Решение по дело №12/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 53

гр. Видин, 17.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

двадесет и четвърти февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

12

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин против решение № 346/ 01.11.2019г. по АНД № 855/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 0000933 от 21.05.2019г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5 вр. и чл.414,ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, които доказват безспорно извършването на нарушението, както и че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се също така, че в случая е незаконосъобразно приложението на чл.28 от ЗАНН.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде потвърдено НП.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава. Посочва, че решението на ВРС е правилно, тъй като при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, както на процесуалния, така и на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

На 19.03.2019г. била извършена проверка на място на обект, лозов масив, находящ се в землището на с.Неговановци, обл.Видин. Впоследствие била извършена и проверка по документи на дружеството. Наказващият орган твърди, че ЕООД, като работодател, са допуснали до работа лицето Деко Деков, като резач на лозе, без да му бъде предоставено преди постъпването му на работа копие от уведомлението по чл.63,ал.2 от КТ, заверено в ТД на НАП. Събрани са доказателства, че уведомлението и копие от справката на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, са предоставени на работника на 25.03.2019г., а трудовият договор с него е сключен на 19.03.2019г., като според него той е постъпил на работа на същата дата – 19.03.2019г.

Доказателства относно извършването на каквато и да било дейност от страна на лицето Деков, макар и да се е намирал на място, по време на проверката не са ангажирани. Единственото доказателство в тази насока е констативен протокол, че той се е намирал на мястото на посочената дата. Последното не се оспорва от жалбоподателите, които заявяват, че макар и да се е намирал там той не е полагал труд.

Въз основа на направените констатации на 19.04.2019г. на търговеца бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ. След това въз основа на него било издадено и НП № 05 – 0000933/ 21.05.2019г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Агросток България“ ЕООД, гр.София, в качеството му на работодател, било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно, но поради други мотиви.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно спазването на процесуалните правила при издаването на НП, както и за извършеното административно нарушение.

Според разпоредбата на чл.63,ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. А според ал.1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до ТД на НАП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно, но по съображения, различни от тези на районния съд. Според районния съд в случая наказващия орган неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при положение, че нарушението е малозначително.

Според Административния съд обаче при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които сами по себе си водят до незаконосъобразност на обжалваното НП.

Наказващия орган е посочил, че ответника по касация е нарушил чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ.

По делото така и не е установено кога лицето е допуснато до работа, тъй като, че това е станало на 19.03.2019г. не е категорично установено. Твърди се, че той е бил намерен на място, но не е изяснено дали е работил. В този смисъл и извършването на нарушението се оказва недоказано.

Обстоятелствата във връзка с извършването на евентуалното нарушение следва да се докажат по безспорен начин, именно от административно - наказващия орган, тъй като върху него лежи тежестта на доказване, в този смисъл ответникът по касация не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението. Обстоятелствата изложени в НП са оспорени, като по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват извършването му, а за да се наложи наказание, то следва да е безспорно.

При положение, че не е установено кога точно е започнал работа Деков и дали това е станало на 19.03.2019г., то и не може да се приеме, че от страна на работодателя му е извършено нарушение на същата дата - 19.03.2019г.

Действително към момента на проверката на място на 19.03.2019г., уведомлението не е било връчено на лицето Деков, а това е станало по – късно видно и от извършената проверка на документите на дружеството, когато е предоставено и самото уведомление. Видно от документите, съдържащи се в административно -наказателната преписка е, че е налице връчване, надлежно удостоверено с подпис от работника на 25.03.2019г.

Дори и да се приеме, че е имало несвоевременно връчване, то е отстранено непосредствено след проверката на място и преди проверката по документи – 25.03.2019г., както и връчването му на работодателя на същата дата.

Безспорно е, че надлежното удостоверяване на връчването е станало преди съставянето на АУАН, и е следвало да бъде взето предвид от актосъставителя при съставянето на АУАН на 19.04.2019г., още повече, че има възражение в тази насока от страна на нарушителя.

От една страна предвид недоказването на момента на започване на работа от страна на Деков, то и не може да се приеме, че нарушението е извършено на 19.03.2019г., т.е. извършването на нарушението е недоказано.

От друга страна следва да се посочи, че според разпоредбата на чл.36,ал.1 от ЗАНН административно - наказателното производство започва със съставянето на АУАН. Оказва се, че към момента на съставяне на АУАН не е имало нарушение, тъй като макар към момента на проверката да не е имало подпис на работника върху справката от НАП, то преди съставянето на АУАН връчването вече е било удостоверено по реда на изр.2 на чл.4,ал.3 от Наредбата - с подпис върху справката за приети и отхвърлени уведомления на НАП, респ. то е било връчено на работника. В тази връзка и издаденото въз основа на въпросния акт НП е незаконосъобразно.

Предвид горното се оказва, че търговеца, в качеството си на работодател, не е извършил вмененото му нарушение на чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ, поради което и не следва да носи отговорността предвидена в чл.414,ал.3 от КТ. Наложената му имуществена санкция по посочения текст е незаконосъобразно наложена.

В този смисъл неоснователни са доводите, развити от касатора относно липсата на процесуални нарушения, както и безспорното доказване на нарушението. При постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, като е приел, че НП подлежи на отмяна.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и издадено при нарушаване на съществени процесуални правила и като такова правилно е отменено от Районния съд.

Административният съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност, тъй като посоченото по – горе е достатъчно за обосноваването и. Следователно и наложеното административно наказание е незаконосъобразно и на това основание обжалваното НП правилно е отменено, а решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила, като правилно в крайния си резултат.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани, а решението на ВРС, като правилно в крайния си резултат, макар и по други съображения, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                                   Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 346/ 01.11.2019г. по АНД № 855/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 0000933 от 21.05.2019г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Агросток България“ ЕООД, гр.София, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на основание чл.416,ал.5 вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                        2.