Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на девети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Алина Тодорова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №5805 по описа за 2020година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №103486 от 25.04.2019г. на
СРС, постановено по гр. д. №64617/2017г. по описа на СРС, 56-ти състав е признато
за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Ц.С.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:*** N 23Б, следните суми както следва: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 156,02лв.,
представляваща стойността на дължимата и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за следния топлоснабден
имот: ап. 70, находящ се в гр. София, ж. к. *******,
с абонатен N 267872, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2017г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер от 156,04 лв., на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 24,58лв.,
представляваща главница за възнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за същия имот, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК — 31.05.2017 г. до плащане на
вземането. Отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Ц.С.К. искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че дължи сумата
от 19,48 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2015г.
до 12.05.2017г. върху главницата от 156,04 лв., както и сумата от 4,48 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 15.09.2015г. до 12.05.2017г.,
върху главницата от 24,58 лв. Осъдена е Ц.С.К. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата от
453,20 лв., представляваща разноски по делото, както и сумата от 66,00 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство /по ч. гр. д. N 35212/17 г.
по описа на СРС, 56 състав/.
Срещу решението в отхвърлителните
части по отношение на исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД е
постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД,
в която излага, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо
него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени както са предявени и в претендиран
размер на претенциите за лихви върху
главниците. Позовава се на приложимост на ОУ за продажба
на топлинна енергия за битови нужди в гр.София в сила от 13.02.2008год. и на
чл.32, ал.1от ОУ, в който е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Смята, че в тази връзка
задължението на ответницата за заплащане на дължимите суми в размер посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставка на ТЕ и с изтичане на последния ден от месеца е изпаднала в
забава и дължи лихви. Претендира за присъждане на разноски по делото. В съдебно
заседание пред въззивния съд не се явява представител
на въззивника и с допълнителна молба до съда
поддържа въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор
на въззивната жалба от ответницата Ц.К.. В съдебно
заседание пред въззивния съд адв.Д.,
особен представител по допусната правна помощ на ответницата, оспорва въззивната жалба и иска да се остави без уважение.
Срещу така постановеното решение в уважените
части е подадена въззивна жалба от ответницата Ц.С./С./ К. в която
посочва, че решението е незаконосъобразно и неправилно и моли
да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърлят изцяло исковете.
Сочи, че следва да се преразгледат задълженията, с които не е съгласна, като от
2014год. неплаща на ищеца сумите по фактури, тъй като не ползва парно в
жилището, минали са повече от пет години, с пенсия за инвалидност е и получава
такава в нисък размер, а тръбите в жилището са ледени. В съдебно заседание пред
въззивния съд адв. Д., особен представител по допусната правна помощ на ответницата поддържа ваззъвната жалба и моли да се уважи като се отмени първоинстанционното решение и исковете срещу ответницата се
отхвърлят изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаде отговор
на въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София“АД Подадена е молба в която се
прави искане да се остави без уважение жалбата и се претендират разноски по
делото.
Третото лице помагач „Н.“ЕАД не е взело становище
по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите
предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3040620/31.05.2017г. срещу Ц.С./С./ К. за осъждане за посочените суми и по което е образувано гр.д.№35212/2017г. по
описа на СРС, 56-ти състав. Посочено е, че претендираното
вземане е за неплатена ТЕ за периода от месец 05.2014год. до месец 04.2016г. в размер на 156,04лв.-главница, сумата от 24,58лв. –за
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ЖК *******,, ап.70 с абонатен
№267872 и 19,48лв.-законна лихва за забава за периода от 15.09.2015год.
до 12.05.2017год. и 4,48лв.-лихва върху
сумата за дялово разпределение за същия период, както и законната лихва върху
главниците от 31.05.2017год.-датата на подаване на заявлението до окончателното
и изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в законоустановения срок е постъпило
възражение от длъжницата и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила
положителен установителен иск спрямо нея за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №64617/2017г.
СРС, 56-ти състав.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата е депозирала такъв и в който
оспорва исковете. Смята, че не дължи сумите след като не ползва услугите на
ищеца, радиаторите и тръбите в жилището й са студени, няма договор с ищеца и се позовава и на изтекла в нейна полза
давност.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените
искове частично и е приел за установено, че ответницата дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 156,02лв.- главница за незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014год.
до 30.04.2016год., ведно със законната лихва от 31.05.2017год. и сумата от 24,58лв.,
представляваща главница за възнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за следния топлоснабден имот: ап. 70, находящ
се в гр. София, ж. к. *******, с абонатен N 267872, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК — 31.05.2017 г. до плащане на вземането, като е
отхвърлил в останалата част претенциите за главницата до пълния претендиран
размер от 156,04лв. и изцяло е отхвърлил претенциите за лихва за забава, както
върху главницата за ТЕ, така и върху главницата за дялово разпределение. Приел
е, че страните са в облигационни отношения, след като ответницата е собственик
на процесния топлоснабден
имот на посочения адрес и с аб.номер с оглед на съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото, а и това обстоятелство, че е
собственик на процесния имот не е спорно по делото. За да уважи претенциите за посочените суми,
съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че за периода м. 05.2014год. до м.04.2016год.
стойността на ТЕ е за сумата от 156,02лв. и представлява сума за ТЕ, отдадена
от сградна инсталация, след като не е имало отопление
в имота и за БГВ и която е изчислена при спазване на Методиката за дялово
разпределение към Наредбата за топлоснабдяване и
която е от 161,02лв. за процесния период и след
изравнителните сметки и е приспадната платена от ответницата с оглед на ССЕ
сума от 5лв. на 01.03.2017год. Разгледано е
и оставено без уважение възражението на ответницата за погасяване на вземането
по давност след като заявлението е подадено на 31.05.2017год. и при
действието на ОУ от 2014год. и 3 год. погасителна давност за вземанията, като
периодични, погасени се явяват вземания за периода преди 05.2014год., а такива
не са претендираните по делото. Приел е, че дяловото разпределение е
извършвано от „Н. ЕАД и за процесния период с оглед на ССЕ общо за отчитане на уредите
и за дялово разпределение дължимата сума е от общо 24,58лв. Отхвърлени са
исковете за лихва за забава върху главниците, като е прието от съда, че ищецът не твърди и не представя доказателства
за публикуването на общите фактури за отчетните периоди - м. май 2014 г. - м.
април 2015 г. и м. май 2015 г. - м. април 2016 г., след извършено изравняване,
на интернет страницата, за да се претендира обезщетение за забава върху
главниците.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор,
но само в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че ответника дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на топлинна
енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има монтиран
топломер в АС, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
След като не се оспорва и в тази връзка
са и представените документи за собственост относно процесния
недвижим имот, правилно първоинстанционният съд при
съвкупната преценка на писмените доказателствата
по делото е приел, че ответницата е собственик на процесния
недвижим имот, за който се претендира да е доставяна ТЕ и се иска заплащане на нейната стойност, поради
което като собственик на същия е потребител на ТЕ и между страните е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно чл.153, ал.1 от
ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно
право на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление за домакинството си. В смисъла на горното легално определение,
ответницата, като собственик на имота, има качеството на потребители на
топлинна енергия, поради което е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените
искове.
Не са изложени оплаквания във въззивната жалба
на ищеца по стойността на ТЕ, която първоинстанционният
съд е приел по СТЕ и ССЕ от 156,02лв.,
като е отхвърлил за разликата до пълния претендиран
размер на главницата, в която част не се обжалва постановеното решение. В
случая съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е
уредено в представените публично известни Общи условия за продажба, одобрени с
Решение ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР и в сила от 12.03.2014год. и е неоснователно
позоваването във въззивната жалба на ищеца
на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребители в гр.София от 2008г., съгласно които, купувачите на топлинна
енергия дължат плащане на месечно дължимата сума в 30 дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят. С оглед
приложимите в случая Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на потребители в гр.София от 2014г., съгласно чл.31, ал.1 от
същите клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 -
на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация,
като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към
една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Общите условия от
2014год. месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1
/ т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок
от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността
на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. В случая обаче
по делото не са представени доказателства, както за публикуване на фактурите за
ТЕ, така и за покана за плащане на главницата за възнаграждение за услугата
дялово разпределение, след като за нея
не е установен ред за плащането й,
поради което правилно са отхвърлени от първоинстанционният
съд претенциите за заплащане на лихва за забава, както върху главницата за
стойност на ТЕ, така и за сумата за дялово разпределение. С оглед на което неоснователна
е въззивната жалба на ищеца.
По въззивната
жалба на ответницата неоснователно е
възражението й, че не се дължи стойност на топлинна енергия, която в случая се
отнася само за ТЕ, отдадена от сградна инсталация
след като няма спор, а и се установява от СТЕ и приложените писмен
доказателства, че сградата в която се намира жилището на ответницата е топлоснабдена, тъй
като при закупуване на жилище в топлоснабдена сграда
-етажна собственост купувачът е длъжен да понесе разноските за общите
инсталации, включително топлоснабдителната, доколкото
не е било упражнено правото на отказ от услугите на ищеца при спазване на
определена процедура. Право на отказ е уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която
предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение. В случая обаче ответницата не твърди и не е
доказала, че е спазила законовите предпоставки за отказ предвидени в чл. 153,
ал.2 ЗЕ,
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни
собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина,
регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и в
действалата към процесния период - Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като
топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Разпоредбите
на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват конституционните изисквания да защитават
правата на потребителите за ползване на топлинна енергия и сградната
инсталация за топлоснобдяване
на сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва
да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в
сграда, присъединена към централното топлоснабдяване,
собствениците и титулярите на вещни
права знаят, че следва да се включат в общото управлението на общите части, в това
число сградните инсталации за отопление и за горещо
водоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост. В какъвто смисъл
е решение №5 от 22.04.2010год. на КС на
РБ по к.д.№15/2009год. Съгласието на даден етажен собственик за договорно
обвързване с топлофикационното дружество намира израз в редица действия и които
за първия етажен собственик към момента на присъединяване на сградата –
съгласието е обективирано при гласуването в общото
събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на сградата към топлоснабдителната система на определен доставчик – чл.
149а, ал. 1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия обект – съгласието
е обективирано в самия придобивен
акт, тъй като придобиването на имота винаги става с негово съгласие, а несъмнено
той знае, че имотът вече е топлоснабден. Закупуването
на жилище в топлоснабдена сграда обективира
съгласие за придобиване при тези условия, а от там – и за договорно обвързване
с топлофикационното дружество. Ответникът остава потребител дори и да прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в
тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост. С
решение на СЕС /четвърти състав/ от 5 декември 2019 година по съединени дела
С-708/17 и С-725/17 е прието, че член 27
от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври
2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива
93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви
97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент /EО/ № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /„Директива за
нелоялни търговски практики“/, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата
и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
От заключението на приетата СТЕ,
която не е оспорена и е компетентно
изготвена от вещо лице специалист в областта на топлотехниката и след като
вещото лице е работило по отчетите на топломера в АС снети по електронен път,
но без несъответствия и разминавания в стари и нови показания и която съдът
кредитира като обоснована и компетентно изготвена се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено съобразно нормативните изисквания,
след като технологичните разходи са
извадени от общото количество ТЕ влязла в АС и са за сметка на
топлофикационното дружество. Посочено е от вещото лице, че фирмата за дялово
разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон и в
случая след като ответницата не е имала монтирани отоплителни тела в жилището и
за БГВ е начислена ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, изчислена съгласно Методиката към действалата Наредба за топлоснабдяване и за двата отоплителни периода 05.2014/2015год.
и 2015/2016год. е общо за 161,02лв. и при извършеното плащане, посочено в ССЕ
задължението за ответницата възлиза на 156,02лв.-стойността на ТЕ отдадена от сградна инсталация до който размер искът е основателен и е
уважен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър
по чл. 139а. На основание чл. 139б ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение като изборът се извършва с писмено съгласие на
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата -
етажна собственост, какъвто е и настоящият случай. Съгласно чл. 149 б, ал. 3 ЗЕ
услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика
самостоятелно или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на
чл. 139а, а на основание чл. 22 от общите условия на „Т.С.“ ЕАД, клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата „дялово разпределение“ извършвана
от избрания от тях търговец. С оглед на което и при представените доказателства
за възложено извършване на услугата дялово разпределение от третото лице
помагач по делото, чиито служители реално са осъществявали годишните отчети на уредите за дялово
разпределение и изравнителните сметки, които са и приложени по делото и съгласно
ССЕ и с оглед аналогичните случаи за услугата дялово разпределение и намира, че е доказана претенцията за процесния период за сумата от 24,58лв.
Поради
изложените съображения и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционният
съд в обжалваните части следва да се потвърди.
При
този изход на делото и неоснователност
на въззивните жалби не се дължат разноски на страните
за въззивното производство.
Воден от гореизложеното, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №103486 от 25.04.2019г. на СРС, постановено по гр. д.
№64617/2017г. по описа на СРС, 56-ти състав в обжалваните части.
Решението
е постановено при участието на „Н.“ЕАД, като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.