№ 1101
гр. Бургас, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120203757 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба на
Фондация „В.“ с ЕИК:**** срещу наказателно постановление № 718873-F720138/18.08.2023
г, издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД “Финансов контрол“, с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал.2,
изр.1 от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ,
във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока неправилност и незаконосъобразност на
издаденото НП, като се моли за неговата отмяна.
В провелото се пред настоящата инстанция съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, се представлява от адв.Шивачева, която поддържа жалбата и моли за
отмяна на НП.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява
юк.Тодорова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14 дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 ЗАНН, като видно от приложената разписка НП е връчено на представител на
жалбоподателя на 28.08.2023 г., а жалбата е депозирана на 29.08.2023 г. Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 08.08.2023г. била извършена проверка на търговски обект – Е, находящ се в
гр.Бургас, след ***. При проверката след извършена контролна покупка в 15:54 часа на 2 бр.
входни билети за посещение в Е на обща стойност 4 лв., която сума била заплатена в брой
от проверяващия екип преди легитимация, не била издадена фискална касова бележка, нито
ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Сумата била приета от работещия на
място като охранител Г.Н.Г. с ЕГН: **********. След легитимация на проверяващите лица,
последните констатирали, че в обекта няма монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство, през което да се регистрират и отчитат продажбите. За извършената проверка и
направените констатации бил съставен ПИП № 0096551/08.08.2023г.
Впоследствие бил издаден и АУАН с бланков №F720138/09.08.2023 г., в който била
изложена гореописаната фактическа обстановка, било прието, че обектът се стопанисвал от
Фондация „В.“ с ЕИК:**** и че административното нарушение, вменено на санкционирания
субект, е осъществено на 08.08.2022 г. АУАН бил предявен на представляващ го, който го
разписал и посочил, че има възражения. Такива били депозирани впоследствие.
Сезиран с преписката, АНО приел, че действително административно нарушение има
осъществено от жалбоподателя, поради което издал атакуваното НП, с което Фондация „В.“
с ЕИК:**** била санкционирана на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС, за извършено
нарушение на 08.08.2022 г. по чл.7, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС, и й било наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. Административно-
наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН. Въпреки това, съдът счита,
че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения, поради следните причини:
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго
формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове.
В конкретния случай в процесния АУАН, а впоследствие и в НП, се излагат твърдения
за две допуснати нарушения : 1/ нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на
МФ, а именно липса на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП
2
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта и 2/ нарушение по чл.7, ал.2 от
Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ - извършване на продажба на стоки и услуги без
функциониращи ФУ/ИАСУТД. В същото време действията на жалбоподателя са
квалифицирани от АНО като нарушение по чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06 г. на МФ и
подведени под санкцията на чл.118, ал.4 ЗДДС. Това обаче не може да санира допуснатото
от АНО нарушение, състоящо се в излагане на факти за допуснати две отделни нарушения,
тъй като това безспорно създава съмнение и у жалбоподателя, и у съда във връзка с това за
кое точно нарушение е ангажирана административно – наказателната отговорност на
нарушителя. В тази връзка следва да се има предвид, че за повдигнатото на същия
обвинение не може да се съди и същото не следва да се извежда единствено от дадената му
правна квалификация, а и от изложената в НП фактическа обстановка.
Неточно е посочена в АУАН и НП и годината на извършване на твърдяното
административно нарушение, а именно 08.08.2022 г., като видно от документите по
преписката тя е осъществена на 08.08.2023 г.
Нормите на чл.42, т.3-4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвеждат задължения за
актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП датата и мястото, където е
извършено нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, вкл. и самото деяние и в какво се изразява то – ако е извършено с действие да се
опишат конкретните актове, ако е с бездействие да се посочи какво е следвало да се направи.
Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като
деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на
какво нарушение му се вменява. Безспорно е и в теорията, и практиката, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета
на доказване в процеса. В случая, безспорно е била ограничена възможността на
жалбоподателя да разбере, за какво е ангажирана отговорността му. Нещо повече,
ограничена е и възможността на съда да извърши съдебен контрол на така издаденото НП с
оглед създадената неяснота относно „повдигнатото обвинение“ на жалбоподателя. От друга
страна с процесното НП на жалбоподателят е наложено едно административно наказание.
След като в случая е наложено само едно административно наказание „имуществена
санкция”, то не може да се установи за кое точно нарушение е наказано лицето, посочено за
нарушител в АУАН и НП.
Допуснатото нарушение на чл.18 от ЗАНН, съобразно който за всяко отделно
нарушение се налага отделно наказание, е от категорията на съществените такива, защото не
дава възможност на наказаното лице да разбере за кое точно нарушение му се налага
административното наказание, а от друга страна води до невъзможност на съда да извърши
адекватна преценка относно законосъобразността на наказателното постановление и винаги
води до незаконосъобразност на крайния акт – издаденото НП.
Макар съдът да намира, че са допуснати процесуални нарушения, опорочаващи
производството изначално, то следва да посочи, че според настоящия съдебен състав не са
3
ангажирани достатъчно доказателства относно това кой е отговорният субект, а само е
посочено, че Фондация „В.“ е стопанисвала търговския обект. При условие, че това е
основният спорен момент в производството още от образуването му, съдът намира, че АНО
не е проявил необходимото, за да изясни действителната фактическа обстановка.
Приложените извлечения от интернет сайт в преписката не могат да обосноват положителен
извод за осъществяване на търговска дейност именно от санкционирания субект. В съдебно
заседание не бяха ангажирани също доказателства в тази насока, поради което съдът
намира, че това обстоятелство не е установено по ясен и недвусмислен начин.
С оглед на всичко гореизложено, следва да се заключи, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 718873-F720138/18.08.2023 г, издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
“Финансов контрол“, с което на Фондация „В.“ с ЕИК:****, на основание чл.185, ал.2, изр.1
от ЗДДС, за извършено нарушение по чл.7, ал.1 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006 на МФ, във
връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4