РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Берковица, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241610200092 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Г. Н. Г. против Наказателно
постановление № 21-0243-000247/11.03.2021 г. на началник РУ към ОДМВР
Монтана, РУ Берковица, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Берковица с
Решение № 127/29.01.2024 г. на АдмС-Монтана по КАНД 9/24 г., с което е
било отменено Решение № 100/22.11.2023 г. по АНД 191/23 г. по описа на РС-
Берковица.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което
и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От приобщените писмени доказателства по административно-
наказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства се установи следното:
С Наказателно постановление № 21-0243-000247/11.03.2021 г. /л. 4 от
делото/, издадено от началника РУ към ОДМВР Монтана, РУ Берковица
административно-наказващият орган е приел за установено от фактическа
страна следното:
На 06.03.2021 г. в 18:30 часа в град Б., на кръстовището на ул. „....“ и ул.
„....“, като водач на лек автомобил – „....“ с peг. № ...., собственост на Н.Н.Г.а с
ЕГН **********, с посока на движение от бензиностанция ОМВ към центъра
на град Б., при разминаване със служебен автомобил „Опел Астра“ и подаден
сигнал да спре със стоп палка по образец с надпис МВР от водача на
служебния автомобил младши автоконтрольор Т. Г., не спира плавно на
посоченото място, а продължава своето движение като умишлено ускорява
управляваното МПС. Водачът е последван и установен непосредствено след
това в град Берковица на площад „Свобода“. Поводът за спиране е
извършването на явно нарушение на ЗДвП.
При така възприетата фактическа обстановка административно-
наказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.
103 от ЗДвП.
За извършеното административно нарушение на основание чл. 175, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за два месеца.
На 06.03.2021 г. е съставен АУАН серия ..../л. 5 делото/ въз основа, на който
е издадено обжалваното наказателно постановление № 2..... г. /л. 4/.
Жалбоподателят е подал възражение вх. № ..... /л. 9 делото/.
По настоящото съдебно производство са разпитани свидетелите Т. Й. Г. –
свидетел при съставянето на акта и свидетел на установяване на нарушението,
както и Д.Ф.Д. – също свидетел на установяване на нарушението.
Не може да бъде споделено възражението, че наказателното
постановление, съответно АУАН е издадено от некомпетентен орган. Със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР /л. 10/ началника на
2
РУ при ОДМВР на съответната обслужваща територия е опрвомощен да
издава наказателни постановления по ЗДвП /т.2.8 от заповедта/, а младшият
автоконтрольор в ОДМВР и техните териториални структурни звена е
оправомощен да налага глоби и да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП /т.1.3 от заповедта/. В случая
наказателното постановление е издадено от началника на РУ към ОДМВР
Монтана, РУ Берковица, а АУАН е съставен от младши автоконтрольор при
ОДМВР Монтана, РУ Берковица. Предвид което съдът приема, че
наказателното постановление, съответно АУАН е издадено от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия и съдът следва да се произнесе относно
законосъобразността на същото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е
основателна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
На първо място нарушена е разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
съгласно която преди да се произнесе по преписката наказаващият орган е
длъжен да обсъди и провери направените възражения и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства.
Жалбоподателят е изложил писмено своите възражения, като е подал
възражение вх. № .... /л. 9 делото/, като е възразил относно извършването на
твърдяното нарушение, а именно, че не му е подаван светлинен или звуков
сигнал да спре.
Издаденото в тази връзка Решение рег. № 234р-3914 /л. 8/ не съдържа
обсъждане на изложените от жалбоподателя възражения, като само бланкетно
се сочи, че жалбоподателят е направил такива, като дори не се сочи тяхното
съдържание и не се сочат конкретни мотиви защо същите са приети за
неоснователни, съответно извършена ли е проверка на въведените от
жалбоподателя възражения и защо административнонаказващия орган е
приел, че не е налице необходимост от извършване на разследване на спорните
обстоятелства.
Изложените от жалбоподателя възражения не са отразени никъде в
наказателното постановление, същите изобщо не са обсъждани и не е
извършвана проверка на спорните обстоятелства, каквото задължение е
вменено на наказващия орган с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, която
3
гласи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства.
По този начин грубо е нарушено законното право на защита на
жалбоподателя.
Неизпълнявайки задълженията си началника на РУ към ОДМВР Монтана,
РУ Берковица не е установил действителната фактическа обстановка и е издал
наказателното постановление без да са изяснени спорните обстоятелства.
Бездействието на наказващия орган следва да се квалифицира като
съществено процесуално нарушение – на чл. 52, ал. 4 от АПК, поради
неизпълнение на вмененото му задължение да обсъди всички факти и доводи
от значение за случая, а когато е необходимо и да извърши проверка на
спорните обстоятелства.
Нарушението е съществено, тъй като е попречило да се установи истината
по спора, респективно е попречило на жалбоподателя да се защити, поради
което се явява и основание за отмяна на наказателното постановление.
На следващо място съдът намира, че от събраните по делото доказателства
не се установи с категоричност жалбоподателят да е извършил твърдяното
административно нарушение.
Д. Ф. Д. свидетелства, че е бил в управлявания от жалбоподателя
автомобил. Даде показания, че вечерта на датата на съставяне на АУАН заедно
с жалбоподателя са се движели в посока ОМВ към центъра, разминали са се с
друга кола, но не са видяли дали е било патрулка и не са видяли да им е бил
подаден сигнал да спрат. Установи, че управлявания от жалбоподателя
автомобил вече е бил паркиран и са чакали техен приятел, когато полицаите са
дошли и са им поискали лични карти за проверка, единият от които е бил
свидетеля Т. Г..
Т. Й. Г. потвърди, че в атомобила при водача е имало още едно момче, но
не помни името му. Свидетелства, че управляваният от жалбоподателя
автомобил изпреварвал неправилно, поради което свидетелят Г. подал стоп
палка, но автомобилът не спрял, поради което водачът е последван и
непосредствено след това е спрян. Даде показания, че нарушението е станало
4
в светлата част на деня, след обяд, което обаче не кореспондира с отразеното в
АУАН, респективно в НП, че нарушението е установено вечерта в 18:30 часа
на 06.03.2021 г., като предвид посочения месец март няма как нарушението да
е било установено в светлата част на деня.
Ето защо съдът дава вяра на показанията на свидетеля Д. Ф. Д., който е
пряк свидетел и чиито показания са последователни, непротиворечи и
кореспондират с отразеното в АУАН време, в частта, в която заяви, че водачът
на автомобила не е възприел да му е бил подаден сигнал да спре, което е
напълно житейски оправдано предвид факта, че нарушението е установено в
тъмната част на деня, когато възприемането на стоп палка, без да е
придружено с някакъв светлинен или звуков сигнал, какъвто не се твърди в
случая да е бил подаден, е почти изключено.
Съгласно чл. 103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
В случая по делото се установи, че водачът на автомобила не е възприел да
му е бил подаден сигнал за спиране от контролните органи, поради което и не
може да му се търси отговорност за неговото поведение.
Предвид което настоящият състав намира за недоказано извършването на
посоченото в наказателното постановление нарушение, поради което така
издаденото наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.
Относно разноските:
За новото разглеждане на делото пред настоящата инстанция
жалбоподателят не претендира присъждане на разноски.
Такива се претендират за първото разглеждане на делото по АНД 191/23 г.
по описа на РС-Берковица, както и за касационното производство по КАНД
9/24 г. по описа на Адмс-Монтана.
При този изход на спора искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя е основателно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
5
кодекс.
Ето защо искането следва да бъде уважено, като на жалбоподателя се
присъдят направените от него разноски за адвокат в общ размер на 600 лева,
съобразно приложените договори за правна помощ на л. 3 гръб по
приложеното АНД 191/23 г. по описа на РС-Берковица и л. 15 гръб по
приложеното КАНД 9/24 г. по описа на Адмс-Монтана.
Така мотивиран и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .....г., издадено от началника
РУ към ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което на Г. Н. Г. с ЕГН
********** от гр. Б. за нарушение по чл. 103 от ЗДвП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за два месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Монтана ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. Г. с ЕГН
********** от гр. Б., сумата от 600 лева разноски за адвокатско
възнаграждение, от които: 300 лева за АНД 191/23 г. по описа на РС-
Берковица и 300 лева за КАНД 9/24 г. по описа на Адмс-Монтана.
Решението може да се обжалва пред АдмС-Монтана в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6