Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.09. 2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-г с-в в публичното заседание на двадесет и трети
февруари през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 15124 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 28.08.2019 г. СРС, 164 с-в, по гр.д.№ 79028/18 г. е отхвърлил предявения от З. „Б.В.и.г.“***
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ вр. чл.49 и 50 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 196 лв., като
неоснователен.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца-З. „Б.В.и.г.“.Въззивникът
излага оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано.Твърди, че от представените
писмени доказателства е установено наличие на застрахователно правоотношение,
покриващо застрахователен риск-„Гуми“ на процесния автомобил.Безспорно е
установен и механизма на ПТП, както и настъпването на вредоносния резултат, а
разминаванията между свидетелските показания на свидетеля Й.Г. с декларираните
обстоятелства от водача на автомобила е несъществено и се дължи на
отдалечеността във времето и на факта, че към момента на произшествието
свидетелят не е бил шофьор, а пътник в автомобила.Установено е и наличието на
пряка причинна връзка между ПТП и настъпилите вреди, и че същите са покрит риск
по застраховка „Пълно каско“, както и че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.Излага оплаквания, че
първоинстанционният съд е анализирал неправилно събраните по делото
доказателства, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск.Претендира
разноски.
Ответникът по въззивната жалба-Столична община оспорва
същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и кореспондира
на събраните по делото доказателства.Поддържа извода на районния съд, че
застрахователят неоснователно е заплатил застрахователно обезщетение, тъй като
подмяната на гумите не представлява покрит риск съгласно сключения договор.Моли
съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ.Ищецът- З. „Б.В.и.г.” твърди, че е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№ 60643/18 г. по описа на СРС, 164 с-в, като по издадената
заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което за него
е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на
вземането.Твърди, че с полица № 4704170240001833 със срок на действие от
05.08.2017 г. до 05.08.2018 г. е сключил договор за имуществена застраховка
„Каско“ за лек автомобил марка „Киа“, модел „Сиид“ с рег.№ ********,
собственост на „И.А.“ ЕАД при уговорено застрахователно покритие „Пълно каско“,
„Помощ на пътя“ и „Официален сервиз“ съгласно Общите условия на
застраховката.На 09.11.2017 г. в гр.София, на метри преди кръстовището на бул.
„Никола Й.Вапцаров“ с ул. „Банат“ в посока бул. „Черни връх“ е настъпило ПТП на
посочения застрахован лек автомобил, управляван от И.П.С.поради попадане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което е
увредена предната лява гума на автомобила.На мястото на събитието са съставени
декларация за настъпване на застрахователно събитие от водача на увреденото МПС
и декларация от свидетел на събитието-Й.А.Г..По повод на настъпилото ПТП при
ищеца е подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и е
заведена ликвидационна преписка по щета № 470417171757307.Ремонтът е възложен
на автосервиз „Е.С.С.“ АД, ремонтните работи са извършени и са приети без
възражение и по издадената фактура № **********/29.12.2017 г. е извършено
плащане от ищеца за сумата от 196,00 лв. с платежно нареждане от 31.01.2018 г.Ищецът
поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение съгласно чл.410, ал.1,
т.1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Съгласно чл.31 ЗП общината е отговорна за изграждането, ремонта и
поддържането на общинските пътища и нейното бездействие е довело до увреждането
на застрахования лек автомобил.С покана, получена на 11.07.2018 г. ищецът е
поканил длъжника да уредят доброволно отношенията си, но дължимата сума не е
заплатена.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът Столична община му дължи сумата от 196,00 лв., представляваща
регресно вземане по щета № 470417171757307 със законната лихва от датата на
подаване на заявлението-14.09.2018 г. до окончателното плащане на вземането.
Със заявление вх.№ 3073079/14.09.2018 г. З. „Б.В.и.г.“ АД
е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Столична община
за процесната сума.На 04.10.2018 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е получил съобщение за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 15.11.2018
г.Исковата молба е подадена на 14.12.2018 г. /в срока по чл.415 ГПК/.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че на
09.11.2017 г. в гр.София е настъпило ПТП при описания в исковата молба
механизъм, при което за собственика на МПС с рег.№ ******** са настъпили
описаните в исковата молба вреди-спукана лява гума, за отстраняването на които
ищецът е заплатил обезщетение в размер на 196,00 лв. на сервиза, извършил
смяната на гумата.За установяване на посочените обстоятелства са представени и
декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“,
подписана от водача на увредения автомобил И.С., както и декларация, подписана
от свидетел на събитието-Й.А.Г., възлагателно писмо от ищеца до Автосервиз „Е.С.С.“
АД, приемо-предавателен протокол от 09.11.2017 г., фактура №
**********/29.12.2017 г. за сумата от 196,00 лв., доклад по щета, опис на
претенция, преводно нареждане.
С регресна покана изх.№ 03525/03.07.2018 г., получена на
13.07.2018 г., ищецът е поканил Столична община да му заплати сумата от 196,00
лв. по щета № 470417171757307.
Видно от застрахователна полица № 4704170240001833 със срок на действие от
05.08.2017 г. до 05.08.2018 г. З. „Б.В.и.г.“ е сключил договор за имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ с основно покритие „Пълно Каско“, допълнително
покритие „Помощ на пътя /асистанс/“ и „Официален сервиз“ за лек автомобил марка
„Киа“, модел „Ceed“ с рег.№ ********, собственост на „И.А.“
ЕАД със специално предназначение-такси.
Представени са и Общи условия на застраховка „Булстрад Каско стандарт“.
От заключението на приетата по делото АТЕ на вещото лице Ж.Евтимов е
установено, че размерът на щетата на процесния автомобил, определен по средни
пазарни цени, възлиза на 276,00 лв. с ДДС.
Разпитаният по делото свидетел Й.Г. твърди, че е бил пътник в автомобила по
време на ПТП от 2017 г.Автомобилът е бил управляван от приятеля му И., било е
тъмно и в един момент се е чул удар и се е наложило да спрат, тъй като предното
дясно колело е било проникнало до джантата.Сложили са резервна гума и са се
прибрали с нея.Дупката е била на самото платно по посока на движението им и е
била доста дълбока-около 10 см.Пътят не е бил осветен добре, свидетелят не е
обърнал внимание на сигнализацията.
Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетеля, тъй като
те противоречат на събраните по делото писмени доказателства относно времето на
настъпване на ПТП и относно причинените щети на процесния автомобил /свидетелят
посочва, че ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието, а в декларацията
на водача е записано ,че това е станало около 13,00 ч.; свидетелят твърди, че е
увредена дясната предна гума, а в декларацията на водача и в преписката по
щетата е видно, че увредена и сменена е предната лява гума/.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.411, ал.1, изр.1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Първоинстанционният съд е счел за основателно възражението на ответника за
липса на покрит риск съгласно чл.2.1.,
т.2.2 от приложените Обще условия, както и в т.2.3 и 2.4. и общите изключения
по р-л VI.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.Не се установи при постановяване на
решението да е допуснато нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
По делото са установени твърдените от ищеца факти-настъпване на ПТП поради
наличие на необезопасена дупка на пътното платно, увреждане на предна лява гума
на процесния автомобил, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане
на застрахователно обезщетение от ищеца.Не е установено обаче наличие на
застрахован риск.Съгласно р-л VI-глава II-Покрити рискове и изключения от представените Общи условия на ищцовото
дружество по застраховка „Каско Стандарт“ отговорността на застрахователя е
съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на
застрахования.Допълнително покритие към клауза „Пълно каско“ съществува за
гуми-за застраховани МПС без подзастраховане с общо тегло до 3,5 тона /т.7.1.2
и т.8/ и се предоставя при заплащане на допълнителна премия.Съгласно р-л IV, гл.I обект на покритие са гумите на МПС, застраховани по посочените клаузи, сред
които и „Пълно каско“, но не са обект на това покритие гумите на МПС,
използвани за таксиметрова дейност, освен ако не е уговорено друго /т.2.2/. В
представената застрахователна полица изрично е отразено, че автомобилът се
ползва за специално предназначение-такси, като липсва отбелязано допълнително
покритие Гуми, нито е отразено плащане за такова допълнително покритие.
Поради изложените
съображения правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва покрит
застрахователен риск.Във въззивната жалба се възпроизвежда установената по
делото фактическа обстановка, но не се излагат конкретни оплаквания относно
правилността на решението, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се
потвърди.
С оглед изхода на
спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия на основание
чл.78, ал.3 и 8 ГПК сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 28.08.2019
г. на СРС, 164 с-в, по гр.д.№ 79028/18 г.
ОСЪЖДА
З. „Б.В.и.г.” с ЕИК ******** и
със седалище и адрес на управление:***, пл. „********да заплати на Столична
община с адрес: гр.София, ул. „********сумата 100 лв. /сто лева/ на основание
чл.78, ал.3 и 8 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.