждава писменото си становище,
дадено преди първото съдебно заседание. Счита жалбата за неоснователна, моли
съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно,
да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако се претендира
такова в по-голям размер от минималния.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.09.2020 г.
св.К.М.К. заедно с колегата му К.К. от Група Общинска
полиция при ОД на МВР Варна от 20:00 часа до 08:00 часа на следващия ден били
назначени в извънреден наряд за охрана на мероприятие – протест пред сградата
на Община Варна. Около 03:50 часа на 06.09.2020 г. полицаите забелязали М.Б. и
други 5 лица да сядат на стълбите пред Община Варна и да водят там разговори.
Полицаите се приближили към тях и забелязали, че Б. залепя стикери на стълбите
пред общината. Св.К. възприел стикерите като рекламни и агитационни материали и
отразил това свое заключение в докладна записка от 06.09.2020 г. до началника
на Общинска полиция/л.18 от административно-наказателната преписка/АНП/.
На 06.09.2020 г. К.М.К.
– старши полицай при Група „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна съставил Акт
за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 0007648/06.09.2020 г.
против М.А.Б. за това, че на 06.09.2020 г. около 03:50 часа в гр.Варна бул.Осми
приморски полк пред № 43 разполага агитационни и рекламни материали на пътни
съоръжения пред сградата на Община Варна, без да е издадено разрешение от
компетентен орган. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.3 т.5 от
Наредба за обществен ред на Община Варна, с което е нарушил раздел II чл.3 т.5
от Наредбата за обществения ред на Община Варна. В АУАН е записано, че са
иззети като доказателства 13 броя агитационни и рекламни материали. Като
свидетел-очевидец, присъствал при установяване на нарушението в АУАН е посочен
колегата на актосъставителя К.Х.К.. При запознаването на Б. със съдържанието на
АУАН той отказал да го подпише, като отказа на Б. да подпише АУАН е установен с
подписа на същия свидетел К.Х.К.. В АУАН е отразено и че Б. отказва да получи
препис от него, като отказа за получаване на препис от акта не е удостоверен с
подпис на свидетел.
Към
административно-наказателната преписка/л.19 и 20/ са приложени 13 броя лепенки
с физиономиите на висши прокурори и политици с надписи под и над изображенията
„оставка“, „мутри вън“.
Въз основа на
акта за установяване на административно нарушение, било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е
възприел фактическите констатации, отразени в акта и е наложил на въззивника
административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл.3 т.5 във
вр.чл.67 ал.3 от Наредбата за обществения ред на Община Варна.
От председателя
на Общински съвет бяха изискани и приложени към делото предложение от общински
съветник С.Т. от 21.11.2014 г., протокол от проведено заседание на правната
комисия от 30.01.2015 г. и препис на Решение № 1983-9/39/04.02.2015 г. на
Общински съвет Варна, с което е изменен чл.3 ал.5 от Наредбата за обществения
ред/л.91, л.123/.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка и в съдебни заседания, които са
последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Към въззивната
жалба са приложени публикации от електронни медии и социални мрежи и снимков
материал, които не касаят настоящия случай и нямат връзка с него, поради което
съдът счита, че не дължи обсъждане им.
От процесуалните
представители на жалбоподателя бяха представени разпечатки и снимки от електронни
сайтове за разлепени реклами на публични места в гр.Варна, решения на районни
кметства към Община Варна, сигнали, съдебни решения, актове на прокуратурата, но
те касаят други физически и юридически лица, които нямат отношение към
деянието, предмет на разследване по настоящето производство, поради което съдът
счита, че не следва да ги коментира.
В съдебно
заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителят
К.К.. Според неговите показания те, като полицейски
служители от Общинска полиция, охранявали района около сградата на Община
Варна, където имало постоянно протести. Били в полицейския автомобил с колегата
си К.К. отстрани на сградата на общината, когато видели
Б. с група хора да разлепят някакви агитационни материали пред главния вход на
Община Варна. Отишли на място и видели 20-30 стикера залепени на стълбите пред
общината, помолили ги да ги премахнат, но те не го сторили и по разпореждане на
началника им съставил на Б. АУАН. Не може да си спомни точно съдържанието на
стикерите, било нещо в политическа насока и след консултация с началника си
решили да състави на Б. АУАН по този член от Наредбата. Тъй като лицата
отказали да премахнат стикерите, те лично с колегата му ги отлепили и ги
приложили към АУАН.
Според
свидетелските показания на св.К.Х.К. тогава като служители на Общинска полиция
охранявали сградата на общината. В диапазона от 02 до 04 часа видели Б. и други
хора да лепят стикери на стълбите пред сградата на Община Варна, отишли при тях
и бил съставен АУАН на Б. за лепене на агитационни материали.
Съдът кредитира
разпитите на полицейските служители като обективни и подкрепящи се от
останалите доказателства по делото.
По искане на
жалбоподателя в съдебно заседание бе разпитана като свидетел К.Н.Д.. Според
нейните показания тя се познава с Б. от протестите. По време на инцидента тя е
била заедно с него пред общината като част от палатковия лагер. Били седнали на
стълбите пред общината и говорели, при тях дошли полицаи, казали им, че не
могат да седят там, полицаите им проверили личните карти, влезли в диалог с Б.
и му съставили акт. Б. не е лепил тогава лепенки и не знае кой ги е залепил.
След това полицаите отлепяли тези лепенки и ги залепяли на един лист. Съдът не кредитира
свидетелските показания на Николова единствено в частта им, че Б. не е разлепял
стикери, тъй като в тази им част показанията се опровергават от другите
свидетелски показания.
В съдебно
заседание по искане на жалбоподателя бе разпитана като свидетел и М.З.П.. Тя
свидетелства, че не е присъствала на конкретния случай, познава Б. от много
години от неговите протести, зелени протести, в защита на Морската градина и
други, познава го като честен и достоен човек. Съдът кредитира показанията на
Пехливанова, но в тях не се съдържат факти за конкретния случай.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Наказателното
постановление е връчено лично на Б. на 30.01.2021 г., видно от известието за
доставяне/л.23 от АНП/, жалбата срещу него е подадена по пощата на 08.02.2021
г., видно от печата на пощенския плик /л.19/ - в седемдневния срок по чл.59
ал.2 от ЗАНН, тъй като 06 и 07.02.2021 г. са били почивни дни. Жалбата е
депозирана чрез адв.М.Д. и адв.И.И. против наказателно постановление № 220/06.10.2020 г. на
заместник-кмета на Община Варна Т.И.. М.А.Б. е упълномощил адвокат И. А.И. да
го представлява по административно-наказателното дело, образувано по
обжалването на наказателно постановление № 220/06.10.2020 г., издадено от
заместник-кмета на Община Варна с пълномощно от 04.02.2020 г./л.8/ и адвокат М.И.Д.
да подаде възражение против АУАН № 7648/06.09.2020 г. и да обжалва
наказателното постановление пред ВРС – пълномощно на л.9. Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
АУАН и съставен
от младши инспектор К.М.К., старши полицай при Група „Общинска полиция“ при ОД
на МВР Варна съгласно изискванията на чл.67 ал.2 от Наредбата.
Наказателното постановление
№ 220/06.10.2020 г. е издадено от компетентен орган - от заместник-кмета на
Община Варна Т.И., съобразно Заповед № 0505/07.02.2020 г., с която кмета на
Община Варна е възложил правомощията си на административно-наказващ орган по
актове, съставени по Наредбата за обществения ред, на заместник кмета на Община
Варна Т.В.И. и писмо рег.№ ЗК2100032бВН_003ВН/04.03.2021 г. на Община Варна.
Наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като в хода на административно-наказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване
на правото на защита на въззивника.
В чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН изрично е предвидено, че
наказателното постановление трябва да съдържат описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават. Като се ограничил и цитирал
само бланкетно текста на Наредбата за Обществения ред на Община Варна и не е
описал точно в какво се състои нарушението, административно-наказващият орган е
нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и е допуснал процесуално
нарушение, което е съществено, защото е предпоставка за основателното
възникване на съмнение за нарушителя в извършването на какво конкретно
нарушение на закона е уличен и какво наказание е предвидено за това. Тази норма
е императивна и нейното спазване е не само абсолютно условие за формална
изрядност и законосъобразност на наказателното постановление, но е и гаранция
за правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице.
В наказателното
постановление нарушението е описано „…разполага агитационни и рекламни
материали на пътни съоръжения пред сградата на Община Варна…“, но не е посочени
точно какви и колко са тези материали и върху какви точно съоръжения ги
разполага. В АУАН е записано, че са иззети като доказателства 13 броя
агитационни и рекламни материали, но отново не е посочено какво точно съдържат
тези материали, не е посочено дали са иззети от лицето или от мястото, където
са били поставени и по какъв начин. С оглед на събраните доказателства чрез
гласните и писмените доказателствени средства съдът приема, че приложените към
преписката върху два бели листа формат А 4 13 броя залепващи се стикери в
размери 9,5 см на 6,5 см с изображения на политици и надписи „оставка“ и „мутри
вън“ са именно тези, поне част от които са залепени от жалбоподателя Б. на
стълбите пред сградата на Община Варна. Този факт се потвърждава косвено и от него
с оглед на твърдението му, че това е форма на граждански протест и свободно
изразяване на гражданско мнение.
Наказващият орган
е определил нарушението като разполагане на агитационни и рекламни материали,
като с употребата на съюза „и“ е определил разполаганите от жалбоподателя
материали и като агитационни, и като рекламни.
В действащото
българско законодателство понятието „агитация” има легална дефиниция единствено
в §1 т.21 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс/ИК/, според която
"агитация" е призив за подкрепа за определено лице, партия или
коалиция от партии при участие в избори. От това определение може да се направи
извод, че агитацията, респективно агитационните материали е/са/ призив за
подкрепа на определен политически субект-участник в изборите. От съдържанието
на приложените към АУАН стикери не може да се направи извод, че те са в
подкрепа на изобразените на тях политически лица. В изречение второ от
цитираната разпоредба законодателят е посочил, че „наименованието и символите
на партия и коалиция от партии, поставени върху предмети, в които не се съдържа
призив за подкрепа, не се смятат за агитация по смисъла на този кодекс”. Не се
допуска анонимност на авторството, нито анонимност при издаването и
разпространението на агитационните материали. Разпоредбата на чл.130 от ИК забранява публикуването и
излъчването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания. В чл.134
от ИК е предвидено, че агитационните материали се изготвят и разпространяват от
кандидатите, партиите, коалициите от партии и инициативните комитети. На всеки
агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава.
В случая и с оглед изложеното по-горе съдът не намира, че стикерите
представляват агитационни материали, а още по-малко споделя твърдението на
административно-наказващия орган, че те представляват и рекламни материали,
предвид следното:
В действащото българско законодателство няма легални определения за
„реклама“ и „рекламни материали“.
Според енциклопедия Уикипедия „реклама“ (от френски: réclame; от латински: reclamo – „извиквам“) в бизнеса е форма на маркетингова комуникация, която има за цел да
окуражи, убеди или в някои случаи тя дори манипулира (това обикновено се
възприема в негативен аспект) аудиторията (зрители, читатели или
слушатели, и т.н.) да предприеме или да продължи да предприема определено
действие. Според Американската асоциация по маркетинг и реклама рекламата е
платено съобщение от явен източник за представяне на стоки, услуги, идеи,
марки. Политическата и социалната реклама популяризират идеи и каузи.
Под реклама
обикновено се разбира разпространявана под различна форма и средства
привлекателна информация за продукт, услуга и т.н., която е
предназначена за определен кръг потребители и цели да предизвика, формира или
поддържа интереса им към тези продукти или услуги, така че те да могат пазарно
да се реализират. Освен конкретния продукт или услуга, рекламата може да
рекламира неговия производител, както и да ползва индиректни методи за
реализиране, като привличане и задържане на аудитория към даден сайт, което в
друг етап може да означава реализиране на печалба от продажби на този сайт.
Съществуват и некомерсиални типове реклама, като политическата или кампанийната
реклама.
От изложеното
съдът стига до извода, че приложените към АУАН стикери не могат да се определят
и като рекламни материали, тъй като съвсем не разпространяват привлекателна
информация за лицата, изобразени на тях.
В наказателното
постановление е посочено, че Б. разлепя материали върху пътни съоръжения пред
сградата на Община Варна. В постановлението не е посоченото точното място, но в
хода на съдебното производство със свидетелски показания се установи, че това е
станало на самите стълби пред сградата на Община Варна. Съгласно т.3 от
Допълнителни разпоредби на Закона за
пътищата "Пътни съоръжения" са: водостоците; мостовете;
виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и
декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения. Стълбите не попадат в тези категории, следователно
не са пътни съоръжения и деянието е обективно несъставомерно и от тази страна.
Според съда не се
доказа извършването на нарушението – такова, каквото е описано в наказателното
постановление. Недопустимо е лицата да носят административно-наказателна
отговорност въз основа само на предположения дали е извършено вмененото
нарушение. Тъй като административно-наказателното обвинение не е доказано по несъмнен
начин, неправилно е издадено обжалваното наказателно постановление. В тежест на
административно-наказващият орган е да докаже и подкрепи
със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършено
административно нарушение. Наказващият
орган е следвало да се убеди категорично и да обоснове защо възприема приобщените
стикери за рекламни и агитационни материали. Вместо това, както в АУАН, така и
в наказателното постановление, лаконично се цитира текста на Наредбата, с което
е нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото същото е лишено от
яснота относно нарушението, за което е санкционирано.
Нормата на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН е императивна, като осигурява правото на защита на привлечения
към административно-наказателна отговорност, включително и правото му да узнае
точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил.
Допуснатото
нарушение е достатъчно основание да се приеме, че издаденото наказателно
постановление е несъобразено със закона и на това основание да се отмени.
Нарушението е от категорията на съществените, не може да бъде изправено в
съдебната фаза на процеса, което води до незаконосъобразност на самото
наказателно постановление.
Предвид
изложеното настоящият състав приема, че не е налице твърдяното от
административно-наказващия орган разлепяне на агитационни, а още по-малко
рекламни материали от Б., а това е форма на граждански протест срещу личността
и политическите действия на изобразените лица. Според чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България всеки
има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или
устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Именно това е конституционното
право на мирен протест. Б. е участвал в протестни действия с други граждани искащи
оставка на правителството и главния прокурор преди, по време на и след
инкриминираното деяние, като очевидно е изразявал активната си гражданска
позиция.
Според съдебната
практика проявите на граждански протест могат да вземат различни форми, включително
и издигане, публикуване, разлепяне на материали с лица на политици и изразяване
на гражданско мнение за тях и тяхната политическа дейност. За това съдът
намира, че залепянето на изображения на политически лица пред сградата на
местния парламент в гр.Варна е проява на изразяване на определена позиция към
тези политически лица, а не поставяне на някакви рекламни или агитационни
материали. Съгласно константната съдебна практика подобни прояви са израз на
конституционно право на протест срещу управлението, каквото е и в настоящия
случай според съда, а твърдяното нарушение се явява несъставомерно. В тежест на
наказващият орган е да докаже всеки елемент от нарушението, за което санкционира
лицето. Актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща,
доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като
при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.14 от НПК обвиняемият (в случая административно отговорното лице) се счита за невинен
до доказване на противното/ППВС № 10/1973 г./. Според настоящият съдебен състав
административно-наказващият орган не доказа, че разлепените материали са
агитационни и рекламни, както се твърди в процесното наказателно постановление.
Съдът не приема
направеното възражение от адв.И. в нейната писмена
защита и от адв.Д. в нейната пледоария по същество за
нищожност на разпоредбата на чл.3 т.5 от Наредбата. От събраните писмени
доказателства е видно, че този текст на Наредбата, както и цялата Наредба е
приет/а/ по предвидения ред, нормативният акт е влязъл в сила и е действал към
момента на установяване на твърдяното нарушение. Нищожност на текст от
нормативен акт може да бъде обявена единствено със съдебен акт. В решения на
Административен съд Варна са били отменени някои от текстовете на Наредбата, но
не и текста на чл.3 т.5, въпреки че от М.Б. чрез адв.М.Д.
и адв.И.И. е била подадена
жалба вх.№ 3777/15.03.2020 г. до Административен съд Варна против чл.3 т.5 от
Наредбата, с която се моли съдът да постанови решение, с което да отмени чл.3
т.5 от Наредбата.
Съдът не приема
направеното възражение от адв.И. в нейната писмена
защита, че е допуснато съществено нарушение, тъй като в наказателното
постановление не е изписан пълния адрес на нарушителя, допусната е грешка при
изписване на бащиното му име и е извършена поправка, без да е отбелязано от
кого, както и възражението от адв.Д. в пледоарията,
че АУАН е подписан само от един свидетел. Нарушителят е достатъчно добре
индивидуализиран чрез трите си имена и ЕГН и посочените непълноти и грешки не
са от категорията на съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на
правото на защита на привлеченото към административна отговорност лице.
Съдът не приема
направеното възражение от адв.И. в нейната писмена
защита, че административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата на
чл.27 ал.2 от ЗАНН, като не е взел предвид тежестта на нарушението, подбудите
за извършването му и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, тъй
като е наложено наказание глоба в минималния размер на 500 лева и явно са
отчетени тези обстоятелства при определянето ѝ.
Относно направените
възражения от адв.И. в нейната писмена защита, че:
-
е допуснато
съществена нарушение на чл.42 т.4 и чл.57 т.5 от ЗАНН, като в АУАН и в
наказателното постановление не е описано нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено;
-
в случая не се
касае за разполагане на рекламни и агитационни материали и то на пътно
съоръжение и
-
в случая се касае
за форма на граждански протест и форма на свободно изразяване на мнение на
гражданин
съдът изложи своето
становище по-горе.
Съдът не приема направеното
възражение от въззиваемата страна в нейното писмено становище, че в случая не
се касае за осъществяване на право на мнение и граждански протест, тъй като
тези права се осъществявали чрез събрания, митинги и манифестации, че
въззивникът не е имал разрешение от компетентен орган да разполага процесните
агитационни и/или рекламни материали, още повече, че нарушението е констатирано
в 03:50 часа, а протестите не могат да се провеждат от 22:00 часа до 06:00 часа.
Както бе посочено по-горе конституционното право на мирен протест не може да
бъде ограничавано като форма и време.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Направено е
искане от процесуалните представители на
въззивника за определяне и присъждане на
адвокатско възнаграждение. Исканията за определяне и присъждане на разноски в
настоящето производство, независимо, че са направени своевременно, следва да
бъдат оставени без уважение. Жалбоподателят и
процесуалните пълномощници не са представили договори за правна защита и
съдействие, в които да е отразено, че се оказва безплатна адвокатска помощ.
Доказана е единствено представителната им власт. Представената
декларация за правна помощ и съдействие от адвокат И.И.
не може да бъде определена като договор за правна помощ, предвид, че е
подписана единствено от нея, но не и от Б.. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лица, имащи право на издръжка; на материално
затруднени лица или на роднини или близки е регламентирано в чл.38 ал.1 от Закона за
адвокатурата/ЗА/. Съгласно чл.38 ал.2 от този закон адвокатът,
който е оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение в определен от съда размер. За да бъде надлежно упражнено това
право, не е достатъчно да е направено искане по чл.38 ал.2 от ЗА, а е необходимо да са
представени и сключени договори за
правна защита и съдействие, в които да е отразено и основанието за оказване на
безплатна защита за производството. След като такива липсват по делото,
то и процесуалните представители на въззивника не биха могли надлежно да
упражнят правото си да искат определяне на адвокатски възнаграждения от съда и
съответно присъждане на такива по реда на чл.38 ал.2 вр. с чл.36, ал.2 ЗА. Съгласно ТР № 6/2012 г.
на ОСГТК договорът за правна помощ и адвокатска услуга се сключва между клиент
и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява както,
че разноските са заплатени, така и че са само договорени. По делото липсва
писмен договор за правна помощ, в който да е договорено процесуално
представителство по делото поради което искането за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Водим от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
Отменя наказателно
постановление № 220/06.10.2020 г. на заместник-кмета на Община Варна Т.В.И., с
което на М.А.Б., ЕГН **********, на основание чл.3 т.5 във вр.чл.67 ал.3 от
Наредбата за обществения ред на Община Варна е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лева.
Оставя без
уважение исканията на Община Варна и М.А.Б. за присъждане на разноски по
делото.
Да се изпратят
съобщения на Община Варна и М.А.Б..
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Варненски административен съд по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: