Р Е Ш Е
Н И Е
№ 114/02.03.2023г.
гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Монтана ,ІІІ състав ,в открито съдебно заседание на двадесет
и седми февруари , през
две хиляди двадесет и трета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
като…разгледа………..докладваното от съдията…БИСЕРКА БОЙЧЕВА адм.д.№434/2022г. по описа на Административен съд
Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.
33а, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Делото
е образувано по жалба от „А*** И*** И*** “АД с ЕИК* ********* ,със седалище и
адрес на управление:*** ,представлявано от Р*** Й*** Ц*** –изп. директор ,чрез
адв. И.П. от САК ,със съдебен адрес *** ,Бизнес сграда „А*** “ против Заповед
№РД-09-228/28.02.2020г. на Министъра на земеделието ,храните и горите за
одобряване на окончателен специализиран слой „Площи ,допустими за
подпомагане“за кампания 2019, в частта ,в която не са включени в окончателния
специализиран слой опожарени площи от 86,50ха от БЗС 67310-14-1-6 и 37,00ха от БЗС 67310-16-1-1 в землището на
с.Сливата ,община Лом ,област Монтана ,по заявление за подпомагане на „А*** инвест
инженеринг“АД с УИН 12/230519/84233 за кампания 2019г./л.90 от присъединеното
адм.д.№296/2022г. на АС-Монтана/.
В жалбата се прави искане за прогласяване на
нищожността на заповедта,която страда от особено тежки пороци,свързани с
неправилност поради необоснованост , със съществени нарушения на
административно-производствените правила
и материалния закон,както и противоречие с целта на закона.За да изключи
опожарените площи от окончателния специализиран слой „Площи, допустими за
подпомагане“ , административният орган се е позовал на чл.10,ал.2,т.3 от
Наредба №2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми
и мерки за плащане на площ,но при съпоставка с чл.64,§2,б“а“ и „г“ от
Регламент№1306/2013г. е видно , че националната норма не отчита вината на
бенефициента и непреодолимата сила ,като релевантен факт при определяне на
административната санкция ,докато общностната норма отчита тези обстоятелства и
изключва прилагане на санкцията ,ако тези обстоятелства бъдат установени.Твърди
също ,че прилагане на санкция без вина на бенефициента е административен
произвол и е недопустимо.Претендира нищожност и иска ответната страна да заплати направените по делото
разноски.В съдебно
заседание чрез адв.И.П. поддържа жалбата,претендира нищожност на
заповедта,заявява ,че не претендира разноски.Прилага и писмени бележки,вх.№1404/01.03.2023г.
Ответникът-Министър на земеделието, храните и
горите,чрез пълномощника си юрк.П.Г. в съдебно
заседание и в писмени бележки /л.74/ оспорва жалбата ,счита същата за недопустима, поради
липса на правен интерес ,алтернативно за неоснователна ,като излага становище
за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед №РД-46-485 от 27.11.2019 г./л.10,11/
Министърът на земеделието, храните и горите на основание чл.
25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл.
16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол е одобрил проекта на специализирания слой "Площи, допустими за
подпомагане" за кампания 2019 г., като изрично в раздел IV от заповедта
изрично е указана възможността земеделските стопани в срок до 13.12.2019 г. да
направят възражения относно непопадането на конкретни заявени за подпомагане
земеделски парцели или части от тях в проекта на специализирания слой. Заповедта
е публикувана на интернет страницата на МЗХГ на 02.12.2019 г.,като от страна на
жалбоподателя не е подадено възражение против изключването от проектослоя на
двата процесни имота. Видно от становище на ответника /л.74-гръб/, след извършена проверка в регистъра на подадените възражения
за кампания 2019 г., е установено, че „А*** И*** И*** " АД с УРН 182935 е
депозирал в Областна дирекция „Земеделие" -Монтана възражение срещу
обхвата на специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане" с peг. индекс АР-6144
от 11.12.2019 г./на л.39/, касаещо друг парцел в землище Хърлец , различен от
процесните два.
С процесната Заповед №РД-09-228 от 28.02.2020 г./л.9/
на Министъра на земеделието, храните и горите ,на основание чл. 25, ал. 4 от
Закона за администрацията,чл.
33а, ал. 2 от ЗПЗП и чл.
16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. е одобрен окончателен специализиран
слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2019, като част от
Система за идентификация на земеделските парцели, който е актуализиран за 2019
г. чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане
от 2019 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки извършени през годината
от страна на Технически инспекторат на ДФЗ – РА и областните и общински
структури на МЗХГ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата
на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане",
одобрен със Заповед №РД 46-485 от 27.11.2019 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите. С т. II от заповедта е предвидено одобреният окончателен
специализиран слой да се предостави на Разплащателната агенция за извършване на
задължителните кръстосани проверки, съгласно чл.
37, ал. 2 и чл.
43 от ЗПЗП, на подадените през Кампания 2019 заявления за подпомагане,
извършване на финална оторизация и плащания на площ за 2019 г., както и за
прием на заявления за подпомагане през 2020 г. Съгласно т. IV от заповедта
окончателният специализиран слой следва да бъде публикуван на интернет
страницата на МЗХГ, секция "Идентификация на земеделските парцели" и
на ДФЗ - РА, както и съгласно т. V – заповедта следва да се изпрати за
обнародване в ДВ, като освен това е посочено, че заповедта подлежи на оспорване
по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването/обнародването й.Заповедта е
обнародвана по реда на чл.33а,ал.2 ЗПЗП на 13.03.2020г.,като от този момент
тече срока за обжалването й ,определен в хипотезата на чл.140,ал.1 АПК,т.е. до
13.05.2020г.,но видно от делото не е обжалвана по отношение нейната законосъобразност.Видно
от становище на ответника /л.74-гръб/, след
извършена справка в АИС за управление на документооборота на Министерство на
земеделието се установява, че няма данни за регистрирана жалба от „А*** И***
И*** " АД срещу заповед №09-228/28.02.2020 г. Това означава, че слоят ПДП
за кампания 2019 г. е влязъл в сила за жалбоподателя (в частта на заявените от
него парцели). Заповедта е публикувана в
Държавен вестник, брой 21 от 13 март 2020 г. ,като оспорената заповед е обнародвана
по реда на чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП на 13.03.2020
г. и от този момент е започнал да тече срокът за обжалване, определен в
хипотезата на чл. 140, ал. 1 АПК.т.е. до 13.05.2020г.Затова и при пропуснат срок за
подаване на възражение против проектослоя и за подаване на жалба срещу
процесната заповед за нейната отмяна по реда на чл.146,т.1-5 АПК ,настоящия
жалбоподател, с жалба от 14.10.2022г. претендира нищожност на заповедта ,при
което жалбата е допустима за разглеждане ,при условията на чл.149,ал.5 АПК.,без
ограничение от срок за обжалването й.
Не се оспорва по делото ,че по заявление за
подпомагане на „А*** и*** и***“АД с УИН 12/230519/84233 с УРН182935 за
кампания 2019г. на процесните парцели е извършена проверка на място ,съгласно
чл.37,ал.3 и ал.4 от ЗПЗП от Разплащателна агенция на ДФЗ-София.Констатирано е ,че и двата
парцела- 86,50ха от БЗС 67310-14-1-6 и 37,00ха от БЗС 67310-16-1-1 в землището на
с.Сливата ,община Лом ,област Монтана са опожарени,видно от доклад за проверка на площи/л.13-15/.Твърди се от жалбоподателя ,че
опожаряването е предизвикано от трети лица и при опит за противодействие от
страна на дружеството ,при което е налице непреодолима сила. Твърди се в жалбата ,че административният орган се е позовал на чл.10,ал.2,т.3 от
Наредба№2/26.03.2018г. ,но при съпоставка с чл.64,§2,б“а“ и „г“ от
Регламент№1306/2013г. е видно , че националната норма не отчита вината на
бенефициента и непреодолимата сила ,като релевантен факт при определяне на
административната санкция ,докато общностната норма отчита тези обстоятелства и
изключва прилагане на санкцията ,ако тези обстоятелства бъдат установени.Твърди
се също ,че прилагане на санкция без вина на бенефициента е административен
произвол и е недопустимо.
По делото по искане на жалбоподателя е
назначена експертиза, чието заключение съдът приема изцяло, като компетентно и
безпристрастно изготвено. Вещото лице изследва заявените парцели като сочи, че
върху заявлението на дружеството за кампания 2019 г. била извършена теренна
проверка /ПнМ/ на 08.11.2019г. от експерт на Регионален технически инспекторат -Монтана.
Установено е от вещото лице, че и за двата процесни имота е приложен
чл.10,ал.2,т.3 от Наредба №2/26.03.2018г. за критериите за допустимост на
земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, а
именно-временно неподходящи за подпомагане или, за които се установи в
календарната година, че са опожарени.Вещото лице е изчислило до какви
административни санкции води изключването от проектослоя на двата имота ,като твърди
,че при доказване от жалбоподателя ,че опожаряването е в резултат на
непреодолима сила и без вина от страна на жалбоподателя ,следва да се приложи
чл.64 от Регламент№1306/2013,като на лицето не се налагат санкции.Съдът
кредитира заключението на вещото лице ,като компетентно и обективно дадено ,но
счита ,че изводът за примата на Регламент 1306/2013 пред Наредба
№2/26.03.2018г.е правен и не следва съдът да се съобразява с него,а в настоящия
случай този въпрос е и ирелевантен за
предмета на спора,доколкото се претендира само нищожност ,при неподаване на
жалба против заповедта за окончателния специализиран слой ПДП ,в
законоустановения срок от жалбоподателя.
По искане на жалбоподателя са разпитани и
двама свидетели,близки до жалбоподателя ,доказващи ,че опожаряването се дължи
на трети лица и без вина на жалбоподателя ,което е основание за прилагане на
чл.64 от Регламент 1306/2013г.,т.е. че е налице непреодолима сила при
опожаряването на двата парцела.Съдът намира ,че тези свидетелски показания са
ирелевантни за предмета на делото ,т.к. се претендира само нищожност на
заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой ПДП ,което е извън
обхвата на съдебен контрол и в този смисъл не кредитира техните показания.
При така установената фактическа обстановка,
като взе предвид и разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът като извърши преценка за законосъобразността от
степен на нищожност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане,като подадена срещу годен за оспорване административен акт, както и
е насочена срещу конкретна част от този акт, по отношение на която за
жалбоподателя е налице правен интерес от търсената защита. При тези съображения
съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Съдът не споделя становището на ответника ,че за
жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповедта за одобрение
на окончателния специализиран слой ПДП.Обхватът на защитата обаче е
ограничен-само до доказване на особено тежки пороци, водещи до нищожност на
акта.
Претендира се нищожност
на Заповед №РД-09-228/28.02.2020г. на Министъра на
земеделието ,храните и горите за одобряване на окончателен специализиран слой
„Площи ,допустими за подпомагане“за кампания 2019, в частта ,в която не са
включени в окончателния специализиран слой опожарени площи от 86,50ха от БЗС
67310-14-1-6 и 37,00ха от БЗС
67310-16-1-1 в землището на с.Сливата ,община Лом ,област Монтана ,по заявление
за подпомагане на „А*** И*** И*** “АД с УИН 12/230519/84233 за кампания 2019г.,която
страда от особено тежки пороци,свързани с необоснованост, съществени нарушения
на административно-производствените правила
и материалния закон,както и противоречие с целта на закона. Нищожността е форма
на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват
изрично формулирани основания за нищожност на административните актове,
теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т.е. порокът
трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт,
който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
1). Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
2). Порокът във формата е
основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се
приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е
начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо
и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено,
устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за
валидно действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се
определя от степента на порока;
3). Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Според правната теория
нарушението на административно-производствените правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос ("Административно право", издание 2009
г., проф.К.Л.);
4). Нарушенията на
материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата
материално-правна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на
възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до
нищожност на посоченото основание. Т.е. - нищожност на административния акт при
наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват
материално-правните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материално-правна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание;
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган. Иначе казано - административния акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици
са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при
описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост;
5). Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,
посоченият порок води до нищожност.
Наведените
в жалбата основания не са такива за нищожност, а представляват основания за отмяна на акта като
унищожаем. За съдът, обаче тази възможност за отмяна е недопустима поради
просрочие на жалбата. Не се и претендира отмяна на заповедта от жалбоподателя
в жалбата,поради пропуснат срок за обжалване.
Оспорената
заповед е обективирана в писмена форма и е издадена от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Компетентен да издаде
заповедта за одобряване обхвата на специализирания слой орган - съгласно
изричната разпоредба на чл.
33а, ал. 2 от ЗПЗП/в предходна редакция/, е Министърът на земеделието,
храните и горите, като не е предвидена възможност същият да делегира
правомощията по издаване на друг орган. В процесния случай няма спор, че
оспорената заповед е издадена и подписана от Министъра на земеделието, храните
и горите.
Съгласно чл.
30, ал. 1 и ал.
2 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава
Интегрирана система за администриране и контрол - ИСАК, състояща се от отделни
системи, една от които е Системата за идентификация на земеделските парцели –
СИЗП, по чл.
30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която, съгласно чл.
30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП се създава и поддържа от Министерството на
земеделието, храните и горите. Въз основа на законовата делегация по чл.
30, ал. 6 от ЗПЗП Министърът на земеделието, храните и горите е издал и Наредба № 105 от
22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване
на Интегрираната система за администриране и контрол. Разпоредбата на чл.
33а, ал. 1 от ЗПЗП /редакция ,ДВ, бр.
77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.)
регламентира правомощието на
Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран
слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите,
допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите,
определени в наредбата по чл. 40 от
ЗПЗП – Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за заплащане на площ. В
разпоредбата на ал.
2, чл.
33а от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите
блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се
обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова
ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на
референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по
чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът
на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието,
храните и горите по ред, определен в наредбата по чл.
30, ал. 6 от ЗПЗП. В този смисъл обжалваната заповед се явява валидно
издадена, при спазване на изискванията за форма и на административно-производствените
правила.
Предвид спецификата на административния акт,
а именно - с него да бъде одобрен окончателния специализиран слой "Площи,
допустими за подпомагане" за територията на цялата страна, то обективно не
е възможно в самата заповед да бъдат излагани детайлни аргументи по отношение
на всеки отделен парцел. Съгласно Тълкувателно решение № 16/75 г. на ОСГК на ВС
мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг документ,
съставен с оглед на предстоящото издаване на административния акт. Издаването
на заповедта за одобряване на т. нар. допустим слой не се извършва по искане на
заинтересовано лице, а по силата на закона, поради което за мотивирането й е достатъчно
административната преписка да съдържа проверими данни и доказателства за
начина, по който е определен специализирания слой "Площи, допустими за
подпомагане", от които да може да се направи извод за причините, поради
които дадени площи не са попаднали в одобрения слой. В конкретния случай
административната преписка съдържа такива доказателства – доклад за извършена
проверка, като страните – както жалбоподателя, така и ответника, не оспорват
резултатите от проверката, които са и съображения за изключване на процесните
парцели /изцяло или отчасти/ от одобрения окончателен специализиран слой.
При постановяване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,водещи
до нейната нищожност. В случая предвидените административно-производствени
правила са спазени, като видно от приложената административна преписка,
производството е открито със заповед, издадена на правно основание чл. 16б, ал.
1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване,
поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и
контрол. Дадена е възможност на земеделските производители да се запознаят с
одобрения обновен специализиран слой "Площи, допустими за
подпомагане". Жалбоподателят не е упражнил правото си да подаде
възражение, по отношение на двата имота. Последвало е издаване на заповед по чл.
16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., която в оспорената си част е
определила част от заявените БЗС – изцяло или отчасти извън обхвата на
специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения. Съгласно чл.
15, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г., цифровите географски и
атрибутивни данни за референтни парцели – физически блокове, слой "Площи,
допустими за подпомагане" и екологично насочени площи, се обновяват
ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите чрез: 1.
дешифриране на актуална ЦОФК, изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане;
2. отразяване на резултати и констатации от специализирани теренни проверки на
референтни парцели по чл.
33а, ал. 2 от ЗПЗП; 3. отразяване, след анализ и при съществуваща
техническа възможност за това, на резултатите от проверките на място по чл.
37, ал. 3 от ЗПЗП, които предоставят допълнителна, различна и
непротиворечива информация спрямо съществуващите към момента данни в СИЗП.
Административният орган може алтернативно да избере един от посочените в
Наредбата способи, като извършването на специализирани теренни проверки и
проверки на място не е задължително. В настоящия случай за заявените от жалбоподателя
парцели недопустимостта е установена
чрез физическа проверка на място, като резултатите са детайлно описани в
приложен доклад и констатациите не са спорни, както не е спорно и че
процедурата е проведена при спазване на административно-производствените
правила. Оспорената заповед не е лишена и от правно основание ,а е издадена на
посочени в нея правни и фактически
основания ,при което не е налице нищожност
на основание толкова съществено нарушение на материалния закон ,водещо до
степен на нищожност.
Не на последно място ,недопустима е ревизия с
твърдения за нищожност на влязла в сила заповед за одобряване на окончателния специализиран
слой ПДП ,която не е обжалвана от жалбоподателя в законовия срок до 13.05.2020г.и
е влязла в сила в частта за процесните имоти.Следва да се отбележи и,че на основание влязлата в сила заповед за
одобряване на окончателния слой“ПДП“ са издадени няколко уведомителни писма
,които се обжалват,едно от които висящо –адм.д.№296/2022г. пред ІV състав на
АС-Монтана,спряно до произнасяне с влязло в сила решение по настоящето дело.
Не се споделят от съда възраженията в жалбата
и поддържани от адв. П. в съдебно заседание ,че заповедта е нищожна ,поради
фактът ,че не е съобщена по реда на АПК на жалбоподателя.Изрично в чл.33а,
ал.5/ДВ.бр. бр. 77 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) ЗПЗП е посочен специален ред за съобщаването и на страницата на
МЗХГ ,който изключва приложение на общия ред по АПК. Този ред е приложим и по отношение на предходната
заповед за проектслоя,при което неподаването на възражение за тези два парцела на
този етап ,както и по-късно неподаването на жалба против заповедта за
окончателния специализиран слой ПДП /и двете заповеди са били качени на
Интернет страницата на МЗХГ/ ,в срока за
обжалване по ал.6 ,не могат да обосноват нищожност ,т.к. административния орган е спазил закона.
По изложените съображения жалбата следва да се
отхвърли ,като неоснователна.
С оглед крайния извод за неоснователност на
жалбата, на основание чл.143,ал.3 АПК вр с чл.37 ЗПП вр. с чл.24 от НЗПП съдът
определя жалбоподателя да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 АПК , АС-Монтана ІІІ състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „А*** И*** И*** “АД с ЕИК* ********* ,със седалище и адрес на управление:***
,представлявано от Р*** Й*** Ц*** –изп. директор ,чрез адв. И.П. от САК ,със
съдебен адрес *** ,Бизнес сграда „А*** “ против Заповед №РД-09-228/28.02.2022г.
на Министъра на земеделието ,храните и горите за одобряване на окончателен
специализиран слой „Площи ,допустими за подпомагане“за кампания 2019, в частта
,в която не са включени в окончателния специализиран слой опожарени площи от
86,50ха от БЗС 67310-14-1-6 и 37,00ха от
БЗС 67310-16-1-1 в землището на с.Сливата ,община Лом ,област Монтана ,по
заявление за подпомагане на „А*** инвест инженеринг“АД с УИН 12/230519/84233 за
кампания 2019г.
ОСЪЖДА „А*** И*** И*** “АД с ЕИК* ********* ,със седалище и
адрес на управление:*** ,представлявано от Р*** Й*** Ц*** –изп. директор ,чрез
адв. И.П. от САК ,със съдебен адрес *** ,Бизнес сграда „А*** “ ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на земеделието, храните и горите направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00/сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: