РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Ямбол, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря В.Г. Г.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20212330200804 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на „В. -06“ЕООД гр.Ямбол ,ЕИК
***, против наказателно постановление №563404-F 586736/16.07.2021г..издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП ,с което на осн. чл.185,ал.1 от
ЗДДС, за нарушение на чл.25.,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г ,вр.чл.118 ,ал.1 от
ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
С бланкетна жалба се иска от съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя моли съда да отмени
наказателното постановление, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила , изразяващи се в подписване на АУАН от двама свидетели ,които не са
присъствали при установяване на нарушението..Алтернативно се прави искане да се намали
размера на наложената имуществена санкция до законовия минимум.к.Иска се и присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства
установяват по безспорен начин извършеното нарушение и пледира НП да бъде
1
потвърдено, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 13.01.2021г. в 12.35 часа. служители на ТД на НАП-Бургас извършили проверка в
търговски обект –платен паркинг, находящ се в ****, стопанисван от „В. -06“ЕООД
гр.Ямбол .В хода на същата се извършила контролна покупка на услуга – заплащане за
ползване на паркинг на стойност 1 лв. заплатен в брой от контролния орган. След
получаването на паричните средства сумата не била регистрирана и отчетена ,чрез
наличното фискално устройство в обекта и не е била издадена касова бележка.Бил съставен
протокол за извършена проверка от същата дата.
За констатираното нарушение на 21.01.2021г.. на жалбоподателя в негово присъствие
бил съставен АУАН в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.25.ал.1,т.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ ,вр. чл.118,ал.1 от ЗДДС.
В последствие на 16.07.2021г. при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена от показанията на разпитания
по делото свидетели и приложените и приобщени писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима, а по същество – частично основателна, поради
следните съображения:
Съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на имуществена
санкция на дружеството. АУАН и НП са издадени при спазване на императивните
изисквания на чл.42 ,43 и 57 от ЗАНН .Нарушението е описано ясно ,точно, със всичките му
обективни признаци и не са налице пороци, които да ограничават правото на
санкционираното лице да разбере какво нарушение се твърди ,че е извършено.Индиция за
това е и обстоятелството ,че АУАН е подписан без да са изложения възражения в тази
насока и в законоустановения тридневен срок не са подадени възражения. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
Не се възприемат като основателни доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя ,че е налице нарушение на разпоредбата на чл.40 ,ал.1 от ЗАНН при
съставянето на АУАН. Същият е съставен в присъствието на нарушителя, като са посочени
2
имената на актосъставителя К. и на двама свидетели, за които от разпита му се установи
,че са свидетели при съставянето на акта.Законът не изисква непременно АУАН да се
съставя в присъствието на очевидци, присъствали при извършване на нарушението.
Съобразно чл. 40, ал. 3 ЗАНН, при липсата на такива свидетели или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие той се съставя в присъствието на двама други свидетели,
какъвто е и настоящия случай.
От материална страна, събраните по делото доказателства категорично сочат ,че
дружеството е извършило описаното нарушение в обжалваното наказателно постановление.
Безспорно се установи, че не е била издадена касова бележка от фискалното устройство.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006 г. на МФ- "Всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство,
освен когато плащането се извършва по „банков път“ или чрез пощенски паричен превод, а
в конкретния случай това не е било направено. По безспорен начин се установи, че не е
изпълнено изискването и на чл. 25 от Наредба №Н- 18/13.12.2006 г. при извършване на
плащането от страна на клиента служителя в обекта да му издаде касова бележка. Това не е
станало. Доказа се по безспорен начин, че на свид. К. не е бил издаден касов бон за
платената услуга.Тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелските
показания на разпитания в съдебно заседание служител на Националната агенция по
приходите, свид.К., извършилна 13.01.2021г. в проверявания обект. Показанията му съдът
кредитира изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото, се
и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и най – вече от изведения
КЛЕН за 13.01.2021., от който е видно ,че няма издаден касов бон на стойност 1.00 лв. в
12.35 часа.След като не е изпълнил това свое задължение правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната отговорност на търговеца за допуснатото нарушение на
чл.25 чл.25.,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006г ,вр.чл.118 ,ал.1 от ЗДДС.
Досежно наложената санкция в максимален размер , съдът намира същата за
несправедлива.
Съгласно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при налагане на наказанието следва да се вземе
в предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в
границите на предвиденото.
Съдът се присъединява към разбирането на наказващия орган ,че в категорията на
утежняващите обстоятелства се включват издаденото предупреждение № 1776780-
0094371/18.12.2015г. към търговеца за допуснато нарушение от същия вид, както и
издадените други две наказателни постановления,които са влезли в сила, с оглед
отбелязването в горния им десен ъгъл, но счита ,че те не обосновават налагане в
максимален размер на имуществената санкция. Това е така ,защото при анализа на
3
допуснатите от търговеца нарушения се установи ,че неиздаването на касова бележка,за
която е издадено предупреждението е преди повече от пет години , а другите две
нарушение не са свързани с неотразяване на приходи. От друга страна доказателствата по
делото сочат ,че доходите на търговеца от упражняваната търговска дейност не са във висок
размер ,поради което и същият не е регистриран по ЗДДС, което не обуславя налагане на
наказанието в максимален размер.С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени
размера на наложеното наказание ,като адекватно на извършеното деяние и степента на
обществена опасност на нарушителя се явява имуществена санкция в размер на 1500лв.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 и чл..144 от
АПК в полза на наказващият орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 75лв (78, ал. 3 вр. с, ал. 1 от ГПК, съобразно изменението на санкцията, която сума
дружеството-жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати.
Следва да се присъдят и в полза на жалбоподателя направените от него разноски за
платено адвокатско възнаграждение съобразно частичната основателност на жалбата по
отношение размера на наложената санкция, поради което НАП следва да бъде осъден да му
заплати сумата в размер на 92,50 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №563404-F 586736/16.07.2021.издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП ,с което на„В. -06“ЕООД
гр.Ямбол ,ЕИК :**** ,на осн. чл.185,ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25.,ал.1,т.1 от
Наредба № Н-18 /13.12.2006г ,вр.чл.118 ,ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв. .като НАМАЛЯ размера на санкцията на 1500 лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП гр-.Бургас, ДА ЗАПЛАТИ на В. -06“ЕООД гр.Ямбол ,ЕИК :****
сумата от 92,50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на „В. -06“ЕООД гр.Ямбол ,ЕИК*** да заплати на ТД на НАП гр-.Бургас,
сумата от 75лв а, представляваща юрисконсултско възнаграждание.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
4
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5