Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
в
присъствието на секретаря ТАНЯ ГЕОРГИЕВА и прокурора ТЕОДОРА ЗЛАТЕВА, като разгледа докладваното от
съдия ЗАХАРИЕВА ВНОХД № 387 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда, постановена на 03.12.2019г. по нохд № 12697/2018г. на СРС, НО, 12 състав, подсъдимият Д.В.К.
е признат за виновен , за това че на
15.11.2017г около 15.40ч в гр.София, бул. Ботевградско шосе с посока на
движение от Околовръстен път към бул.
Владимир Вазов, управлявал МПС – автомобил марка „Мерцедес“ , модел „Е 200“ с
рег. № ********с концентрация на алкохол в кръвта на 1,2 на хиляда, а именно
2,01 на хиляда, установено по надлежен ред
с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7410+ с № 0090, проба № 3327, съгласно чл.3,ал.1 и
чл.6,ал.9 от Наредба № 1 от 19.07.2017
за реда за установяване употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози / обр. ДВ.бр.61 от 28.Юли 2017г ,влязла в
сила на 29.09.2017г./, след като е отказал да даде кръв за изследване, поради
което и на основание чл.54 вр. чл.343б,ал.1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено
по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от
четири години и глоба в размер на 600лв
С присъдата на основание чл.343г от НК съдът е лишил
подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от три години, като на основание
чл.59,ал.4 от НК е приспаднал от така определеното наказание ,времето през което К. е бил лишен от това право по
административен ред, съгласно Заповед № 5213/15.11.2017г., Считано от
15.11.2017г. до 15.05.2019г.
С присъдата на основание чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото в размер на 144,94лв.
Срещу така постановената първоинстанционна
присъда, и в срока по чл.319, ал. 1 от НПК е постъпила жалба от защитата на
подсъдимия с искане за отмяна на същата
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи правото на защитата и
справедлив процес.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, в разпоредително заседание от 17.02.2020г, по реда на чл. 327
от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелства, от значение за предмета
на доказване по делото не се налагат разпити на подсъдимия и свидетели, както и
изслушването на вещи лица и експертизи.
В съдебното заседание защитата на
подсъдимия поддържа жалбата с направеното искане за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Твърди се, че подзащитният й К. е бил лишен от възможност за справедлив
процес и достъп до съд, като не е могъл да участва в производството при
събиране на доказателствата. При алтернативност се
навеждат доводи за недоказаност на обвинението, предвид наличието на съществени
противоречия в събраната доказателствена маса, както
и се прави оплакване за несправедливост относно определеното наказания на
подсъдимия К., като се посочва, че същото е изключително завишено и
несъобразено с данните за личността на лицето.
Подсъдимият поддържа исканията на защитата.
Прокурорът намира, че обжалваната присъда, следва да
бъде изменена в частта относно вида и размера на наложените наказания, като
посочва, че същите следва да бъдат съобразени, както с данните за личността на
подсъдимото лице, така и с целите на чл.36 от НК.
В предоставената от съда последна дума по делото ,
подсъдимият иска отмяна на присъдата, като заявява, че доказателствата по
делото са манипулирани.
Въззивната инстанция, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно
провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:
Съдебният акт на Софийския районен съд е
постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. Цялостната оценка
на протеклото пред първата инстанция съдебно производство налага извода, че
правото на справедлив процес на подсъдимия К., гарантирано както от основните
принципи на НПК, така и от чл. 6 ЕКПЧ, съществено е било ограничено като е
нарушено правото на защита на подсъдимия, като конкретните проявления на
допуснатите от първата инстанция нарушения се изразяват в следното:
В процеса на събиране
на събиране на доказателства по делото, съдът е ограничавал правото на подсъдимия и неговата защита да
участват в разпита на свидетелите С.А.и З.Р., без да им бъде дадена
възможност да зададат въпросите си. По този начин е нарушено правото на
защита и в частност принципа на равенство на страните и състезателността на
производството. В процесното съдебното
заседание, проведено на 03.12.2019, в хода на разпита на свидетеля А., след
направено поредно искане от защитата за отвод на съда, при произнасянето на
съда, съгласно приложение протокол на
л.181 /гръб/ е отбелязано, че „Адв.Г. И ПОДСЪДИМИЯТ К. напуснаха съдебната
залата.“ Съдът е продължил разпита на горепосочения свидетел А. , като по
искане на прокурора е приобщил и по реда на чл.281,ал4 вр.
ал1 т.2, пред.2 от НПК разпита му от досъдебното производство. Разпитан по
делото в отсъствието на подсъдимия и защитата е и свидетеля Р.. В съдебното
заседание са докладвани и приети на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства, изискани от съда, съгласно протоколно определение от
02.10.2019г, след което съдът е приел делото за изяснено от фактическа страна,
приключил е съдебното следствие и е дал ход на съдебни прения отново в
отсъствието на подсъдимия и защитника му . След пледоарията на прокурора съдът
се е оттеглил на съвещание и впоследствие е произнесъл присъдата.
Хронологията на
проведеното на 03.12.2019г съдебно заседание
съпоставено с протокола от проведеното на
02.20.2019г. съдебно заседание
установяват създадени конфликтни отношение между подсъдимия и защитата,
от една страна, и районния съдия, от друга. Още в първото съдебно заседание е
направено искане за отвод на съда, поради отказ да бъде осигурена възможност на
защитата и подсъдимия да следят в съдебно заседание, записващото се от секретаря
в протокола на монитор, като са изложени
и оплаквания за отправени от председателя на състава реплики за злоупотреба с
права. Отново в следващото съдебно заседание на 03.12.2019 г по време на провеждане на разпит на свидетеля
А. е подновено искането за отвод на председателя на съдебния състав, изразено е
неодобрението си към воденето на делото от председателя на съдебния състав и
съмнения за предубеденост. Отказът на съда е станала причина за напускане на
съдебното заседание от подсъдимия и защитата.
Нарушения на правото на защита са били
допуснати от първоинстанционния съд в насока на
ограничаване до степен на пълно игнориране на правото на подсъдимия на лично
участие в съдебното производство. Напускането на съдебното заседание, поради
несъгласие с воденото на съдебното производство от председателя на състав на съда, не може да послужи като основание за формиране
на извод, че подсъдимият и неговия защитник правят отказ от реализиране на
права. Действително с оглед тежестта на обвинението, присъствието на подсъдимия
не е задължително, но в случая, че подсъдимото лице е искало да участва лично в
производството, както и е упълномощил защитник, в достатъчна и категорична
степен установяват желанието му да реализира предоставените му от закона
процесуални права, посочени в чл.55 от НПК. В хода на посоченото съдебно
заседание са събирани съществените доказателства – свидетелски показания, като
по същество без участието на подсъдимия
и защитата, същите са лишени от участие в процеса на събиране на доказателствата
пред първата инстанция, преградена е
възможността за даване на обяснения, както изразяване на становище по
същество. В конкретния случая, предвид напускането на съдебната зала като израз
на несъгласие с воденото от председателя на съдебния състав съдебно
производство, за съдът е било налице задължение да отложи делото за друга
дата, за която да уведоми подсъдимия и
защитата, с оглед обезпечаване на правото им да се запознаят с доказателствата
по делото както и в случай на
неявяването им, без да бъдат посочени уважителни причини да назначи служебен
защитник, който да осъществи защитата на подсъдимото лице.
На
практика съдът е не е направил опит да обезпечи личното участие на подсъдимия в
процеса, както и да му даде възможност за реализиране на правото му на
защитата, с което безспорно е нарушено правото му на справедлив процес. .
Изтъкнатите процесуални нарушения,
свързани с правото на защита и справедлив процес, обосновават извод за
необходимостта от отменяване на присъдата, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, и връщане на делото за ново
разглеждане на основание чл. 335, ал. 2 НПК. Нарушенията, описани подробно
по-горе са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 3 НПК, доколкото
са довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и неговия
защитник.
Делото следва да се върне за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание, доколкото същото е етап,
съставна част, от стадия на съдебното заседание, тъй като допуснатите на
съдебната фаза процесуални нарушения напълно опорочават проверяваната присъда.
Това обстоятелство не позволява на настоящия съдебен състав да реши делото по
същество като инстанция по фактите. За да действа като “втора първа инстанция” въззивният съд трябва да има за база годен съдебен акт,
какъвто в случая липсва.
С оглед на този основен извод, е
безпредметно обсъждането на останалите, искания от защитата в съдебно заседание
за незаконосъобразност и необоснованост
По изложените дотук съображения и на
основание чл. 335 ал. 2 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от
03.12.2019 г. по НОХД № 12697/2018 г. по описа на СРС, НО, 12 състав
ВРЪЩА делото на първата инстанция за ново
разглеждане от друг състав на СРС.
Решението не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: