Решение по дело №9458/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№5022/30.12.2016г.

Гр.Варна, 30.12.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ XLІІ състав, в публично съдебно заседание проведено на втори декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5948 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена на дата 3 август 2015 г. Молба с регистрационен номер 21768 от Н.В.К., род. на *** г., гражданска на *, действаща от свое име и в качеството й на законен представител на детето Т.С.К., ЕГН **********, род.на *** г. в * и двамата с местожителство ***, чрез процесуалният им представител адв.Св. С. от АК Варна, със съдебен адрес:***, против С.Т.К., ЕГН **********, с местожителство ***. ВРС е сезиран с ИСКАНЕ по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, прецизирано с уточнителна молба, а именно:да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде заместено съгласието на бащата на детето С.Т.К. за ИЗДАВАНЕ на руски международен паспорт; акт за раждане на детето – дубликат и да бъде разрешено на детето да напуска пределите на Република България и да пътува за чужбина неограничен брой пъти до навършване на 7 (седем) годишна възраст за периода от 21 август на съответната календарна година до 31 юли на следващата календарна година, както и да се завръща в Р. България за периода от 1 юли до 20 август на съответната календарна година.Така заявените искания в настоящото производство по спорна съдебна администрация намират правното си основание в разпоредбите на чл. 127А, ал. 2, вр. ал. 1 СК, но макар и уточнени, са частично недопустими.ВРС е приел,че производството по делото е частично недопустимо, защото в исковата и уточнителната молба се сочи, че Н. К. и Сл. К. са съпрузи със сключен в гр. * по надлежния ред граждански брак, като от брака си К. имат родено в гр. * дете Т.К..Твърди се, че роденото на *** г. в гр. * дете има издадени удостоверение за раждане от гр.* (л.4 от делото); задграничен паспорт, издаден от * № 65 1075918/12.5.2014 г. УФМС № 515, които документи били задържани от ответника, който отказвал да ги предаде обратно на майката и за което тя подала жалба в ОД - МВР Варна.

В уточнителната молба е посочено, че детето е с двойно гражданство – руско и българско, което било видно от представеното с молбата от 8.9.2015 г. удостоверение за раждане на детето (на гърба) „придобил гражданство на *” …” Видно от приложеното на л. 8 по делото и представено с исковата молба копие на Удостоверение за раждане на детето Т.С.К. на същото дете е издадено удостоверение за раждане дубликат на 8.7.2015 г. от Община Д. Чифлик.

При наведените твърдения затова, че на детето, притежаващо двойно гражданство, има вече издадени международен паспорт от *, както и удостоверения за раждане и от Р. България и от *, първите две искания на ищците , настоящият състав е приел за недопустими по смисъла на чл. 130 ГПК, поради което с влязло в законна сила Определение от 09.09.2015 г. ВРС е разпоредил Връщане на депозираната от ищците Искова молба с регистрационен номер 21768/3 август 2015 г., предявена от Н.В.К., род. на *** г., гражданска на *, действаща от свое име и в качеството й на законен представител на детето Т.С.К., ЕГН **********, род.на *** г. в * и двамата с местожителство ***, чрез процесуалният им представител адв. Св. С. от АК Варна със съдебен адрес:***, против С.Т.К., ЕГН **********, с местожителство ***, в частта, съдържаща ИСКАНЕ на основание чл. 127 А, ал. 2, вр. ал. 1 СК да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде дадено заместващо съгласие на ответника и баща на детето - С.Т.К., ЕГН **********, за издаване на необходимите лични документи на детето Т.С.К., ЕГН **********: руски международен паспорт и акт за раждане на детето – дубликат, КАТО производството по делото е ПРЕКРАТЕНО ЧАСТИЧНО производството по гражданско дело № 9458/2015 г. по описа на ВРС ХLІІ състав, КАТО НЕДОПУСТИМО в посочените две части , на основание чл. 130 ГПК.

От гореизложеното е видно, че предметът на делото се свежда само до третото отправено до ВРС ИСКАНЕ – т.е. да бъде постановено Решение, по силата на което да се даде заместващо съгласие на бащата на детето – отв. Сл. К. за разрешаване на детето да напуска пределите на Република България и да пътува за чужбина неограничен брой пъти до навършване на 7 (седем) годишна възраст за периода от 21 август на съответната календарна година до 31 юли на следващата календарна година, както и да се завръща в Р.България за периода от 1 юли до 20 август на съответната календарна година.

В проведеното първо редовно открито съдебно заседание съдът е допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на обективно кумулативно съединения иск с правно основание чл. 127а, ал. 2, вр. ал. 1 от Семейния кодекс, като същият следва да се счита предявен от датата на предявяване на исковата молба – 03.08.2015 г. вместо посочения период за завръщане на детето в Република България 1-ви юли - 20-ти август на съответната календарна година - 1-ви юни - 31-ви юли на всяка календарна година.

Исковата си молба ищците основават на следните факти и обстоятелства: Твърди се,че отв. Сл. К. е съпруг на ищцата Н.К., като двамата са сключили гр.брак в * на 15 март 2013 г. като бракът е първи за Н.К. и трети за ответника. В началото на брачната си връзка Н. и С. К. живеели в * в различни жилища на свободен наем, а на *** г., също  в * се родил и синът им Т.С.К.. Сочи се, че от месец май 2014 г.Н.К., Т.К.,***, като от самото начало, от пристигането им в Р. България ответникът започнал да упражнява физическо насилие над съпругата си. На 19.6.2015 г. ищцата и синът й, след последният акт на домашно насилие от страна на Сл. К., потърсили съдействието на Четвърто РУ ОД МВР Варна като било образувано гр.дело № 725/2015 г. по ЗЗДН по описа на ВРС, ХХХ състав. В производството по цитираното гр.дело била издадена Заповед за незабавна защита, а делото приключило с Решение, на основание на което била издадена Заповед за защита от домашно насилие като на ответника били наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗД (за срок от по 1 година без първата от тях, която е безсрочна). Твърди се, че това решение не било обжалвано и влязло в законна сила, а на основание чл. 5 ал. 1, т. 4 от ЗЗДН съдът определил с Решението си временно местоживеене на детето Т.К. при майка му за срок от 1 година от влизане в сила на решението – т.е. от 23.7.2015 г. Ищцата Н. К. релевира, че тя и синът и Т.К. са граждани на *, като в * тя работела на постоянна работа в * АД от 16.1.2012 г., заемайки длъжността специалист отдел учебни проглами, клон продажби и партньорски програми със средна работна заплата от 58 000 рубли на месец. От 19.5.2014  до 20.9.2014 г. ищцата била в отпуск по майчинство за отглеждане на детето, родено по време на брака й с ответника. Преди да сключат К. граждански брак, ищцата сочи, че тя и ответникът живеели в собственото жилище на баща й В. А. Г., който имот представлявал 3 стаен  апартамент от 75,60 кв.м в *. Ищцата, майка й и баща й били регистрирани на посочения адрес в *, като в Р. България ищцата не притежавала жилище, а към момента на депозиране на исковата молба тя и детето и били настанени в защитено жилище до 30.12.2015 г. (за срок от 6 м.)В сезиращата съда молба ищците поясняват, че в срока на издадената Заповед за незабавна защита и Решение на съда можели да пребивават на територията на *, където ищцата била финансово и материално обезпечена и със жилище и с работа. Детето Т.С., сочи неговата майка и законен представител, разбирало руски език и щяло да бъде прието в общинско предучилищно образователно заведение в гр. *,* област за получаване на начално предучилищно образование, както и да бъде прикрепено към Федерална детска поликлиника № 1 при Държавно бюджетно здравно заведение в същия град. От своя страна, според ищците, бащата на детето и ответник по иска бил напълно дезинтересиран от развитието и отглеждането на малолетния, а майката на детето Н.К. поемала цялата грижа за емоционално, психическо и физическото развитие на Т.К.. Както бе посочено по-горе ищцата е навела твърдения затова, че на детето има издадени удостоверение за раждане от гр. *, задграничен паспорт (с посочени номера), които документи били задържани от бащата на детето и съпруг на ищцата, който отказвал да ги предаде обратно, поради което и ищцата депозирала жалба в ОД МВР Варна.

В последното изречение на обстоятелствената част на исковата молба е наведено твърдение, че ответникът отказва да даде своето съгласие детето да напуска Р. България.

С оглед тези фактически твърдения ищците са обосновали отправените до съда искания. Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.

В депозираната по делото уточнителна молба от 8.9.2015 г. по същество са наведени фактическите твърдения за наличие на двойно гражданство на детето Т.К. и издадени документи за самоличност, въз онова на които твърдения съдът е намерил производството по трите предявени искания за частично недопустимо, като е прецизирано всяко едно от трите искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по делото, чрез процесуалният му представител адв. Ил. Дюлгерова, е депозирал отговор на исковата молба .На първо място ответникът намира искът за недопустим, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК и лишен от правен интерес от даване на заместващо съгласие детето да се завръща в Р. България. Аргументираният от ищцата правен интерес от водене на исково производство според ответника цели заобикаляне на закона и предоставяне упражняването на родителските права над детето на майката ведно с лишаване на бащата от контакт с детето.В условията на евентуалност ответникът сочи, че исковете са неоснователни и желае отхвърлянето им ведно с присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски. Както е видно в отговора на искова молба ответникът намира твърденията, залегнали в исковата молба, за неверни и целящи заблуждаване на съда.Ответникът заявява, че за него е учудващо, че ищцата твърди, че той не е давал съгласие детето да напуска пределите на Р. България и да пътува за чужбина неограничен брой пъти до навършване на 18 г. възраст, т.к. такъв въпрос „никога не бил на дневен ред”. Сочи се, че родителите на детето живеели заедно до изненадващото, без каквато и да било причина, напускане на семейното жилище от ищцата заедно с детето поради това и било невярно твърдението на ищцата за „отказ” на ответника да даде съгласие детето да пътува. Ответникът не отрича, че е сезирал компетентните органи с искане да не бъде допускано извеждане на детето извън страната ни, но това било се случило именно във връзка с изненадващото напускане на семейното жилище от ищцата и синът му. Твърди че, че мястото, където живеели тримата в село *, било напуснато от майката и детето и бащата часове наред, без каквато и да е информация за невръстното си детето и съпругата си – чужд гражданин, мислел за най-лошото. Едва след като на отв. К. била връчена Заповедта по ЗЗДН той разбрал, че съпругата и детето му са добре и са настанени в жилище, осигурено от ДСП Варна.На следващо място ответникът оспорва като невярно твърдението на ищцата, че решението по ЗЗДН било влязло в сила, тъй като само на база на декларацията по чл. 9 ЗЗДН ВРС бил издал заповедта по чл. 18 ЗЗДН и Решението, постановено по гр.д. № 7254/2015 г. на ВРС, 33 състав, се обжалвало от ответника пред ОС Варна, където било насрочено открито съдебно заседание  на 10.11.2015 г. по в.гр.д. 2775/2015 г. на ОС Варна. Оспорва се и твърдението за извършено домашно насилие от ответника като в действителност според ответника между страните имало и друго гражданско дело под номер 8049/ 2015 г.на ВРС, 9 състав, което било прекратено и съединено за съвместно разглеждане с гр.дело № 8387/2015 г. по описа на ВРС, 35 състав, последното насрочено  за разглеждане на 17.11.2015 г.Предмет на съедините производства били прекратяване на брака на страните, определяне на местоживеене на детето, родителските права, режима на личен контакт и дължима издръжка за детето.В останалата обстоятелствена част на отговора ответникът не отрича че е сключил брак с Н.К. на 15 март 2013 г. в *, което намира за логична последица от дългогодишното им около четиригодишно познанство, нито че по време на брака им на 21 март 2014 г. се е родило детето Т.. Ответникът оспорва твърденията на ищцата че се е дезинтересирал от детето, като сочи, че още самото начало на брака му с ищцата двамата живеели на квартири в *, защото нямали собствено жилище, а жилището на родителите на съпругата се намирало на 70 км. от * в гр. *, но от общата площ на този имот от 75,60 кв.м. жилищната площ била точно 43 кв.м. По същество се сочи, че животът на семейството бил труден, но въпреки това ответникът работел неуморно макар и майката на съпругата му никога да не приемала приятелството им.Поради липсата на постоянна заетост и на постоянно жилище се наложило семейството да вземе решение да живее в България. Така на 26 май 2014 г. К. пристигнали в България на Летище Бургас и се установили да живеят в село * в имота на родителите на ответника. Този имот бил дворно място с площ от около 2000 кв. м. и двуетажна къщата, като всеки етаж имал отделен вход, а сем. К. ползвало 2-рият жилищен етаж с площ от 120 кв. м. (описан в отговора). Ето защо ответникът от своя страна твърди, че ищцата е разполагала с цялото време да се грижи за детето в имота в с. *, като семейството било подпомагано и от съпровождащата грижа на родителите на ответника. Въпреки това за ответника било изненадващо на 19.6.2015 г., около 21 часа известяването от родителите му, че ищцата и детето не се прибрали, а жител на селото бил видял празната детска количка, изоставена до читалището в делото, поради което отв. К. се притеснил какво се случва със съпругата му и детето им. Тогава, твърди К., той предприел всички действия  сезирал възможните институции и бил посъветван да се обърне и към съда. И към момента на подаването на отговор на искова молба отв. К. не намирал обяснения защо е предявена срещу него настоящата искова молба като прави извод, че вероятно действията на ищцата били продиктувани от нейната майка, която била пристигнала в страна ни един ден преди изчезването на майката и детето от семейното жилище.В заключение ответникът намира за абсолютно неверни твърденията, наведени от ищцата затова, че той е упражнявал домашно насилие, като счита, че по този начин детето му го възприема като лош човек, на когото не се следва  нищо. Неверни намира ответникът и твърденията затова, че се е дезинтересирал от детето като сочи, че самият той в следствие на неговото постоянство и много усилия и молби към социалните работници е успял да получи само малко информация за детето си и неговите нужди.

С оглед изложеното ответникът желае отхвърляне на иска с присъждане на разноските по делото.

В проведеното по делото последно открито съдебно заседание от дата 02.12.2016 година ищците по делото Н.К. – лично и в качеството й на законен представител на малолетното дете Т.К. и чрез адв.Св.С. застъпват  становище за основателност и доказаност на молбата, като желаят уважаването й  ведно с присъждане на разноските по делото.

В същото съдебно заседание ответникът чрез адв. Б.  желае съдът да остави без уважение молбата .Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, но  депозира писмено становище приложено на листи 331 – 333 от делото от което е видно, че се желае отхвърляне на молбата.

В откритото съдебно заседание от 02.12.2016г.  ДСП Варна не изплащат представител.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Факт е по делото и а страните не спорят, че на дата 15 март 2013 година , в гр. *, Н.В. Гриценко – гражданка на * и ответника С.Т.К. са били сключили гражданки брак.Този факт е установен по безспорен начин от приложеното по делото на л.п 7 – ми копие на удостоверение за сключен гр.брак, издадено от Община Д.Чифлик , обл.Варна  въз основа на акт за сключен гр.брак №  0022  от 3.10.2013 г.

Не е спорно ,че по време на брака на съпрузите К. се е родило малолетното дете Т.С.К. .Видно от приложеното по делото на л. 8 – ми копие от удостоверение за раждане детето Т.К. е родено на 21 март 2014 година  в *, за което е бил съставен акт за раждане № 9 от 11.06.2014 г. От оригинала на свидетелството за раждане ( макар и на руски език ) ,приложен като копие на л. 9 ти по делото е видно, че детето Т. е родено в гр.*

Страните не спорят и затова,че майката и детето се намират в защитено жилище( към момента на предявяване на иска).Видно от приложеното на л. 10 -ти по делото копие на Направление за ползване на социални услуги №  ЗД – ЗД- Вн158 0471/01.07.2015 г. издадено от АСП – ДСП -Варна Дирекция „Социално подпомагане Варна „ – Отдел закрила на детето „ са насочили майката Н.  К. и детето Т.К. до Кризисен и консултативен център  SOS към Фондация SOS семейства в риск – * за предоставяне на социална услуга „ Настаняване в кризисен център „ при дългосрочна услуга. В самото направление е описан случая поради който ищците са били насочени към посочената услуга .Вписано е ,че детето Т.К. е родено на *** г. в * , *.Детето е родено по време на брака и в удостоверението му за раждане фигурират и двамата родители- майка Н.К. и баща С.К.. От месец май 2014г. до момента на издаване на направлението , се сочи в същото, семейството живеело  в село  *  в дома  на родителите на С.К. .На 03.06.2015 г. в Одела за закрила на  дететото  при ДСП Варна бил постъпил устен сигнал от ІV –то РУП към МВР Варна касаещ малолетното дете Т. . Данните от сигнала се отнасяли до  това , че спрямо госпожа К., в присъствието на детето й, било упражнявано насилие ( психическо и физическо ) от страна на  бащата на детето  и съпруг на К. .Служителите на ІV –то Районно управление на МВР били запознати от известно време с проблема в семейството а Н.К. била подала жалба в ОДП, както и във ВРС  а защита по ЗЗДН. Нуждата от обезпечаване сигурността на майката и детето, налагала настаняването им в Кризисен център, поради това, че К. нямала близки и роднини в РБ.К. била консултирана, относно възможността за осигуряване на правна помощ съгласно ЗЗДН и тя и детето й били насочени към цитирания кризисен център, където да им се осигури безопасна среда, както с тях работели съответно специалисти.Н.К. била подала заявление с входящ номер от 01.07.2015 г.  до Директора на ДСП Варна.

Приложеното копие на Заповед №  112/ 16.7.2015 г . за защита по ЗЗДН (нал.11- ти по делото )доказва твърденията на ищцовата страна,че във ВРС е било водено гр.дело № 7254/2015 по описа на ВРС ХХХІІІ ти състав, с която ответникът С.К. е бил задължен на осн. чл. 5 , ал.1 т.1 от ЗЗДН да се въздържа от домашно насилеие спрямо молителите в производството по делото и ищци в настоящото,забранено е било на осн.чл.5, ал.1 т.3 ЗЗДН на Сл.К. да приближава двамата молители на 200 метра за срок от 1 година, считано от влизане в сила на Решението, като е било определено и на основание чл.5, ал.1 т.4 ЗЗДН  временно местоживеене на детето Т.К.  при майката  за същия срок от 1 година. Копие от решението  на ВРС по цитираното дело  водено по реда на ЗЗДН е приложено на 12 – 18 . Във връзка именно с производството водено по реда на ЗЗДН ответникът по иска е ангажирал с отговора на искова молба  молбата на Н.К. о т дата 2.6.2016 г. с която е сезиран ВРС ХХХІІІ с исканията за защита по ЗЗДН и образувано гр.дело №  7254/2015 г. ( л.63-65 ) , Декларацията по чл. 9,ал.3 ЗЗДН на Н.-К.  от  22.6.2015 г. (л.67 ) ведно с уточнителни молби по същото дело  ( л. 68 -76).

         Видно от отговора на искова молба, че ответникът по настоящото производство е бил подал Жалба от своя страна до ІV РУ ОД МВР Варна , на която е бил получил писмен отговор с изх.№  442000-6030/ 29.6.2015г. От приобщеното на л. 77 – ми копие на писмен отговор от Началник  Четвърто РУ Варна до Сл.К. се установява,че по повод негова молба от 20.06.2015 г. за издирването на съпругата му Н.К., родена на *** г. в гр.* , * ,живуща ***, и сина му Т.К.,  живущ *** ,с ЕГН  ********** ответникът К. е бил информиран,че съпругата и детето му са били установени от служители на МВР и поради отпадане на необходимостта от издирване са снети( т.е. снети от издирване ). Те се намирали в добро здравословно състояние а за местонахождението им била уведомена Дирекция социално подпомагане Отдел закрила на детето  Варна за осъществяване на мерки за закрила в семейна среда и преодоляване на конфликти и кризи в отношенията  ( чл.23 от ЗЗКрДТ . ) .

         Установено е по несъмнен начин, че освен ІV РУ Варна ответникът е бил отправил сигнал на 26.6.2015 г. и в ОЗДт при ДСП Варна, на който също е получил писмен отговор с изх.номер от 21.7.2015 г. По същество от отговора адресиран до отв.Сл.К. се изяснява ,че по повод Жалба на Сл.К. до ОЗД ( касаеща детето на ответника ) Жалбата е била заведена на 8.7.2015 г.  и К. е бил информиран за следното : Проведено е било проучване на сигнала от ОЗД при което се установило, че съпругата на К.- Н.К., придружена от детето Т. били напуснали семейното жилище в село * , обявени от К. за ОДИ, установени на територията на гр.Варна във връзка с което от страна на ДСП бил уведомен ОЗД -Варна за предприемане на действия по компетентност спрямо дето Т..По повод искането на К. ОЗД да определят местоживеенето на сина му Т., отв.К. е бил информиран, че компетентен затова е Районният съд  а на ДСП Варна , които в едно евентуално производство биха били конституирани като страна  в процеса.

         Приложените по делото Молба с вх.номер от 20.08.2015 г. адресирана  до Директора на  Социално подпомагане Варна ( л.81 ) ; Жалба  с входящ номер от 6.7.2015 г. до Директора на ОДП Варна ( л.82,83), Жалба до Директора на Закрила на детето Гр.Долни Чифлик ( л. 84-89 ) свидетелстват за предприетите действия от страна на ответника да получи информация за сина си и да осъществи контакт с детето си .

         Видно от приложеното по делото Удостоверение  издадено от  Началник Сектор Миграция при ОДП Варна - Сл.К. е получил удостоверението от дата 20.10.2015 г. от което е видно ,че съпругата му Н.К. е подала  заявление за предоставяне на  право  на продължително пребиваване в РБ  на 13 май 2015 г. придружено с всички изискуеми  по закон  документи на осн.чл.24, ал. 1 т.18 ЗЧРБ а на 18.08.2015 г. била заявила  желание да промени  основанието за са пребиваване по чл. 24, ал.1, т.7 ЗЧРБ  като представила изискуемите документи и платени  такси .На К. бил издаден български личен документ „ Разрешение за пребиваване „ с адрес Варна – * и срок на валидност 30.11.2015 г.

         Видно от Определение от 10.11.2015 г. ВРС ІХ състав по гр.дело № 8049/ 2015г.е прекратил като  деловоден номер производството образувано  по молба на Сл.К. и изпратил на основание  чл.213 ГПК същото към материалите по гр.дело №  8387/ 2015 г. на РС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

         По делото е приложена и Жалба  от 22.1.2016 г. изготвена от Сл.К. *** с твърдения затова,че Н.К. извършила престъпления по чл. 290 а , чл. 313 НК или други по повод съставената от нея Декларация по чл .9 , ал.3 ЗЗДН ( л. 135 , 136 и следващи ).

         Видно от л. 171 , 172  ВОС е потвърдил Решението на РС по гр.дело № 7254/ 2015 г  ХХХІІІ състав с окончателно Решение №  … от 30.12.2015 г. по в.гр.д. № 2775/2015 г.Настоящият състав запознавайки се подробно с мотивите на ОС Варна установява,че ОС Варна е извел извода затова,че ответникът не е оборил доказателствената сила на Декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН и че твърдяните от молителката актове на насилие не са били възприети от трети лица .Влязлото в законна сила Решение  е задължително и за съда и за страните , ползва се със СПН ,поради което не е и необходимо да бъде анализирано, в който ред на мисли е защитната теза на ответника .

         От приобщеното по делото на л. 173 –ти  писмено доказателство,издадено от ОЗД ,депозирано по настоящото производство на дата  25 март 2016 г. се установява и изяснява , че  във връзка с гр.д. 9458/2015 г. по описа на ВРС ХLІІ състав ОЗД  при  ДСП Варна продължава работа по случая   на детето Т.К. и на този етап ( към м.май 2016 г. ) преките ежедневни грижи  за детето се полагат от неговата майка Н.К. , като майката и услугата  резидентен тип  при Кризисен център Варна.

В проведеното по делото на 25.03.2016г. открито съдебно заседание са събрани гласни доказателства .

Разпитана в качество на свидетел е О. А. И.  с помощта на преводач  М. Б. ( преводач от руски на български език ).

Олга И. е родена на *** г. в гр.*, * – гражданка на * съответно майка на Н.К. и баба на детето Т.К., заявила че желае да дава показания.

В същото съдебно заседание  е разпитан и Т.К. , роден през 1946 година ,който е баща на С.К. и дядо на Т.К. , също завил,че желае да дава показания.

         Допуснат в хода на производството е и въпрос към явилата се в откритото съдебно заседание Н.К. по реда на чл.176 ГПК .На поставения въпрос : Доброволно ли напуснахте семейното жилище ? отговорът , който дава К. е следният: „ Напуснах семейното жилище сама с детето, защото имаше много случаи на домашно насилие и не можах да живея повече така. Не искам да се връщам там. Още съм в отпуск по майчинство, при нас първата половина на отпуска е година и половина, когато се плаща за детето и после още една година и половина до навършване на три години на детето. След това работното ми място е запазено, аз мога да се върна всеки момент там.”

Обясненията на Н.К. затова,че ползва отпуск за отглеждане на малко дете са подкрепени и от писмени доказателства – приложената в превод и оригинал Заповед за предоставяне на отпуск на работник от която е видно , че    К. е  в отпуск  до 20 март 2017 година , считано от 21 септември 2015 г. и работи както специалист В Отдел Учебни програми при Секция продажби и партньорски  програми  при АД „ * „ .

По делото е допусната и приобщена съдебно физикохимическа експертиза изготвена от в.л.Ж.Х.Е. – оспорена напълно от  ищцовата страна и като недопустима и като неотносима и като необективна като във връзка с оспорванията на експертизата  адв.Св.С. е представила извлечения от статии за пристрастността на в.л.Е.  .

Въпреки оспорванията на ищцовата страна, с оглед характера на производството и предмета на търсената защита  по делото е допусната поисканата от ответната страна СФХЕ .

От заключението на в.л. Е. се установява,че промишлените предприятия и транспорта в района на градски окръг * със своята дейност регламентирано  и нерегламентирано  непрекъснато  или периодично са замърсявали в периода 2012-2015 г. приземния  атмосферен слой  на района  с вредни опасни химични вещества, в това число и  радиоактивни  независимо от това  дали са спазвани или не съответните норми  .Живите организми, заключава вещото лице,  са били непрекъснато в директен контакт  със замърсяванията в атмосферата , при което е имало  и съотетти последствия а вредностите  от атмосферата са мигрирали в останалите компоненти на околната среда.

         За пълното изясняване на фактическата страна по спора е допусната и приобщена и съдебно психологична  експертиза с участието на  вещото лице  клиничен психолог Г. М.. Заключението на в.л. М. е приобщено на листи 318 -  330 от делото .

         От отговора на въпрос 2  на СПЕ : Как ще рефлектира  върху психиката на детето  обстоятелството  да вижда баща си само 20 дни  пред лятото в рамките на 5 години ?  се установява следното : Според в.л.М. „ детето в момента е на три години и навлиза в етап на развитие в който ще му е нужен мъжки модел за формиране  на  половата  идентификация .Бащата, пояснява в.л. е обичайният  модел за момчето, но може да има и заместваща фигура – друг значим  обгрижващ го възрастен - в краен случай – дядо или втори баща.Ще се изгуби възможността за тази идентификация, твърди вещото лице, ако детето не вижда баща си достатъчно често.На следващо място в т.2 от СПЕ  в.л. пояснява,че със съвременните технически средства би могло да се осъществи ,при добро желание и организация от двете страни, при положение,че никой няма да саботира сесиите на видео контакт . Ежедневната липса  на родителя  и не участието му във възпитанието на детето  ще  го лиши от възможността да бъде пълноценен .Това са отнася и за двете срани” .

В останалата част в.л. М. дава отговори на въпроси частично относими към самия предмет на делото и касаещи родителите на страните по спора и самите родители.

Не е спорно по делото ,че бракът между страните е бил прекратен с влязло в сила Решение , каквито са още първоначалните твърдения в сезиращата съда молба. Дори от служебна справка ( извършена от електронната система „ САС „  при РС Варна от председателя на състава ) за движението на делата водени между страните се установява този факт .

Установява се , че с Решение №446/10.2.2016г. ВРС ХХХV състав по гр.д.№  8387/2015 г.е прекратил гражданския брак между С.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Н.В.К., родена на *** г., гражданин на *, с адрес: обл. Варна, общ. Долни Чифлик, с. *, *, сключен на 20.11.2014 год. в *, за което от Община Долни Чифлик е съставен Акт № 22/ 03.10.2013 год., поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК, обявявайки,че вина за разстройството на брачните отношения има съпруга - С.Т.К., ЕГН **********.

Със същото Решение първоинстанционният съд е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Т.С.К., ЕГН: **********, род. на *** год на неговата майка Н.В.К., родена на *** г., гражданин на *, с адрес: обл. Варна, общ. Долни Чифлик, с. *, * ; определил е местоживеенето на детето детето Т.С.К., ЕГН: **********, род. на *** год, на адреса на местоживеене на неговата майка - Н.В.К., родена на *** г., гражданин на *.

            Определен от ВРС е бил и следният режим на лични отношения между бащата С.Т.К., ЕГН **********, с адрес: *** и детето Т.С.К., ЕГН: **********, род. на *** год.:

до 30.12.2016 год. (датата на изтичане на периода на мерките за защита) - всеки петък от всяка календарна седмица, от 09.00 часа до 14.00 часа, в присъствието на служител на Дирекция „Социално подпомагане“ и в база на Дирекция „Социално подпомагане“, а когато денят петък е официален неприсъствен за страната – режимът да бъде осъществяван в последния официален присъствен ден за Република България, непосредствено преди него и в същия часови диапазон.

след 30.12.2016 год. до 30.06.2017 год., включително - всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09. 00 часа до 19, 00 часа в неделя в дома на бащата, без преспиване;

след 01.07.2017 год. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09. 00 часа в събота до 19, 00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; на коледните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00 часа на 26- ти декември, с приспиване в дома на бащата; през новогодишните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа на 1- ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в четни години –за времето от 09.00 часа в събота /Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с приспиване в дома на бащата, а в нечетни години – за времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване в дома на майката; 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

С цитараното Решение С.К. е бил осъден да заплаща издръжка за детето Т.С.К., ЕГН: **********, род. на *** год., чрез неговата неговата майка и законен представител Н.В.К., родена на *** г., гражданин на * месечна издръжка в размер на 105.00 (сто и пет) лева, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 06.10.2015 год., с падеж всяко първо число на месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 1 СК ; предоставено е било ползването на семейното жилище – втори етаж от къща, находяща се в с. *, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, * на С.Т.К., ЕГН **********, .с адрес: *** и постановено след развода съпругата Н.В.К., родена на *** г., гражданин на * да носи брачното си фамилно име – „К.“, на основание чл. 53 СК.

По повод въззивни жалби, ІV състав  на Окръжен съд Варна, с Решение  от 1.11.2016 г.по въззивно гр.д.№ 918/ 2016г. е отменил решение №446/ 10.02.2016г. постановено по гр.д.№ 8387/ 2015г. от Варненски районен съд, ХХХVс., в частта на определения режим на лични отношения между бащата С.Т.К., ЕГН- **********, и детето Т.С.К., ЕГН-**********, за периода до 30.12.2016г./дата на изтичане на срока на мерките за защита/- всеки петък от всяка календарна седмица, от 09.00ч. до 14.00ч. ,в присъствието на служител на Дирекция „ Социално подпомагане” и в база на Дирекция „ Социално подпомагане” , а когато денят петък е официален неприсъствен ден за страната – режимът да бъде осъществяван в последния официален присъствен ден за Република България, непосредствено преди него и в същия времеви диапазон.

С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното Решение №446/ 10.02.2016г. постановено по гр.д.№ 8387/ 2015г. от Варненски районен съд, ХХХVс.,в частта, в която е прекратен гражданския брак между С.Т.К., ЕГН- **********, и Н.В.К., родена на ***г., гражданин на * , сключен на 20.11.2014г. в *, за което от община Долни чифлик  е съставен Акт № 22/ 03.10.2013г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга, на основание чл. 49, ал.1 и 3  СК , в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на детето Т.С.К. е предоставено на неговата майка Н.В.К. и определено местоживеене на детето при майката,  в частта на определения режим на лични отношения на бащата С.Т.К. с детето Т.С.К., за периода след 30.12.2016г. до 30.06.2017г. и периода след 01.07.2017г., на основание чл. 59,ал.2 и 3  СК.

       Настоящият състав анализирайки събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото  и в съвкупност прави следните изводи от правна страна :

         Предявените искове са обективно, субективно съединени искове от двамата ищци с правно основание чл. 127 А, ал. 2 СК за даване на заместващо съгласие от бащата на малолетния Т. К. – Сл. К. да напуска пределите на сраната ни и да се завръща до навършване на 7 г. възраст на детето.Съдът с окончателния доклад по делото е обявил на сраните,на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че фактите, които страните не оспорват и НЕ СЕ НУЖДЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ, на основание чл.146, ал. 1, т. 4 ГПК, са: че Н. и С. К. са сключили гр.брак на 15.3.2013 г. в гр. *, че детето Т.К. е родено по врече на брака на страните в гр. * на дата *** г., че между страните Н.К. и С.К. е водено гр.дело № 7254/2015 г. по описа на ВРС, ХХХІІІ състав.

Съдът, по предявената от двамата ищци претенция, предвид характера на същата с доклада по делото е разпределил доказателствената тежест между страните по следния начин :Страните по делото съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК са били уведомени затова,че в тежест на  всяка една страна в процеса е да установи и докаже фактите и обстоятелствата, въз основа на които черпи за себе си положителни права.Съдът е указал на ищците, че следва да установят и докажат, че ответникът К. е баща на детето Т.С. и съпруг на ищцата, че детето Т.К. е родено по време на брака между Н. и С. К., че ответникът се е дезнтересирал от детето; че за детето има осигурено учебно и здравно заведение на територията на *, както и че даването на заместващо съгласие би било в интерес на детето за неговото пълноценно физическо, емоционално и психическо развитие.В тежест на ответника е възложено  да установи и докаже, че в действителност е предприел действия пред компетентните органи на Р. България, с които е наложена забрана детето да напуска пределите на страните ни и поводът, въз основа на който е предприел тези действия, срокът за който важи забраната.В тежест на ответника е  било да установи и докаже, че в действителност се е интересувал и продължава да се интересува от развитието на детето си, опровергавайки фактическите твърдения в исковата молба затова, че е упражнявал домашно насилие; ограничавал свободата на придвижване на детето, като се позовава само на положителни факти. В тежест на същата страна е било да ангажира доказателства за установяване на твърдението си, че въобще не е станало въпрос между родителите за даване на съгласие от страна на бащата детето да напуска страната ни, като отново ангажира само положителни факти и обстоятелства.

Безспорно към момента, въз основа на влязлото в законна сила Решение на ОС Варна по в.гр.д.№ .№ 918/ 2016г. е постановил окончателен съдебен акт , по силата на който Решение №446/ 10.02.2016г. постановено по гр.д.№ 8387/ 2015г. от Варненски районен съд, ХХХVсъстав е влязло в сила .на 1.11.2016 г. Факт е че майката и бащата на детето Т.С. вече не са съпрузи , т.к. бракът им е прекратен  по исков ред съгласно разпоредбата на чл. 49 СК ,като е обявено ,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство е на съпругът и ответник по настоящото производство.

С влязлото в з.с. Решение по цитираното гр.д.№ 8387/2015 г. упражняването на родителските права е предоставено на майката и определено местоживеене на детето при майката ( макар и да не е посочен адрес ).Със същото Решение е определен и режим на лични контакти между бащата и детето , съобразен и с друго влязло в сила между страните решение по ЗЗДН а именно режимът на лични контакти между бащата и детето след произнасянето на ОС Варна е следният: след 30.12.2016 год. до 30.06.2017 год., включително - всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09. 00 часа до 19, 00 часа в неделя в дома на бащата, без преспиване; след 01.07.2017 год. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09. 00 часа в събота до 19, 00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; на коледните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 25 – ти декември до 17.00 часа на 26- ти декември, с приспиване в дома на бащата; през новогодишните празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 31- ви декември до 13.00 часа на 1- ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа на 2- ри януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в четни години –за времето от 09.00 часа в събота /Велика събота/ до 13.00 часа в неделя /Великден/, с приспиване в дома на бащата, а в нечетни години – за времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник /Великден/, с преспиване в дома на майката; 20 /двадесет/ дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

Марките за защита по ЗЗДН, видно от материалите по делото,че са постановени по 30.12.2016 г. – т.е. същите не са пречка бащата да осъществява контакт с детето си, така както е постановено Решението на ВРС , потвърдено и от ОС Варна .

При съпоставяне на режима на лични контакти между бащата и детето, определен с влязло в законна сила Решение се извежда извода,че бащата има законовото право да осъществява режим на лични отношения с детето си Т.: след 30.12.2016 год. до 30.06.2017 год., включително - всяка първа и трета неделя от месеца, за времето от 09. 00 часа до 19, 00 часа в неделя в дома на бащата, без преспиване а след  01.07.2017 год. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09. 00 часа в събота до 19, 00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата. Т.е. първите и третите недели от месеца за времето от 09.00 ч. до 19.00 ч. ( първоначално без преспиване а след 1.7.2010 г. с приспиване при бащата ) е времето, което двете инстанции са определили на ответника К. да контактува пълноценно с детето си .

При така установеното от фактическа страна възниква въпросът обективно при определения режим на лични отношения влиза ли в разрез с влезлите в сила Решения  искането на Н.К. и сина й за  даване на заместващо съгласие на бащата по реда на чл.127 а,ал.2  СК . Както бе посочено и по-горе прецицизираното и изменено искане на майката и детето е за разрешаване на детето да напуска пределите на Република България и да пътува за чужбина неограничен брой пъти до навършване на 7 (седем) годишна възраст за периода от 21 август на съответната календарна година до 31 юли на следващата календарна година, както и да се завръща в Р.България за периода от  1-ви юни - 31-ви юли на всяка календарна година.

            Т.е. ако условно се приеме искът за основателен и доказан се оказва,че бащата на детето ,без да е лишен от упражняване на родителски права, ще може да контактува с детето си за периода от 1.6 - 31.7.Макар и ответникът да оспорва СПЕ изготвена от в.л.М., съдът намира,че експертизата на вещото лице в отговора на въпрос номер две достатъчно ясно обуславя извода за необходимост от пълноценен контакт с детето от страна и на двамата родители.Детето на три години, независимо от неговия пол и гражданство ,според настоящият състав, има нужда както от грижите на бащата,така и на майката .В тази връзка съдът не споделя мнението на в.л., че модел на подражание в конкретния случай може да бъде и „ втори баща „ с оглед пола на детето.Това принципно становище на клиничния психолог, към момента, в  конкретния казус, не отразява действителното положение а касае бъдещи и предполагаеми възможности, касаещи личния живот на ищцата и майка на детето. Не случайно в Семейния кодекс е въведена разпоредбата на чл.125 „ Грижи , възпитание и надзор на децата „ .Съгласно чл.125 , ал.1 : Родителят има право и задължение  да се грижи за физическото , умственото , нравственото и социалното  развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси а споровете относно родителските права биха могли да бъдат уредени по реда на чл.127 СК .Конкретният спор обаче е с правна квалификация чл.127 а СК – Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина. Съгласно ал.1 на същата правна норма Въпросите,свързани с пътуване на дете в чужбина и издаване на необходимите лични документи се решават по общо съгласие на родителите .Съгласно ал.2 на чл.127 а СК Когато родителите не постигнат съгласие по ал.1 спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето .

За успешното доказване на иска с правно осн. чл.127 А ал.2 СК ищците следваше да установят по несъмнен начин необходимостта от даване на заместващо съгласие на бащата на детето, детето, което е на 3 години , в рамките на предстоящите 4 години да може да напуска пределите на страната ни и да бъде в РБ само за периода  1-ви юни - 31-ви юли на всяка календарна година.Доказателствата в тази насока ,ангажирани от ищцовата страна не обуславят извода за основателност на иска. Съдът не кредитира гласните доказателства допуснати в полза на ищцата чрез разпит на майката на ищцата и баба на детето, т.к. същите не са непосредствени а и пристрастни,поради което и прилага нормата на чл.172 ГПК. По идентични съображения съдът не кредитира и гласните доказателства допуснати и в полза на ответника, т.к., макар и дядото на детето по бащина линия да дава обективни по своята същност и преки показания, то същите са пристрастни.

От останалия писмен доказателствен материал ищцата установява и доказва неспорния факт,че е гражданска на *, както и че детето й има двойно гражданско.Установено е от ищцата по категоричен начин, че ползва отпуск за отглеждане на малко дете и възможността и желанието й да се устрои в гр.* - *. Липсват по делото категорични доказателства за това, че детето е наложително да живее с майка си в * а бащата да може да вижда сина си само в периода от празника на детето 1 юни до края на следващия календарен месец 31 юли -Т.е. два месеца от общо дванадесет .

От своя страна ответникът е ангажирал достатъчно писмени доказателства, които безспорно могат да бъдат анализирани по различен начин, но в своята съвкупност всички молби, жалби и искания които е отправял ответника навеждат съда на извода,че с тези си действия същият не може да се приеме че е бил дезинтересиран от детето си а точно обратното . Самото напускане на семейното жилище от майката и детето и узнаването че количката на детето била празна  ( изяснено въз основа на писмените доказателства ангажирани от ищеца )е довело до необходимостта ответникът да се обърне към ІV РУ Варна с искане за издирване на съпругата му и детето му.

С оглед горното съдът приема, че въз основа на всички доказателства приети по делото, дори и при абстрахиране от СФХЕ     ,която принципно обуславя отново извод, че дълъг престой на детето на мястото където майката желае да го гледа не е в пряк интерес на детето, се извежда извода,че ищцовата страна не е установила и доказала по несъмнен начин необходимостта от даване на заместващо съгласие на бащата детето да пътува извън страната ни . Твърденията ,че това е необходимо и наложително са подкрепени единствено от гласните показания на майката на Н.К., която в показанията си сочи,че дъщеря й и внука й стоят в РБ по принуда .Тези гласни показания съдът както посочи и по-горе не кредитира тъй като не само,че не са преки и непосредствени но са и заинтересовани .

С оглед горното съдът приема,че исковата молба следва да бъде изцяло отхвърлена .

За пълнота на мотивите съдът намира,че следва да посочи , че фактът че спрямо ответника са били наложени мерки за защита по ЗЗДН, че е постановено Решение по силата на което бракът между ответника и съпругата му е бил прекратен по вина на ответника, не могат да обуславят извод за основателност на иска. Безспорно влезлите в сила Решения са задължителни за страните по тях и в тази връзка при наличие на определен режим на лични контакти между бащата и детето, не следва този режим да бъде заобикалян посредством нормата на чл.127 а, ал.2 вр. ал.1 СК

Не на последно място практиката на ВКС създадена през последните години защитата в голяма степен правата на децата . В този смисъл са и  постановените и задължителни решения на касационната инстанция, постановени по реда на чл.290 ГПК .Така в Решение № 244 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев е пояснено ,че : Разрешение за пътуване в чужбина, макар и само до една страна (но особено, когато тя не е член на ЕС), без ограничение в броя на пътуванията и без никакви други ограничения, и със срок до навършване на пълнолетие от малолетно дете, което не е навършило 10 години, т.е. за срок, винаги по-дълъг от 8 години, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи - ако са налице такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството по  чл. 127а от СК, които имат изключителен, извънреден характер и по несъмнен начин налагат даването на такова разрешение от съда - до навършването на пълнолетие от детето „ ,като в мотивите си  председателят на състава препраща и към постановените по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 315/12.01.2012 г. по гр. дело № 1456/2010 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело № 300/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г.

 на IV-то гр. отд. на ВКС (посочени в изложението на касатора) и решение № 234/17.05.2011 г. по гр. дело № 1599/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС .

В Решение № 126 от 30.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6871/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. И. са изложени мотиви с които и настоящият състав се съобразява и споделя напълно а именно :” Родителят, който упражнява родителските права, не може да вземе самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт и за предприемане и извършване на пътувания на детето зад граница. Действително - то /като гражданин на Европейския съюз/ има право на свободно придвижване, включително да пътува в чужбина. Това свое право обаче детето упражнява при съобразяване с установените предвид възрастовите му особености /касае се лице, което не е навършило пълнолетие/ специални норми, каквито се тези на чл. 127 и  чл. 127а от СК. Детето не може да пътува само, нито със съдействието само на единия родител. В този смисъл принципът на свободно предвижване в рамките на Европейския съюз на стоки и хора не лишава родителя от възможността и правото да преценява, с оглед интересите на детето си, кога, как, с кого, по какъв начин и за какъв срок то да пътува в чужбина. От друга страна - когато детето има нужда да пътува в чужбина и то необосновано се възпрепятства от единия родител, като това поведение не е в негов интерес и става причина за разногласие между родителите, съдът е органът, на когото е предоставена възможност да разреши конкретни пътувания, в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания, също до определени държави. В това свое решение съдът се ръководи единствено и само от интереса на детето. Този интерес съдът определя конкретно, за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства. Установяването на конкретния интерес изисква съдът да събере доказателства както относно фактите, обуславящи необходимостта за пътуване, така и относно мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава. Не би бил защитен интереса на детето /неговата сигурност и безопасност/, ако му се предостави възможност да посещава роднини, които нямат постоянен дом, средства, осигурен статус и условия на живот, дори и когато те са в страна, която е член на Европейския съюз.”

Цитирайки само част от практиката на ВКС ,съдът намира,че в интерес на детето не би било на тригодишна възраст да променя средата в която в момента се намира – в Кризисния център с майка си в гр.Варна , да пътува до място където ще следва да се адаптира и след това за времето от 1 юни до 31 юли да се връща в РБ и отново да заминава за * всяка година, докато стане на 7 години. Такъв широк времеви период в който детето ще следва да се адаптира на чуждо място не би бил в интерес на детето което е и български и руски гражданин.Не са  налице изключителни по смисъла на закона обстоятелства, които да налагат тази промяна да бъде извършена на етап в който децата преживяват първото си  емоционално , физическо  и личностово съзряване и се нуждаят от подкрепата и грижите не само на майка си но и на баща си- грижи които не биха могли да бъдат компенсирани от обгрижваща среда или чрез съвременните методи на комуникация , както сочи в.л. М..С оглед горното и съгласно съдебната практика, съдът счита,че искът на ищците е останал недоказан и подлежи на отхвърляне.

 

            При този изход на спора съдът не присъжда разноски , тъй като в производствата по спорна администрация, каквото е настоящото ,разноските остават за страните така, както са ги сторили.

 

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявената Молба от Н.В.К., род. на *** г., гражданска на *, действаща от свое име и в качеството й на законен представител на детето Т.С.К., ЕГН **********, род.на *** г. в * и двамата с местожителство ***, чрез процесуалният им представител адв.Св. С. от АК Варна, със съдебен адрес:***, против С.Т.К., ЕГН **********, с местожителство ***- С ИСКАНЕ да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде заместено съгласието на бащата на детето – ответникът С.Т.К.  - да бъде разрешено на детето да напуска пределите на Република България и да пътува за чужбина неограничен брой пъти до навършване на 7 (седем) годишна възраст за периода от 21 август на съответната календарна година до 31 юли на следващата календарна година, както и да се завръща в Р. България за периода от 1 юни до 31 юли на съответната календарна година. на  основание чл. 127А, ал. 2, вр. ал. 1 СК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА .

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата на  получаване на преписа .

 

ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: