Решение по адм. дело №485/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на О. Б. О., от [населено място], чрез адв. [населено място], АК-Търговище, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000309/26.06.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Русе, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – на лек автомобил „БМВ 530 ХД“, с рег. № [рег. номер], за срок от 9 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат се съображения за липсата на компетентност на издателя на оспорената заповед. Твърди, се че установената от административния орган фактическа обстановка не отговаря на действителната такава и обективната истина, включително и че жалбоподателят не е имал качеството на водач. Сочи се още, че процесният автомобил бил отбит встрани на пътното платно, с включени аварийни светлини поради спукана гума. Твърденията за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила се изразяват в липсата на мотиви в обжалваната заповед, както и в това, че съставените срещу О. АУАН и ЗППАМ не са му били редовно връчени. В представени по делото писмени бележки се навеждат доводи, че към момента на проверката, както и непосредствено преди нея, жалбоподателят не е имал качеството на водач, поради което издадената ЗППАМ е незаконосъобразна.

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Русе, чрез процесуалния си представител– главен юрисконсулт Т. Й., в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 240 лева. В придружително писмо вх. № 3436/18.07.2025 г. на АС – Русе, прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира в размер по-висок от този определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и след извършен оглед на веществено доказателство по реда на чл. 204, ал.2 от ГПК, вр. чл. 144 АПК - оптичен носител СD-R, съдържащ файл с наименование „Ruse 19-10 PTZ_20250626054500_20250626061459.mp4“, включващ видеозапис за времето от 05:56:17 часа до 06:15:00 часа на 26.06.2025 г., обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след направената проверка за законосъобразност по смисъла на чл. 168, ал.1 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3846851/26.06.2025 г. (л.4 от преписката) за това, че на 26.06.2025 г., около 06:20 часа, в [населено място], на кръстовището между ул. „Дондуков-Корсаков“ и [улица], посока [улица], като водач и собственик на лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. № [рег. номер], отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Drager Alcotest 7510 с фабричен номер ARBB-0089 за наличие употребата на алкохол. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Издаден е талон за медицинско изследване № 269518. Нарушителят е отказал да получи както акта, така и талона за медицинско изследване, което е удостоверено с подпис на един свидетел.

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ № 25-1085-000309/26.06.2025 г. на началник група в сектор ПП към ОД на МВР-Русе, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – на лек автомобил „БМВ 530 ХД“, с рег. № [рег. номер], за срок от 9 месеца (л.3 от преписката). В случая хипотезата е – отказ на водача на проверявания автомобил да му бъде извършена проверка/тест с техническо средство за установяване концентрацията на алкохол и не изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Във връзка със случая, за изясняване на обективната истина, по делото, съдът извърши оглед на представения от ответника запис от СD-R от камера Ruse 19-10 PTZ, поставена на кръстовището между [улица]и [улица]в [населено място].

Видно от съдържанието на записа в 05:56:17 часа се вижда лек автомобил (черен на цвят), който навлиза в кръстовището и предприема маневра „ляв завой“ с несъобразена скорост, навлизайки в дясното платно за движение. Непосредствено след излизане от кръстовището, автомобилът преминава от дясна в лява лента за движение и се забива в бетоновата мантинела, разделяща пътните платна. Автомобилът преустановява движение, вижда се дим в предната част и задействани аварийни светлини на същия. В 05:57:11 часа водачът на лекия автомобил успява да излезе от него. Това е мъж с черна коса, синя тениска, дълги черни панталони и черни обувки.

Същото лице е идентифицирано от актосъставителя, мл. автоконтрольор К. К. като О., съгласно докладна записка от 26.06.2025 г. на л. 8 от преписката. В посочената докладна записка е отбелязано следното: „При преглед на камерите на горепосоченото кръстовище се установи, че от колата не слиза лице от женски пол, а се вижда как от шофьорската врата слиза лицето О..“

Видеозаписът, ведно със записаното в докладната записка на мл. автоконтрольор К. К., водят към неоспоримия извод, че О. Б. О. на процесната дата и час е имал качеството на водач на МПС – „БМВ 530 ХД“, с peг. № [рег. номер], с което е станало ПТП-то.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото правомощията за това са делегирани по надлежния ред.

Ответникът по жалбата е представил по делото заповед с рег. № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която последният орган е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които в т.2 са посочени и началниците на група „Административно-наказателна дейност, отчет и анализ на ПТП, и водачи“ (л.31 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с която, както на съда е служебно известно, министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. В съответствие с нормата на чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. директорът на ОД на МВР – Русе, като ръководител на служба за контрол, е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Русе. Оспорената заповед е издадена и подписана от С. П. Й. - началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Русе. Видно от удостоверение рег. № 336р-40667/21.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе (л.30 от делото), считано от 14.12.2022 г., С. П. Й. заема ръководна длъжност – началник на група в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с наименование на групата към датата на издаване на удостоверението – „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи“. Нарушението, станало повод за налагане на ПАМ, е извършено на територията на [населено място], т.е. същото попада в териториалната компетентност на издателя на обжалвания акт.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци от неговия състав.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът намира неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че административният орган не е изложил мотиви при издаването на обжалваната заповед. В заповедта са посочени както правните – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, така и фактическите основания за нейното издаване (отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за наличие употребата на алкохол с техническо средство с конкретно посочен фабричен номер, който отказ е индивидуализиран с време, място и обстоятелства, при които е заявен). Освен това в заповедта като доказателства се сочат съставения АУАН, докладна записка, писмени обяснения и издадения талон за медицинско изследване, с които документи жалбоподателя е могъл да се запознае и които допълват изложените фактически основания съгласно приетото в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК. Нарушения при съставения АУАН не са допуснати, отказът същият да бъде получен е надлежно удостоверен. Отделно с АУАН се поставя началото на административнонаказателното производство. Актът е издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по установения ред и форма, като в частта на установяването на отказа да бъде извършен тест за наличие употребата на алкохол с техническо средство от страна на жалбоподателя, на посочените в акта дата и място, материализира удостоверително изявление на издателя си, т. е. отнася се до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице – издател. Същият е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, който се ползва с презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Особено важно е да се подчертае и фактът, че О. е отказал и получаването на талон за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Административният орган е приложил правилно материалния закон.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "б" е процесната: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: „с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година“.

Установените по делото факти безспорно съставляват предвидените в закона материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната ПАМ по чл.171, т.2а, б. „б“ ЗДвП.

В случая О. първо е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за наличие употребата на алкохол, което се доказва от писмените доказателства (АУАН и талон за изследване, докладна записка), а след това и отказал получаването на талон за вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, като по този начин сам се е лишил от възможността да изпълни даденото с него предписание и да даде кръвна проба за изследване. При наличието на такъв отказ, в условията на обвързана компетентност, административният орган законосъобразно е наложил оспорената ПАМ.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок - от 6 месеца до една година. В заповедта, при посочване на срока за налагане на ПАМ административният орган е записал текста: „въз основа на справка за нарушител/водач“. При осъществяване на административната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието ѝ.

Авторството на жалбоподателя е безспорно установено. Възражението, че към момента на проверката, както и непосредствено преди нея, същият не е имал качеството на водач, е неоснователно. То е надлежно опровергано от административния орган чрез представеното веществено доказателство - запис от камера Ruse 19-10 PTZ, разположена на кръстовището между [улица]и [улица]в [населено място]. Недоказано остава твърдението, че автомобилът е бил отбит встрани от пътното платно, поради техническа неизправност. Тези твърдения категорично се опровергават от огледа на представеното веществено доказателство. Качеството на лицето като водач и участник в ПТП е надлежно удостоверено и доказано. Следва да се отчете, че причината за извършване на проверката е настъпилото ПТП, т.е тя е инцидентна.

С оглед изложеното, процесната заповед е законосъобразна, а оспорването като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК в полза на ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 240 лева, отчитайки фактическата и правна сложност на делото. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. Б. О., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 3, ет.8, ап. 10, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1085-000309/26.06.2025 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Русе, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ – на лек автомобил „БМВ 530 ХД“, с рег. № [рег. номер], за срок от 9 месеца.

ОСЪЖДА О. Б. О., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 3, ет.8, ап. 10 да заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес [населено място], [улица], сумата от 240 /двеста и четиридесет /лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.