РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Кюстендил, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРИНА АЛ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520100794 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260 против Б. Г., с ЕГН **********, с
адрес в гр.******, * искове по чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и по чл.92 ЗЗД.
Твърди се, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит на 30.07.2019г., по който на ответника бил отпуснат банков кредит в
размер на 27 000 лв. за срок на погасяване до 19.07.2026г.На 19.08.2021г. било
преустановено плащането по главница и лихва. Допуснато било просрочие на
дължими вноски за главница и лихви с настъпил падеж-8 вноски, дължими за
периода 19.08.2021г.-03.04.2022г. Към момента на изготвяне извлечението по
сметка, приложено към исковата молба, ответникът дължал на ищеца
главница в размер на 20 491.46 лв., 1278.70 лв. - възнаградителна лихва за
периода 19.08.2021г. до 03.04.2022г., 183.02 лв. –„мораторна лихва“ за
периода 19.09.2021г. до 03.04.2022г., 163.50 лв.- такси и разноски за периода
23.08.2021г. до 03.04.2022г.
При допуснатите просрочия, ищецът изпратил до ответника покана чрез
ЧСИ ****** на известния адрес, което производство приключило със
1
залепване на уведомление. Твърди се, че вземанията по кредита са обявени за
предсрочно изискуеми, като в случай, че съдът прецени друго се претендира
обявяването им с депозирането и врачването на препис от исковата молба на
ответника. Претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца
гореописаните суми.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, чрез
назначен от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
Предявените искове са изцяло оспорени. Твърди се, че не е налице
предсрочна изискуемост на вземанията, оспорено е представеното по делото
извлечение от счетоводни книги.
По делото са представени и приети като доказателства: копие от договор
за потребителски кредит, погасителен план, покана до ответника, извлечение
от счетоводни книги на ответника. Като доказателство по делото е приета и
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Й.
От описаните доказтелство по делото се установи следната фактическа
обстановка:
На 30.07.2019г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит, по който ищецът предоставил на ответника банков кредит в размер на
27 000 лв. За кредита била сключена застраховка , като застрахователната
премия била платима еднократно, по споразумение между страните за сметка
на отпуснатия кредит. Договорено било кредитополучателят да заплати на
банката такса за разглеждане на кредит в размер на 400 лв. и месечна такса за
обслужване на банкова сметка в размер на 3.50 лв. Договорена била
възнаградителна лихва, при прилагане на променлив годишен лихвен процент
, който се определялкато сбор от референтния лихвен процент/ПРАЙМ/ за
необезпечени кредити към датата на подписване на договора 1.150% плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 5.350 % пункта. Формиран по този
начин годишния лихвен процент бил в размер на 6.5 %.В договора бил
посочен и годишен процент на разходите в размер на 9.69 %.Било договорено
кредита да се изплати на 84 месечни вноски до 19.07.2026г. и общата
дължима сума в размер на 36 671.90 лв.Между страните се постигнало
съгласие, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост се дължи обезщетение в размер на законната лихва
за забава.
2
Ответникът в производството преустановил плащанията на 19.08.2021г.,
като допуснал просрочие на 8 месечни погасителни вноски, дължими за
периода 19.08.2021г. до 03.04.2022г.
На ответника била изпратена покана, с която вземанията на банката били
обявени за изцяло предсрочно изискуеми, връчена чрез ЧСИ **** по реда на
чл.47, ал.5 ГПК на посочения от ответника в договора адрес. В съобщението
до него, оформено от ЧСИ е посочено, че от справка в НБД е установено, че
лецето има регистриран постоянен адрес в гр.******* и настоящ адрес в Р. С.
М. и няма действащо трудово правоотношение. Към този момент
неизплатената част от задължението е била в размер на 20 491.46 лв.-
неизплатена главница, 1278.70 лв.-възнаградителна лихва за периода
19.08.2021г. до 03.04.2022г., неустойка за забава в размер на законната лихва
в размер на 183.02 лв. и 163.50 лв.-такси и разноски.
При горната фактическа обстанвока, съдът намира, че предявените
искове са основателни и следва уважаването им, като съображенията на съда
в тази насока са следните:
С Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 18 се прие, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила
на длъжника предсрочната му изискуемост. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се
обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
банката - кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Съгласно дадените разяснения в
мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
3
волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В решение № 6 от 4.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г. на ВКС, І т. о. е
дадено разрешението, че волеизявлението на кредитора може да е
обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална покана или
в исковата молба. Посочено е, че съдебната практика е последователна
досежно липсата на строги изисквания към документа, в който обявяването
по чл. 60, ал. 2 ЗКИ се съдържа, т. е. дали уведомлението до длъжника
изхожда пряко от банката-кредитор или то е възпроизведено от трето лице.
Съставът на ВКС е приел, че в случай, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, но уведомлението на банката не е достигнало до длъжника, няма
пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ
обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да
бъде преписът от исковата молба, но възможността не се изчерпва с него.
Поради това е прието, че уведомяването на длъжника за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може да
бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до него или в
уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора
/банката/ да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и
задълженото лице. Преценката дали документът, на който се позовава
страната, съдържа недвусмислено и конкретно волеизявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем е въпрос по същество, който може да бъде
различно разрешен в рамките на всеки отделен спор.
В конкретния случай, волеизявлението на ищеца е връчено на ответника
чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и по силата на посочената
разпоредба се счита, че е достигнало до него.В този смисъл вземанията на
4
банката са предсрочно изискуеми.
Размера на задълженията се установява по делото от представеното и
прието като доказателство по делото извлечение от сметка на ответника и
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.Действително вещото
лице е работила само и изцяло по данни, предоставени от страна на ищеца, но
при липса на каквато и да е индиция за нередовно водено счетоводство, съдът
следва да приеме, че предоставените данни отразяват действителните
отношения между страните по правилото на чл.182 ГПК.
При преценка и анализ на сключения между страните договор, съдът не
констатира наличие на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП.Действително лихвиния процент е договорен като „променлив“, но в
същото време, като част от договора е приложена подробна медология за
определянето му.ищецът е бил наясно с начина на изчисляването му и е се
съгласил с него, подписвайки договора.В този смисъл, съдът счита, че не са
налице основания за извод за нищожност на тези клаузи от договора.
Неоснователно е и възражението за неспазване правилата на ЗМДВИП,
мораторна лихва –договорна неустойка, в случая е начислена за периода от
19.09.2021г. до 03.04.2022г. и в този смисъл не попада в приложното поле на
чл.6, ал.1 от този закон.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникат дължи на
ищеца деловодни разноски в размер на 5085 лв., представляваща изплатено
адвокатско възнаграждение, заплатена държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и внесени разноски за особен представител на ответника по реда на
чл.47, ал.6 ГПК.
РЕШИ:
Осъжда Б. Г., с ЕГН **********, с адрес в гр.****** да заплати на
„Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260 сумата от 20 491.46 лв.-
неизплатена главница по договор за потребителски кредит, 1278.70 лв.-
възнаградителна лихва за периода 19.08.2021г. до 03.04.2022г., неустойка за
забава в размер на законната лихва в размер на 183.02 лв. и 163.50 лв.-такси и
5
разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 11.05.2022г.
до окончателното изплащане.
Осъжда Б. Г. да заплати на „Юробанк България“ АД деловодни разноски
в размер на 5085 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
6