РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Велико Търново, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500738 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на М.Г.М. чрез пълномощника му –
адвокат Й.Х. от ВТАК, въззивна жалба е решение № 263/28.06.2021 г. по гр.д. №
1981/2020 г. на ГОРС , в частта му, с която е осъден да заплати на В.И. В. сумата 1437,35
лева – представляваща наемна цена за ползването на земеделски земи по договор от
20.05.2017 г. в землището на с.П. за стопанската 2017/2018 г. , както и сумата 433,20 лева ,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.01.2018 г. -
20.12.2020 г., с молба за отмяната му, отхвърляне на предявените искове и присъждане на
направените по производството разноски.
Навежда оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуални правила/ чл.7 , ал.1
и чл.9 ГПК/ и в противоречие на събраните доказателства , годни да установят
съществуването на твърдяното основание на предявеното и отречено от съда възражение за
прихващане на негово вземане за връщане на сумата 1374,35 лева, платена недължимо на
27.10.2016 г./ 693,10 лева / и 23.10.2017 г. / 681,25 лева по договори за наем на земеделски
земи в землищата на с.П. и В. от 20.05.2015 г. и 20.05.2016 г. със задължението му към
ищеца.
Пълномощникът му – адвокат М.М. от САК е подал писмен отговор,
съдържащ становище за пълно съответствие на решението със събраните доказателства и
материалния закон, без да са допуснати сочените процесуални нарушения . Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, ал.1, т.2 ЗА.
В с.з. всеки от пълномощниците на страните съответно поддържа и оспорва
1
жалбата със становища в писмен вид.
Съдът, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на
чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства, приема за
установено и обосновава следните правни изводи:
Ищецът В.И. В. твърди , че по силата на сключен с ответника М. Г. М. на
20.05.2017 г. договор за наем му е предоставил за една стопанска година, считано от
01.10.2017 г. до 01.10.2018 г. ползването на седем земеделски имота в землището на с.П.,
Община Горна Оряховица с обща площ 45 600 дка срещу задължението на втория да му
заплати годишна наемна цена в размер на 35 лева на декар в срок до 31.12.2017 г.
Задължението възлизащо в размер на 1596 лева не е изпълнено.
Предвид това, моли съдът да го осъди да му заплати тази сума , сумата
467,27 лева , представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва , считано от
01.01.2018 г. до 20.12.2020 г. , както и до окончателното изплащане на главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба. Претендира присъждане на направените по
производството разноски , а пълномощникът му – адвокатско възнаграждение на основание
чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.1 ЗА.
Ответникът оспорва главния иск с възражение задължението му до
размер на 1374,35 лева да се зачете от съда в приложното поле на чл.298, ал.4 ГПК като
погасено в резултат на последиците на упражнено от него право на прихващане / чл.103,
ал.1 ЗЗД/ с насрещното му вземане към ищеца да му върне сумата 1374,35 лева, платена
недължимо на 27.10.2016 г./ 693,10 лева / и 23.10.2017 г. / 681,25 лева по договори за наем
на земеделски земи в землищата на с.П. и В. от 20.05.2015 г. и 20.05.2016 г., а за останалия
му размер от 221,65 лева – с възражение , че нивата в местност „К.“ с площ от 11.903 дка
не му е предоставена за ползване през цялата стопанска година/ въпросът не е повдигнат с
оплакване в жалбата и въззивният съд не дължи разглеждането му – чл.269 , изр.2.ро ГПК/
Материалноправният спор е сведен до въпроса : установени ли са по
смисъла на чл.154, ал.1 ГПК фактите , от които ответникът твърди , че е възникнало
правото му да прихване задължението си с негово изискуемо вземане към ищеца в
посочения размер на основание чл.55, ал.,1 , пр.1-во ЗЗД ?
Отговорът е отрицателен.
Представените частни документи с дати 27.10.2016 г. и 23.10.2017 г. ,
именувани „разходен касов ордер“, доколкото са безспорно автентични / подписани от
ищеца/, дават сведение , че същият е направил изявление да е получил/ и не се спори, че е
реално е получил/ от ответника сумата 2704 лева, с предназначение „рента“/ т.е. наемна
цена / за стопанската 2015-2016 г. и сумата 3042 лева със същото предназначение за
стопанската 2016/2017 г. -дължими за предоставеното ползване на земеделски земи в
землищата на с.В. и с. П. с обща площ 67,6 дка/ 22.00 дка в първото и 45.600 дка-във
второто землище/. Очевидно е , че плащането е извършено на същото договорно
основание/ чл.232, ал.2 ЗЗД/ , на което е предявен главния иск за същите обекти на
наемоотдаване в землището на с.П. , но за предходни стопански години, както и за обекти/
земеделски имоти/ на наемоотдаване , находящи се в землището на с.В..
Обикновено никой не плаща повече от колкото се е договорил , че дължи,
и в случая, щом се твърди , че плащането е в повече от дължимото не по нова уговорка на
страните , а поради грешка или нещо друго , трябва да се докаже действителната уговорка
за годишната наемна цена на имотите в землището на с.В., тъй-като тя е от значение за
преценката дали е така или не . Писмени или други доказателства за същата не са
своевременно посочени, представени и събрани по делото/ за тези в землището на с.П. са
представени заверени преписи на сключени договори за наем/. Тъй-като въззивният съд
споделя мотивите , развити обстойно от първоинстанционния в разглежданата предметна
връзка , препраща към тях – чл.272 ГПК.
2
По изложените съображения правораздавателният резултат съответства на
този – предмет на обжалваното решение.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца сумата 340 лева представляваща адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА и определено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г.
Предвид това , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 263/28.06.2021
г. по гр.д. № 1981 /2020 г. на ГОРС в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА М. Г. М. , с ЕГН:
********** да заплати на адвокат М. М. М. от САК , с ЕГН: ********** сумата 340 лева –
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3