№ 12
гр. Варна, 29.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20243000500441 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Въззивниците М. Р. Д. и С. Р. П., редовно призовани, не се явяват.
Двамата се представляват от общия си процесуален представител адвокат Н.
Х. от АК-Варна, редовно упълномощена и приета от първата инстанция.
Въззиваемите И. П. И. и И. Г. И. , редовно призовани, не се явяват.
Двамата се представляват от общия си процесуален представител адвокат Д.
П. от АК-Варна, редовно упълномощена и приета от първата инстанция.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 575/20.09.2024 г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена въззивна жалба от М. Р. Д. и С. Р. П., двамата чрез процесуалния им
1
представител адв. Н. Х., против решение №757/05.07.2024г., постановено по
гр.д.№1832/23г. по описа на ВОС, гр. о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от М. Р. Д. и С. Р. П. против И. П. И. и И. Г. И. иск с пр. осн.
чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици по наследяване от Ст. Хр. К., починала на *г., на
следния недвижим имот, а именно: апартамент №100, СОС с идентификатор
№10135.2553.632.4.16 по КККР на гр.Варна, с адрес: гр.Варна п.к.9000, ул.“*",
бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с площ от 93, 24 кв.м., със западно и северно изложение,
състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник, антре, баня, тоалетна и
балкони към ул. „Хр.“ и към ул. ,,Л.“, при граници: самостоятелни обекти с
идентификатори: на същия етаж *; под обекта *; над обекта *, ведно с
прилежащото му избено помещение №16, с площ от 2, 66 кв.м., при граници:
изба №15, изба №17 и избен коридор, както и 1, 0283% ид.ч. от общи части на
сградата и от право на строеж, и осъждане на ответниците да предадат на
ищците владението върху имота; 2/ М. Р. Д. и С. Р. П. са осъдени да заплатят
на И. П. И. и И. Г. И. сумата от 1 500лв., на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. В жалбата
се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се
разноски.
Въззиваемите И. П. И. и И. Г. И., редовно уведомени, не са депозирал
отговор по въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
В жалбата не са направени доказателствени искания.
АДВ. Х.: Поддържам подадената въззивна жалба.
АДВ. П.: Моите доверители оспорват въззивната жалба, молят да се
потвърди решението в обжалваната част и да се присъдят направените по
делото разноски.
АДВ. Х.: Няма да соча нови доказателства. Представям списък на
разноските.
АДВ. П.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Аз също
представям списък на разноските.
АДВ. Х.: Не правя възражение за прекомерност.
АДВ. П.: Нямам възражение за прекомерност.
2
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от всяка от страните списъци на
разноски, ведно с доказателства за тяхното извършване.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените решение №
757/05.07.2024г. по гр.д.№ 1832/2023г. на Варненски окръжен съд в частта, в
която се отхвърли предявения от доверителите ми иск по чл. 108 ЗС и да
уважите така предявения иск като приемете за установено, че ищците са
собственици на процесния имот, и осъдите въззиваемите да предадат
владението на същите. Считам, че решението на Варненски окръжен съд в
обжалваната част е неправилно и необосновано, и също така постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, предвид поведението на
съда в съдебно заседание относно начина, по който се задаваха въпроси на
свидетелите и на ищцовата страна, и на ответната страна, за което подробно
съм изложила становище във въззивната жалба.
Считам и намирам за необоснован довода на съда, с който приема, че
предвид факта, че договорът е обявен за нищожен на формално основание,
действието по изпълнение на задължение за издръжка и гледане въпреки това
е поведение, което демонстрирало, че ответниците владеели за себе си.
Считам, че в случая Окръжният съд не е направил разграничение между
характера и съдържанието на действия по изпълнение на такова задължение
по гледане и по издръжка, и от характера и съдържанието на задължението по
демонстриране на действията по намерение за своене за себе си на имота, тъй
като независимо, че става въпрос за два различни иска, както се обосновава и
Върховният касационен съд, в случая насрещната страна твърди, че са
изпълнявали задълженията си по договора за гледане и издръжка. Относно
процесния имот като такъв твърди, че са го придобили по давност само и
единствено като са извършвали поддръжка в рамките на необходимата грижа.
Освен това ответниците, тъй като договорът е обявен за нищожен на
формално основание, следователно са считали, че договорът е сключен, което
означава, че същите са и възприемали, че прехвърлителката запазва за себе си
правото на ползване, т.е че тя ще владее и ползва имота дотогава, докогато е
жива и такава възможност за себе си ще придобият евентуално след това, като
това е формирало субективна нагласа у ответната страна. Не считам, че сега
тепърва може да се твърди и да се възприеме обратната теза при положение,
че предвид приключилото производство по чл. 87 от ЗЗД, което е приложено
3
към настоящото дело, те изцяло заявяваха, че всичко това е правено в
изпълнение на задължение за гледане и издръжка. Освен това считам, че по
този начин те не биха могли да установят владение върху жилището чрез
прехвърлителката след като са й били предоставили процесния имот за
ползване. Очевидно няма как в случая да го предоставят за ползване, още
повече, че тя не го е напускала откогато е придобила този имот, включително
и преди прехвърлянето му на ответната страна и след това също не го е
напускала - нещо, което не беше оспорено в производството по делото, не се
събраха и доказателства в обратната посока.
На трето място, считам, че не се доказа наследодателката на
доверителите ми да е престанала да възприема жилището като свое и като
собствено до смъртта си. Пред заобикалящия й кръг близки и познати, които
бяха разпитани в производството по делото, същата не е споделяла, че имотът
е прехвърлен, нито че вече не е собственик на същия.
От разпита на свидетелите на насрещната страна се установява, че даже
и заплащането на разноски относно общите части на сградата, в която се
намира процесният имот, същите са правени от насрещната страна, но не е
било сигурно как ще бъдат направени, дали въобще ще се правят от тях или от
прехвърлителката. В крайна сметка са решили да ги правят само и само, за да
не се притеснявала да излиза, за да плаща такива разходи.
Също считам, че не се доказа в производството, че закупуването на
вещи, за които твърди насрещната страна, същото е било извършено със
съзнанието, че купуват тези вещи за себе си в процесния имот. Напротив, през
цялото време, включително и от приложените доказателства се установява, че
такива вещи, които ние оспорихме, че са купувани - са купувани. Ако са
купувани, те не са купувани нито за процесния имот или поне не с такова
намерение, защото са считали себе си за собственици. Освен това считам на
последно място, че съдът не е обосновал извода си защо приема, че
закупуването на такива вещи от ответната страна е действие, с което
демонстрират собственически намерения, при положение, че закупуването
изобщо на вещи за бита и домакинството би могло да извърши и лице, което
не е собственик, при положение, че не се доказа намерението да ги купуват с
такава цел – за себе си. По същия начин разсъждавам и относно заплащането
на разходите.
Също така, моля да се има предвид, че считам, че съдът необосновано
приема, че ответната страна е упражнявала давностно владение, защото
прехвърлителката не е препятствала достъпа им до жилището. Ако това е
било така, то считам, че съзнанието на прехвърлителката е било друго,
евентуално - че те са идвали в изпълнение на свои задължения.
Предвид горното, Ви моля да уважите предявения иск така, както е
заявен, подробно съм изложила анализ на показанията на свидетелите.
Считам, че не е редно в съдебно заседание, при задаване на въпрос: „Защо са
извършвани ремонти в жилището“ и свидетелят твърди: „Защото беше в лошо
състояние“, първоинстанционният съд да уточнява въпроса, включващ
отговор и насочен към това, което е целта на производството от страна на
4
насрещната страна, че „Дали това е направено, защото са смятали, че са
собственици или защото са считали, че изпълняват задължения към нея“, и
същевременно свидетелят каза: „И двете“, което е логично при положение, че
има такъв насочващ, и съдържащ в себе си отговор въпрос. Освен това
свидетелят на насрещната страна, който е и зет на същите, заяви показания, на
които не е пряк свидетел. Той говореше в преизказно време и когато съдът го
попита: „Тя заявявала ли е“, той отговори: „Да, точно това е заявила“. И други
подробни доводи съм изложила.
