Р Е Ш Е Н И
Е № 26
гр. Габрово, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
ИВА ДИМОВА
при секретаря Веселина
Йосифова и участието на прокурора Александър Александров, като разгледа
докладваното от съдията Попов ЧНД № 24 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32,
ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Съдебното производство е образувано
във връзка с постъпило удостоверение в Габровски окръжен съд /изпратено по
подсъдност от Окръжен съд Стара Загора/, което е издадено по чл. 4 от Решение
2005/214 на Съвета на Европа, във връзка с искане за изпълнение на финансови
санкции за направени съдебни разноски по Наказателна присъда № 2492 от
05.11.2015 г., издадена от Районен съд Арад в Наказателно дело № 7638/55/2015,
станала окончателна на 23.11.2015, срещу българския гражданин И.К.И. ***, в
размер на общата сума от 400 румънски леи.
В съдебно заседание представителят
на Габровска окръжна прокуратура
изразява становище, че искането на Румънската държава е основателно и следва да
бъде уважено.
Засегнатото лице И.И. заявява, че е
съгласен да заплати направените разноски по делото на Районен съд Арад.
Съдът, след като съобрази
становищата на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на чл. 10 от
ЗПИИРКОРНФС (относно приложимия закон), по чл. 14 от ЗПИИРКОРНФС (относно
условията за признаване и изпълнение), чл. 15 от ЗПИИРКОРНФС (относно
подсъдността), чл. 19 от ЗПИИРКОРНФС (основанията за отказ на признаване и
изпълнение) и разпоредбата на чл. 21 от ЗПИИРКОРНФС (отлагане на изпълнението),
намира за установено следното:
Срещу българският гражданин И.К.И.
е постановена Наказателна присъда № 2492 от 05.11.2015 г., издадена от Районен
съд Арад, в Наказателно дело № 7638/55/2015, станала окончателна на 23.11.2015.
С румънската присъда българският гражданин И.И. е признат за виновен по
обвинение за извършени престъпление по чл. 335, ал. 1 от НК /Наказателния
кодекс на Република Румъния/. Със същата присъда, в тежест на българския
гражданин са възложени направените разноски за съдебната процедура,
представляващи финансова санкция в размер на общо сумата от 400 румънски леи.
С Решение № 82 от 15.06.2016 г. по ЧНД № 157/2016 г. на Окръжен съд Стара
Загора е оставено без уважение искането на Министерство на правосъдието на Румъния изх. № 20053/03.03.2016 г. за признаване на
постановена в Румъния Присъда № 2492/05.11.2015 г. по Наказателно дело № 7638/55/2015
на Арадски съд, влязла в сила на 10.12.2015 г., с която българският гражданин И.К.И., с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***,
български гражданин, с баща *** и майка ***, преди това осъждан, неженен, е осъден на 1 /една/ година „лишаване от
свобода" затова, че на 29.04.2015 г. е управлявал по пътищата на окръг
Арад лек автомобил марка „***" с per. № ****, без да притежава шофьорска книжка
за нито една категория МПС, което деяние образува съставните елементи на
престъплението - управление по обществени пътища на МПС от лице, което не
притежава шофьорска книжка - престъпление по чл. 335, ал. 1 от Наказателния
кодекс на Румъния и не е привел в изпълнение наложеното
наказание от 1 /една/ година
„лишаване от свобода" с горецитираната присъда на Арадски съд в Румъния. Решението на ОС Стара Загора не е обжалвано или протестирано, поради което
е влязло в сила.
Разгледано по същество,
искането за признаване на финансова санкция за направени съдебни разноски по
Наказателна присъда № 2492 от 05.11.2015 г., издадена от Районен съд Арад в
Наказателно дело № 7638/55/2015 следва да бъде оставено без уважение по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 343в, ал. 1 от НК
на Република България, наказва се с лишаване от свобода този, който
управлява МПС в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред. Съгласно чл. 343в, ал. 2 от НК, същото наказание се налага на този,
който в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС, без съответно свидетелство за управление, извърши такова деяние. Следва извод, че управлението на МПС от лице, което
не притежава свидетелство за управление /респ. не е правоспособен водач на МПС/, не
съставлява престъпление по българския НК, освен ако не са налице предпоставките на чл. 343в от НК. Те винаги са свързани с налагане на предходно административно наказание за
същото деяние. Управлението на МПС без съответно свидетелство за първи път не
може да бъде престъпно деяние в българското наказателно право.
