Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.06.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VІ - 9 СЪСТАВ
в открито заседание
на
шести март
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря
Славка Димитрова, като изслуша докладваното от съдия КОМИТОВА търг. дело № 653 по описа за 2021 г., И
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 439, АЛ. 1 ГПК, ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 124, АЛ. 1 ГПК.
Ищецът ЕТ „Ж. Т.-П.“, ЕИК ********, чрез Ж. А.Т., съдебен адресат: И.К.И.,***
офис, е предявил на 12.04.2021 г. искова молба срещу „Б.К.Б.“ АД (“БАКБ“ АД), ЕИК ********
Ищецът поддържа, че срещу
него, в качеството му на едноличен търговец, през 2008 г. е издаден
Изпълнителен лист (ИЛ) и Заповед за незабавно изпълнение (ЗНИ), по Заявление,
основано на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 19183/2008 г., СРС, 38-ми състав.
През 2008 г., първоначално при ЧСИ А. В.- ОС-Перник, е
било образувано изп.д. № 545/2008 г. В резултат на дезинтересиране
на взискателя „БАКБ“ АД, ЕИК ******** от изпълнението
в продължение на повече от 2 години, ищецът поискал от съдебния изпълнител чрез
нарочна молба да постанови настъпилото по закон прекратяване, основано на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ЧСИ В.отказала да спази закона, което било
повод за сезиране на ОС-Перник с искане за произнасяне по наведения отказ по арг. от чл. 435, ал. 2 от
ГПК.
Съдът, в лицето на ПОС, констатирал по образуваното пред
него дело, че твърдението на ищеца за последно валидно изпълнително действие -
опис от 24.10.2008 г., се явява факт, който поставя началото на предвидения по
закон 2-годишен срок за иницииране и предприемане на други изпълнителни
действия от страна на взискателя, под страх от перемпция на изпълнението по делото.
Изрично в постановеното от ПОС решение се сочи, че: „След
като по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия в
периода от 04.11.2008г. до 25.01.2012 г. по спряното по молба на взискателя изпълнително дело, то производството по същото
се е прекратило по силата на закона, с изтичането на 2 годишния срок от предприемане на
последното изпълнително действие, което е било преди депозиране на молбата за
спиране - извършването на описи и оценка на четирите недвижими имоти на 24.10.2008
г.“.
Ищецът поддържа, че е установено със
СПН, че последното изпълнително действие по посоченото изпълнително дело е
извършено на 24.10.2008 г., която дата се явява начална за
изчисление на срока за перемиране на делото и
погасяване по давност на вземането, съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това на 24.10.2010 г. е
изтекъл 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с който е настъпило перемиране на изпълнителното производство, а на 24.10.2013 г.
е изтекла предвидената 5-годишна погасителна давност, с която взискателят и ответник по иска губи правото да иска по
съдебен път събиране на вземането си, в т.ч. и чрез образуване на ново
изпълнително дело.
След като ПОС е постановил своето решение по казуса, с
което приел за основателна жалбата на ищеца срещу отказа на ЧСИ В.за перемиране на изпълнителното дело, „БАКБ“ АД е завела ново изпълнително производство (дело 1496/2018 г.) пред
същия съдебен изпълнител - В., ползвайки отново същите ИЛ и ЗНИ, издадени през
2008 г., легитимиращи
вземане, което е погасено по давност.
Понастоящем дело
1496/2018 г. на ЧСИ В.е преместено при друг ЧСИ –Б.- ПОС, въпреки погасеното по
давност вземане, понастоящем под номер 2105/2020 г. по описа на ЧСИ Б., рег. №
753 на КЧСИ.
Ищецът поддържа, че
образуваното от ЧСИБ.производство под № 2105/20 г., въз основа на същия изпълнителен титул, изд. от 38 състав, СРС по ч.гр.д.
№19183/2008 г., е образувано, след като вземането
на банката е погасено по давност. Твърди се, че предвидената в чл. 110 ЗЗД, във вр. с чл. 117, ал. 2 ЗЗД 5-годишна погасителна давност е изтекла на
24.10.2013 г. след която дата законът делегитимира
кредитора-ответник по настоящия иск да претендира по принудителен начин
събиране на вземането си.
По изложените
съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с което
да бъде признато за установено спрямо „БАКБ“ АД, ЕИК ********, че ищецът не дължи на ответника сума - главница в размер на 87 308,50
евро (в BGN 170 757, 96 лева
по курса на БНБ), по Договор за кредит от 05.07.2004 г. и анекси, за която сума
са издадени ЗНИ и ИЛ по ч.гр.д. № 19183/2008 г., СРС, 38 състав. Претендира разноски.
На 30.07.2021 г. ответникът „Б.К.Б.“ АД (“БАКБ“ АД), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от
Изпълнителните директори - И.П.Г.и В.С.С., чрез юрисконсулт К.В.Е., съдебен адрес:***, е подал отговор на
исковата молба, в който заявява, че счита така предявения иск за неоснователен, необоснован и недоказан.
В отговора се изразява становище, че предявеният иск е процесуално
допустим.
По същество на спора ответникът счита изложените от
ищеца аргументи за непълни и неотговарящи на обективната истина, с което се цели
заблуждаване на съда и осуетяване, съответно забавяне на предприетите от страна
на Банката принудителни действия за събиране на вземането й.
Предмет на настоящото
производство е вземане за главница по
Договор за банков кредит от 05.07.2004 г., по отношение на което намира
приложение общата погасителна давност по чл. 110, ал. 1 от ЗЗД. Вземането следва да се погасява с изтичане на пет годишен срок, като в
този период не следва да са извършвани действия по прекъсване или спиране на
давността.
Ищецът сам е отбелязал в исковата си молба, че за
произтичащото от Договор за предоставяне на банков кредит от 05.07.2004 г. и
анексите към него вземане в полза на „БАКБ“ АД са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
15.07.2008 г., постановена по ч.гр.д. № 19183/2008 г. на
Районен съд - София, I ГО, 38-ми състав и Изпълнителен лист от 15.07.2008 г. Въз основа на същите
е образувано Изпълнително дело № 545/2008 г. по описа на ЧСИ А. В., рег. № 813 на КЧСИ. С молбата за
образуване на изпълнителното производство „БАКБ“ АД е поискала от ЧСИ да наложи
възбрани, да извърши опис и да изнесе на публична продан ипотекирани в полза на
Банката недвижими имоти. Описът по делото е извършен на 24.10.2008 г., което действие ищецът приема за
последно изпълнително действие и съответно за начало на срока, от който е
започнала да тече погасителна давност за вземането.
Към исковата си молба ищецът е приложил съдебно Решение № 350 от
30.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 562/2018 г., в което Окръжен съд Перник приема,
че последното валидно изпълнително действие по Изпълнително дело № 545/2008 г.
на ЧСИ А. В.е извършения опис на ипотекираните недвижими имоти от 24.10.2008 г.