Относно решението на Върховен касационен съд, което предполагам
другата страна ще коментира пред Вас в своите доводи, моля съдът да има
предвид това, което е конкретно изложено в него - че след като въззивният съд
се е произнесъл по най-тежкия порок на договора (нищожност на формално
основание), преди това той не е разгледал и не е бил длъжен да изследва
въпросите относно изпълнението на договора във връзка с иска по чл. 87 от
ЗЗД. Така че считам, че в тази насока не бяха събрани достатъчно
доказателства, макар че те не са предмет на настоящото производство и моля
съдът да направи съответното разграничаване относно съдържанието на двата
вида задължения по това, което твърдим. С оглед горното, моля да
постановите решение като уважите иска и присъдите направените по делото
разноски.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моите доверители
Ви моля да потвърдите решението на първоинстанционния съд в обжалваната
част и да присъдите направените разноски. Решението на Окръжния съд е
правилно, тъй като е обосновано, съдът не е допуснал нарушения на
материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. Няма да се
занимаваме с първото дело, решението е влязло в сила. Искът за разваляне на
договора за гледане и издръжка е бил отхвърлен.
Изводите на съда, че ответниците са придобили по давност правото на
собственост са обосновани, тъй като се подкрепят от събраните по делото
гласни и писмени доказателства. В тази насока има един безспорен свидетел,
по отношение на когото не може да се твърди, че е заинтересован, това е
свидетелката Н. М. – Ив.. Това лице живее във входа от дълги години, била е
касиер на входа дълги години, поддържала е постоянно контакти с
прехвърлителката на имота. Тази свидетелка е категорична, че Ст. К. не е
имала никакви претенции за собственост след 2011г. за имота и именно по
този повод е заявявала многократно, че собственик на имота е И., тя няма
нищо общо с жилището, и че по всички въпроси, касаещи заплащане на
разходи, включително за общите части, следва да се обръщат към И.. Следва
да се кредитират показанията на свидетеля Ив., В., независимо, че е зет на
ответниците. Неговите показания се подкрепят от свидетелката М.. Не следва
да се кредитират показанията на свидетелите на ищците. Свидетелят Ат. съм
посочил подробно в писмените бележки, няма преки впечатления, посещавал
е жилището само 4-5 пъти, докато свидетелката К., която е първа братовчедка
на Ст. К., е явно заинтересована от изхода на спора. Нейните показания освен
5
това звучат неправдоподобно, тя заявява: „Станка не ми е споделяла, че е
прехвърлила апартамента, това нещо го узнах от фризьорката й.“ Няма логика
прехвърлителката да споделя този факт с фризьорката си, а да не сподели това
с първата си братовчедка, още повече, че свидетелката К. твърди, че двете са
били едва ли не „като сестри.“
Няма пречка да се придобие по давност правото на собственост.
Ответниците са упражнявали фактическа власт върху имота - лично и чрез
прехвърлителката. Прехвърлителката е била само ползвател на имота, защото
си е запазила правото на ползване.
По отношение на твърдението, че видите ли съдът бил задавал
насочващи въпроси, това твърдение е невярно. Протоколът е пред Вас, никъде
не личи съдът да е задавал насочващи въпроси. С оглед на горното, Ви моля да
потвърди първоинстанционното решение.
АДВ. Х. (реплика): Във връзка с показанията на свидетелката Н. М.,
показанията са абсолютно противоречиви. В тази връзка моля съдът
конкретно да има предвид показанията, които са изложени от нея в съдебно
заседание от 12.06.2024г. и в съдебно заседание от 21.12.2022г., на стр. 4 от
протокола по предходното дело, абсолютно различни са показанията за един и
същи факт.
АДВ. П. (дуплика): Няма никакви противоречия, в общи линии
свидетелката казва едно и също нещо и да има нещо различно, те са съвсем
дребни детайли, които не влияят на правилността на показанията.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:21 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6