В производството по приложеното ЧНД № 157/2016 г. на Окръжен съд
Стара Загора са предприети действия да се установи, дали по отношение на И.И. е издавано наказателно
постановление за управление на МПС, без свидетелство за правоуправление преди
извършване на престъплението, за което е постановена процесната присъда на
румънския съд. От
приложената по това дело справка
от ПП КАТ - Стара Загора се
установява, че за нарушение на чл. 150 от ЗДвП
на И.К.И. е издадено НП № 1709
на 14.01.2014 г. Това НП обаче не е връчено на нарушителя, поради което
не може да се счете за влязло
в сила. Видно е, че стореното от И. на 29.04.2015 г. по пътищата на окръг Арад не е съставомерно от обективна
страна по НК на Република България.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1
от ЗПИИРКОРНФС, решения
за налагане на финансови санкции, които са постановени в наказателни или
административнонаказателни производства в държава - членка на Европейския съюз,
се признават и изпълняват на територията на Република България, ако се отнасят
за деяния, които съставляват престъпления или административни нарушения и по
българското законодателство, независимо от елементите на състава им по
законодателството на издаващата държава. Деянието на И. не попада в хипотезата
на чл. 30, ал. 2 във вр. с чл. 14, ал. 2, т. 1 - 32 от ЗПИИРКОРНФС, поради
което е в сила изискването за двойна наказуемост. Съдът може да откаже да признае и
допусне изпълнение на решение за налагане на финансови санкции, ако установи,
че в някои от случаите по чл. 30, ал. 1 решението се отнася за деяние, което не съставлява
престъпление или административно нарушение според българското законодателство - чл. 35, т.
7 от ЗПИИРКОРНФС. В настоящият случай, с наказателната присъда на И.И. е
наложено наказание лишаване от свобода за деяние, което по българското
законодателство представлява единствено административно нарушение. Това е
достатъчно основание поисканото от издаващата държава да бъде отказано.
Освен това, с Решение № 82 от 15.06.2016 г. по ЧНД № 157/2016 г. на Окръжен съд Стара
Загора е оставено без уважение искането за признаване на
постановената в Румъния
Присъда № 2492/05.11.2015 г. по Наказателно дело № 7638/55/2015 на Арадски съд,
влязла в сила на 10.12.2015 г., с която българският гражданин е наложено наказание лишаване от свобода. Тъй
като е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е отказано признаване на
присъдата в наказателната й част, искането за признаване на разноски, поради
своя акцесорен характер, също следва да бъде оставено без уважение. Няма
призната и приведена в изпълнение по съответния ред присъда на румънския съд,
за да се дължат, свързаните с нея разноски.
Пред
настоящият състав И.И. твърди, че не е знаел за образуваното дело, повдигнатото
срещу него обвинение за извършено престъпление и не му е разяснявана възможност
за обжалване на присъдата. В Удостоверението /на л. 14 от ЧНД № 149/2019 г./
изрично е отбелязано, че лицето не се е явило при разглеждане на делото. При
така представената информация в удостоверението, не съществува гаранция дали И.И.
е уведомен лично за наказателното производство, бил ли е редовно призован, бил
ли е представляван от защитник и осигурена ли му е възможност да обжалва
присъдата пред по-горна инстанция. Налице са условията за отказ и по чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС.
По изложените
съображения, следва да се откаже признаване и изпълнение по молбата за
признаване и изпълнение на финансова санкция за направени съдебни разноски по
Наказателна присъда № 2492 от 05.11.2015 г., издадена от Районен съд Арад в
Наказателно дело № 7638/55/2015, станала окончателна на 23.11.2015 г., срещу
българския гражданин И.К.И. ***, в размер на общата сума от 400 румънски леи.
Водим от горното и на основание
чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС съдът
Р Е
Ш И :
ОТКАЗВА признаване и изпълнение
на финансова санкция за направени съдебни разноски по Наказателна присъда №
2492 от 05.11.2015 г., издадена от Районен съд Арад в Наказателно дело №
7638/55/2015, станала окончателна на 23.11.2015 г., срещу българския гражданин И.К.И.
***, в размер на общата сума от 400 румънски леи, и прекратява производството
по делото.
За решението, след влизането му
в сила, да се уведоми изпращащата
държава Румъния, чрез Районен съд Арад, Република Румъния и Министерство на правосъдието.
Решението може да се обжалва
пред ВТАС в седемдневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: