№ 584
гр. Варна, 03.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20233000500442 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Я. Д. Г. и К. К. Г., чрез адв. Л.П.
срещу решение № 679/06.06.2023г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. №
2100/2022г., с което са отхвърлени предявените от възивниците срещу И. К.
Г. обективно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. първо ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба от 08.09.2021г., обективиран в
НА № 195, том II, рег. № 2449, дело № 389/2021г., с който Я. Г. и К. Г. са
продали на И. Г. ПИ с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед
№ РД – 18 – 92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ
се в гр. *** с площ от 608 кв. м. по кадастрална скица, а по предходен
документ за собственост с площ от 600 кв. м., при съседи: ПИ №№ ***, ***,
***, *** за сумата от 9 800 лева, поради противоречие със закона – чл. 152
ЗЗД, евентуално, поради накърняване на добрите нрави, предвид
нееквивалентността на престациите.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и
неправилен, избирателен и превратен анализ на събраните по делото
доказателства. Инвокират се доводи за неправилност на извода на съда, че
забраната на чл. 152 ЗЗД се отнася само до съглашения, които се сключват
преди или едновременно със сделката, от която възниква главното вземане за
връщане на заем. Изтъква се, че по своята правна същност посочената
разпоредба забранява сключването на сделка, обезпечаваща точното
изпълнение на договорно задължение посредством поемане на друго такова,
извън уредените в закона реални и персонални обезпечения. Излага се
1
становище, че при сключване на подобна сделка, тя би била нищожна, поради
нарушаване на императивна правна норма и заобикаляне на закона. Сочи се,
че липсата на разговори между страните по сделката за покупко-продажба на
поземления имот е показателна за действителните им намерения. Твърди се,
че противно на извода на първоинстанционняи съд, от приетото заключение
на ССчЕ се установява, че сумата от 10 000 лева уговорена със споразумение
от 01.09.2021г. е реално заплатена от С.С., но явно действащ от името и за
сметка на ответника И. Г.. Сочи се, че липсва произнасяне по твърдението на
въззивниците, че, нито сумата от 10 000 лева, нито сумата от 9 800 лева са
реално заплатени. Наведени са доводи за необоснованост на извода на ВОС,
че действителната продажна цена на недвижимия имот е в размер на сумата
от 107 836.90 лева. Твърди се, че невъзможността на Д.Д. да заплаща в срок
погасителните вноски по сключен от неговата майка договор за
инвестиционен кредит не дава основание да се приеме, че е налице уговорено
даване вместо изпълнение или договорка за цена от 107 836.90 лева, респ.
117 661.90 лева. Излага се, че съдът неправилно е приел, че плащането на
целия размер на дълга по договора за инвестиционен кредит от И. Г., със
собствени и привлечени средства, опровергава твърденията за сключен
договор за заем и установява симулативност на уговорената цена за покупко-
продажба, тъй като не е съобразил, разговори между страните по сделката за
покупко-продажба не са водени. Сочи се, че действителната воля на страните
е имотът да бъде прехвърлен обратно на Я. Г. и Д.Д., когато последният върне
заема от 10 000 лева на И. Г., но този договор е нищожен, предвид забраната
на чл. 152 ЗЗД. В тази връзка се акцентира върху показанията на свидетелите
Ц. и Д.. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на акт, с който предявените искови
претенции да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски за двете съдебни
инстанции. В жалбата е направено и доказателствено искане за допускане на
СТЕ, която да отговори на въпросите: върху каква настилка/фундамент като
материал са изградени двата преместваеми обекта разположени в процесния
недвижим имот; тази настилка/фундамент може ли да се отдели с двата
обекта и да се използва на друго място, ако се преместят обектите; от каква
конструкция и материал са изградени обектите- под, стени и тавани/покрив;
обектите могат ли да бъдат отделени от повърхността като цяло или следва да
се разглобяват; могат ли да бъдат преместени без да губят своята
индивидуализация и възможността да бъдат ползвани на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което за ползвани на
мястото, от което са отделени, вкл. и при преместване на части; поставянето
и/или премахването изменят ли трайно субстанцията или начина на ползване
на земята, както и на обекта, върху който се поставят или от който се отделят;
как са закрепени тези обекти върху терена, чрез отнемане на повърхностния
слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент; неразделна част
от обектите ли е фундамента под тях, този носещ елемент служи за основа за
изграждане на строеж или за преместваем обект.
2
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия И. Г.,
чрез адв. Д.С., в който се излагат становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита искането за допускане на СТЕ за недопустимо и
неоснователно и моли същото да се остави без уважение.
Наред с въззивната жалба е постъпила и частна жалба от въззивниците
Я. Д. Г. и К. К. Г. с която се обжалва постановеното от първоинстанционния
съд, по реда на чл.248 ГПК определение № 3448/11.09.2023 г. по гр. д. №
2100/2022г., в частта, в която е оставена без уважение молбата на
въззивниците за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските. Твърди се, че претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение е прекомерно, като и че същото следва да се определи върху
вписаната в процесния договор цена – 9800лв.
С подаден в срок писмен отговор от въззиваемия частната жалба се
оспорва като неоснователна.
При извършената проверка по редовността на въззивното производство
съдът намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С оглед на това същата следва
да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.
Не са налице хипотези, налагащи даване на указания във връзка с
правната квалификация на иска, разпределение на доказателствената тежест и
възможност за ангажиране на доказателства, респ. служебно събиране на
такива.
Искането за допускане на СТЕ с така поставената задача е
неоснователно. Обстоятелствата, за установяването на които се иска
събирането на това доказателство са неотносими към предмета на спора.
Искането е и преклудирано по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК. Същото не е
заявено с исковата молба при липса на твърдения за нови обстоятелства по
смисъла на чл.147, т.1 и т.2 ГПК, като не е налице процесуално нарушение,
обуславящо уважаването му на основание чл.266, ал.3 ГПК.
Произнасянето по частната жалба е обусловено от изхода на спора,
поради което и същата следва да бъде разгледана при постановяване на
решението.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Я. Д. Г. и К. К. Г. за допускане
на СТЕ която да отговори на въпроси: върху каква настилка/фундамент като
материал са изградени двата преместваеми обекта разположени в процесния
недвижим имот; тази настилка/фундамент може ли да се отдели с двата
обекта и да се използва на друго място, ако се преместят обектите; от каква
3
конструкция и материал са изградени обектите- под, стени и тавани/покрив;
обектите могат ли да бъдат отделени от повърхността като цяло или следва да
се разглобяват; могат ли да бъдат преместени без да губят своята
индивидуализация и възможността да бъдат ползвани на друго място със
същото или с подобно предназначение на това, за което за ползвани на
мястото, от което са отделени, вкл. и при преместване на части; поставянето
и/или премахването изменят ли трайно субстанцията или начина на ползване
на земята, както и на обекта, върху който се поставят или от който се отделят;
как са закрепени тези обекти върху терена, чрез отнемане на повърхностния
слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент; неразделна част
от обектите ли е фундамента под тях, този носещ елемент служи за основа за
изграждане на строеж или за преместваем обект.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 24.01.2024г. от 9:15 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4