Следва
да се има предвид, че предмет на въпросното дело е установяване
настъпила перемпция по изпълнителното дело, в който
случай съдът е съобразил
единствено обстоятелства, водещи до прекъсване на двугодишния срок по чл.
433 ал. 1. т. 8 от ГПК. Окръжен съд Перник не е запознаван и не е следвало да изследва
обстоятелства, които са довели до прекъсване или спиране на погасителната давност.
Съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. От прекъсването на давността
започва да тече нова давност. В чл. 113 от ЗЗД е уреден отказът от давност, като
такъв може да бъде направен от длъжника едва след като въпросната давност вече
е изтекла. Производството по Изпълнително дело № 545/2008 г. на ЧСИ А. В.е
спряно през 2008 г. на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК по искане на взискателя. Причина за спирането е постигната договорка с
длъжника за доброволното погасяване на задължението. В последствие, поради
неизпълнение на договорките от страна на ЕТ „Ж. Т.-П.“, взискателят е възобновил производството с
молба от 18.05.2012 г., с която е поискано от ЧСИ да продължи предприетите
изпълнителни действия срещу ипотекираните недвижими имоти. След възобновяване
на производството, извършени нови огледи на имотите, както и изготвяне на
актуални оценки, е насрочена и публична продан на ипотекираните имоти с
времетраене от 06.05.2013 г. до 06.06.2013
г. Извършените действия са преди сочената от ищеца дата, на която е настъпила
погасителна давност за процесните вземания.
Междувременно, длъжникът е сезирал съда с искане за прекратяване на делото,
като тогава за първи път се е позовал на настъпила перемпция
по делото. По подадената жалба е образувано гр.д. № 804/2014
г. на ОС - Перник, по което е постановено Решение № 534 от 10.11.2014 г. Съдът,
въпреки срока, през който производството е било спряно на основание чл. 432,
ал. 1, т. 2 от ГПК, постановява, че не е настъпила перемпция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. До
края на 2014 г. са извършвани активни изпълнителни действия от ЧСИ и са
организирани още няколко публични продажби на ипотекираните в полза на Банката
недвижими имоти. Според ответника постановеното решение по гр.д. № 804/2014 г.
на ОС - Перник валидира извършените изпълнителни
действия като годни за прекъсване на давността, тъй като констатира, че
изпълнителното производство не е перемирано,
съответно прекратено ех lege. Паралелно с това, по време на изпълнението по изпълнителното дело са
правени и удръжки по наложен запор върху пенсията на Ж. Т.. С изрична молба от
Банката от септември 2015 г. е поискано вдигане на запора.
Според ответника, дори да се
приеме, че по образуваното от „БАКБ“ АД изпълнително производство е настъпила перемпция, игнорирайки постановеното от Окръжен съд Перник
по гр.д. № 804/2014 г. Решение № 534 от 10.11.2014 г., Банката е поискала с
молбата си от 18.05.2012 г., съответно ЧСИ е извършил нови изпълнителни
действия, които са прекъснали погасителната давност за процесните
вземания.
На следващо място в отговора се поддържа, че на 28.11.2012 г. в „БАКБ“ АД е депозирана жалба (молба) с вх. № 1-46011-В, в
началото на която Ж. Т. признава задълженията си към Банката, произтичащи от
Договор за предоставяне на банков кредит от 05.07.2004 г. В нея
недвусмислено е направено признание, че задължението му по изп. дело №
20088130400545, образувано въз основа на гореописаните заповед за изпълнение и
изпълнително дело, е в размер на 87 308,05 евро, като към него има и „допълнителни
разноски по делото, съдебен изпълнител, хонорар адвокат и други”, които не са конкретизирани от длъжника. В случая това изявление на длъжника
представлява признаване на задължението, което е довело
до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, От неговата дата е
започнала да тече нова погасителна давност за вземането, съгл. чл. 117, ал. 1
от ЗЗД.
В резултат на проведени преговори с длъжника, на 19.02.2015 г. е подписано извънсъдебно споразумение
между „БАКБ“ АД и ЕТ „Ж. Т.-П.“. По силата на същото, длъжникът
отново е направил признание на задълженията си към Банката, произтичащи от
Договор за банков кредит от 05.07.2004 г. и анексите към него. В резултат на изпълнение на
предвидените в споразумението условия от страна на длъжника, изпълнителното
производство по Изпълнително дело № 545/2008 г. за втори път е спряно на
основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК.
На 04.06.2015 г. е
сключено ново извънсъдебно споразумение, по силата на което длъжникът отново признава своето задължение по издадените
в полза на Банката Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист. Съгласно сключеното
споразумение, страните са се договорили задължението да бъде погасено от страна на длъжника разсрочено на месечни
погасителни вноски, за което е изготвен и подписан погасителен план.
Договорено е между страните, че задължението следва
да бъде окончателно погасено в периода от 05.05.2015
г. до 05.11.2021 г., като определените вноски по размер се дължат на всяко пето
число от съответния месец. Окончателния падеж на
задължението е определен на 05.11.2021 г.
С оглед нередовността в плащанията на предвидената по
погасителен план месечна погасителна вноска, Банката е депозирала през м.
08.2018 г. молба до ЧСИ А. В.за възобновяване на изпълнителните действия по ИД
№ 545/2008 г. До настоящия момент Банката периодично е извършвала изпълнителни
действия, които са прекъсвали давностните срокове.
Със сключените споразумения от 19.02.2015 г. и от
04.06.2015 г. длъжникът ЕТ „Ж. Т.-П.“ е признал остатъка от задълженията по Договор за предоставяне на банков кредит от 05.07.2004 г. и анексите към
него, във връзка с които са издадени Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.07.2008
г., постановена по ч.гр.д. № 19183/2008 г. на Районен
съд – София, I ГО, 38-ми състав и Изпълнителен лист от 15.07.2008 г., което
отново е довело до прекъсване на давността.
Между 28.11.2012 г. (датата на депозиране на Жалба с вх.
№ 1-46011-В в Банката, с която длъжникът е признал задълженията си към Банката),
и 19.02.2015 г. (датата на сключване на
първото извънсъдебно споразумение), не е изтекъл предвиденият в чл. 110 от ЗЗД петгодишен срок, с оглед на което процесното задължение не е погасено по давност в този
период. От датата на сключване на споразумението от 04.06.2015 г. е започнал да
тече нов 5-годишен давностен срок.
Ответникът заявява, че ако съдът не приеме, че
извършените в периода след 2012 г. изпълнителни действия от ЧСИ А. В.по ИД №
545/2008 г., съответно депозираната в деловодството на Банката жалба от
28.11.2012 г. от длъжника Ж. Т., с която той признава задължението си, са
довели до прекъсване на давностния срок, то
ответникът счита, че двете споразумения от 19.02.2015 г. и 04.06.2015 г. могат
да се приемат и като отказ от позоваване от вече изтекла погасителна давност (съгл.
чл. 113 от ЗЗД). В настоящия случай фактически е налице признаване на задължението от страна
на длъжника ЕТ „Ж.Т.“ и изявление за отказ от давност, доколкото би могло да се
приеме от твърденията на ищеца, че същата е изтекла на 24.10.2013 г. Съгласно двете споразумения,
длъжникът изрично признава дължимостта на сумите и се
ангажира е тяхното погасяване, при неизпълнението на което се е съгласил
недвусмислено, че Банката може да продължи предприетите изпълнителни действия,
следователно да събере вземането си по принудителен ред. Със сключване на
двете споразумения длъжникът се е съгласил да не се ползва от защитата, която
му дава изтеклия давностен срок. Като изрично се е
съгласил, че банката може да продължи принудителното изпълнение по вече
образуваното производство при ЧСИ А. В..
По повод депозирана от длъжника ЕТ „Ж. Т.- П.“ искова
молба, през 2013 г. е образувано гр. д. № 51225/2013 г. по описана
Софийски районен съд, ГО, 53-ти състав. Предмет на иска са погасени по
давност (според длъжника) суми по Договор за предоставяне на банков кредит от
05.07.2004 г. и сключените към него анекси. Производството по делото е приключило със
съдебно споразумение, одобрено от съда с протокол от съдебно заседание от
10.11.2016 г. В същото ищецът ЕТ „Ж.Т.“ признава и се отказва от твърденията си, че не
дължи процесните суми; Не оспорва, че има задължения
по договора за кредит с ответника - „БАКБ“ АД; Не претендира
погасяване по давност на суми по договора; Признава за
дължими лихвените вноски за претендирания в исковата
молба период.
Сключеното по гр.д. № 51225/2013 г. по описа на СРС, ГО,
53-ти състав съдебно споразумение, одобрено от съда с протокол от 10.11.2016 г., също следва да се приеме като основание за
прекъсване на погасителната давност, както и за отказа от изтекла такава.
В
обобщение на горното ответникът заявява, че следва да се приеме, че след
възобновяване на и.д. № 545/2008
г. на ЧСИ А. В.през 2012 г. от страна на Банката са извършени множество
изпълнителни действия, годни и довели до прекъсване на погасителната давност.
Направени
са и изрични признания от страна на длъжникът ЕТ „Ж.Т.“ с Жалба с вх. №
1-46011-В/28.11.2012 г., със
сключените две извънсъдебни
споразумения от 19.02.2015 г. и 04.06.2015 г., както и със сключеното съдебно споразумение, одобрено с протокол от
10.11.2016 г. по гр.д. № 51225/2013 г. на СРС, ГО. 53-ти състав. Въз основа на тях давностният срок по отношение на предявената
в настоящото производство претенция не е изтекъл, от което се прави извод, че вземанията
на Банката не са погасени по
давност.
От
друга страна, с двете извънсъдебни
споразумения от 19.02.2015 г. и 04.06.2015 г., както и със съдебното споразумение
длъжникът е направил и отказ от изтекла погасителна давност по отношение на
задълженията към Банката, произтичащи от Договор за предоставяне
на банков кредит от 05.07.2004 г. и сключените към него анекси, за които в
полза на „БАКБ“ АД са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19183/2008 г. на СРС, I ГО, 38-ми
състав.
След постановяване на Решение № 350 от 30.10.2018 г. на
ОС - Перник, по в.гр.д. № 562/2018 г., Банката е образувала ново
изпълнително производство, по което е поискано от ЧСИ да насочи изпълнение
срещу ипотекираните в полза на „БАКБ“ АД недвижими имоти.
На последно място, ответникът счита за неоснователно
твърдението на ищеца, че срещу имуществото му са предприети незаконосъобразни
действия. „БАКБ“ АД е образувала изп. дело № 1496/2018 г. по описа на
ЧСИ А. В., по което е поискано от ЧСИ да предприеме принудително изпълнение срещу ипотекираните в полза на „БАКБ“
АД недвижими имоти, които действия отново водят до прекъсване на давността, съгласно чл. 116,
б. „в“ от ЗЗД. Към настоящия момент производството е прехвърлено за
продължаване на изпълнителните действия към ЧСИ С.Б., който не успява да
извърши поискания опис, тъй като длъжникът не осигурява достъп до недвижимите
имоти, с което се цели осуетяване и отлагане възможно най-дълго на изпълнителните
действия. Предприетите от страна на Банката принудителни
действия са съобразени изцяло със закона и целят реализиране на ипотекирани в
полза на Банката недвижими имоти, предоставени като обезпечение на вземането по
Договор за предоставяне на банков кредит от 05.07.2004 г. и анексите към него.
С оглед на гореизложеното ответникът моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният иск на ЕТ „Ж.Т.“, ЕИК ********, срещу „Б.к.б.“ АД. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Със Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 15.07.2008 г. на
СРС, I ГО, 38 състав, по ч. гр. д. № 19183/2008 г. по описа на СРС, длъжниците ЕТ „Ж.Т.” и Л.Д.С., са осъдени
да заплатят на кредитора „Б.К.Б.“ АД, сумата от 87 308,50 евро - главница по Договор за
предоставяне на банков кредит от 05.07.2004 г. и анекси към него, ведно със
законовата лихва от 10.07.2008 г. до окончателното изплащане на задължението,
просрочена лихва от 4 744,62 евро за периода от 20.02.2008
г. до 10.07.2008 г., дължима лихва от 698,86 евро за периода от 20.06.2008
г. до 10.07.2008 г., дължима лихва за забава от 2145,75 евро
за периода от 20.02.2008
г. до 10.07.2008 г. и направените по делото разноски в размер на 6212,08 лева. Вземането произтича от
следните обстоятелства - Извлечение от сметка по Договор за кредит от
05.07.2004 г. и анекси към него.
Въз основа на гореописаната
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е издаден Изпълнителен лист от
15.07.2008 г., по гр. д. № 19183/2008 г. по описа на СРС, 38 състав.
Видно от Молба за образуване на изп. дело с вх. № 03310/09.09.2008
г. на ЧСИ А. В., с рег. № 813, с район на действие ОС-Перник, от „Б.К.Б.“ АД, срещу длъжниците ЕТ „Ж.Т.”
и Л.Д.С..
Приложени са четири броя Протоколи за опис на недвижими имоти от
24.10.2008 г. по изп. дело № 20088130400545 по
описа на ЧСИ А. В..
По делото е представена Жалба с вх. № 1-46011-В/28.11.2012 г. от Ж.
Т., до Управителя на БАКБ.
Със Съобщение с изх. № 3527/09.04.2013 г. по изп.
дело № 20088130400545 по описа на ЧСИ А. В., „Б.К.Б.“ АД е уведомена,
че по нейно искане е насрочена публична продажба на ипотекираните в полза на
банката недвижими имоти. Приложени са три броя обявления за насрочената
публична продан с изх. № 3519/09.04.2013 г., изх. № 3520/09.04.2013 г., с изх.
№ 3521/09.04.2013 г. по изп. дело № 20088130400545 по описа на ЧСИ А. В..
Със Съобщение с изх. № 285/20.01.2014 г. по изп.
дело № 20088130400545 по описа на ЧСИ А. В., взискателят
„Б.К.Б.“ АД е уведомен, че е насрочена публична продан на недвижими
имоти, с времетраене от 24.03.2014 г. до 24.04.2014 г.
Със Съобщение с изх. № 4269/27.05.2014 г. по изп.
дело № 20088130400545 по описа на ЧСИ А. В., „Б.К.Б.“ АД е уведомена,
че по искане на взискателя са насрочени публични продани на недвижими имоти. Приложени са четири броя обявления
за насрочена публична продан с изх. № 4317/27.05.2014 г., изх. № 4318/27.05.2014
г., изх. № 4319/27.05.2014 г., изх. № 4320/27.05.2014 г. по изп. дело №
20088130400545 по описа на ЧСИ А. В..
С Решение № 534/10.11.2014 г. на ОС-Перник,
по гр. д. № 804/2014 г. по описа на ОС-Перник, е потвърдено
Постановление на ЧСИ А. В., рег. № 813, с район на действие ОС-Перник, за
възлагане на Е.П.Т.на недвижим имот, находящ се в гр.
Перник, кв. „***********, по изп. дело №
20088130400545 по описа на ЧСИ А. В.. Решението е влязло в сила на 10.11.2014 г.
На 19.02.2015 г., между „Б.К.Б.“ АД, като
взискател и Ж. А.Т., лично и
качеството на представляващ ЕТ „Ж.Т.”, като длъжник, е сключено
извънсъдебно споразумение, при следните предпоставки: 1. Страните
са сключили Договор за банкова кредитна линия № MRRC-117-0011 от 05
юли 2004 г., Анекс
№1 от 24 март 2005 г., Анекс №2 от 21.03.2006 г., Анекс №3 от 29.12.2006 г.,
Анекс №4 от 24.09.2007 г., Анекс №5 от 12.10.2007 г. и Анекс №6 от 18.01.2008 г.
към него; 2. Съгласно изпълнителен лист от 15.07.2008 г., издаден по гр.
дело № 19183 по описа за 2008 г. на Софийски районен съд, Гражданска колегия,
38-ми състав, длъжникът е осъден да заплати
на взискателя, сумата от 87 308.50 евро, представляваща главница, сумата от 4
744.62 евро, представляващи
договорни лихви за периода от 20.02.2008 г. до 10.07.2008 г.;
сумата от 698.86 евро, представляваща договорни
лихви за
периода от 20.06.2008г. до 10.07.2008г., сумата от 2
145.75 евро, представляваща
дължима лихва за забава, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 10.07.2008 г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски и адвокатски хонорар в размер на 6 212.08 лева; 3. Въз основа на издадения изпълнителен лист взискателят е образувал
изпълнително дело № 20088130400545 по описа на ЧСИ А.М.В.с
per.
№ 813 на
КЧСИ с район на действие Окръжен Съд - Перник; 4. Към датата на сключване на
настоящото Споразумение общият размер на вземането на взискателя срещу длъжника възлиза на 74
082.31 евро,
представляващи непогасената част от присъдената
главница, и
сумата от 41 158.25 евро, представляваща законна
лихва. Със сключеното извънсъдебно споразумение страните са постигнали съгласие за следното: Длъжникът се е задължил доброволно да погаси на взискателя три вноски от по 750.00 евро всяка, за периода на действие на настоящото
споразумение (чл. 1 от
Споразумението). Уговорено
е, че всяка
от погасителните вноски е дължима до 30-то
число на всеки месец за периода от месец февруари до месец април 2015 г.
Първата месечна погасителна вноска е дължима на датата
на сключване на споразумението, като е условие за влизането му в сила (чл.
2 от Споразумението). Съгласно чл. 4, ал. 1 от Споразумението след плащането на първата вноска по чл. 1 от настоящото споразумение, взискателят ще предприеме
действия за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело
№20088130400545 по описа на ЧСИ А.М.В., с peг. №813 на КЧСИ, с район на действие Окръжен Съд
- Перник за срок от три месеца, който е и срокът на действие на настоящото
споразумение. В случай на неизпълнение на задължението на длъжника за погасяване на уговорените с настоящото
споразумение вноски с повече от 5 дни от установените в чл.
2 срокове,
взискателят ще има правото, без да
уведомява за това длъжника, да предприеме
действия за възобновяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело №
20088130400545 по описа на ЧСИ А.М.В., с peг. № 813 на КЧСИ, с район на действие Окръжен
Съд - Перник. Същото право ВЗИСКАТЕЛЯТ ще има и при непредставяне от ДЛЪЖНИКА в
срока по чл.6 на предложение за доброволно обслужване на дълга (чл.
4, ал. 2 от Споразумението). В случай на плащане
на трите погасителни вноски на обща стойност от 2
250.00 евро
при условията и в сроковете на чл. 2 от настоящото
споразумение, страните са се съгласили да предоговорят условията по Договор
за банкова кредитна линия № MRRC-117-
0011 от 05 юли 2004 г. с оглед доброволното му погасяване и
връщането му в редовност (чл. 5 от
Споразумението). Съгласно чл. 6 от
Споразумението предоговарянето следва да бъде извършено след представяне на
предложение от длъжника с конкретно посочване на възможните за заплащането на
вноски за обслужване на дълга. Предложението следва да бъде представено от длъжника
при взискателя в срок до 03.04.2015 г.
На 04.06.2015 г., между „Б.К.Б.“ АД и Ж. А.Т., лично и качеството на представляващ
ЕТ „Ж.Т.”, като длъжник иА.Ж.в Т., встъпващ в
дълга поръчител, е сключено Извънсъдебно споразумение към Договор за
банкова кредитна линия № MRRC-117-0011 от 05 юли 2004 г., Анекс № 1
от 24.03.2005 г., Анекс № 2 от 21.03.2006 г., Анекс № 3 от 29.12.2006 г., Анекс
№ 4 от 24.09.2007 г., Анекс № 5 от 12.10.2007 г. и Анекс № 6 от 18.01.2008 г. С
подписване на Споразумението страните са се съгласили,
съответно длъжниците са признали, че към момента на подписването му, изискуемите
и ликвидни вземания на Банката по Договор за банкова
кредитна линия от 05 юли 2004 г., Анекс №1 от 24 март 2005г., Анекс №2 от
21.03.2006г., Анекс №3 от 29.12.2006г., Анекс №4 от 24.09.2007г., Анекс №5 от
12.10.2007г. и Анекс №6 от 18.01.2008г. са в общ размер на 114 556,42 евро. В Раздел II
от Споразумението
страните са уговорили предмета, срока и начина на плащане. За допълнително
обезпечаване на вземанията, произтичащи от Договор за банкова кредитна линия от
05 юли 2004 г., Анекс №1 от 24 март 2005г., Анекс №2 от 21.03.2006г„ Анекс №3
от 29.12.2006г„ Анекс №4 от 24.09.2007г„ Анекс №5 от 12.10.2007г. и Анекс №6 от
18.01.2008г., с подписването на споразумениетоА.Ж.В Т.,
е
поел отговорност като поръчител за изпълнението на всички парични задължения,
произтичащи от описания договор, до пълното и окончателно погасяване на
задълженията на длъжника ЕТ „Ж. Т.-П.”, като съответно ще
отговаря и за всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и за плащането на лихви, неустойки, както и за разноските по
неговото събиране. Поръчителят се е съгласил и задължил да отговаря солидарно и
в пълен обем с Длъжника за всички парични задължения, произтичащи от договора
за банков кредит и всички анекси към него (чл.
9, ал. 1 и 2 от Споразумението). Приложен е Примерен
погасителен план към споразумение от 04.06.2015 г. към Договор за банкова
кредитна линия № MRRC-117-0011 от 05.07.2004 г. и анексите към него.
Видно от Молба за спиране на изпълнението по изп.
дело № 20088130400545 на ЧСИ А. В., подадена от „Б.К.Б.“ АД, на
основание чл. 432, т. 2 ГПК и известие за доставяне, молбата е получена от ЧСИ
на 16.02.2016 г.
Съгласно Протокол от съдебно заседание от 10.11.2016 г., по гр. д. №
51225/2013 г. на СРС, ГО, 53 състав, съдът е одобрил постигната между ЕТ „Ж. Т.-П.“ и „Б.К.Б.“ АД спогодба, в следния смисъл: ЕТ „Ж. Т.-П.“ е признал и се е отказал от твърденията си, че не дължи по Договор за банкова
кредитна линия №MRRC1170011 от 05.07.2004 г., Анекс
№1/24.03.2005 г., Анекс №2/21.03.2006 г., Анекс №3/29.12.2006 г., Анекс №4/24.09.2007 г., Анекс
№5/12.10.2007 г. и Анекс №6/18.01.2008 г. към него, всичките сключени с БАКБ
АД, тъй като е заплатил основната част от изтегления кредит. Не оспорва, че има
задължения по договора за кредит с ответника. Не претендира погасяване по
давност на суми по договора. Признал е за дължими лихвените вноски за претендирания в исковата молба период. „БАКБ“ АД, е приела
направеното изявление на ищеца по делото, като счита за валиден договора между
страните с произтичащите от това последствия, включително и с оглед направените
в настоящата спогодба изявления. Б.К.Б. АД, се е съгласила да предоговори банковия кредит, като същият бъде трансформиран
в редовен със съответно нов, приет от старите погасителен план. Определението е
влязло в сила на 17.11.2016 г.
Приложена е Молба за възобновяване на изпълнителните действия по изп. дело № 20088130400545 на ЧСИ А. В., подадена от „Б.К.Б.“
АД, с която е направено искане за насрочване на публична продан на
недвижими имоти. Видно от известие за доставяне, молбата е получена от ЧСИ на 07.06.2018
г.
Със Съобщение с изх. № 15558/11.07.2018 г. по изп. дело № 20088130400545 по описа на ЧСИ А. В., „Б.К.Б.“ АД е уведомена, че по нейно искане е възобновено
производството по изпълнителното дело и са насрочени публични продани по отношение на недвижимите имоти.
Видно от Съобщение с изх. № 19882/13.09.2018 г., по изп.
дело № 20088130400545 по описа на ЧСИ А. В., с рег. № 813, с район на действие ОС-Перник, с което ЕТ „Ж. Т.-П.“ е уведомен, че
искането за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК е оставено без уважение.
С Решение № 350 от 30.10.2018 г. на
ОС-Перник, по въззивно гр. д. № 562/2018 г. по описа
на ОС-Перник, е отменен по жалба с рег. № 20750/17.09.2018 г. на ЕТ „Ж. Т.-П.“, в качеството му на
длъжник по изп. дело № 200881304545 по описа на ЧСИ А.
В., Протокол от 13.09.2018 г. на ЧСИ А. В., с който е оставила без уважение искането на длъжника ЕТ „Ж. Т.-П.“ за
прекратяване на изп. дело № 200881304545.
Видно от Молба за образуване на изп. дело до
ЧСИ А. В., с рег. № 813, с район на действие ОС-Перник, от „Б.К.Б.“ АД, срещу длъжника ЕТ „Ж.Т.”, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 15.07.2008 г. на СРС, I ГО, 38 състав, по
ч. гр. д. № 19183/2008 г. по описа на СРС и Изпълнителен
лист, издаден на 15.07.2008 г. въз основа на тази
заповед. Видно от известие за доставяне, молбата е получена от ЧСИ на 08.11.2018
г.
С Уведомление изх. № 288/10.01.2019 г. по изп.
дело № 20188130401496 ЧСИ А. В.е уведомила взискателя
„Б.К.Б.“ АД, че по негово искане на 14.03.2019 г. ще пристъпи към
принудително изпълнение, като е насрочено извършването на описи на недвижими
имоти.
С Покана за доброволно изпълнение изх. № 334/10.01.2019
г. на ЧСИ А. В., с рег. № 813, с район на действие ОС-Перник, по изпълнително дело № 20188130401496, ЕТ „Ж. Т.-П.“, е уведомен, че с Изпълнителен лист, издаден по ГД № 19183/2008 от СРС, е осъден да заплати олихвяема сума – 118 470.22 лв. от 05.11.2018 г., ведно със
законната лихва, която е 2 171,95 лв. и неолихвяема
сума - 83 996,97 лв. в полза на взискателя „Б.К.Б.“
АД. Задължението по изпълнителното дело възлиза на 83 996,97 лв. неолихвяема сума, 118 470,22 лв. главница, 2 171,95 лв.
лихви, 934,00 лв. допълнителни разноски и 486,00 лв. разноски по и.д., както и
таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в
размер на 8 800,16 лв. в полза на Частен съдебен изпълнител А. В., както и др.
суми, дължими до този момент, в общ размер на 100,00 лв. /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение
за в.л., за пазач и пр./. Общото задължение по изпълнителното дело към 10.01.2019 г. е
в размер на 214 959,30 лв.
С Уведомление изх. № 14042/25.07.2019 г. по изп.
дело № 20188130401496 ЧСИ А. В.е уведомила взискателя
„Б.К.Б.“ АД, че по негово искане на 15.10.2019 г. ще пристъпи към
принудително изпълнение, като са насрочени описи на недвижими имоти.
Видно от молба от „Б.К.Б.“ АД до ЧСИ А. В., е направено искане на
основание чл. 427, ал. 5 ГПК всички материали по изп.
дело № 20188130401496 по описа на ЧСИ А. В.да бъдат предадени на ЧСИ С.Б., с рег. № 753,
с район на действие ОС-Перник, за продължаване на
изпълнителното производство. Видно от известие за доставяне, молбата е получена
от ЧСИ на 05.11.2020 г.
Със Съобщение изх. № 801/08.01.2021 г. по изп.
дело № 20207530402105 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753, с район на
действие ОС-Перник, ЕТ „Ж. Т.-П.“ е уведомен, че изп.
дело № 20188130401496 по описа на ЧСИ А. В., е прехвърлено за продължаване на
изпълнението при ЧСИ С.Б., с рег. № 753 и е образувано на 26.11.2020 г. под № 2105/26.11.2020 г. по
описа на ЧСИ С.Б..
Със Съобщение с изх. № 2551/19.01.2021 г. по изп. дело № 20207530402105 по описа на ЧСИ С.Б., с рег. № 753, с район на
действие ОС-Перник, „Б.К.Б.“ АД е уведомена, че изп. дело №
20188130401496 на ЧСИ А. В.е прехвърлено за продължаване на изпълнението
при ЧСИ СтилиянБ.и
е образувано на 26.11.2020 г. под № 2105/26.11.2020 г. по описа на ЧСИ С.Б..
Към доказателствения материал по делото са
приобщени още: Молба от „Б.К.Б.“ АД за спиране на изпълнителното
производство по изп. дело № 20088130400545 на ЧСИ А. В.,
ведно с обратна разписка към нея; Съобщение изх. №
04199/04.11.2008 г. до „Б.К.Б.“ АД за спиране на изпълнително дело № 20088130400545
по описа на ЧСИ А. В., на основание чл. 432, т. 2 ГПК; Молба за
възобновяване на изпълнително дело № 20088130400545 по описа на ЧСИ А. В.,
подадена от „Б.К.Б.“ АД, ведно с обратна разписка към нея, връчена на
25.01.2012 г.; Съобщение
от 03.06.2021 г., по гр. д. № 14910/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, до „Б.К.Б.“ АД, ведно с приложено Разпореждане от 02.06.2021 г. на СРС, по гр. д. № 14910/2021 г. по описа на СРС, Искова молба и приложенията
към нея, подадена от ЕТ
„Ж. Т.-П.“, както и Молба-уточнение от ЕТ „Ж. Т.-П.“.
В изпълнение на
Определение № 264584 от 24.09.2021 г. на СГС, ТО, VI-9
състав, по
т.д. № 653/2021 г. по описа на СГС, с Писмо вх. № на СГС 352597/05.10.2021
г. към делото е приложено за послужване в.гр.д. №
562/2018 г. на Пернишки ОС, с архивен № 39-151/07.06.2019 г., ведно с копие от
изпълнително дело № 20088130400545 /в 2 папки/ по описа на ЧСИ А. В., с рег. №
813, район на действие ОС-Перник.
В изпълнение на
Определение № 264584 от 24.09.2021 г. на СГС, ТО, VI-9
състав, по
т.д. № 653/2021 г. по описа на СГС, с Писмо вх. № на СГС 356838/19.10.2021
г., на основание чл. 192 от ГПК ЧСИ А. В., рег. № 813 по описа на КЧСИ, с
район на действие Пернишки ОС, е представила препис от изп.
дело № 545/2008 г.
В изпълнение на
Определение № 264584 от 24.09.2021 г. на СГС, ТО, VI-9
състав, по
т.д. № 653/2021 г. по описа на СГС, с Писмо вх. № на СГС 268352/14.02.2022
г., на основание чл. 192 от ГПК ЧСИ С.Б., рег. № 753 по описа на КЧСИ, с район на действие Пернишки
ОС, е представил препис от изп. дело № 2105/2020 г.
Във връзка с
оспорвания, касаещи представени по делото документи, в проведеното на
09.11.2022 г. публично съдебно заседание, съдът е извършил служебна констатация между оригиналите
и преписите на следните писмени доказателства, а именно:
·
По отношение документа, който се намира
на стр. 42 лице и гръб на
делото с представения оригинал, е констатирано, че е налице пълно
съответствие между представения препис и оригинала, като оригиналът е написан със син химикал,
подписът също е със син химикал.
Изявлението от 28.11.2012
г. също е със син химикал. Печатът
на БАКБ, където е поставен вх. № е син и на него
със синьо-черна химикалка е вписана цифрата 1-46011-В, а датата е под формата на
син печат 28.11.2012 г.
·
По отношение на извънсъдебно
споразумение от 19.02.2015
г., което по делото се намира
на стр. 53 до 54 включително, е констатирана пълна идентичност между преписа и оригинала. Като подписите в съответните страници са поставени със
син химикал, а печатите на ЕТ „Ж. Т.“ и на банката са
сини.
·
По отношение на извънсъдебно
споразумение от 04.06.2015
г., което по делото се намира
на стр. 55-57 включително, е констатирана пълна идентичност между преписа и оригинала. Като подписите върху съответните страници са със син
химикал, а печатите за ЕТ “Ж. Т.“ и БАКБ са сини. Подписите
към примерния погасителен план също са поставени
със син химикал.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно – графологична експертиза, като обект на
изследване са били подписите, изхождащи от името на Ж. А.Т.,
в документи, както следва: след „С уважение:” в Жалба до БАКБ с вх. №
1-46011-В/28.11.2012 г.; за „Длъжник” в Извънсъдебно Споразумение от 19.02.2015
г. с „БАКБ”АД; в първа позиция в местата за „Длъжници:”
в Извънсъдебно Споразумение от 04.06.2015 г. между „БАКБ”АД и Ж. А.Т. иА.Ж.в Т.. Видно от заключението, подписите - обекти на експертизата в Жалба до БАКБ с вх. № 1-46011-В/28.11.2012
г. и двете Извънсъдебни Споразумения с „БАКБ”АД от 19.02.2015 г. и от
04.06.2015 г., са изпълнени от лицето, изпълнило сравнителните образци - Ж. А.Т..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Производството по
делото е образувано по предявен от ЕТ „Ж. Т.-П.“, ЕИК ******** иск за признаване за установено спрямо „БАКБ“ АД, ЕИК ********, че ищецът не дължи на
ответника сумата в размер на 87 308,50 евро (в BGN 170 757, 96 лева по курса на БНБ), представляваща
главница по договор за кредит от 05.07.2004г. и анекси и за която сума са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 19183/2008 г., СРС, 38 състав
Предявеният иск е с
правно основание чл. 439 ал.2 от ГПК, като разпоредбата предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Посочената
разпоредба предвижда възможност за длъжника по изпълнителното производство
да оспори изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Поради това основателността на
иска е обусловена от наличието на юридически факти, настъпили след посочения
релевантен момент и довели до изключване или погасяване на спорното право –
предмет на принудителното изпълнение. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като
влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК следва
да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда (в този смисъл е Определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.
т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО). На новонастъпили
факти (след влизане в сила на заповедта за изпълнение),
длъжникът може да се позовава при оспорване
на изпълнението по чл. 439 от ГПК – в този смисъл са Решение № 781 от
25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., ІІІ ГО и Решение № 6/21.01.2016 г.
по т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, І ТО.
В случая ищецът –
длъжник в заповедното производство, претендира защита по чл. 439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна
давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза
на кредитора изпълнителен лист. При наведени твърдения за настъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от
ответника (твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя), предявеният иск по чл. 439 от ГПК е допустим,
тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното
вземане.
Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна
практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само
на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да
бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния
отрицателен установителен иск съдебна защита,
а именно - установяване недължимост
на вземане поради изтекла погасителна давност, което като правен резултат
означава установяване, че е погасена възможността за принудителното изпълнение.
Безспорно в производството е
обстоятелството, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК от 15.07.2008 г. на СРС, I ГО, 38 състав, по ч. гр. д. № 19183/2008 г. по описа на СРС, длъжниците ЕТ „Ж.Т.” и Л.Д.С., са осъдени да заплатят на кредитора „Б.К.Б.“ АД, сумата от 87 308,50 - главница по договор за предоставяне на банков кредит от
05.07.2004 г. и анекси към него, ведно със законовата лихва от 10.07.2008 г. до
окончателното изплащане на задължението, просрочена лихва от 4 744,62 евро за периода от 20.02.2008 г. до 10.07.2008 г., дължима
лихва от 698,86 евро за периода от
20.06.2008 г. до 10.07.2008 г., дължима лихва за забава от
2145,75 евро за периода от
20.02.2008 г. до 10.07.2008 г. и направените по делото разноски в размер на 6212,08 лева .
Въз основа на процесната Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е издаден Изпълнителен лист от 15.07.2008 г., по
гр. д. № 19183/2008 г. по описа на СРС, 38 състав.
Във връзка с горното и по молба на кредитора от 09.09.2008г.,
при ЧСИ А. В., ОС-Перник, е било образувано изп.д. №
545/2008г.
Ищецът ЕТ „Ж. Т.-П.“, ЕИК ********, чрез Ж. А.Т., ЕГН: ********** е получил покана за
доброволно изпълнение на 22.09.2008 г. Не се твърди, нито се установява, в
определения срок длъжникът да е упражнил правото си на възражение, поради което
се налага извод, че Заповедта за изпълнение на парично задължение е влязла в
сила на 07.10.2008 г. с изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение
в приложимата редакция на нормата на чл. 414, ал. 2 от ГПК – ДВ, бр. 59 от 2007
г., в сила от 01.03.2008 г.
За осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за изпълняемото право е налице изпълнителна сила, която
възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С
влизането в сила на Заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, по същество се
формира ефект на сила на пресъдено нещо, като
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите са преклудирани.
Извън тези хипотези е недопустим
друг иск за оспорване на вземане, което е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение не само поради невъзможността за пререшаемост
на спора с оглед правилото на чл.299 ГПК, но и поради преклудиращия
ефект на силата на присъдено нещо. За разлика от общия исков процес, при който преклудиращият ефект на силата на присъдено нещо настъпва в
края на съдебното дирене в последната инстанция по същество, при влязлата в
сила заповед за изпълнение преклудиращият ефект на
силата на присъдено нещо настъпва с изтичане на срока за подаването на
възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. В Решение № 6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д.
№1562/2015 год., I т.о., ТК, е прието, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира окончателно, тъй
като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
В същата насока е и Решение №207 по гр.д. №7030/2014 год. IV Г. О., ГК.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по отношение на
длъжника се счита, че давността е прекъсната (установеното в закона правило е,
че давността се прекъсва с изтичането на срока за възражение по чл. 414 от ГПК), и е започнала да тече нова давност за вземанията.
От своя страна, неподаването
на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК следва да се приравни по правни последици на
признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга
може да бъде изразено и с конклудентни действия,
доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да
потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – в този смисъл са Решение
№ 100 от 20.06.2011г. на ВКС по т.д. № 194/2010г., II ТО, Решение № 131 от
23.06.2016г. на ВКС по гр.д. № 5140/2015г., ІV ГО. Аргумент за противното не
следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без
участието на длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства
самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с
връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и
защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, като
в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може
да се пренебрегне. Наред с изложеното, в постановеното по реда на
чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №
1528/2018г., ІV ГО, изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК
няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила Заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен
смисъл са и други актове на ВКС – Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр.д.
№ 1747/2020г., IV ГО; Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №
221/2010г., IV ГО, Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №
1366/2015г., II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч.гр.д. №
4647/2015г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №
2566/2013г., IV ГО, Определение №60818 от 15.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2482/2021г., 4-то
г.о.; Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г., 4-то г.о.
Според
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. Исковото производство започва с предявяването на
иска и завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да извършва
необходимите процесуални действия до приключването м, независимо от поведението (и дори дезинтересирането) на ищеца. Изпълнителният процес обаче зависи
изцяло от активността на взискателя и съществува и се
развива само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни действия. Поради това, взискателят, в
полза на когото е издадено изпълнителното основание е длъжен да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес,
като заявява конкретните изпълнителни действия, които иска да бъдат предприети,
внася съответните такси и разноски за осъществяването на избрания от него
изпълнителен способ, да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. Т.е. в изпълнителния процес (за
разлика от общото гражданско право) давността не спира, защото кредиторът може
да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не
е удовлетворен), или да избере да не действа.
С
разрешението по т. 10 от горецитираното тълкувателно
решение е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК (отм.). Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Обявено е
за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
С последващо
ТР №3/2020 г., ОСГТК приема, че докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.
В обобщение изложеното,
при съобразяване и прилагане на задължителните разрешения съгласно ТР № 2/2013
г. на ОСГТК и последващото го ТР №3/2020 г. във връзка с ППВС № 3/1980 г., съдът
приема, че с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила
на процесната Заповед за изпълнение е започнала да
тече нова петгодишна давност за всички вземания. Предвид иницииране
на изпълнително производството през 2008 г., в съответствие с разпоредбата на
чл. 115ж ЗЗД давността е била прекъсната и
спряна, като такава не е текла по време на висящността
на изпълнителното производство.
За неоснователни съдът намира, възраженията на ищеца, че тъй като по изпълнителното дело била настъпила перемпция на 24.10.2010 г., предприетите след прекратяването му
изпълнителни действия са ненадлежни. Съгласно формираната съдебна практика (Решение
№37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д. №1747/2020г., 4-то Г.О.; Решение №3 от
04.02.2022 г. на ВКС по гр.д. №1722/2021 г., 4-то Г.О./, настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за
давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната
давност съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията
не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за
нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция
е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не
вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело
и с това са нарушени правилата по водене на изпълнителните дела. В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично
установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче
може да предприеме само съдебният изпълнител като то прекъсва давността. Давността обаче е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе
от поведението на други лица. Затова ако искането от
кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето
от надлежния орган преди изтичането на давностния
срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. Давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно – с предприемането на действието, но се счита че е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на
проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Както е посочено
по-горе, считано от датата на влизане в сила на процесната
Заповед за изпълнение по отношение на длъжника, давността за вземането е
прекъсната. В съответствие с разясненията, дадени с ТР №3/2020г на ОСГТК на ВКС
във вр. ППВС № 3/18.11.1980 г., давността е спряла
да тече през цялото време на изпълнителното производство. Обстоятелството, че е
налице перемция към 24.10.2010 г., установена с
Решение на ПОС по гр.№ 562/2018 г., не се отразява върху валидността на последващите действия на взискателя.
Видно от данните по изп.д. 545/2008 г., с молба,
получена от ЧСИ А. В.на 25.01.2012 г., ответникът е поискал възобновяване на
изпълнителното дело, както и насрочване на публични продани.
На 18.05.2012 г. е отправено искане за възлагане на оценки. На 10.07.2012г. е последвало искане за
изнасяне на публична продан на конкретни недвижими имоти, а на 06.07.2012 г. е
направено искане за възлагане на оценки. На 02.08.2012 г. е направено искане за
изнасяне на публична продан на вещи, собственост на длъжниците.
На 07.08.2012 г. са изготвени и съобщения за насрочени продани.
На 24.10.2012 г. е последвал Опис на недвижимо имущество. Активни действия по
изпълнение (в това число – чрез описи, оценки, насрочени, обявени, разгласени и
проведени продажби) се установят за целия период от 24.10.2012 г. – до
19.01.2015 г. вкл. Новите искания на взискателя на свой ред са прекъснали давността още с
най-ранното от тях независимо от това, че са поискани след настъпилата на
24.10.2010 г. перемция, но съдебният изпълнител не ги
е образувал в ново дело. Поради това, тъй като действията са били предприети преди
постановяване на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, новата
давност за вземанията по изп.д. 545/2008г.,
след прекъсването й е била спряна и не е текла до
26.06.2015 год.
С молба от 25.02.2015
г., взискателят по изп.д.
545/2008 г. е поискал спиране на производството. В тази връзка, от 26.02.2015 г.
до 10.07.2018 г. не са предприемани активни действия по изпълнение. Искането за
възобновяването им е от 07.06.2018 г., като с Протокол от 10.07.2018 г., ЧСИ е
възобновил и едновременно с това е насрочил нови публични продани
на имущество.
Самият факт обаче,
че по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни
действия в периода от 26.02.2015 г. до 10.07.2018 г., е достатъчно основание да
се приеме, че производството по същото се е прекратило с изтичането на 2
годишния срок от предприемане на последното изпълнително действие. като без правно значение е дали съдебният изпълнител е
постанови акт за прекратяване - този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект. В случая последното валидно изпълнително действие
е с дата 19.01.2015 г., като перемцията по смисъла на
чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК е настъпила на 19.01.2017 г. Тъй като прекратяването на изпълнителното производство е
настъпило по право, новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Независимо
от така установената перемция, по вече изложените
съображения относно значението й за давността и предприемането на последващи действия от взискателя
при липсата на новообразувано изпълнително дело, съдът приема, че започналата
да тече нова петгодишна давност (считано
от 19.01.2015 г.) е прекъсната с последващото искането на взискателя от 07.06.2018 г.
за възобновяването на изпълнителните действия и насрочените нови
публични продани, съгласно Протокол от 10.07.2018 г.
на ЧСИ по изп.д.
545/2008 г.
Същевременно, данните по делото сочат, че считано от
10.07.2018 г., давността за процесните вземания,
в
съответствие с постановеното ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, е била прекъсвана нееднократно
на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД
чрез нови действия във връзка с изпълнението от страна „БАКБ“ АД, в това число – по инициираното последващо изпълнително дело № 1496/2018 г. по
описа на ЧСИ А. В., по което е поискано от ЧСИ да предприеме
принудително изпълнение срещу ипотекираните
в полза на „БАКБ“ АД недвижими имоти, както и във връзка с новообразуваното изп. дело № 2105/2020 г. по описа на ЧСИ Б..
В обобщение, направеният анализ и хронологично проследената
последователност само на данните по чл. 116, б. „в“ вр.
117, ал.1 от ЗЗД, водят до извод за неоснователност в твърденията на ищеца за недължимост на сумата в размер на
87 308,50 евро (в BGN 170 757, 96 лева по курса на БНБ), представляваща главница по Договор за
кредит от 05.07.2004 г. и анекси, за която сума са издадени Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19183/2008 г., СРС, 38
състав, поради изтекла
погасителна давност, предвид което и предявеният иск по чл. 439, ал.1 вр. 124, ал.1 от ГПК следва да отхвърлен.
Независимо от
горното, следва да са посочи, че извод за изтекла погасителна давност дори в
хипотеза, при която евентуално бъде възприета тезата на ищеца, че след
настъпилата на 24.10.2010 г. перемция действията в
хода на изпълнителното производство са били невалидни, не може да бъде изведен
и искът остава неоснователен. Това е така, тъй като видно от данните по делото чрез
изрични волеизявления на ищеца, обективирани
последователно в различни негови действия и с адресат - ответника, а именно - депозирана пред кредитора жалба от 28.11.2012 г. с вх. № на БАКБ АД 1-46011-В; сключени изънсъдебни Споразумения от 19.02.2015
г. и 04.06.2015 г., респективно – постигнато съдебно споразумение, одобрено с Протокол от 10.11.2016 г. по
гр.д. № 51225/2013 г. на СРС, ГО. 53-ти състав, са
направени признания относно съществуването на процесното
задължение. Всяко едно от тези действия, съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД е
довело до прекъсване на започналата да
тече от 24.10.2008 г. петгодишна давност, първото от които от 28.11.2012 г. Последващите и отделни волеизявления на длъжника с дати 19.02.2015
г.; 04.06.2015 г. и 10.11.2016 г., на самостоятелно основание са прекъсвали давността, като в тази връзка е
започвала да тече нова (аргумент от чл.117, ал.2 от ЗЗД). След 2016 г.,
погасителната давност е продължила да бъда прекъсвана, а в този смисъл и да не
е изтекла, в резултат на изпълнителните действия, предприети от ответника в
инициираните от негова страна нови изпълнителни производства с № № 1496/2018 год.
и 2105/2020 г.
Във връзка с така
постановеното, съдът намира, че не дължи произнасяне по евентуално въведените в
процеса доводи и насрещните възражения на страните по въпросите относно
наличието, съответно – липсата на отказ от изтекла давност и неговата
валидност.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да бъде
осъдена да заплати на ответника направените в производство разноски в размер на
300 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от ЕТ „Ж. Т.-П.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, чрез Ж. А.Т., ЕГН ********** против „Б.К.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** представлявана от изп.
директори И.П. Г.и Л.И.Г., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал.1 вр. 124, ал.1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 87
308,50 евро (осемдесет и седем хиляди триста и осем евро и 0,50 евро цента), в BGN 170 757, 96 лева по курса на БНБ, представляваща главница
по Договор за кредит от 05.07.2004г. и анекси, за която сума са издадени
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19183/2008 г.,
СРС, 38 състав, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЕТ „Ж. Т.-П.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, чрез Ж. А.Т. да
заплати на
„Б.К.Б.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** представлявана от изп.
директори И.П. Г.и Л.И.Г. на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата 300 (триста) лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: